Знаеш коя е. Правил си я поне веднъж по отношение на клиент и си се дразнил, че клиент е правил същата грешка по отношение на теб. Нарича се „ако мине”.
Ти си фрийлансър. Признай, че ти се е случвало поне веднъж: затрупан си с работа, не смогваш с крайните срокове и знаеш, че не си изпипал поръчката си докрай. Знаеш, че клиентът може да забележи, че не си направил всичко добре. Обаче я изпращаш с мисълта, че може и да не забележи.
Ти си клиент. Опитвал си да представиш поръчката си за по-лесна и бързо изпълнима отколкото е, защото това намалява цената, която трябва да платиш за изработването й. Знаеш, че този фрийлансър, с когото работиш, по някое време ще забележи, че си го подвел. Но може да е след като се е съгласил на по-ниска цена.
Когато се хване навреме, грешката „ако мине”, може да бъде поправена, замазана с много учтиви думи в един-два имейла и двете страни ще продължат да работят заедно.
Е, лошото чувство остава. Клиентът гледа поръчките ти под лупа, когато ги получава. Ти преглеждаш всяко ново задание най-подробно по три пъти преди да започнеш работа по него.
Когато някой от двама ви разбере в последствие, че е минат, става много по-лошо. Обидата е по-голяма, поведението ви спрямо клиента/фрийлансъра се променя и е много вероятно да прекратите отношения.
Проблемът с „ако мине” е, че рано или късно не минава. Ще загубиш по-малко, ако просто си свършиш добре работа или ако платиш каквото трябва за качеството, което изискваш. Повярвай ми, това е единственият начин да не се минеш сам.
Айде, лека и доходна.