Две лястовички искали да си свият гнездо на последния етаж на жилищен блок, в левия горен ъгъл на един точно определен прозорец. Всеки път, когато започвали строежа, една жена отваряла прозореца и разрушавала градежа им. След 3 – 4 опита лястовичките се отказали от неравната борба и започнали да свиват гнездо в горния десен ъгъл на прозореца. Като по чудо жената не се появила повече и скоро те се настанили в новия си дом. Женската снесла яйца, измътила ги, лястовичетата поотраснали, научили се да летят и когато дошла есента, всички отпътували за топлите страни. Върнали се чак на следващата пролет и намерили гнездото си непокътнато. Ужасната жена не го била разрушила. И така живели щастливо лястовичките в пролетно-летния си дом години наред. Може би от време на време в сънищата им се е появявала ръката на една жена, която разбутва гнездото. Това само вещите в лястовичите сънища могат да кажат. Наяве нищо такова не се случило.
Това е историята на лястовичките. Историята на жената е малко по-различна. Дошли преди години две птичета и започнали да си строят гнездо в горния ляв ъгъл на нейния прозорец. Тя много им се радвала. Даже спряла да отваря прозореца, за да не ги изплаши. Женската снесла яйца, измътила ги. Лястовичетата точно се били излюпили, когато извила буря. Вятърът станал много силен и съборил гнездото. Безпомощните пиленца полетели заедно с него от седмия етаж надолу. И както се досещате, нито едно не оживяло. Затова, когато на следващата година дошли лястовички и решили да свиват гнездо на същото място, жената ги прогонила. Не искала и с техните малки да се случи същото. Упорито разваляла започнатото гнездо и слушала ядосаните лястовичи чуруликания. Най-накрая двете птици се предали и свили гнездо на отсрещния ъгъл на прозореца. Там било по-закътано и нищо не заплашвало гнездото. Жената спряла да отваря дясното крило на прозореца, за да не стряска птичето семейство, но всеки ден слушала веселото цвърчене на малките лястовички и им се радвала.
Защо ти разказвам тази история? Защото понякога, докато се бориш за своето фрийлансърско място под небето, се случва да си в ролята на лястовичката. Ядосваш се от безсилие пред обстоятелствата. Страдаш, че си несправедливо ощетяван, нагрубяван, че ти пречат да работиш. Може и така да е. Но може и просто някой да иска да те запази от твърде силния вятър. Не ми се струва добра идея да упорстваш и да настояваш да разбереш. По-разумно ми се вижда да не пилееш сили и време, а да намериш друг начин да направиш това, което искаш. Това, че си си наумил да осъществиш целите си по конкретен начин, не значи, че той е единственият възможен.
И така, виж трите извода в края на днешния пост и те оставям да работиш:
1. Може да ти се струва, че всички обстоятелства и хора са против теб. Обективно погледнато, може и да не си прав.
2. Не губи време да негодуваш. Приеми, че няма да стане точно както си го намислил и открий как да направиш нещата по най-добрия възможен начин.
3. Гневът, инатът, ядът, настояването всичко да се случва само и единствено както ти смяташ, ограбват възможностите ти. Стесняват пролуката, през която виждаш света. Приеми неуспеха, отвори широко очи и виж какво хубаво да направиш за себе си и за другите. Сега.
Чудна пролетна седмица ти пожелавам. 🙂
