Всеки мечате да получи голяма поръчка, но не всеки може да я изпълни. Затова, ако имаш запитване, което ще ти осигури работа за месеци напред, не бързай да му отговаряш. Бъди разумен фрийлансър и не действай емоционално, воден от миража за много пари и спокойна работна атмосфера. Изчакай да премине първоначалната радост, която ти замъглява акъла, и си отговори на един много важен въпрос:
Можеш ли да изпълниш качествено голямата поръчка, която искат да ти възложат?
Постарай се да му отговориш максимално честно.
1. Провери добре какво искат от теб. Може да се окаже, че някои от задачите не са изцяло в твоята сфера и ще ти трябва помощник. Преди да тръгнеш да наемаш човек, трябва да знаеш ще можеш ли да му плащаш, което зависи от това какви пари ще взимаш от клиента. Не си и помисляй неща от сорта на „после ще се договорим“, защото ще береш много-много ядове. Ако ще поемаш отговорност пред още някого, освен пред клиента си, обемите работа, сроковете на плащане, сумите, които ще получаваш – всичко трябва да бъде изяснено предварително.
2. Помисли ще имаш ли сили да се занимаваш с новата поръчка и да изпълняваш задачите на редовните си клиенти. Никога не ги забравяй. Инвестирал си достатъчно време, за да изградиш стабилни отношения с тях. Не си мисли, че ще се справиш все някак със задълженията си. Да, вярно е, че в случай на нужда те проявяват разбиране към някоя твоя работна грешка или ден-два закъснение на поръчката. Но е вярно също, че никой не иска да дава пари на хора, които се “справят все някак”.
Не е добра идея да губиш клиенти, с които работиш от години, в името на нов, голям клиент. Може наистина да получиш огромно количество работа и добри пари, но може и нещо да се обърка. И тогава, ако не си запазил старите си клиенти, ще трябва да губиш доста време, без да имаш приходи, за да търсиш нови.
3. Увери се, че ще ти стигнат търпението и вдъхновението. Има хора, на които бързо им доскучава и търсят нови предизвикателства. Ако и ти си от тях и трябва да се справиш с голямо количество еднотипна работа, може и да не ти се получи добре. Не можеш да прецениш? Спомни си как се чувстваше, когато приключи най-голямата си поръчка до момента. Помисли си радваш ли се като започваш нова задача или повече се притесняваш.
Не е ли глупаво да отказвам голяма поръчка?
Това е въпросът, който ще свети с ярка, червена светлина в главата ти през цялото време и ще ти пречи да преценяваш трезво. Отърви се от него. Честно казано много по-глупаво е да започнеш работа и по някое време да се окаже, че не си преценил добре силите си. Ако това се случи, възможните сценарии са няколко:
- да добуташ всичко до финал с много усилия и загуби на време, понякога и на средства;
- да се откажеш по средата на работния процес – може да го направиш така, че клиентът да не разбере истинската причина и след време да те потърси отново, но последното е малко вероятно, никой не обича да го изоставят насред път.
- Толкова да не се справяш, че клиентът да го види пръв и да откаже да работи с теб.
Нито един от тези варианти не звучи добре, нали? Затова се отърви от съвсем неуместния въпрос: “Не е ли глупаво да си пропускам шанса за много работа и пари?”. Може пък това да не е твоят шанс. А и глупаво според кого? Ако ти не се чувстваш достатъчно уверен в себе си или не ти се прави точно това, то най-разумно е да не се натягаш. Мери с твоя си аршин, не с този на хората.
И така, успяваш да се абстрахираш от гласчето на хорския „здрав разум“. Отговаряш си честно на въпросите: „Мога ли да се справя с тази голяма поръчка? Имам ли сили? Ще ми достави ли удоволствие да работя по нея?“ След това преценяваш какъв отговор да дадеш на клиента. И ако ще се хващаш на хорото, непременно си припомни статията: „Как да се подготвя за преговори за голяма поръчка“.
Успех!
