Една моя позната дълги години работеше, освен основната си работа, и като разпоредителка в театър. Един ден директорът я извикал, за да й съобщи, че от следващия месец не се нуждаят повече от нея. Били решили да наемат по-млад персонал.
Моята позната го молила да я остави на работа, но директорът дори не я изслушал. Успокоил я с думите, че сега ще има повече време да си почива и я отпратил.
– Представяш ли си – разказваше ми възмутено тя – да си почивам? Аз живея заради тази работа. Вечер, като влизат хората в салона, аз ги упътвам. Ако се случи да има объркани и дублирани места, успявам да наредя всичко мирно и кротко, да настаня зрителите и при това да не позволя да се изнервят. Като затварям вратите на салона и осветлението угасва, се вълнувам – как ще играят актьорите тази вечер, достатъчно тъмно ли е в залата.
Всяка професия си има тънкости. Аз живея за работата си, а той ще ме кара да си почивам!
Ти си фриийлансър… или пък не си. Надявам се, че ще се сетиш какво искам да ти кажа. Ако не… измисли какво ти искаш да си кажеш.
Хубава седмица ти пожелавам. И ако чуеш звук от пляскане с една ръка, сподели.
🙂
