Category Archives: Професионално и личностно развитие

Една моя позната дълги години работеше, освен основната си работа, и като разпоредителка в театър. Един ден директорът я извикал, за да й съобщи, че от следващия месец не се нуждаят повече от нея. Били решили да наемат по-млад персонал.

Може да си станал фрийлансър, защото не си имал друг избор – оказал си се без работа, никъде не си успял да си намериш мястото, търсил си варианти за допълнителен доход. Каквато и да е причината, щом си останал фрийлансър, вероятно си осъзнал, че имаш любимия ми тип свобода – да променяш. Съзнателно. Отговорно. С мисъл, че повечето неща, които ти се случват, зависят само от теб. Още не си го разбрал? Вдигни си главата от работата за 5 минути и помисли по въпроса. Спешно е.

Не ми харесва да работя по този начин. 
Това сигурно си го казвал по 5 пъти на ден, докато си работел в офис. Сега си успял да сведеш мърморенето до 3 пъти дневно. Елиминирай го изцяло. Ако не ти харесва да работиш по определен начин, в твои ръце е да го промениш. Обяснявай на клиентите си. Аргументирай се. Отстоявай пред тях по-високата ефективност на работата, която ще свършиш… за тях. Рано или късно ще успееш. Сигурна съм.

Не искам да работя за стотинки.
Разбирам те. Никой не иска. Не го прави. Не подбивай цените. Пребори се със собствените си страхове и действай със съзнанието, че решенията, които взимаш днес, определят начина, по който ще живееш утре. Естествено, когато искаш повече, трябва да имаш какво да предложиш в замяна.

Не ми се работи по цял ден.
Чудесно! Измисли начин да работиш по половин. Всичко зависи от твоята изобретателност, професионализъм и способност да преговаряш.

Не ми харесва как клиентите се държат с мен.
Никой не може да се отнася лошо с теб, освен ако не му позволиш. Помисли кое те дразни най-много. Открий каква е причината клиентът да се държи зле – твоето поведение, общото мнение за фрийлансърите, грешен подход. Осъзнаеш ли причината за даден проблем, способен си да го решиш.

Ти си фрийлансър. Направил си съзнателен избор да останеш такъв. Вече би трябвало да знаеш, че всичко подлежи на промяна. И най-хубавото е, че тази промяна зависи от теб. Не ти обещавам бърз резултат, нито лесни победи. Но пък ти гарантирам, че когато тиквата в двора ти се превърне във ферари, това ще трае много повече от няколко часа. Започни с малки стъпки. Добро начало е например да изхвърлиш фрази като  “не мога”, “не искам”, “не ми харесва” от речника си. Пробвай вместо да се оплакваш да предлагаш решения.
Протестирай отговорно. Всеки ден. С действията си.

Петте минути за размисъл изтекоха. Ти си на ход.

Вземи си почивен ден в средата на седмицата, за да си спомниш една от причините, поради които стана фрийлансър и си твърдо решен да останеш такъв.

***
Прочети отново приказката за Джак и бобеното стъбло. По-полезно ще ти е от всички книги за професионално развитие, които поглъщаш напоследък. Нещата винаги са прости – ти избираш дали да сърбаш бобена чорба или да се катериш, докато стигнеш кокошката със златните яйца, за да откриеш, че само с яйца не се живее и ти е нужна вълшебна арфа.

***
Намери, колкото и да ти е трудно, почти 10 скъпоценни минути, за да изгледаш един епизод на “Ну, погоди!”. От него можеш да научиш точно толкова за отношенията с клиенти и партньори, колкото и от два – три курса на същата тема.

***
Увери се от личен опит, че не става само с работа, трябва и акъл. Ще ти олекне.
И верно, не се преработвай – от това полза няма.

Ти не си копирайтър и не ти е важно да пишеш правилно. Твоите клиенти не се интересуват от  правописа, а от професионалните ти умения. Сигурно си прав.
Давам ти прост пример как една запетайка променя смисъла.

Клиент: 
Можете ли да приемете поръчка за писане на статии, дизайн на етикет, изработка на уеб сайт?

Фрийлансър: 

Не съжалявам, че няма да мога да поема поръчката ви.
Не, съжалявам, че няма да мога да поема поръчката ви.

Колко често използваш думите “искам” и “трябва”? Едната сигурно я употребяваш по-често от другата? Коя? Искам? Трябва?
Скромните ми наблюдения по въпроса показват, че ако едната – независимо коя – взима сериозен превес над другата, значи нещо не е наред. Нужно ти е бързо преосмисляне и реорганизация на работата и въобще на начина ти на живот.
Какво общо има това с фрийланса? Веднага отговарям.

Ако се фокусираш само върху “искам”, губиш ясна представа за нещата. Поемаш ненужни рискове. Не взимаш предвид всички фактори, които ще ти позволят да изпълниш задълженията си към клиента в негова полза – качествено и в срок. А след като това излезе наяве, се оказва, че всъщност си работил против себе си.

Ако се фокусираш само върху “трябва”, губиш себе си, професионалното си мнение и радостта от работата и живота. Отново не действаш в полза на клиента и от самото начало е ясно, че всичко е най-вече в твой ущърб.

Когато не ти спори, чувстваш се неудовлетворен и ти се иска да захвърлиш всичко и да се запишеш в Чуждестранния легион, да отидеш на самотен остров или поне да изядеш всички торти “Гараш” на света, значи е време за малко вътрешно счетоводство.

Направи отчет на изразходените “искам” и “трябва” и на приходите, които са ти донесли. След това балансирай нещата.
И да, няма общо само с фрийланса.

Трябва да ти пожелая хубава седмица.
И искрено искам да я имаш.

п.с. Прочети какво означава “вътрешен одит” според Уикипедия.

Да не ме разбереш погрешно – спазвам си крайните срокове. Точното им определяне и предаването на работата в уговореното време е част от това, дето в дебелите книги наричат професионализъм. Но понякога се появяват пречещи обстоятелства: зъбобол, грип, внезапно изкривяване на времето и пространството. Какво се прави в такива случаи? Имаш три възможности:

1. Решаваш на всяка цена да спазиш крайния срок

Сътворяваш чудеса от храброст – не спиш, не ядеш, успяваш да преодолееш зъбобола, температурата, дупката във времето – и в крайна сметка предаваш работата си навреме. Поздравления. Или си по-голям перфекционист и от мен, или си открил магически хапчета против умора, или просто си фрийлансър новак, който се страхува да не си изтърве поръчката. Проблемът в случая е, че нещо, което може да се свърши за два дни, не може да се свърши за два часа. Ти си успял? А сигурен ли си в качеството на това, което предаваш?

2. Покриваш се

Свършваш си работата както трябва и я изпращаш на клиента ден-два по-късно. Не е лошо. Важното е, че заставаш на 100% зад това, което си написал, нарисувал, програмирал, etc. Добавяш един имейл с извинение за закъснението и всичко би трябвало да е наред, но всъщност не е.

Клиентът ти, също като теб, си има планове и ти му ги объркваш. Може и да си най-добрият фрийлансър копирайтър, дизайнер или програмист, но току-що си му показал, че не може да ти разчита.

3.  Признаваш си

Виждаш, че няма да успееш да свършиш работата навреме. Преценяваш колко още време ти трябва и пишеш на клиента си веднага. Обясняваш му по каква причина няма да успееш да завършиш поръчката в срок.

Не се оплитай в сърцераздирателни оправдания като „имам проблем с компютъра, защото се карах с приятеля си и му ливнах чаша вода в лицето, но вместо него нацелих клавиатурата и…“

Достатъчно е да кажеш „Разболях се и се концентрирам трудно, а искам да свърша работата си добре.” Ако причината е друга, съобщи я сдържано, не се увличай в подробности. И нещо много важно:

винаги, когато искаш отлагане на крайния срок, подчертавай, че това е само, за да можеш да направиш всичко както трябва.

В мейла, с който искаш отсрочка, можеш да добавиш, че като извинение за забавянето, ще свършиш още нещо за клиента, безплатно. Дори да е дребно, на него ще му стане приятно и ще му е още по-лесно да прояви разбиране.

Това е. Ти избираш кой от вариантите е най-добър за теб. Аз само напомням, че от всяка ситуация има печеливш изход или поне такъв, който носи по-малко загуби.

Пожелавам ти успешна седмица, в която не чуваш свистящия звук на преминаващи покрай теб крайни срокове.

За да си свършиш работата добре, трябва да си наясно с всички изисквания на клиента.
Иначе може да се окаже, че той си е представял забавен стил, много картинки, малко текст, а ти му предлагаш нещо, което се приближава до стила на банков отчет.

Тогава ще ти се наложи да преработиш всичко без, естествено, да получиш допълнително заплащане за това, а и точно този клиент едва ли ще те потърси повече.
Губиш време, губиш пари и сам си виновен.

Голямото налучкване е общ проблем – на теб и на клиента – който ви пречи да извлечете максимална полза от взаимната си среща. Само че за теб ще бъде по-лесно да се научиш да питаш, отколкото да превъзпиташ всичките си настоящи и бъдещи клиенти.

Вместо да ги обвиняваш, че не са ти казали навреме какво искат, питай за всяко нещо – стила, обема, каквото-друго-ти-хрумне. След като получиш всички отговори, напиши обобщаващ имейл, в който всичко е изредено по точки и подточки и поискай клиентът да го потвърди.

Търси мнението на клиента на различни етапи от работата. Вярно, че този подход е нож с две остриета – особено ако той сменя мнението и изискванията си през ден, но ти си професионалист, намери начин да се справиш.

Сверявай си часовника, връзвай си гащите, въобще не си позволявай да се издъниш сам.
Ако работата ти е лоша, всички ще мислят, че ти не си я свършил добре. Никой няма да каже, че клиентът е виновен.

Хубава, и изпълнена с въпроси, седмица ти пожелавам.
И независимо дали си фрийлансър или клиент, не забравяй:
всичко, което не кажеш, ще се обърне против теб.