Петминутката на любовта

– Кой път да поема от тук? – попита Алиса.
– Зависи къде искаш да стигнеш – отговори Усмихващият се котарак. 

– Няма значение – отвърна Алиса. 

– Тогава няма значение кой път ще поемеш. 

– … важното е да стигна някъде – допълни Алиса. 

– О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго. 

 
Тази сутрин забелязах, че ми става все по-лесно да отказвам предложения за постоянна работа в офис, на осем часа работен ден. Колебанията ми траят около половин секунда преди да кажа “не” и да обясня, че съм склонна на всякакъв друг вид партньорство и сътрудничество.

Разбрах накъде искам да вървя, докъде искам да стигна и дори имам нещо като идея кой път трябва да поема.
Знам, че моите вълнения не са в обсега на твоите интереси, но имах нужда от една бърза равносметка и собственоръчно потупване по рамото.
Препоръчвам ти да направиш същото за себе си. Отнема 5 минути.
Помага ти да намериш посока поне за следващите 10 преки.
ае
Нека гъсеницата Абсолем и Чешърският котарак бъдат с теб.
==============================
Прочети още:

 

Най-често срещаната грешка в отношенията фрийлансър – клиент

Freelancer_klient_ako_mineЗнаеш коя е. Правил си я поне веднъж по отношение на клиент и си се дразнил, че клиент е правил същата грешка по отношение на теб. Нарича се „ако мине”.

 

Ти си фрийлансър. Признай, че ти се е случвало поне веднъж: затрупан си с работа, не смогваш с крайните срокове и знаеш, че не си изпипал поръчката си докрай. Знаеш, че клиентът може да забележи, че не си направил всичко добре. Обаче я изпращаш с мисълта, че може и да не забележи.

 

Ти си клиент. Опитвал си да представиш поръчката си за по-лесна и бързо изпълнима отколкото е, защото това намалява цената, която трябва да платиш за изработването й. Знаеш, че този фрийлансър, с когото работиш, по някое време ще забележи, че си го подвел. Но може да е след като се е съгласил на по-ниска цена.

 

Когато се хване навреме, грешката „ако мине”, може да бъде поправена, замазана с много учтиви думи в един-два имейла и двете страни ще продължат да работят заедно.
Е, лошото чувство остава. Клиентът гледа поръчките ти под лупа, когато ги получава. Ти преглеждаш всяко ново задание най-подробно по три пъти преди да започнеш работа по него.

 

Когато някой от двама ви разбере в последствие, че е минат, става много по-лошо. Обидата е по-голяма, поведението ви спрямо клиента/фрийлансъра се променя и е много вероятно да прекратите отношения.

 

Проблемът с „ако мине” е, че рано или късно не минава. Ще загубиш по-малко, ако просто си свършиш добре работа или ако платиш каквото трябва за качеството, което изискваш. Повярвай ми, това е единственият начин да не се минеш сам.

 

Айде, лека и доходна.

Какво прави един фрийлансър, когато нищо не може да се направи

Понякога нещата просто не зависят от теб. Нямаш Интернет (и приятелите ти нямат, и в кафенето няма, etc.). Компютърът ти се нуждае от спешна, непредвидена поправка. Твой близък има проблем и трябва да му помогнеш. Сигурна съм, че можеш да добавиш още няколко по толкова случаи, в които не можеш да си спазиш сроковете с основателна причина.

Основателна или не, проблемът е, че си фрийлансър и всяко закъснение се отразява на репутацията и джоба ти. Как да се измъкнеш сух от водата?

1. Успокой се. Не се ядосвай. Вместо това помисли какво да направиш в ситуация, в която уж нищо не може да се направи.

2. Предупреди клиента си веднага, че няма да си спазиш срока. Кажи му защо. Не се притеснявай, че ще прозвучиш като празнодумец, който си търси извинение. Когато казваш истината, това си личи. Честно.

3. Увери клиента, че веднага щом е възможно ще довършиш поръчката и ще му я изпратиш. Накарай го да ти влезе в положението. Той сигурно също е изпадал в такава ситуация.

4. Помисли има ли друга работа, за която не ти е нужен Интернет (ако липсата му е проблемът), и свърши нея. Така ще си освободиш време да се занимаваш след това със закъснялата поръчка.

 

5. Ако няма какво да направиш освен да чакаш, почини си добре. Спи, чети книга, разходи се. И без това съвсем скоро ще трябва да поработиш двойно.

 

6. Бъди по-предвидлив със следващите си поръчки, не ги оставяй за последния момент. Стреми се да ги приключиш поне един ден преди крайния срок.

 

7. Приеми, че понякога нещата просто не зависят от теб и използвай ситуацията по най-добрия възможен начин.

 

Успешна седмица от мен.
🙂

Теория и практика на работата по време на пътуване

На теория едно от най-хубавите предимства на това да си фрийлансър е, че можеш да работиш, когато и откъде си пожелаеш.

На практика е още по-хубаво. Съществуват обаче някои тънкости и неудобства, които ти препоръчвам да имаш предвид. Особено ако за пръв път се отправяш на пътешествие, по време на което ще трябва да работиш.

На теория можеш да се излежаваш на плажа с лаптоп в скута и мохито в ръка и работата да върви като песен. Виждал си много такива снимки и си въздишал завистливо, нали?

На практика всичко, което ще постигнеш е да напълниш лаптопа с пясък, а ако си по-сръчен ще успееш да го залееш и с мохито. Жега е, морето е срещу теб, наистина ли вярваш, че можеш да се концентрираш и да работиш? По-добре остани в хотела или седни в някое кафене, свърши си каквото имаш и се забавлявай след това.

На теория можеш да работиш, по което време си пожелаеш. В общи линии си го представяш като допълнителни 3-4 часа към обичайните 24, които се появяват и изчезват, когато ти е удобно.

На практика нямаш способността да събираш и разтягаш времето. Затова използвай прохладните сутрини или горещите часове между 13 и 17 часа, за да свършиш каквото трябва. Ако не се изкушаваш от вечерно пийване с приятели, можеш да работиш и нощем. Ти избираш.
Най-добре е да си вършиш работата по едно и също време всеки ден – помага за дисциплината и концентрацията и приключваш по-бързо.

На теория навсякъде има Интернет.
На практика, докато не ти е необходим, наистина го има навсякъде. Потрябва ли ти, изчезва като с магическа пръчка. Провери цените на мобилния Интернет в страната, в която отиваш. Друг вариант е да си подготвиш всички материали предварително и спокойно да си работиш във влака или от някое бунгало в средата на нищото. Все ще намериш кафене с Wi-Fi, където да поседнеш за час и да си прегледаш пощата.

На теория можеш да си цъкаш на лаптопа откъдето намериш за добре.
На практика след втория час ти трябва ток. В автобуса или колата ще ти е малко трудно да си го набавиш, затова проверявай предварително заредена ли ти е батерията. Превърни си го в навик.

На теория и на практика ти може би имаш по-добра идея за това как се работи по време на пътуване. (За мен експериментите в тази посока едва сега започнаха.) Ще се радвам да я споделиш.

========================

Прочети още:
Теория и практика на работата от вкъщи

Пътна бележка от един фрийлансър

Проблемите, пред които е изправен един фрийлансър, независимо дали живее по света или у нас, са еднакви. Това показва малкото ми проучване. Да, на някои места има по-ясни правила, по-добри зали и пространства за работа, че даже и съюз на фрийлансърите, който защитава правата на своите членове, но навсякъде основните грижи са:

  • как се ценообразува;
  • как се намират клиенти;
  • как се преговаря с клиенти и партньори;
  • как се намира финансиране за проекти (специално за артистите и художниците);
  • как да си вземеш парите от некоректен клиент;
  • ще имаш ли поръчки следващия месец.
При решението на тези проблеми никакви съюзи не могат да помогнат особено. От всяка точка на света до финалната линия разстоянието е еднакво – собствените ти способности и усилия. Което си е доста честна игра, ако се замислиш.

 

Летящ старт и правилно разпределение на силите, за да изкараш до финиша.
Това ти пожелавам.

п.с. Подготвила съм ти серия от чудни постове за следващата и по-следващата седмица – практични, забавни, полезни… абе, няма как да не ги прочетеш. От понеделник проверявай редовно!

Петминутката на един фрийлансър

Добре де, толкова съм заета, че не мога да смогна да напиша и неделния пост.
Но ще споделя с теб нещо, което прочетох днес. Отнеси го към целия си живот. И към работата ти като фрийлансър. И към каквото друго си пожелаеш.
Помисли върху него. После реши как да постъпиш. От теб зависи. Как ще се чувстваш, когато се събудиш утре. И във всички следващи дни.

“От хората Бог чака своя храм –
да го издигнат те с любов –
те носят камъни.”

“Дъждовни перли” – Рабиндранат Тагор, преводът е на Николай Тодоров

Успешна седмица, с по-малко камъни, ти пожелавам.

Ти питаш, аз отговарям: как да накараш клиентите да дойдат при теб, 2

За да накараш клиентите да дойдат при теб, трябва да предлагаш нещо, от което имат полза. Да задоволяваш тяхна конкретна нужда по уникален начин. Ти определяш какво е твоето уникално предимство:

  • приемаш и изпълняваш перфектно спешни поръчки;
  • предлагаш услуги в тясно специализирана ниша;
  • караш клиентите да се чувстват толкова обгрижвани и спокойни, че да не им хрумне дори да търсят някой друг;
  • всичко друго, което измислиш и правиш наистина добре, ще свърши работа.
Това е основата.
Прочети повече съвети и трикове по темата:

 

 

п.с.
Тази седмица ще бъда доста заета. Репетираме пърформaнса “ДНК на думите”, за да го представим в Бремен и Берлин през юни, и статия в сряда няма да има.
Наминавай през фейсбук страницата на Свободна практика и преговори някои от старите постове.

 

Успех.