Защо има нещо, което практиката може да ти даде, а теорията не и какво е то

Преди да кацнем в Пенанг, Малайзия, бяхме преровили сериозно количество информация онлайн, за да разберем какви документи ни трябват, какво кога трябва да попълним и каква електронна проверка да минем преди да влезем в страната.

Ден преди пътуването попълнихме онлайн дигитална карта за пристигащи (MDAC) и си я свалихме на pdf. На следващия ден излетяхме от Сингапур, кацнахме в Пенанг и се озовахме в залата за паспортна проверка заедно с пътниците от още 2 полета.

Видяхме табела, на която бяха изрисувани флаговете на държавите, чиито граждани могат да минат електронна паспортна проверка. Българският беше сред тях, затова вместо към гигантската опашка пред паспортите гишета, се запътихме към машините за е-проверка. До тях седеше господин с червена риза и каскет. Повече приличаше на конферансие отколкото на служител, който помага на пътниците да се преборят с машините, какъвто всъщност беше.

– Нали тук е за е-проверка с онлайн попълнен MDAC? – питахме го ние.
– Не знам – отговори той. – Отидете и питайте ей там, посочи ни униформен мъж в другия край на залата.

Хм…

Отидохме ние, питахме:
– Не знам – отговори униформеният мъж. – Отидете питайте ей там – и ни посочи господина с червената риза.

Хм… Хм…

Върнахме се обратно ние и без да питаме нищо пристъпихме към машините, сложихме си паспорта и зачакахме. И двете машини дадоха грешка, но не беше много ясно каква и къде е проблемът.

Като изпищяха, господинът с червената риза дойде при нас, намести си каскета, направи магьоснически жест към други две машини и викна:
– Давам ви още един шанс.

Пак пристъпихме, пак сложихме паспортите и машините пак дадоха някаква неясна грешка.

Нямаше какво друго да направим, върнахме се и зачакахме на опашката пред гишетата, която през това време не беше помръднала много.

След около час, час и малко, минахме без никой да ни поиска да покажем, онлайн или на хартия, нашето разрешително за влизане в страната.

Защо ти разказвам тази история

За да ти напомня нещо, което, и ти като мен сигурна съм, удобно забравяш – теорията е едно, но практиката е съвсем друго.

1️⃣ Може много да си изчел, супер да си се подготвил и пак нещо да те изненада. Независимо дали започваш нещо ново или ще прилагаш нещо, което си правил хиляди пъти, но ще си под напрежение, бъди с настройката, че изненади ще има, за да не губиш време в паника и да се справиш по-бързо и адекватно с тях.

2️⃣ Избягвай да разчиташ само на чужди знания и съвети, дори когато позицията на човека предполага, че той наистина има нужните знания и умения да ти помогне.

3️⃣ Носи отговорност за собствените си решения, не очаквай друг да я поеме, защото така може да си я прехвърляте до безкрай с разни хора без нищо смислено да произлезе от това.

4️⃣ Собственият опит, добър или лош, никога не е напразен и все ще ти влезе в употреба. Я някоя история да напишеш, я нова идея да родиш, я да подобриш нещо в бизнеса си.

5️⃣ Опитай да направиш нещата по по-лесен начин, но ако видиш, че не става, не губи повече време, запретни ръкави и ги свърши по трудния. Обикновено мисленето за трудното е по-трудно, отколкото правенето му. (Изказване в стил Божинката, но се надявам, че ме разбра.)

👉 Още нещо, което не произлиза от историята, но си мисля напоследък:

Човшеките същества, природата, всичко около нас, и в нас, е до известна степен непредвидимо. Ние си мислим, че го предвиждаме, но си правим планове спрямо това, което си мислим, че ще се случи, а не според това, което наистина се случва. Практиката ти позволява да разбереш как наистина стоят нещата, да забележиш дреболии, които могат да дадат изцяло нова посока на идеите ти.

Аз например вече знам какво ще променя в бизнес модела на “Не-бюлетинът на стратегическия копирайтър“ през следващата година. А още отсега, в движение, променям, махам и добавям неща от самото обучение, за да съм максимално полезна на настоящите участници в него.

Но! ако не бях започнала работа с първата си група, страхотни са впрочем, и ако не се вслушвах в тях, ако не анализирах нуждите им, нямаше да имам това знание как да направя продукто-услугата си по тяхна мярка.

✅ В крайна сметка искам да ти кажа само едно:

така или иначе всичко, което си планирал, или поне значителна част от него, ще се промени. Не пилей време в огромно планиране и подготовка. Подготви се с най-важното и започни. Постарай се да го направиш щадящо, с минимум пилеене на пари, време и усилия, но задължително започни. И след това, когато си влязъл в режим на “всичко подлежи на промяна и подобрение”, просто не спирай.

❤️ Честита Баба Марта! 🤍