Има два начина да започнеш годината.
Първият е стремглаво, бързо. Хвърляш се в центрофугата на ежедневието – работа, разговори с клиенти, работа, закъснели плащания, работа, още само това да свършиш и ще си починеш, а после само онова да свършиш и ще си починеш, а след това ще се заемеш с личните си проекти, само да избуташ и ееей тази поръчка. На някои хора подобен ритъм им харесва. Ако и ти си от тях, това е твоят успешен начин за започване на работната година.

Не те разбирам, но съм сигурна, че имаш своите основания да позволяваш клиентите и проектите да те изстискват до краен предел. И ти пожелавам успех.

Вторият начин е да си дадеш време да дишаш, да гледаш, да си осигуриш пространство за размах. Ако не си направил равносметка на изтеклата работна година, днес е твоят ден. Ако вече си отметнал тази задача, планирай новите си работни подвизи. Не бързай. Пий едно кафе. Припомни си статията от 05. 01. 2014: “Как да работя спокойно през новата година или фрийлансърски дзен”, в нея ще намериш доста практични, полезни съвети за успешен работен старт.

Защо повтарям всичко това, като съм го казвала и преди по един или друг начин? Защото съм забравила да ти споделя нещо много важно. Освен от планиране, професионализъм и добри преговори, успехът ти зависи и от твоята нагласа.

Смяташ, че ти пробутвам врели-некипели от книгите по самопомощ? Всъщност не. Експериментирах усърдно със себе си и след доказан резултат ти препоръчвам днес вместо да работиш, да направиш следните неща:

Continue reading →

Неколедно и нефрийлансърско отклонение

Днес си купих рамка за картина. Не за да сложа истинска картина в нея, а за да я превърна в “качка” за обиците си. Сигурно си ги виждал тези “направи си сам” изобретения, има много техни снимки в Интернет. След като си я купих отидох да пия бира с приятели. Няколко бири по-късно, когато си тръгвахме, и си взимах рамката от закачалката, чух нещо от сорта на “подготви се да се върнеш към рамката си”. Не си спомням изказването точно, но то стана повод за темата на последния пост за тази година – рамките. Четеш на твоя отговорност. Заповядай.

1. Рамките са необходими за всяко човешко същество. Да, да, ти, който копнееш да си различен и това е една от причините да си фрийлансър, примерно. Рамките са стабилност. А я си признай (честно, тихичо и само на теб самия), ти много искаш да имаш стабилност, просто по друг начин. Това е нормално човешко желание. Ние всички искаме да се чувстваме спокойни, най-малкото, за да имаме достатъчно време за своите неспокойни занимания.

2. Всеки си слага рамки. Ще ти дам само три прости примера:

• Независимо колко различно от останалите живееш ти изпълняваш твоя, непрекъснато повтаряща се поредица от навици. Имаш си твой режим, в рамките на който вършиш ежедневните си дейности.
• Стремежът да си необикновен си е съвсем нормален, банален. Той е просто друга рамка, която си слагаш.
• Рамкиран си от собствените си възможности – умствени и физически. Можеш да ги надскочиш, но пък е факт, че дори да са големи, не са безгранични.

3. Рамките ти дават възможност да излезеш извън рамките. Ако не знаеш каква ти е рамката и докъде се простира, как ще я нарушиш? Как ще имаш самочувствието на новатор, откривател, единствен-на-света? Когато си мислиш колко уникален си, не забравяй да определиш спрямо какво/кого. Това ще ти помогне да си по-толерантен и да научиш собствената си цена. (Много, много често се обезценяваме в очите на другите, биейки се в гърдите колко сме велики.)

4. Рамките ти показват какво не би могъл да прекрачиш. Всеки човек е вселена. И ти си вселена. Научи ли се да откриваш? Разбра ли докъде се простират твоите граници? Само така ще знаеш какво наистина НЕ би могъл да направиш. А, повярвай ми, това също е важно, ако искаш да превземаш света. Или поне да се чувстваш в мир с него.

5. Като всяко ограничено пространство, рамките побират определен брой неща. Всеядността никога не е била добра характеристика. Рамките са това, което ти помага да изхвърлиш ненужното и да оставиш повече място за някои по-важни или съвсем нови неща. Ако нямаш пространство, в което да се разположиш, как ще разбереш, че си се претъпкал с ненужности?

И ако се чудиш кое му е коледно-новогодишното на този пост, ще ти кажа: нищо коледно няма в него, просто това време се случи.

Надявам се, си разбрал, че дотук говорих не за това, което виждат другите в теб, а за това, което виждаш ти в рамката на огледалото сутрин. Или извън нея по всяко друго време, в което си насаме със себе си.

През следващата година ти пожелавам да не се пънеш да си необикновен, различен или както там го наричаш, а просто да си. Само тогава ще се чувстваш добре и няма да изпитваш нужда да се рамкираш с определения и да си слагаш етикетчета. Весели празници.

п. с. Няма да ти постна снимка на това как точно изглежда рамката, която купих, в момента. Нарочно. Използвай въображението си, за да направиш твоя рамка. То е едно от най-ценните неща, които имаш.

Върни се пак тук на 5-ти януари, когато блогът и аз вече ще сме си починали и ще пиша за важните за теб неща. Този пост беше лично за мен. Благодаря ти, че го прочете.

Много често чувам от колеги фрийлансъри, че им се налага да работят по празниците и че откакто са на свободна практика не са имали нормални почивни дни като всички останали. Честно казано, смятам, че това дали и кога един фрийлансър ще почива си зависи само от него. Но ако имаш проблеми с организацията на времето и с исканията на клиентите си, ето как можеш да направиш така, че да не работиш по празниците.

1. Уведоми клиентите си от коя до коя дата смяташ да почиваш колкото се може по-рано.
Най-добре още тази седмица. Така всеки от тях ще може да си планира нещата и ако иска да направиш още нещо за него, да ти го подаде достатъчно рано. Ако пък някой се сети в последния момент и поиска от теб да работиш през празничните дни, напомни учтиво, че си съобщил на всички свои клиенти предварително кога почиваш.

Continue reading →

Всеки мечате да получи голяма поръчка, но не всеки може да я изпълни. Затова, ако имаш запитване, което ще ти осигури работа за месеци напред, не бързай да му отговаряш. Бъди разумен фрийлансър и не действай емоционално, воден от миража за много пари и спокойна работна атмосфера. Изчакай да премине първоначалната радост, която ти замъглява акъла, и си отговори на един много важен въпрос:

Continue reading →

Има много начини да научиш нещо ново, да се вдъхновиш. Не знам дали ги използваш. В момента в София се случват 1001 неща и е естествено да не можеш да ги посетиш всичките, но ще ти дам идея. Пробвай в близките дни да отидеш на изложбата “Археологии” в галерия “Васка Емануилова”.

Силно ще се изненадаш и може би леко ще излезеш от зоната си на комфорт. Представени са две инсталации, в които публиката трябва да взима дейно участие, инак няма да се случи нищо. Но ти си фрийлансър, знаеш си го това – ако не си инициативен, няма да има какво да вършиш и ще ти се случва предимно нищо. Сега да се върнем в галерията при двете инсталации.

Едната се казва “Археологии на настоящето”. В центъра на залата е поставено малко, детско пиано. Сигурно и ти си имал такова. Срещу него, на голям екран виждаш кадър от стар филм. Ако се приближиш до пианото и посвириш, или удряш произволни клавиши, кадрите ще започнат да се сменят. Ще си направиш собствен филм, смесица от “Сандокан” и какви ли още не филмови находки от 70-те и 80-те години. Даже Орнела Мути – съвсем млада – ще се появи пред теб, ти ще си я извикал със собственото си свирене.

Старите филмови ленти са намерени в полуразрушеното кино на село Деветаки. Авторката ги е събрала, почистила, реставрирала и после – от тях и пианото – е успяла да направи машина на времето. От теб зависи как ще я управляваш, каква мелодия ще й измислиш, ще искат ли другите да я слушат или ще бягат, докато несръчно се опитваш да музицираш образите, времето, детските спомени, които извикват в тебе кадрите на екрана и самото малко, дървено пиано.

Другата работа е реплика на холандски концептуален артист. Не са големи познанията ми в тази област, не бях и чувала за Бас Ян Адер и Broken Fall (Organic). После проверих кой е и каква е идеята. На теб обаче ще ти го опиша както го видях аз – чиста дъска – в изложбената зала. Имаш един екран. И на екрана виждаш три мъжки силуета (оказа се после, че са 4), хванати за клоните на едно дърво. Пред екрана има малък трамплин. Качваш се върху него и започваш да скачаш. Ако скачаш достатъчно бързо, мъжете продължават да се държат за клоните. Ако спреш – падат в локвата под дървото. Ако намериш правилната скорост, можеш да ги върнеш обратно на дървото преди да са паднали съвсем или просто да ги държиш между небето и земята.

Много ме заплени усещането, което изпитах, докато скачах и мисълта, която се появи в главата ми: “тези хора зависят от мен”. Вярно, че са само картинки, вярно – нищо няма да им се случи, когато паднат, но докато скачаш и гледаш висящите им в нищото фигури, това някак ти убягва. Остава само опиянението, че тези хора зависят от теб. Идва и желанието да експериментираш със скоростта, за да видиш какво ще стане с твоите подопечни. Интересно е да изследваш мислите и усещанията, които се появяват в теб, докато скачаш, а също и после, когато спреш и “убиеш” нещастните трима/четирима мъже. Сигурна съм, че ще се изненадаш  от себе си.

Много можеш да научиш от “Археологии”. Необходимостта да участваш и в двете инсталации, за да видиш как работят, ти помага да направиш няколко бързи археологически разкопки на собствените си мисли и чувства и да откриеш неща, които си заровил в себе си и услужливо си забравил. А те могат да ти помогнат да видиш действията си, работата си, света под друг ъгъл.

Разбира се, можеш и просто да отидеш, да подрънкаш на пианото, да поподскачаш на трамплина, да се поусмихнеш и да си кажеш: “Да, забавно е измислено.” Можеш и изобщо да не отидеш.

Ти си голям човек, избирай си. Но те съветвам да не подминаваш възможността, забавлявайки се, да покопаеш навътре в себе си и да си откриеш ново съкровище. Защото няма имане, което да стои и да те чака на повърхността, нали знаеш?

Приятна работа. И приятно гледане.
Изложбата е “Археологии” и ще бъде в галерия “Васка Емануилова” до
06. 12. 2014.  Художникът е Албена Баева.

Снимките са на София Кратчанова.
Още подробности, можеш да видиш на сайта на Албена Баева.

п. с. Сподели после как ти се е сторило, ще ми е интересно.