Криворазбраната комуникация

Преди седмица-две се сдобих с чисто нов клиент – много приятна дама. Условията за работа договорихме бързо и лесно по Skype. Аз започнах да пиша и да изпращам текстове за одобрение. До този момент тя няма корекции и е доволна. Също така е твърде грижлива, непрекъснато пита имам ли нужда от нещо, докъде съм стигнала, как се чувствам днес, изпраща ми купища иконки: (clap), (flower), (sun). Истински кошмар. Когато ми говори, се чувствам като хлапе, дадено твърде рано на детска ясла, което има нужда от повечко внимание и грижи.

Първо приех поведението й като израз на недоверие, желание за контрол над мен, подценяване на способностите ми. Най-много ме дразнеха похвалните й слова и окуражителни думи. Дори през Skype можех да различа тона й – все едно за първи път съм успяла да си пъхна сама лъжицата в устата.

Тъй като това ми пречеше на работата, се заех да разреша проблема.

Когато за пореден път ме попита докъде съм стигнала и как съм днес, зарязах всичките си поръчки и започнах да си говоря с нея. Разнищихме из основи световната справедливост, любимите си книги, непрестанните усилия да се унищожи малкият и среден бизнес и какво ли още не. Разговорът беше интересен, но тонът й все така ме вбесяваше.

Най-накрая се заговорихме на малко по-лични теми и открих ключа към загадката. Дамата имаше малко дете! Беше стояла две години в къщи с него, беше от типа майки, които говорят за хлапето си в първо лице множествено число: “ние сме гладни”; “нас ни боли коремът”; “ние се научихме да ходим на гърне”, и беше започнала да се занимава със собствен бизнес съвсем отскоро. Просто не можеше да излезе от бебешкия режим на общуване и несъзнателно го ползваше в работата си с мен. (Вероятно и с всички останали.)

След като открих това спрях да й се дразня, но все още мисля за своето откритие. Независимо дали си клиент или фрийлансър, важно е да се наблюдаваш отстрани от време на време – как говориш и как се държиш с тези, с които работиш. Ще си спестиш загубата на успешни партньорства и значително ще намалиш проблемите в комуникацията си с околните.

Не говоря само за майки с деца. Колкото по-дълго се движиш в определена среда, толкова повече попиваш нейните особености в поведение, говор, начин на мислене. Това често пъти прави някои твои постъпки, думи, интонации непонятни за хората извън тази среда. Вземи мерки:

препрочитай периодично писмената си комуникация с клиентите и проверявай за отклонения;
следи за клиенти/подизпълнители/фрийлансъри/партньори, които ти се дразнят без видима причина и не се успокоявай, докато не откриеш защо това е така; ако е необходимо, попитай. Направиш ли го по подходящия начин, отговорът може само да ти бъде полезен.
Стреми се да общуваш с различни хора.
Каквото и да правиш, оставяй по малко време за себе си – гледай филми, чети книги, пътувай, говори с приятели и не забравяй, че освен да трупаш преживелици, трябва да отделиш време да ги осмислиш.

Колкото по-съзнателно и дисциплинирано изграждаш стила си на общуване с клиенти и фрийлансъри, толкова по-добре за всички.Имах и още нещо да ти споделям, но ми свърши химикалката. Очаквай продължение на темата.

Пожелавам ти успешна седмица.
(sun)

========================

Прочети още:

Фрийланс и вътрешен одит или как да балансираш между “искам” и “трябва”