Фрийлансър на живот и смърт

Къде е границата между професионализма и твърде личното отношение?

Със сигурност си чувал, че бизнес се прави с лично отношение. И понеже си фрийлансър, който иска нещата да му се получават, най-вероятно спазваш усърдно това правило. Чудесно! Замислял ли си се, къде е границата?

Има един момент, в който личното отношение става твърде лично и започва да пречи. Когато клиентът ти стане твърде близък или когато приемаш работата като дело на живот и смърт. Имам една добра новина за теб – нищо не е въпрос на живот и смърт освен опасното приближаване към смъртта. Имам и една лоша – колкото по-лично приемаш работата си, толкова по-зле ще я вършиш. Научи се да поставяш граници.

Професионализмът предполага да правиш всичко, което се изисква от теб, плюс още малко, колкото се може по-добре. Да имаш лично отношение към клиента означава да знаеш какво е най-доброто за неговата ситуация. Да можеш да се поставиш на негово място и когато е необходимо, да му направиш отстъпка – и не говоря само за цени. Да реагираш бързо, с хладен ум и горещо сърце. Както би направил за себе си. Не вярвам, ако си разярен, да тръгнеш да работиш или да спориш с партньори и клиенти. А ако все пак го правиш, спри. Това може само да ти навреди.

Твърде лично отношение е да пренебрегваш семейството си цял ден, да прослушаш всички радиостанции, за да разбереш дали излъчват рекламния клип на клиента ти, а след това изпаднеш в нервна криза, защото в едната са го излъчили с 10 минути по-късно.
(Не се хващай за примера, сигурна съм, че можеш да намериш още по-добри в собствената си практика.)

Добрият професионалист се държи, както се държи влюбеният шест месеца след началото на връзката. Отваря си очите. Вижда недостатъците, вижда прекрасните неща и се опитва да направи най-доброто, за да просъществува връзката без да заличава себе си в нея.

Пожелавам ти прекрасна седмица.
Аз се обичам. Обичай се и ти. Помага.
🙂

One Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *