Напоследък ме занимава един въпрос: как да устоя на работното напрежение и натиск, които нямат пряка връзка с моите задачи и ежедневие, но ми влияят и ме карат да се чувствам зле.
За да съм по-ясна, ще дам пример. На този етап от живота си мога да работя само по половин ден. През другата половина гледам сина си. Разпределила съм си задачите според времето, с което разполагам. Погрижила съм се да сведа наличието на стрес и излишно напрежение в ежедневието си до минимум.
Но! Идва понеделник сутрин. Телефони звънят, изсипват се мейли и вместо да работя спокойно, усещам как започвам да подскачам, да се изнервям и разфокусирам. Сякаш самото знание за това, че е понеделник, че съм в София – изкуствено забързан град – вече ми носи стрес. Отчитам, че реални причини за него няма. В същото време последиците от стреса са налице.
Имам някои трикове за справяне със ситуацията, но се зачудих дали се случва и на други хора да се чувстват така и как се справят те. В поредица от три стати ще можеш да прочетеш отговора на въпроса.
Днешният материал е на Венета Димитрова. Тя е водещ на Програмата за изграждане на полезни навици, на курсове по минимализъм (опростяване на ежедневието) и изграждане на повече съзнателност. Пътува и работи от всяко кътче на света. Прочети нейните препоръки за справяне със стреса. Можеш да се абонираш и за статиите от нейния блог.
Очаквай статии по темата от Силвина Фурнаджиева, а после и от мен. През декември ще има и още интересни статии и съобщения, а през януари и събития. Следи блога.
