За рамките

Неколедно и нефрийлансърско отклонение

Днес си купих рамка за картина. Не за да сложа истинска картина в нея, а за да я превърна в “качка” за обиците си. Сигурно си ги виждал тези “направи си сам” изобретения, има много техни снимки в Интернет. След като си я купих отидох да пия бира с приятели. Няколко бири по-късно, когато си тръгвахме, и си взимах рамката от закачалката, чух нещо от сорта на “подготви се да се върнеш към рамката си”. Не си спомням изказването точно, но то стана повод за темата на последния пост за тази година – рамките. Четеш на твоя отговорност. Заповядай.

1. Рамките са необходими за всяко човешко същество. Да, да, ти, който копнееш да си различен и това е една от причините да си фрийлансър, примерно. Рамките са стабилност. А я си признай (честно, тихичо и само на теб самия), ти много искаш да имаш стабилност, просто по друг начин. Това е нормално човешко желание. Ние всички искаме да се чувстваме спокойни, най-малкото, за да имаме достатъчно време за своите неспокойни занимания.

2. Всеки си слага рамки. Ще ти дам само три прости примера:

  • Независимо колко различно от останалите живееш ти изпълняваш твоя, непрекъснато повтаряща се поредица от навици. Имаш си твой режим, в рамките на който вършиш ежедневните си дейности.
  • Стремежът да си необикновен си е съвсем нормален, банален. Той е просто друга рамка, която си слагаш.
  • Рамкиран си от собствените си възможности – умствени и физически. Можеш да ги надскочиш, но пък е факт, че дори да са големи, не са безгранични.

3. Рамките ти дават възможност да излезеш извън рамките. Ако не знаеш каква ти е рамката и докъде се простира, как ще я нарушиш? Как ще имаш самочувствието на новатор, откривател, единствен-на-света? Когато си мислиш колко уникален си, не забравяй да определиш спрямо какво/кого. Това ще ти помогне да си по-толерантен и да научиш собствената си цена. (Много, много често се обезценяваме в очите на другите, биейки се в гърдите колко сме велики.)

4. Рамките ти показват какво не би могъл да прекрачиш. Всеки човек е вселена. И ти си вселена. Научи ли се да откриваш? Разбра ли докъде се простират твоите граници? Само така ще знаеш какво наистина НЕ би могъл да направиш. А, повярвай ми, това също е важно, ако искаш да превземаш света. Или поне да се чувстваш в мир с него.

5. Като всяко ограничено пространство, рамките побират определен брой неща. Всеядността никога не е била добра характеристика. Рамките са това, което ти помага да изхвърлиш ненужното и да оставиш повече място за някои по-важни или съвсем нови неща. Ако нямаш пространство, в което да се разположиш, как ще разбереш, че си се претъпкал с ненужности?

И ако се чудиш кое му е коледно-новогодишното на този пост, ще ти кажа: нищо коледно няма в него, просто това време се случи.

Надявам се, си разбрал, че дотук говорих не за това, което виждат другите в теб, а за това, което виждаш ти в рамката на огледалото сутрин. Или извън нея по всяко друго време, в което си насаме със себе си.

През следващата година ти пожелавам да не се пънеш да си необикновен, различен или както там го наричаш, а просто да си. Само тогава ще се чувстваш добре и няма да изпитваш нужда да се рамкираш с определения и да си слагаш етикетчета. Весели празници.

п. с. Няма да ти постна снимка на това как точно изглежда рамката, която купих, в момента. Нарочно. Използвай въображението си, за да направиш твоя рамка. То е едно от най-ценните неща, които имаш.

Върни се пак тук на 5-ти януари, когато блогът и аз вече ще сме си починали и ще пиша за важните за теб неща. Този пост беше лично за мен. Благодаря ти, че го прочете.

fn86a

Leave a Reply

Your email address will not be published.