Author Archives: Ivanka Mogilska

Общуването с колеги фрийлансъри е тънка работа. Понякога по-тънка и от общуването с клиенти. Много често искаш съвет, по-сериозна консултация или направо си имаш нужда някой да запретне ръкави и да свърши една работа безплатно. Ще намериш добър човек, който да ти помогне стига да знаеш как да го потърсиш и как да си поискаш. Писала съм доста по темата (прегледай линковете в края на статията), но тези дни се сетих за още нещо.

Има вероятност да прогониш някой, който иска или дори вече е започнал да ти помага, с прекаленото си желание да направиш така, че всичко да е удобно за него.
Чудиш се какво имам предвид? Ще ти дам пример.

Пускаш свой проект в някоя група за фрийлансъри или предприемачи във Facebook и искаш мнение. Получаваш обратна връзка. Някои от отговорите дори надминават очакванията ти и знаеш, че трябва да направиш промените, които са ти предложени. Само дето не можеш сам. Намираш човека, направил си труда да ти напише в дълъг коментар какво трябва да се свърши, благодариш му и директно искаш телефонен номер, за да му се обадиш и да обсъдите как трябва да се направят тези промени.

Дотук нищо лошо, но отговор така и не получаваш. Чудиш се защо? Ти не си се държал невъзпитано, не си нахален, дори си поискал телефонен номер, за да не набутваш човека за разговори и да не му губиш времето като го караш да ти пише имейли. И точно с това последно искане си сгрешил.

Не се опитвай да предлагаш на хората това, което според теб ще им е удобно на тях. Остави ги да си изберат сами как искат да общуват с теб. 

В случая по-добре би било да оставиш на фрийлансъра, от когото искаш помощ, своя имейл, телефон и скайп. Благодари му. Обясни, че коментарът му е бил много полезен за теб, че си съгласен с всичко и че би искал да направиш предложените промени, но не можеш сам. Уточни, че в момента нямаш възможност да платиш на специалист, затова всички насоки са добре дошли. След това го помоли да ти пише по темата или да ти остави телефонен номер и да посочи кога е удобно да се чуете.

Така не го караш да потръпва от ентусиазирания ти тон и да си представя как му звъниш точно в най-неподходящия за него момент. А и някои хора предпочитат да пишат вместо да говорят по телефона. Освен това причините да отдели време и да положи усилия да ти напише коментар в социалката може да се дължат на много фактори: свободно време, добро настроение, моментно желание да бъде полезен, спортна злоба – да се намери решение на проблема, който е видял в проекта ти. Имай предвид всичко това и

не го задължавай да продължи да ти помага. Намери начин отново да го накараш да поиска да ти помогне. 

Това е. Припомни си и другите статии, които съм писала по темата:

1. „Фрийлансъри пишат писмо на колега”
2. „Как да искаме така, че да получим”
3. „Вежливият фрийлансър”

Ти си фрийлансър, който се гордее, че прави всичко както трябва и спазва сроковете до секундата – безупречен си. Чудесно! Много нерви ли ти коства? Притежаваш ли онази здравословна доза непукизъм, която ти помага да си гледаш наистина добре работата и да й се наслаждаваш?

В много колеги фрийлансъри, особено начинаещи, го забелязвам – непрестанното притеснение за неща, които не зависят от тях.

Спомних си, че и при мен го имаше. Не съм сигурна кога изчезна, но те съветвам да се отървеш от излишния драматизъм на тема „аз съм професионалист” колкото се може по-скоро. Ще живееш по-спокойно и ще работиш по-добре. Едва тогава ще си се добрал до обетованата земя на професионализма.

Какво имам предвид? Спри да се притесняваш вместо клиентите си и да поемаш техните отговорности.

Например:
1. Не страдай, че клиентът се бави с подаването на информация и затова няма да можеш да спазиш предварително договорения срок. Напомни му, че ако той закъснее, ще закъснееш и ти.

2. Дори не се опитвай да наваксаш закъснението му и да свършиш всичко за 2 дни вместо за седмица. Нищо професионално няма в това. А и работата ти ще е с доста по-ниско качество от обичайното. Уведоми клиента си кога е новият краен срок, в който ще му предадеш поръчката.

3. Не се нагърбвай с проучвания и задачи, които са работа на клиента. Остави го да ти помогне. Той е професионалист в неговата си област и няма нищо лошо в това да дава насоки, да консултира, да ти препоръчва литература по темата, да попълва въпросници, да ти разкаже за собствените си клиенти. Да въвлечеш твоя клиент в процеса на работа, да го накараш да се почувства отговорен за собствената си поръчка не е срамно, а естествено. А и крайният резултат ще е много по-добър отколкото, ако получиш задание от 2 изречения и си изсмучеш всичко от пръстите.

Стреми се към максимално сътрудничество с клиентите. Ако нещо по пътя се обърка, разговаряй и преговаряй. Не припадай от изтощение, защото си се опитал да направиш всичко сам за невъзможно кратко време, с почти никаква информация. Уверявам те, че геройството ти няма да бъде оценено. Освен това рано или късно ще се издъниш. И никой няма да се интересува от причините. Всички ще кажат, че си действал непрофесионално и ще са прави. Капиш?

Припомни си и статията „Фрийлансър на живот и смърт или къде е границата между професионализма и твърде личното отношение”.

Независимо с какви клиенти си решил да работиш – малки, средни, големи, всякакви – все един ден ще ти се обади голяма компания със запитване за сериозна поръчка. Ще поиска оферта и срок за изпълнение и ще добави, че й е спешно. Дори вече да си спец в разпознаването кога една поръчка е наистина спешна и кога не, пак може да се подлъжеш. Затова не се разочаровай, ако след всички разменени имейли с оферти, срокове, пробни текстове и какво ли още не, проектът не стартира. Това не значи, че няма да работиш по него. Просто не се знае кога точно ще започнеш. За да си улесниш живота, да си спестиш разочарования и най-вече да си помогнеш при планирането на всички текущи задачи, може да приложиш следните съвети.

1. Помни, че големите компании са бавни.  Тяхното „спешно“ и твоето „спешно“ се разминават със седмици, понякога и с месеци. Освен това те обикновено имат множество различни дейности, или оперират на българския и чужди пазари, и спешната нужда от твоята намеса  може да бъде избутана на заден план от какво ли не. Затова, ако ти одобрят офертата и пробния текст, и изчезнат за седмица, пиши им. Напомни за себе си и ако можеш, разбери с колко време се отлага проектът. Ако не можеш, запази офертата, имейлите, всичко – ще ти се обадят рано или късно и ще започнете от там, докъдето сте стигнали.

2. Не се хващай втори път на въдицата. Когато твоят мечтан голям клиент ти се обади отново, не зарязвай всичко, за да му угодиш. Няма да свърши светът, ако спешната работа, която никой не е свършил 6 месеца, се забави с още 1 седмица. Ако те хваща преди отпуска, договорете се да започнеш работа след това. Ако имаш много задачи, кажи откога можеш да се погрижиш за неговия проект. И настоявай за нормални срокове за работа. Поискаш ли си ги, ще ги получиш.

3. Независимо дали да започнете работа ще ви се получи от втори или от трети опит, върши си спокойно другите задачи. Ако нито ти, нито клиентът сте предвидили поне седмица за подписване на договора, няма да започнеш работа на определената дата. Какво толкова има да му се подписва? Част от големите компании имат офиси в България, но всички решения минават през централата, която се намира нейде по света. Това бави нещата. Ако им изпращаш свой договор, счетоводството или правният отдел трябва да го одобрят. Случва се или ти, или клиентът да имате възражения по някои клаузи и формулировки (Припомни си статията „Подписване на договор с клиент“.) Времето напредва и вие определено ще постигнете съгласие, не се притеснявай. Всичко, което се случва е напълно нормално – всеки има изисквания и иска да е подсигурен и да му е удобно. Вие не се карате, не спорите, а обсъждате и рано или късно ще постигнете консенсус. Не се тормози, а се грижи за редовните си клиенти и текущи задачи.

4. Не отделяй от времето си и не отказвай други поръчки, само защото някой от голямата фирма устно или писмено ти е казал: „Избрахме теб, започваш работа.“ Потвърждението на проекта, което значи да го включиш в графика си, се изразява в 50% предплата и/или подписан договор. В противен случай може да се окажеш с 2 – 3 седмици, разчистени специално за този така важен голям клиент, в които си гризеш нервно ноктите и даже не можеш да си починеш.

Ако пък си се окопитил и си поел нови поръчки за тези 2 – 3 седмици и клиентът се появи внезапно в края на втората, настоявайки да започнете работа веднага, не се огъвай! Обясни възпитано от коя дата можеш да го включиш в графика си. Не пропускай да добавиш, че всеки ден, в който не изпълняваш поръчки е ден, в който губиш пари, а клиентът не е пуснал предплата. На това рядко някой продължава да възразява.

5. Удължавай срока за изпълнение на поръчката, ако клиентът закъснее с подаването на материалите. Може да сте се разбрали да започнеш работа на 5 август примерно. Но ако никой не ти е дал нужната информация и материали, а човекът от фирмата, с когото общуваш е изчезнал вдън земя, няма какво да направиш. Много е важно, когато твоето лице за контакт отново се появи, да го предупредиш, че срокът се удължава с пропуснатата 1 седмица.

Това е. Бъди спокоен, работи си поръчките и отстоявай нормалните си срокове на работа. Ще ги получиш. В големите компании в повечето случаи работят разбрани, добре възпитани хора, които искат всичко да бъде направено както трябва. Е, понякога случаят не е точно такъв, но ти не се страхувай, че ще загубиш този голям клиент. Особено ако се опитвате да започнете работа за втори – трети път. Да не мислиш, че той иска да минава през цялата процедура на търсене и одобрение на нов човек още веднъж?

Просто забрави, че това е голям клиент и ти е важно да го спечелиш. Дръж се професионално, възпитано и със съзнание за ценността на собствените ти време и умения. И ще ти се получи. Не се стягай и с удивление ще откриеш, че можеш да водиш паралелно дори двама такива клиенти, като междувременно не изоставяш и любимите си по-малки, но редовни поръчки.

5 истини за свободната практика, които не са съвсем верни

Миналата седмица ми попаднаха две статии – едната разкриваше истините за тъмната страна на фрийланса, другата разказваше за кошмарите на фрийлансърите. И преди ми се случвало да чета подобни текстове. Не споря с тях, всяко нещо си има добри и лоши страни, да бъдеш фрийлансър също. Всеки път обаче ме впечатлява едно – в никоя от статиите не се споменава, че описваните недостатъци на свободната практика могат да бъдат сведени до минимум и това е въпрос на организация и умения за преговори, две неща, на които може да се научи всеки, стига да иска. Затова ти предлагам моята версия на „5 ужасяващи истини за фрийланса“.

Гадна истина 1: Клиентът ти е шеф.

Моятa версия: Всъщност не ти е шеф. Да, той плаща, но ти решаваш дали да работиш по даден проект или не. Никой не може да те принуди. Ти се договаряш за заплащането. Ти обсъждаш срокове, изисквания, начин на работа и предаване на поръчката, които да са удобни и за двете страни. Ти можеш да откажеш да правиш повече корекции и да убедиш клиента си, че това което иска е зле за бизнеса му. Имам опит като копирайтър на трудов договор и доколкото си спомням, когато имах шеф, нещата не стояха по този начин.

Научи повече за разликите между фрийлансър и наемник от статията „Какво животно е фрийлансърът”

Разбира се, може така да се поставиш, че клиентът да ти е шеф. Можеш да откажеш да бъдете двама партньори, които ще извлекат полза от сътрудничеството си. Това обаче ще ти донесе малко пари и разстроени нерви. По-добре е да си държиш на цената, професионализма и условията, вместо да се бориш за всеки клиент, който ще ти загуби повече време отколкото може да ти плати.

Гадна истина 2: Клиентът винаги е прав и прецаква великите идеи за рекламни кампании, визии, лога или текстове, които създаваш.

Моята версия: Това е валидно за клиентите на фрийлансърите точно толкова, колкото и за клиентите на рекламните агенции. Даже мога да кажа, че докато работех в рекламни агенции, клиентите ми прецакваха много повече идеи. Просто тогава решенията как да се държа с даден клиент и какво да му говоря не ги взимах аз. Отношението към клиента, като към бебе, което трябва да се дондурка, за да не ревне, е повсеместно. Само че от него страда и този, който плаща музиката и този, който танцува на нея.

За мен истината е, че ако клиентът винаги е прав, няма да дойде при теб, а ще си направи всичко сам. Да изпълняваш всичко, което иска той е удобна застраховка срещу неуспех: “Правя каквото ми кажат, не съм отговорен за нищо.” Пробвай вместо да го галиш по главата и егото да му предложиш нещата, които наистина ще му свършат работа. Дръж на професионализма си. Не се съгласявай с всички безумия, насочвай, съветвай, убеждавай, настоявай, докато не постигнеш своето. Или поне по-голямата част от него.

Припомни си статията „Фрийлансърът и безбройните корекции”.

Гадна истина 3: Фрийлансърът е по-незащитен от измами и често се случва да не му платят.

Моята версия:  Абсолютно вярно. Докато свикнеш да не започваш работа без да си взел 50% капаро, ще те лъжат на почивки. Не, защото клиентът иска да не ти плати, а защото в повечето случаи забравя за теб веднага след като свършиш това, което иска.

Не започвай работа без да получиш предплата, независимо колко е спешно и колко те уговаря клиентът, че още утре пуска парите. Не давай работни файлове преди да си получил и последното плащане. За големи суми договаряй поетапно плащане – на седмица, на месец, на 3 – 4 пъти. Подписвай договор. Не оставяй да се натрупат големи суми за изплащане дори при най-стария ти клиент, на който вярваш най-много. Всичко се случва. Утре той ще има други грижи и ще забрави за теб.

Прегледай статиите „Клиент ми бави плащане! Какво да правя?“ и „Как да се справя с клиент, който бави авансово плащане?”. Хвърли едно око и на „7 признака, че имаш работа с некоректен клиент„.

Гадна истина 4: Клиентът непрекъснато добавя по още някоя малка, лека задачка след като вече сте започнали работа и сте договорили срокове и заплащане.

Моята версия: Точно така е. Само че клиентът не ти е шеф, спомняш ли си? Ако той може да променя правилата на играта, можеш и ти. След всяка нова задача връщаш информативен имейл с цена и срок за изпълнение. И той или ще спре да те товари, или ще приеме новите ти условия.

Гадна истина 5: Фрийлансърът няма работно време и трябва винаги да е на разположение.

Моята версия: Никой не е виновен, че имаш лоша организация и се съгласяваш на всички безумия на клиентите си.

Взимай такъв обем поръчки, какъвто можеш да изпълниш и договаряй разумни срокове. Тогава няма да ти се налага да се бъхташ денонощно. Отърви се от страха, че утре може да няма поръчки, затова е най-добре да вземеш всички наведнъж.

Припомни си статиите „Нормираното работно време на един фрийлансър”  и „Фрийлансърът, работното време и отношенията с близки и приятели”.

Таксувай двойно за спешни поръчки. Не пропускай да обясниш на клиента, който настоява да му свършиш работата в неделя или по празници, че това няма как да стане, защото почиваш или пък е възможно на една съвсем друга цена.

Няма да забравя как преди години нов клиент ме потърси в неделя, към 17 часа и поиска веднага! да започна работа по един превод, защото му трябвал за утре до обяд. Когато отговорих, че това ще му струва двойно и трябва да предплати, той ми каза: „Ааааа, това няма как да стане! А и защо да плащам двойно, вие фрийлансърите не сте ли за това – да откликвате винаги, когато имаме нужда?“ Ами… аз поне не съм.

Друг господин пък ми писа: „Имам нужда от 2 статии по 500 думи на тези и тези теми, до утре. Започвайте работа!“ Отговарям аз колко ще му струва, че взимам 50% капаро и че цената за експресна поръчка е двойна. Добавям също каква информация ще ми трябва, за да напиша текстовете. На писмото ми той отговори следното: „Няма как да ви платя предварително за статии, които не знам как ще изглеждат.“ Да. И аз няма как да си разместя цялата програма, за да напиша текстове за някой, с който не съм работила никога и после да се надявам на добрата му воля да ми плати.

Обобщение: Не забравяй, че работата ти с клиентите е двустранен процес за разлика от работата ти като служител. Ако нещо не ти харесва, можеш да го промениш. Ти взимаш решенията за това кога, с кого и колко да работиш.

Начинаещият фрийлансър минава през всички ужасяващи истини, изброени по-горе. Добрият фрийлансър бързо разбира, че това са само проблеми на растежа и намира начин да се справи с тях.

И понеже неизбежно ще се появят два типа коментари: „много е лесно да се приказва, но човек трябва да си плаща сметките” и „не работете с български клиенти и нищо от това няма да ви се случи” , отговарям им още отсега.

На първия със статията „Казусът „свобода по време на свободна практика”.

На втория със статията „Работа с български клиенти – да или не”