Разкажи ми как стана фрийлансър: Стефан Врачев, оператор

Стефан Врачев е оператор, който работи на свободна практика и се съгласи да ни разкаже какви са били трудностите в началото на фрийлансърския му път. Историята му е чудесна – частта с повратния момент и двете ключови за кариерата му телефонни обаждания в един и същи ден ми е любима.

Харесва ми, че в неговите думи и професионално развитие намирам потвърждение на своето основно убеждение – върши това, което обичаш максимално добре, дръж се възпитано с околните, следвай пътя си търпеливо и ще успееш.

Прочети как се справя Стефан с трудностите в своята свободна практика, за да се вдъхновиш и окуражиш, и следи програмата на кината за дебютния му филм „Шибил“.

Казвам се Стефан Врачев, на 29 години. Женен съм и имам малка дъщеричка. Професията ми е кино оператор. Работя по различни проекти – филми, реклами, музикални клипове и други. Не си спомням някога да съм работил нещо друго, нещо различно от снимането (извън лятната, почасова работа като ученик). Не съм сключвал и трудов договор, нито съм бил на осемчасов работен ден. Винаги съм работил само на свободна практика.

Първите си ангажименти на хонорар

поех още докато бях студент в НАТФИЗ. За нашата сфера – киното, това е основният начин на работа. Стана ми ясно, че щом съм избрал да се развивам в тази област, то това важи и за мен. Решението дойде напълно естествено – това беше моят път и с радост поех по него.

За трудностите на фрийлансърството не съм мислил тогава, а и истината е, че докато не се сблъскаш с тях трудно можеш да ги предвидиш или предотвратиш. По-скоро, в началото на професионалния си път, изпитвах известни колебания за организацията си на работа. Теоретично бих могъл да си потърся постоянна работа като оператор, например в някоя телевизия. Но си дадох сметка, че една постоянна заетост ще ми отнеме възможността да работя по проекти. Как бих могъл да отсъствам от постоянна работа, за да съм на снимки? Нямаше как да съчетая нещата. И много бързо взех решението. Вече пет години съм на свободна практика и никога не съм съжалявал за това.

В началото се изправих пред трудностите, пред които всеки фрийлансър се изправя. Нуждаех се от ангажименти и то регулярно.

Но бях съвсем нов, пресен в работата и хората не ме познаваха. Трябваше да спечеля доверието им. Справих се постепенно с постоянство, коректност и безкомпромисност по отношение на качеството. Знаех, че трябва да работя по този начин, за да постигна и по-дългосрочната си цел – да снимам филми. Когато си свършиш работата добре веднъж, имаш много по-голям шанс да бъдеш повикан втори път. Затова се стараех максимално. Започнах все по-често да получавам ангажименти, в началото като асистент оператор, а после и като главен оператор в различни проекти. Така постепенно тръгнаха нещата при мен. Но и днес винаги си напомням, че нашата кино сфера е затворена, малко хора сме и всички се познаваме. Добрата репутация е важна, а трудно спечеленото доверие може лесно да се изгуби.

Спомням си добре един повратен момент.

Преминавах през един от онези, познати на всеки фрийлансър, моменти на засушаване – и откъм работа, и финансово. Бях сериозно притиснат. Имам семейство и това постави моето временно „затишие“ в съвсем неприемлива светлина. Нямаше как – налагаше се да си потърся постоянна работа и то спешно. Кандидатствах в една фирма за скучна и безперспективна длъжност, която поне в известна степен беше свързана със снимане с камера. Тази работа можеше да я свърши всеки що-годе запознат с някаква снимачна техника. Затова бях почти сигурен, че ще ме вземат (все пак имам квалификация). В същото време вътрешно се противях и не исках, не исках, не исках да ме назначат… Да, имах нужда от тази работа и … не, не исках да ме вземат. Тогава ми позвъниха. И… ми отказаха! Съобщиха ми, че не съм одобрен. Невероятно се зарадвах. Сякаш камък ми падна от плещите. Спомням си, че подскочих от радост. След около половин час имах друго неочаквано обаждане – обаждането, което също ще запомня. Предложиха ми да снимам филм – да съм главен оператор на пълнометражен, игрален филм. Това е първият ми подобен голям проект в професионалния ми път. Двете се случиха в един ден – отказа да ме назначат на осемчасова работа и предложението да снимам филма. Приех го като знак. Понякога човек има нужда от такива знаци, които да го окуражат, че е на прав път. Работата по дебютния ми филм „Шибил“ приключи и той ще бъде пуснат по кината през 2020 г.

Несигурността е част от работата на свободна практика.

И днес имам трудности, подобни на онези в началото. Все още съм млад в професията и съм на траекторията на растежа. Все още има моменти, в които нямам достатъчно работа и се надявам да ми се обадят за снимки. Понякога си задавам въпроса дали съм достатъчно активен. Но се случва така, че когато аз търся работата, тя ми се изплъзва… и когато не очаквам – тя ме намира. Често се налага да съм гъвкав, да съм готов да си сменя плановете. Защото, ако по някаква причина откажа работа веднъж или два пъти, трети път вероятно няма да има.

Знам, че трябва да съм постоянен и да не се отказвам. Само работата на свободна практика ми дава възможност да се развивам професионално така, както винаги съм искал. Дори и в най-трудните моменти в мен дълбоко има увереност, че се движа в правилната посока и по правилния (своя си) път.