Какво значи да си юрист-фрийлансър и как така правиш едни и същи неща, но веднъж са ти скучни и неприятни, а друг път ги вършиш с удоволствие? Тези два въпроса ще ти разясни днес Мирослав Моравски – адвокат и правен съветник в сферата на гражданското, търговското право и интелектуалната собственост – който ми изпрати своята история за рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“.

Пожелавам ти приятно четене. И напомням – ти също можеш да представиш себе си и своята работа в „Свободна практика“, прочети как и ми пиши.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

Continue reading →

Вече вероятно си се досетил, че кратък седмичен коментар няма да има. Това, което не подозираш е, че ти отправям покана за среща. Вярно, няма да е на фрийлансърска тема, ще си говорим по-скоро за пътешествия, книги и истории, но може би това също ще ти е интересно.

Ето и повече подробности.

Преди два-три месеца издателство „Жанет 45“ преиздаде последния ми роман – „Внезапни улици“ и следващата седмица ще гостувам с него в Пазарджик, Асеновград и Пловдив. Ще разказвам за книгата и за други пътешествия и ще чета съвсем нови-новенички кратки разкази. Ако упражняваш свободната си практика в някой от тези градове, заповядай, ще се радвам да се запознаем на живо.

Разгледай програмата, за да разбереш къде,  кога, какво.

Continue reading →

Припомням ти накратко какво провокира написването на този пост. Незнайна фирма се опитва да привлече клиенти чрез телефонен маркетинг. Дамата, която ми се обажда не успява да ми представи нито фирма, нито услугите й, но ме убеждава, че те ще ми помогнат да развия бизнеса си и ще ми намират клиенти. Вместо да отговори на въпросите ми, тя предлага да се срещна с техния мениджър. Отказвам й  и я моля да ми изпрати имейл. Повече прочети в статията „5 съвета за фрийлансъри, които искат да привличат клиенти с телефонен маркетинг“.

И така стигаме до същината – как се пише имейл на потенциален клиент, който е проявил интерес към твоите услуги/продукти след телефонен разговор. Ще си позволя да използвам като пример имейла, който получих от незнайната фирма 2 седмици след проведения телефонен разговор.

Преди да започна да го разглеждам по точки, ще те посъветвам следното – не чакай 2 седмици, за да изпратиш информация за продуктите/услугите си на потенциален клиент. Той отдавна вече ще е забравил вашия разговор и малката преднина, която си спечелил, ще се е стопила безвъзвратно. Както се казва „Язък за барута!“

Сега вече започвам с бележките по абзаци.

Continue reading →

Преди 7 години, когато бях съвсем начинаещ фрийлансър, към края на февруари започна да ме тормози един въпрос – като не ходя на работа, кой ще ми върже мартеница на първи март?

Може да ти се вижда смешно и маловажно, обаче за мен си беше проблем. И да, имах по-сериозни неща, за които да се тревожа, но те не ме притесняваха чак толкова. Опитах се да си направя среща с някой приятел. За проклетия, всички бяха заети точно на първи. Разбира се, аз не пропуснах да ги уведомя за окаяното положение, в което съм изпаднала – няма кой една мартеница да ми върже – но не помогна.

Continue reading →

Ти си фрийлансър, който съвсем съзнателно е избрал да работи от понеделник до петък, 9 до 17 часа или от 10 до 18 часа, както всички останали. Правиш го, за да почиваш, когато почиват близките и приятелите ти и да прекарваш повече време с тях. Дотук добре.

Проблемът е, че те знаят, че си у дома през деня. Да, работиш, но смятат, че винаги можеш да прекъснеш за малко, нали нямаш шеф. Според тях не ти коства нищо да отделиш половин час, за да си побъбрите, да им свършиш някоя дребна услуга, да платиш сметките, да напазаруваш, да купиш подарък за рожден ден.

Така започва твоят кошмар. Не отказваш да направиш каквото са помолили, защото са ти близки, любими и не искаш да ги обидиш. Вътрешно обаче си раздразнен, ядосан и мечтаеш час по-скоро да те оставят намира. Графикът ти се обърква, задачите ти изостават. Ставаш все по-нервен. Прибираш се с мисълта, че ще останеш да поработиш до по-късно вечерта. Да, ама не съвсем, защото децата си идват от училище, половинката ти от работа, всеки иска внимание и в крайна сметка оставяш своите несвършени задачи за следващия ден. Неудовлетворението и раздразнителността ти се увеличават, чувстваш се все по-зле. Не само защото някой недоволен клиент те обвинява, че не си спазваш сроковете, а и защото: 1.) обичаш това, което правиш и искаш да имаш достатъчно време за него; 2.) все повече приемаш поведението на близките си като обидно и неуважително.

Не позволявай от фрийлансър да се превърнеш в момче за всичко на приятели, близки и роднини.

1. Научи се да отказваш на молби за услуги и дружески срещи, които нарушават работното ти време и планове. Не чакай околните да се сетят сами, че си имаш работа. Кажи им го. Не разчитай че помнят и ще проявят разбиране – повтаряй всеки път, ако е необходимо, че в момента работиш и да, ще направиш каквото можеш за тях, но когато приключиш със задълженията си. Страхуваш се, че ще ти се обидят? Да, някои ще се обидят, но ще им мине и в крайна сметка ще свикнат, че не си на тяхно разположение през деня.

2. Събери твоите и чужди задачи, заради които се налага да излизаш, в един ден. Аз често отделям четвъртъка за всичките си работни и неработни срещи. По време на курса „Как да успеем на свободна практика“ с колегите фрийлансъри обсъждахме, че може в един ден от седмицата да се вършат всички задачи, свързани с дома, услуги на приятели, etc. Така не си разкъсваш времето и работиш по-спокойно. Освен това не си принуден да отказваш на близките си. Само трябва да почакат до деня, в който на теб ти е удобно да направиш това, за което са те помолили.

3. Направи си работна стая или работен кът. За предпочитане първото. Нека семейството ти свикне, че щом си на това определено място, значи работиш. Опитът ми показва, че със стая, на която вратата стои затворена, докато се трудиш, се получава по-лесно. Ако имаш само един кът, отдели го с параван. Колкото по-малко те виждат домашните ти, толкова по-бързо забравят, че си наблизо. Освен това избягваш атаката „Нали те виждам, че само седиш, блееш в монитора и нищо не вършиш. Докато мислиш, можеш да направиш това, за което те моля.“ Когато някой дойде при теб, в твоя офис кът, не го насърчавай да говори и ако се забави повече от 5 минути, напомни му, че работиш и го помоли да те остави.

4. Приюти се в офис на приятел или в споделено работно пространство. За мен това е много крайна мярка. Аз обичам да си седя в къщи, харесвам работната си стая и особено много ценя тишината, концентрирам се по-добре. Но ако не можеш да се отървеш от гости, половинката ти те е натоварила с всички домашни задължения, никой не ти влиза в положението, а ти не успяваш да се пребориш за правото си на спокоен труд, просто изнеси работното си място. Ако и за теб това е крайна мярка, неудобство и ненужен разход, върни се на точка 1 и бъди твърд и непреклонен.

5. Примири се, понякога наистина има и по-важни неща от работата ти. Понякога молбите за внимание, услуга, изслушване и какво ли още не идват много и наведнъж. И колкото и да не искаш да си признаеш, ти се струват важни. Наистина не бива да ги отхвърляш. Щом така усещаш нещата, действай, погрижи се за близките си. Само остави мисълта, че не работиш и закъсняваш със сроковете у дома. Тя няма да ти помогне да си свършиш задачите, но със сигурност ще те кара да се чувстваш зле през цялото време. А това също не е от полза за никого. Ако ще помагаш на обичан човек, помагай. Ако ще работиш, отрежи всички и работи. Само не стой кисел и изнервен насред всичките свои и чужди задачи. Изтощително, непродуктивно и неприятно е – за теб и за околните.

Битката за време за работа е решителна и продължителна. Затова се въоръжи с търпение, бъди мил, любезен, твърд, непоколебим и не позволявай да ти вменяват чувство за вина. Припомни си още:

• „Фрийлансърът, работното време и отношенията с близки и приятели“;
• „Как да разпределям времето си между работата и семейството“.

Знам, че за днес ти бях обещала продължението на „5 съвета за фрийлансъри, които искат да привличат клиенти с телефонен маркетинг“. Но един разговор за набезите на близки и приятели в работно време с Невена Дишлиева-Кръстева (страхотна преводачка и издател) и собствената ми разклатена програма през последните две седмици, ме провокираха да напиша този пост.

Ти как се справяш с отвоюването на време за работа?