Има много начини да научиш нещо ново, да се вдъхновиш. Не знам дали ги използваш. В момента в София се случват 1001 неща и е естествено да не можеш да ги посетиш всичките, но ще ти дам идея. Пробвай в близките дни да отидеш на изложбата “Археологии” в галерия “Васка Емануилова”.
Силно ще се изненадаш и може би леко ще излезеш от зоната си на комфорт. Представени са две инсталации, в които публиката трябва да взима дейно участие, инак няма да се случи нищо. Но ти си фрийлансър, знаеш си го това – ако не си инициативен, няма да има какво да вършиш и ще ти се случва предимно нищо. Сега да се върнем в галерията при двете инсталации.
Едната се казва “Археологии на настоящето”. В центъра на залата е поставено малко, детско пиано. Сигурно и ти си имал такова. Срещу него, на голям екран виждаш кадър от стар филм. Ако се приближиш до пианото и посвириш, или удряш произволни клавиши, кадрите ще започнат да се сменят. Ще си направиш собствен филм, смесица от “Сандокан” и какви ли още не филмови находки от 70-те и 80-те години. Даже Орнела Мути – съвсем млада – ще се появи пред теб, ти ще си я извикал със собственото си свирене.
Старите филмови ленти са намерени в полуразрушеното кино на село Деветаки. Авторката ги е събрала, почистила, реставрирала и после – от тях и пианото – е успяла да направи машина на времето. От теб зависи как ще я управляваш, каква мелодия ще й измислиш, ще искат ли другите да я слушат или ще бягат, докато несръчно се опитваш да музицираш образите, времето, детските спомени, които извикват в тебе кадрите на екрана и самото малко, дървено пиано.
Другата работа е реплика на холандски концептуален артист. Не са големи познанията ми в тази област, не бях и чувала за Бас Ян Адер и Broken Fall (Organic). После проверих кой е и каква е идеята. На теб обаче ще ти го опиша както го видях аз – чиста дъска – в изложбената зала. Имаш един екран. И на екрана виждаш три мъжки силуета (оказа се после, че са 4), хванати за клоните на едно дърво. Пред екрана има малък трамплин. Качваш се върху него и започваш да скачаш. Ако скачаш достатъчно бързо, мъжете продължават да се държат за клоните. Ако спреш – падат в локвата под дървото. Ако намериш правилната скорост, можеш да ги върнеш обратно на дървото преди да са паднали съвсем или просто да ги държиш между небето и земята.
Много ме заплени усещането, което изпитах, докато скачах и мисълта, която се появи в главата ми: “тези хора зависят от мен”. Вярно, че са само картинки, вярно – нищо няма да им се случи, когато паднат, но докато скачаш и гледаш висящите им в нищото фигури, това някак ти убягва. Остава само опиянението, че тези хора зависят от теб. Идва и желанието да експериментираш със скоростта, за да видиш какво ще стане с твоите подопечни. Интересно е да изследваш мислите и усещанията, които се появяват в теб, докато скачаш, а също и после, когато спреш и “убиеш” нещастните трима/четирима мъже. Сигурна съм, че ще се изненадаш от себе си.
Много можеш да научиш от “Археологии”. Необходимостта да участваш и в двете инсталации, за да видиш как работят, ти помага да направиш няколко бързи археологически разкопки на собствените си мисли и чувства и да откриеш неща, които си заровил в себе си и услужливо си забравил. А те могат да ти помогнат да видиш действията си, работата си, света под друг ъгъл.
Разбира се, можеш и просто да отидеш, да подрънкаш на пианото, да поподскачаш на трамплина, да се поусмихнеш и да си кажеш: “Да, забавно е измислено.” Можеш и изобщо да не отидеш.
Ти си голям човек, избирай си. Но те съветвам да не подминаваш възможността, забавлявайки се, да покопаеш навътре в себе си и да си откриеш ново съкровище. Защото няма имане, което да стои и да те чака на повърхността, нали знаеш?
Приятна работа. И приятно гледане.
Изложбата е “Археологии” и ще бъде в галерия “Васка Емануилова” до
06. 12. 2014. Художникът е Албена Баева.
Снимките са на София Кратчанова.
Още подробности, можеш да видиш на сайта на Албена Баева.
п. с. Сподели после как ти се е сторило, ще ми е интересно.
