Вежливият фрийлансър

Поговорката “Добра дума железни врати отваря.” в повечето случаи е изключително вярна.

Да се държиш възпитано с клиенти, колеги и с всички около теб ми се струва толкова естествено, че дори няма да го коментирам.

Да вземем за пример общуването в skype. (Ако си забравил, припомни си как да общуваш с клиенти в skype.)

Когато искам да попитам нещо клиент или колега, аз поздравявам, питам удобно ли е да говорим и след това казвам какво ме тормози.

Случва ми се колега или клиент, с когото не съм си писала от половин година – поне – да започне разговора със “Здравей”, изчаква да му отговоря, после пита “Как си?”, не продължава преди да съм му отговорила, после минава на “Добре ли се чувстваш?” и “Имаш ли време?”, пак изчаква, и чак след това решава да зададе конкретния си въпрос.

И двамата знаем, че цялото десет минутно предисловие няма никакво значение. Не е ли по-лесно да си кажем “Здрасти” и да минем директно на темата, която ни вълнува?

Да цениш времето на другия, както и своето собствено, все повече ми се струва като висша форма на учтивост и такт. Особено, когато става дума за работни отношения. Затова си мисля, добре е да се научим къде е границата между фиктивното дружеско бъбрене и учтивостта в бизнеса.

Разбира се, всяко правило си има изключения. Ако твоят приятел е твой клиент или ако работиш с приятел за един и същи клиент, или ако става въпрос за редовни клиенти.

Да открием баланса е важно. И то най-вече за собствения ни успех. Представи си колко ще си благосклонен към един човек, който вече те е изнервил, макар и с най-добри намерения. “Прекаленият светец и богу не е драг.”, както казва една друга българска поговорка.

Та… надявам се, че се чувстваш добре. Здрав си. Имаш достатъчно работа. Нищо не те притеснява. Дано това продължи и следващите дни и така де… пожелавам ти хубава седмица.

И хвърляй по едно око на моите писания.