Късните зимни и ранните пролетни пътувания могат да са доста бюджетни, а и туристите още не са налазили всички интересни места. Освен това навън е хладно или направо студено, та в късния следобед спокойно можеш да се прибереш в хотела или да седнеш в някое кафене и да свършиш малко работа.
Това важи с пълна сила за Копенхаген, Малмьо, Гедсер и Рощок – местата, из които пътешествах преди седмица-две. Ако се чудиш коя да е следващата ти дестинация, прочети малко полезна информация за интернета, кафенетата, подходящи за работа и за спецификите на пътуването по тези места. Може би това ще улесни избора ти.
И така – откъде в Северна Европа поработих този януари.
Копенхаген
Дърветата на Копенхаген
За пет дни в датската столица видях слънце веднъж за няколко минути. В осем сутринта още беше тъмно. В девет имах чувството, че все още се разсъмва. „Разсъмването“ продължаваше до около тринадесет часа, когато започваше да се стъмва. В шест вечерта вече ми се струваше, че е ужасно късно. Щеше да е много потискащо, ако не беше удивителният датски уют – и най-забутаното кьоше беше превърнато в шарено, топло, удобно кътче за четене, слушане на музика, похапване. Дърветата, разположени вътре в сградите – от чакалнята на летището, през офис сградите, до безистените – бяха другият разкош на Копенхаген, който ми спечели сърцето.
Настаняване
Гледката от прозореца. Част от стаите гледат към булеварда, но са много тихи.
Отседнахме в хотел „Александра“. Спечели ни първо с цена, рейтинг и локация (на две-три пресечки разстояние от стария град, на четири-пет от гарата и на приятна, кратка разходка от трите езера). Около него има още един-два хотела, които са с много добър рейтинг и цени. Затова решихме, че ще избираме и според интериора.
Била съм в много хотели – малки, големи, луксозни и не толкова – почти навсякъде, независимо колко елегантно обзаведени са стаите, си остава усещането за хотел и стерилност.
Неголямата стая в хотел „Александра“ беше обзаведена така, че имаш чувството, че си си у дома. За това допринасяше и живото коледниче в саксия на прозореца. Персоналът беше много мил и в по-голямата си част с отлично чувство за хумор.
Места за работа
Кафене-сладкарница-бар Living Room е много подходящо. Особено на първия етаж, където има барплотове на прозорците и можеш да седнеш да поцъкаш необезпокоявано, докато почти всички около теб правят същото. Сладкишите и чайовете са много хубави. Интернет има колкото поискаш. В неделя работи от 9 до 19 часа – тази информация ще ти е много полезна, когато установиш, че тогава по-голямата част от заведенията са затворени.
Espresso House – това всъщност е най-голямата верига кафета в северните страни. В Копенхаген я имаше на много места. Кафенетата са светли, уютни, топли. Можеш да седнеш да поработиш, в което си избереш, няма да си единствен. Сандвичите и сладкишите са добри. За кафето нямам представа, но предлагат и приличен брой различни видове чай, от които можеш да избираш.
Място за душата
Jazz Quintet 60 препоръчвам горещо
Peders Craft Beer е непретенциозен бар на две преки от кафене-сладкарница-бар LivingRoom и също работи в неделя, до 24 часа. В него се сервират десетки видове бира на малки датски производители, както и бутилирани бири от цял свят.
Там се запознахме и с вероятно най-общителния датчанин – Магнус. Магнус е продуцент, оператор, сценарист, който работи за малки филмови продукции, а от няколко месеца е и барман в Peders. Той посреща всички клиенти с усмивка, разказва им за бирите, предлага им да опитат преди да решат какво да поръчат, разпитва ги откъде идват и събира препоръки от всеки какво да посети в страната/града му. Той самият не остава по-назад и те засипва с предложения къде в Копенхаген да отидеш, какво да видиш и да опиташ.
Магнус има ап/приложение/апликация за всичко, пуска страхотен джаз на датски банди на грамофон и старателно чете резюметата на книгите преди да прецени дали някоя е за него. Приятен събеседник е, с него може да се изпие много бира.
Дори да не е на смяна, или да не работи вече там, когато ти стигнеш до този бар – бирата е супер, заслужава си да го посетиш.
Интернет
Интернет има навсякъде и ти стига да работиш спокойно. Не ми се е налагало да си включвам Hot Spot-а и да ползвам мобилния.
Какво още е важно да знаеш
В четвъртък, петък и събота центърът на Копенхаген прилича на Студентски град – всички пият и купонясват като за последно. В метрото елегантни дами, крехки тийнейджърки и госпожи на зряла възраст се разхождат с бутилки в ръка – водка и бира, вино и бира, etc.
В тези дни, ако нямаш предварителна резервация за вечеря или за някой бар, трудно ще си намериш място. В неделя повечето заведения са затворени – и барове, и ресторанти. В понеделник част от тях са отворени, но доста барове започват работа направо в четвъртък, ранния следобед.
Не съм сигурна, че бих се върнала отново в Копенхаген по това време на годината, но с удоволствие бих го видяла през лятото.
Малмьо
Влакът Копенхаген-Малмьо минава през мостът над Йоресунд. В него има интернет, и е удобно за работа, но ти препоръчвам да се съсредоточиш върху гледките през прозореца
До Малмьо отскочихме за един ден с влака, пътят от Копенхаген е около час. Влакове (и интернет в тях) има през целия ден и през нощта и е удобно за пътуване. Градът ми хареса много повече от датската столица. Има повече пространство, повече въздух, имаше и десет минути повече слънце. Направи ми впечатление, че хората са усмихнати и дружелюбни. Спират приятели на улицата, говорят си. В Копенхаген това е рядкост. Едно, че е по-голям град, друго, че датчаните изглеждат винаги спокойни, възпитани и ужасно дистанцирани.
Места за работа
Старата сграда на библиотеката отвън и новата сграда отвътре. По-надолу разказвам кое прави това място толкова великолепно
С две ръце и цялото си сърце ти препоръчвам градската библиотека. Достъпът до нея е напълно свободен и безплатен. Можеш да влезеш с компютъра си, да си намериш удобно диванче, бюро, пуф или кресло (винаги има удобен контакт наблизо) и да работиш спокойно. Интернет също има.
Това е една от по-строго обзаведените зали, в които можеш да се разположиш. Не съм снимала креслата и диваните, защото по тях бяха насядали хора и ми беше неудобно
Атмосферата на мястото е жива, радостна, непринудена. Уютът и комфортът – отлични. Основната цел на екипа на градската библиотека е да я превърне в събирателен център за гражданите на Малмьо. Постигнали са я! Дори да нямаш работа, заслужава си да посетиш мястото, да се разходиш из него, да поседнеш, да почетеш. Разгледай снимки и разбери от поста в личния ми Фейсбук профил кое прави тази градска библиотека толкова невероятна.
Folk a Rock кафе е старомодно, уютно местенце в центъра на Малмьо. На първия етаж сервират топли и алкохолни напитки, сладкиши и основни ястия. Аз си харесах маса до прозореца, но ако искаш да седиш на по-високо, разположи се на някоя от масите в дъното на заведението. На горния етаж има музикален магазин. Погледни и програмата – ако отидеш вечерта, може да чуеш и някоя местна група.
Интернет
Имаше във влака, в библиотеката и в кафенето, в което седнахме. Мисля, че няма да се налага да използваш твоя, за да се трудиш.
Гедсер
Това същество ни посрещна на вратата на къщата, в която все пак останахме да нощуваме в Гедсер
Мислехме да пътуваме от Копенхаген до Рощок с влак (припомни си защо препоръчвам немските влакове като един от най-добрите подвижни офиси в Европа), но стачката на немските железници осуети плановете ни. Затова хванахме датски влак, а после и автобус и стигнахме до Гедсер – малко село с пристанище. В него пристигат и от него тръгват фериботите за/от Рощок, Германия.
Когато ние, единствените останали в автобуса пътници, слязохме в Гедсер, поривите на вятъра стигаха до около 40 възела и всички фериботи за деня бяха току-що отменени.
В пристанището нямаше друг освен нас и един усмихнат господин. Той ни поздрави с „Добре дошли на края на света“, обясни ни, че в селото няма хотел и ни препоръча да хванем автобуса обратно. Предупреди ни, че това може да стане само ако имаме пари в брой, при това датски крони. Е, нямахме, в Копенхаген навсякъде се плащаше с карта. В Гедсер има един магазин, едно кафене-ресторант-бар и един банкомат до магазина, с много неизгоден курс.
В личния ми Фейсбук профил можеш да прочетеш цялото ни приключение, разказано накратко. Тук искам да ти обърна внимание на следните неща:
- в Гедсер има хотели и къщи за гости, но те функционират само през пролетта и лятото;
- автобусът от селото към някаква цивилизация минава на един час през целия ден;
- задължително е да платиш с датски крони, за да се возиш на него.
Чакалнята на пристанището е топла и светла, ако много го закъсаш, сигурно можеш да пренощуваш вътре. Ние не стигнахме чак дотам.
Фериботът Гедсер-Рощок
На следващата сутрин времето беше хубаво, имаше слънце и двама-трима ентусиасти, които караха кайт с неопрени, и фериботът отплава с нас на борда.
Аз много обичам фериботи. Във всички тях мога да работя съсредоточено (в някакъв момент интернетът изчезва, а в останалите не е особено силен и нямам възможност да се разсейвам) и си почивам отлично. Този ферибот не направи изключение.
Хората закусват тихо – можеш да си поръчаш и от заведението на борда, можеш да си отвориш и кутията със сандвичи и яйца, както правеха повечето от местните. После вадят настолни игри, плетки, компютри и започват да се занимават с каквото им харесва. След два часа всички се изсипват доволни на пристанището в Рощок.
Чудесен, тих, светъл и удобен морски офис. Препоръчвам!
Няма да ти разказвам къде какво е подходящо за работа и почивка в Рощок, защото там си почивах изцяло и не съм отваряла компютъра. Ще ти кажа само, че наоколо има красиви места за разходка, природен парк, приятни кафенета, места за забавление с деца, късни концерти на много добри любителски групи, а и Хамбург е на два часа път с кола.
Купувай билети, стягай една малка раница и тръгвай. Пътят пренарежда много неща, ще ти помогне да си подредиш твоите.
п. с. Докато чакаш самолета, изясни някои висящи счетоводни въпроси, които те тормозят. Възползвай се от безплатната счетоводна консултация за фрийлансъри в блога.
