Ти си фрийлансър и кога и колко да работиш си определяш сам. Случва се да будуваш пред компютъра цял ден и цяла нощ, случва се да започнеш в 9 и да приключиш в 18 часа, случва се и изобщо да не работиш.
Понеже няма как да определиш работното си време, просто нямаш такова. В един идеален свят клиентите щяха да знаят този факт без да злоупотребяват с него. В реалността обаче те често не могат да разберат защо не искаш в неделя в пет следобяд да се захванеш с тяхната поръчка и да се постараеш да я приключиш до понеделник сутрин. Преди време имах подобен разговор с един господин. Той ядосано ми обясни, че съм фрийлансър именно, за да се отзовавам на желанията на всеки клиент, по което време се сети, че му е необходим копирайтър. Дори да бях написала на челото си с големи букви, че съм фрийлансър, който приема само експресни поръчки, това пак нямаше да е вярно.
Съветвам те да се сдобиеш с официално, нормирано работно време. И разбира се, да се постараеш всичките ти стари, нови и бъдещи клиенти да узнаят за него. (Преводачката Нели Обрешкова например го е сложила в имейл подписа си.)
Надя Славчева, графичен дизайнер, илюстратор и майстор на бижута
Не съм от фрийлансърите, които искат да обърнат всички в правата вяра и настояват, че по-хубава от работата на свободна практика няма. Давам си сметка, че което е добро за един, най-вероятно е ужасно за друг. През годините съм срещала достатъчно фрийлансъри, които се мятат между – “по-хубаво от това да работиш за себе си няма” и “искам да се върна на трудов договор, не издържам повече”. И аз бях така в началото. Даже ми се струва съвсем нормално да се мине през този период, докато установиш кой е твоят начин. Хубавото е, че по пътя срещаш хора, които водят същата борба като теб. И се справят. Още по-хубавото е, че се подкрепяте. А най-фантастичното е, че след време пиете кафе и си спомняте какво беше това чудо да си начинаещ фрийлансър, и се забавлявате. Поредица от няколко такива истории смятам да ви разкажа. Първата ще е за малката гад или Надя Славчева.
Надя е графичен дизайнер, илюстратор и майстор на бижута. Познаваме се от времето, когато аз бях начинаещ копирайтър в неголяма рекламна агенция. Понякога ходехме заедно на обяд. Оплаквахме се от шефовете, клиентите, начина на работа. Нищо ново под слънцето. После аз напуснах и си загубихме следите.
Няколко години по-късно седях в къщи, гризях си ноктите и се чудех как да накарам клиентите да дойдат при мен. (Бях излязла на свободна практика преди 3 месеца.) И Надя ми се обади. С поръчка! Оказа се, че тя си е направила собствено студио за графичен дизайн преди година и от време на време й трябват копирайтърски услуги.
И двете се борехме за клиенти, ходехме по срещи, допускахме типичните грешки на начинаещите и понякога всичко това ни се струваше прекалено тежко. Само дето забелязах, че се оплакваме по-малко отпреди и се окуражваме една друга повече.
Спомням си как се появи блогът „Малката гад”. Без много ясна идея и с много съмнения дали и как собственичката му ще се справи с техническата страна на поддръжката му. Бижутата, които Надя правеше в началото бяха съвсем различни. И тя самата беше друга. Нервна, рязка с повече страхове, с по-малко усмивки.
Грижеше се за текстовете в блога, за снимките, за позиционирането му в търсачките. Всичко си правеше сама.
Появиха се първите желаещи да си купят бижута. Междувременно Надя преговаряше с клиентите за направата на брошури, етикети, лога. Пишеше оферти, ходеше по срещи и… изпускаше парата като приготвяше мъфини, торти, рисувани курабии и какви ли не още вкусни чудеса. Снимаше ги и качваше снимки в блога. Поръчките не закъсняха.
При нашите срещи авторката на всичките хубавини ставаше все по-усмихната.
Загубих й следите за едно лято и като се видяхме отново беше направила серия чудни обици, а бижутата й се продаваха из магазинчета в по-големите градове в страната.
Появиха се и първите серии керамични бижута. Сега като срещам Надя тя е усмихната и спокойна. И аз много, много й се радвам. Сещам се за всички пъти, в които ние – пишман начинаещи фрийлансъри – сме си говорили, че трябва само да правим това, което ни харесва и да не спираме да опитваме. Да вършим всеки ден по нещо малко, докато натрупаме опит, докато ни забележат, оценят, потърсят. Били сме прави.
Надя продължава да поддържа сама блога си. (Освен, че прави бижутата, среща се с клиенти, договаря се с магазини.) Но спокойствието, отношението, забавлението са други. И това се усеща.
Вярно, Надя продължава да се занимава и с графичен дизайн, но именно като фрийлансър откри още едно нещо, което обича да прави, в което е добра и от което може да се издържа. Нелоша комбинация, нали?
Каква е поуката от историята? Прави това, което обичаш. Учи нови неща, дори когато ти се струва, че нямат пряка връзка с работата ти. Не си мисли, че трябва да направиш нещо голямо и изведнъж, за да успееш. Напротив. С малки крачки се стига по-далеч, а и не се уморяваш толкова.
Бъди постоянен, упорит и не се отчайвай, т. е. отчайвай се, но с мярка. Не позволявай на страха да заеме цялото ти време. Отдели половината ден за работа, другата половина за срещи с приятели, за семейството си и остави половин час за страхуване. Достатъчно е.
Всичко това си го чувал и друг път? Много хубаво. Приложи го на практика и като ти се получи, ела и ми обясни колко изтъркано звучи.
Разгледай красотите, които прави Надя, докато размишляваш по въпроса:
Ти си фрийлансър. Добре се справяш с работата си. Понякога имаш повече клиенти, понякога по-малко. Понякога се товариш прекомерно с поръчки, защото те е страх, че скоро ще дойде сушав период и в пощата ти ще има само спам. Освен това знаеш, че в твоята област услуги предлагат поне още 10 човека. И това са само тези, които си мяркал. Бог знае още колко има.
Не се плаши от конкуренцията. Не мисли как да подбиваш цените, за да вземеш повече работа. Мисли в перспектива и си направи дългосрочен план за действие. Превърни себе си в марка. Точно така. Бъди кока-колата всред копирайтърите, шоколадът LINDT всред дизайнерите, българин от Своге всред маркетолозите или най-добре – бъди си ти. Само направи така, че всеки да те разпознава – по работата, по отношението, по посланието, което изпращаш. Накарай клиентите да търсят именно теб. А не просто да ти пишат, защото са попаднали на твоя обява в някой форум.
Намери това, което те отличава от другите. (Не, ако си измислил само “добро качество на ниска цена”, не е това.) Помисли повече. Питай клиентите си. Наблюдавай се отстрани. Какво правиш? Работиш експресно, умееш да накараш клиента да се чувства наистина като цар, специализиран си само в една тясна област? Записвай наблюденията си. Сравни ги с отговорите на клиентите си – някъде в сблъсъка между двете ще се роди истината. Остава само да формулираш твоето лично послание. Какво искаш да излъчваш, да казваш, да показваш. То винаги е нещо просто. И винаги идва от теб самия. Не е нужно да го играеш.Само трябва да го извадиш на бял свят.
Накарай клиентите и колегите ти фрийлансъри да видят/прочетат/усетят твоето послание. То е базата, на която да градиш всичко от тук нататък. Трябва да личи в портфолиото ти. Да се усеща в комуникацията ти с клиентите – писмена, по телефона или лична. А и не само с тях. Помисли си как се обличаш, каква ти е прическата, какво излъчваш, когато отиваш на среща, на семинар, конференция или на всяко друго място, на което можеш да срещнеш потенциални, настоящи или бивши клиенти, колеги и партньори.
Внимавай къде какво публикуваш и как се изказваш. Коментари по статии на професионална тематика, изказвания по форуми или в социалните мрежи – не си мисли, че никой не ги чете. Напротив. Провери и настройките на фейсбук профила си.Ти решаваш кой какво ще вижда в него. Използвай тази си власт.
Често хората си съставят мнение за теб именно по онлайн поведението ти. Помогни им да си мислят това, което ти искаш. Просто подбирай внимателно снимките, обмисляй статусите и коментарите си. Не си изпускай нервите. Освен ако не е нарочно.
Общувай. И не забравяй, че това не включва само говорене.
Прочети някоя и друга книга за това как се създава бранд. Аз обичам много “Легендарните марки” на Лорънс Винсент. Доколкото знам тиражът е изчерпан, но със сигурност я има в библиотеката. (Скоро може би ще се появи и в “Моята библиотека”.) Интересна е и системата на Leo Burnett – Brand Belief Pathway. Можеш да си намериш и много други полезни четива по въпроса.
Твоето име е твоята марка. Съдържанието й – това си ти. Не го забравяй. Темата е обширна и вероятно пак ще се връщам към нея. Но ти се чувствай поканен отсега да споделиш знания, размисли и страсти по въпроса.
Това е последната, засега, статия от поредицата за фрийлансъра и неговото оцеляване – физическо и психическо – в домашни условия.
Има хора, които поддържат приятелски отношения предимно с колегите си. Причините за това са много. От “по-лесно и удобно е” до “по принцип не съм много общителен и това е шансът ми да имам приятели”. Ако се разпознаваш в тези редове, разбирам защо се тревожиш, че работата у дома ще те остави сам като кукувичка. Не се тревожи, а вземи нещата в свои ръце. Това, че си на свободна практика, не означава, че нямаш колеги.
Поддържай връзка с колегите от старата ти работа Ако измежду тях си открил хората, с които наистина можеш да си говориш за всичко и се чувстваш добре, ще е доста глупаво да се оставиш на инерцията и да загубиш контакт. Все ще намериш време за една бира. Или чай. Или кафе. Или, ако работят наблизо, обядвайте заедно. Така хем ще излезеш с приятели, хем ще решиш проблема с пижама като официално облекло и яденето пред компютъра.
Освен това нищо не ти пречи да си общуваш с бившите си колеги по Skype, Facebook или по имейл. Нещо като вътрешния чат на фирмата, но без досадната колежка от съседния отдел да ви подмята глупави смешки.
На приятелските отношения трябва да се дава шанс. Те се развиват бавно и минават през разни перипетии. Дай време на себе си и на своите приятели от офиса.
Общувай с новите си колеги Като фрийлансър, особено в началото, висиш доволно дълго време по форуми и блогове и търсиш съвет или сътрудничество с други фрийлансъри. След това ставаш един от тези, дето дават акъл и помагат. Всичко това е чудесно. Значи, общуваш с приличен брой твои колеги. Как ще се развият отношенията ви, дали ще пренесете разговора извън форума или блога и ще преминете на други теми зависи от теб. Дори и да не си много добър в общуването лице в лице, нямаш извинение. Все пак между теб и страшните нови хора стои компютърът. Можеш спокойно да се представиш в най-добра светлина. Когато стигнете до дружески, фрийлансърски бири, всичките ти притеснения ще са изчезнали.
Посещавай сбирки по интереси Тази опция я споменах и в предния пост, но тук имам предвид нещо малко по-различно. Блогърски срещи, туитърски бири, фенски пикници и каквото друго се сетиш, което кара окопаните пред компютрите хора да си покажат носа навън.
В мрежата почти всички се познаваме и сме си тайни фенове или явни критикари. Затова, събери кураж, който да ти помага докато изпиеш първата бира, и посети една такава среща. С някои от хората вече си говорил, с други тепърва ще се опознаваш. Ходила съм от любопитство на една или две блогърски сбирки. Интересно е да видиш лицата зад писанията. А и хората се забавляват. Щом те могат, сигурно можеш и ти.
Харесай си някое от новите coworking пространства и работи от там Ще имаш повод да излизаш от къщи всеки ден. Ще се срещаш с хора, които могат да са ти интересни, полезни и с които се борите със сходни проблеми. (Това си е важно начало за една стабилна дружеска връзка.) Всяко подобно място си има и допълнителна програма – представяния на книги, прожектиране на филми, курсове по танци, семинари и какво ли още не. Ако имаш нужда да се чувстваш част от общност – тези места са идеални за теб.
С това идеите ми по този въпрос се изчерпват. Хрумне ли ми нещо ново, ще пиша. Припомни си останалите постове по темата:
Виж и този пост. Всички трикове. описани в него, които те съветвам да използваш при общуване с клиенти и партньори, важат и за нормалния, извънработен живот:
Ти си фрийлансър със свободно време? Причините за това вероятно са две: нямаш работа или си успял да удържиш победа над страховете си и клиентите и работиш с нормални срокове за добро заплащане. И в двата случая участието като доброволец в чужди проекти ще ти донесе само ползи.
Създаваш нови контакти – професионални и приятелски
Като начало си припомняш какво значи да работиш с хора без компютъра, който да стои като спасителна преграда помежду ви. Успокояваш се, че не е страшно. И откриваш, че си се променил. Имаш много повече самочувствие отпреди, имаш какво да разкажеш и покажеш. Дошъл си по собствено желание, за да бъдеш полезен, а не за да изкараш пари за сметките. Това наистина оказва влияние върху начина, по който общуваш с хората.
При работата по доброволчески проекти е по-вероятно да намериш съмишленици. В повечето случаи се оказва, че не ви събира само конкретният проект. С удивление откривате, че имате сходен поглед към света, важни са ви едни и същи принципи и ценности и можете да работите или да пиете бира дружно с еднакъв ентусиазъм. Интересно ви е заедно – основна предпоставка за една добра връзка – професионална или лична.
Зареждаш се с нови истории, които да разказваш
Приятелите ти са се върнали по офисите и често споделят смешни случки от там, вицове, които са чули от колеги. Ако ги слуша някой отстрани, ще реши, че работят с най-забавните хора на най-готините места. Даже ти започваш да си го мислиш.
Това, че работиш от къщи, не значи, че ежедневието ти е скучно. Общуваш с много повече нови хора отколкото твоите приятели, които работят в офис. Те гледат едни и същи лица всеки ден. Но, ако все пак страдаш от липса на интересни случки, доброволческата работа ще те запаси за месеци напред.
Опитваш нещо ново или пък правиш това, в което си добър, за да помогнеш на непознати хора. Впускаш се в приключение! Как точно ще разкажеш за него зависи само от теб.
Каква е ползата ти от натрупаните истории, ако всъщност си фрийлансър, който няма достатъчно поръчки?
Не знам, зависи от самите истории, но със сигурност ще ти помогнат.
Може да ги разкажеш в блог и да привлечеш нови клиенти, ако си копирайтър.
Може да ти дадат нов поглед към някои неща и да ти помогнат да създадеш страхотни визии, ако си дизайнер, художник или илюстратор.
Може да ги използваш някой ден при среща с клиент. Едно е сигурно, рано или късно всяка една история, всяко научено нещо, влизат в употреба.
Развиваш нови качества и умения
Както се досещаш, те ще ти помогнат да се справиш с проблемите и предизвикателствата на твоята свободна практика.
Получаваш реклама – безплатно
Независимо с какъв тип доброволческа работа си се захванал, ще получиш възможност за безплатна реклама на собствения си бизнес. Дали ще сложат линк към сайта ти на своя сайт или на всичките си печатни материали или ще те препоръчат на колеги, партньори и приятели – ти все имаш полза. Всеки нов човек, с който се запознаваш ще те пита с какво се занимаваш. Не гледай в земята. Разказвай.
Проверено е – доброволческата работа може да ти докара толкова платени поръчки, колкото почти никоя друга. А също и да те срещне с твоите нови приятели. Просто хората оценяват, че правиш нещо за тях от сърце и се опитват да ти отвърнат със същото.
Превърнал си се в асоциален фрийлансър или нямаш достатъчно поръчки? Включи се като доброволец в следващия проект, който ти хареса, интригува те и намираш за смислен. След това можеш да ни се похвалиш с резултата.
Както писах в “Мръсните тайни на един фрийлансър”, двете фази – да спреш да се грижиш за себе си и да спреш да се срещаш и да говориш с хора, освен ако не е по работа – са взаимносвързани. Ако не си занемарил външния си вид, което се отразява на цялостното ти усещане за теб и околните и допринася за това да си ленив и апатичен, по-лесно ще се накараш да излезеш с приятели. Ако пък ти се излиза с приятели, ще се принудиш да се приведеш в приличен вид.
Когато се оплакваш, че липсата на офис ти пречи да се поддържаш във форма и да общуваш, всъщност казваш, че ти трябва външна причина, за да се грижиш за себе си и да се чувстваш добре. Много лошо, колега. Защото дори и да се върнеш в офис, рано или късно ще се намери нова причина да изглеждаш и да се чувстваш зле. Затова те съветвам отново да се обърнеш към този, който може да ти помогне най-добре – ти самият.
Случва се някои от хората, излезли на свободна практика, да стигнат до етапа “Защо трябва да си мия зъбите и да си сменям дрехите, като никой не ме гледа? Пък и мога да използвам това време, за да поработя още малко.” След това съвсем естествено да преминат във фазата “Не мога да се виждам с приятелите си, защото имам много работа. Пък и не съм си мил/а косата днес, как да се покажа на улицата в този вид!”
Двете фази определено са взаимносвързани – ако изгазиш от едната, ще успееш да се пребориш и с другата. Балансът между работа и почивка е висш пилотаж. Зареди се с търпение и го усвоявай стъпка по стъпка.
Използваме бисквитки, за да персонализираме съдържанието и рекламите за добавките за социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за употребата на страницата ни с нашите рекламни партньори, социални медии и анализатори. Добре!Още информация
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
