Колко често, когато договаряш цени и срокове с нов клиент, той настоява да свършиш всичко колкото се може по-бързо? Направи си труда, прегледай стари мейли – най-вероятно в 8 от 10 от тях пише, че поръчката е спешна и трябва да се приключи в максимално кратки срокове.

Защо е важно да знаеш кога една поръчка наистина е спешна

Защото спираш да измъчваш себе си с непосилно кратки срокове от страх да не изтървеш клиент. Преценяваш правилно ситуацията и знаеш кога може да забавиш нещата, да не позволиш да те натискат и да си осигуриш достатъчно време за работа. Разбираш и кога наистина е важно да реагираш бързо. Това води до три неща:

1. Качеството на работата ти се подобрява

Много често казвам на клиентите си, че писането е най-лесният и бърз етап от моята работа. Необходимо ми е обаче достатъчно време за проучвания, за обмисляне на различни варианти, за проби, а след това и за редакция и корекция на готовия текст. Сигурна съм, че и за фрийлансърите, професионалисти в други области, е същото. Колкото по-бързо трябва да приключиш, толкова по-притеснен си, по-малко време за подготовка и мислене имаш и просто скалъпваш нещо. “Скалъпвам” е доста неподходяща дума, с която да свързват името ти, повярвай ми. Ти не си виновен? Клиентите те натискат? Може и така да е, но ще го забравят в момента, в който им предадеш лошо свършена работа.

2. Цените, на които работиш се променят

Когато една поръчка е спешна, нормално е клиентът да ти плати повече. Ако всички са спешни, спира да ти прави впечатление и даваш цени като за нормална поръчка. Така си си преценил, така си направил? Да ти кажа, не си го преценил съвсем добре. Ако учиш всичките си клиенти, че нещата могат да стават бързо, евтино и качествено, първо ги лъжеш; второ – скоро ще рухнеш от изтощение и неудовлетвореност; трето – мътиш водата на колегите си, а новите клиенти идват при теб с нагласата, че работиш евтинко и бързичко.

Истински спешните поръчки струват от 50% до 100% повече от нормалните. За обикновените поръчки си извоювай достатъчно време. Изключително важно е да се чувстваш спокоен, когато работиш.

3. Чувстваш се добре

Какво общо има самоусещането ти със спешните поръчки? Има, има. Безкрайно обидно е, когато си скъсаш задника от работа и бързане, а клиентът със спешната поръчка ти върне корекции след седмица или дори месец. Ти, разбира се, не му го казваш. Подтискаш си яда и оставяш гадното чувство да те трови.

В добавка, когато все гониш срокове, позволяваш да те натискат и знаеш, че не си вършиш достатъчно добре работата, започваш да се чувстваш неудовлетворен, подтиснат. Ставаш раздразнителен, мнителен, уморен и мразиш всички. Близките ти може и да те изтърпят известно време, но за клиентите не съм сигурна.

Как да позная кога поръчката на клиента е наистина спешна

1. При спешност клиентите боравят с факти, не разтягат локуми

Забелязала съм, че в наистина напечени ситуации думата “спешно” присъства рядко. Клиентът ти дава точен срок, обяснява ти защо трябва всичко да бъде свършено до определената дата: гони се график на печатница; подава се материал за печатно списание; фирмата влиза в сезон и ще изпусне клиенти; etc.

2. Реагират бързо, когато им искаш информация

Отговарят на имейлите ти достатъчно бързо или ти се обаждат, за да уточните подробностите. Изпращат ти за броени часове цялата необходима за работата ти информация.  Когато на един клиент поръчката му е важна, той ти съдейства максимално. Когато му е наистина спешна, той улеснява работата по всякакъв начин, реагира бързо и адекватно.

Като начинаещ фрийлансър ми се е случвало да се притеснявам искрено, че клиентът не е изпратил информацията, която ми е нужна и аз няма да мога да спазя и без това кратките срокове. Сигурна съм, че не само аз съм била толкова глупава. Ако някой не се сеща да ти помогне да му свършиш работа с дни, значи тя нито е толкова важна, нито е толкова спешна. Не се чувствай отговорен и виновен за това, че друг не си изпълнява задълженията. Почивай си, поеми нечия друга поръчка, не се напрягай за някой, който не се грижи за собствените си дела.

3. Клиентът с наистина спешна поръчка не губи време да се пазари за цената

Ако надценката е разумна, разбира се. Не те съветвам да дереш кожи, нито да се възползваш от ситуацията. Но всеки знае, че ако иска нещо да се направи бързо, трябва да си плати. Обясни на клиента си колко е цената за нормална поръчка и колко за спешна. И го остави да си реши.

Нямам идея защо всеки се чувства длъжен да ти каже, че е много важно да му свършиш работа веднага. Нямам идея защо настоява дори, когато му обясняваш, че това ще се отрази на качеството. Още по-малко имам идея защо след толкова натиск изчезва за около две седмици примерно. (Най-фрапиращият ми случай беше клиент, който се появи със спешна поръчка. После не я погледна 2 месеца. След което ми изпрати коментари по текстовете и каза, че наистина му е спешно и трябва да пратя корекции веднага. Толкова искрено не се бях смяла отдавна.)

Не се опитвай да разгадаваш скритите, често абсурдни мотиви на клиентите си и да ги превъзпитаваш. По-лесно ще ти е да се научиш да преценяваш реално ситуацията и да реагираш адекватно на нея. Само така ще запазиш усмивката, психиката, здравето и доходите си. Ако досега не си се погрижил за тях, повярвай ми, това е най-спешната ти задача.

Има два начина да започнеш годината.
Първият е стремглаво, бързо. Хвърляш се в центрофугата на ежедневието – работа, разговори с клиенти, работа, закъснели плащания, работа, още само това да свършиш и ще си починеш, а после само онова да свършиш и ще си починеш, а след това ще се заемеш с личните си проекти, само да избуташ и ееей тази поръчка. На някои хора подобен ритъм им харесва. Ако и ти си от тях, това е твоят успешен начин за започване на работната година.

Не те разбирам, но съм сигурна, че имаш своите основания да позволяваш клиентите и проектите да те изстискват до краен предел. И ти пожелавам успех.

Вторият начин е да си дадеш време да дишаш, да гледаш, да си осигуриш пространство за размах. Ако не си направил равносметка на изтеклата работна година, днес е твоят ден. Ако вече си отметнал тази задача, планирай новите си работни подвизи. Не бързай. Пий едно кафе. Припомни си статията от 05. 01. 2014: “Как да работя спокойно през новата година или фрийлансърски дзен”, в нея ще намериш доста практични, полезни съвети за успешен работен старт.

Защо повтарям всичко това, като съм го казвала и преди по един или друг начин? Защото съм забравила да ти споделя нещо много важно. Освен от планиране, професионализъм и добри преговори, успехът ти зависи и от твоята нагласа.

Смяташ, че ти пробутвам врели-некипели от книгите по самопомощ? Всъщност не. Експериментирах усърдно със себе си и след доказан резултат ти препоръчвам днес вместо да работиш, да направиш следните неща:

Continue reading →

Неколедно и нефрийлансърско отклонение

Днес си купих рамка за картина. Не за да сложа истинска картина в нея, а за да я превърна в “качка” за обиците си. Сигурно си ги виждал тези “направи си сам” изобретения, има много техни снимки в Интернет. След като си я купих отидох да пия бира с приятели. Няколко бири по-късно, когато си тръгвахме, и си взимах рамката от закачалката, чух нещо от сорта на “подготви се да се върнеш към рамката си”. Не си спомням изказването точно, но то стана повод за темата на последния пост за тази година – рамките. Четеш на твоя отговорност. Заповядай.

1. Рамките са необходими за всяко човешко същество. Да, да, ти, който копнееш да си различен и това е една от причините да си фрийлансър, примерно. Рамките са стабилност. А я си признай (честно, тихичо и само на теб самия), ти много искаш да имаш стабилност, просто по друг начин. Това е нормално човешко желание. Ние всички искаме да се чувстваме спокойни, най-малкото, за да имаме достатъчно време за своите неспокойни занимания.

2. Всеки си слага рамки. Ще ти дам само три прости примера:

• Независимо колко различно от останалите живееш ти изпълняваш твоя, непрекъснато повтаряща се поредица от навици. Имаш си твой режим, в рамките на който вършиш ежедневните си дейности.
• Стремежът да си необикновен си е съвсем нормален, банален. Той е просто друга рамка, която си слагаш.
• Рамкиран си от собствените си възможности – умствени и физически. Можеш да ги надскочиш, но пък е факт, че дори да са големи, не са безгранични.

3. Рамките ти дават възможност да излезеш извън рамките. Ако не знаеш каква ти е рамката и докъде се простира, как ще я нарушиш? Как ще имаш самочувствието на новатор, откривател, единствен-на-света? Когато си мислиш колко уникален си, не забравяй да определиш спрямо какво/кого. Това ще ти помогне да си по-толерантен и да научиш собствената си цена. (Много, много често се обезценяваме в очите на другите, биейки се в гърдите колко сме велики.)

4. Рамките ти показват какво не би могъл да прекрачиш. Всеки човек е вселена. И ти си вселена. Научи ли се да откриваш? Разбра ли докъде се простират твоите граници? Само така ще знаеш какво наистина НЕ би могъл да направиш. А, повярвай ми, това също е важно, ако искаш да превземаш света. Или поне да се чувстваш в мир с него.

5. Като всяко ограничено пространство, рамките побират определен брой неща. Всеядността никога не е била добра характеристика. Рамките са това, което ти помага да изхвърлиш ненужното и да оставиш повече място за някои по-важни или съвсем нови неща. Ако нямаш пространство, в което да се разположиш, как ще разбереш, че си се претъпкал с ненужности?

И ако се чудиш кое му е коледно-новогодишното на този пост, ще ти кажа: нищо коледно няма в него, просто това време се случи.

Надявам се, си разбрал, че дотук говорих не за това, което виждат другите в теб, а за това, което виждаш ти в рамката на огледалото сутрин. Или извън нея по всяко друго време, в което си насаме със себе си.

През следващата година ти пожелавам да не се пънеш да си необикновен, различен или както там го наричаш, а просто да си. Само тогава ще се чувстваш добре и няма да изпитваш нужда да се рамкираш с определения и да си слагаш етикетчета. Весели празници.

п. с. Няма да ти постна снимка на това как точно изглежда рамката, която купих, в момента. Нарочно. Използвай въображението си, за да направиш твоя рамка. То е едно от най-ценните неща, които имаш.

Върни се пак тук на 5-ти януари, когато блогът и аз вече ще сме си починали и ще пиша за важните за теб неща. Този пост беше лично за мен. Благодаря ти, че го прочете.