Category Archives: Общуване с клиенти

Не обичам груповите занимания. Предпочитам да чета книги, да се допитвам до колеги и да се образовам сама. А и често ми се е случвало да дам луди пари за курс без да получа кой знае какво в замяна. Но! На курсове, тренинги и обучения трябва да се ходи, защото:

1. От време на време е добре да си припомняш какво е да се общува с живи хора, които не са ти приятели, без да ползваш скайп или имейл.

2. Сверяваш си часовника. По време на тренинги и обучения най-често си заобиколен от колеги. Използвай задачите, упражненията и всички групови игри, за да разбереш какви способности и умения имат те и какви са твоите. Може да се окаже, че нещо си пропуснал да научиш. А може да се окаже, че си дръпнал доста напред. И в двата случая е добре да си знаеш.

3. Създаваш контакти. След първия час на шок и “О, боже! Хора! Къде да се скрия?” искаш не искаш започваш да се отпускаш. Тренингите и обученията са чудесно място за създаване на нови контакти с колеги. За какво са ти? Защото всичко се случва – може да решиш да разширяваш дейността си и да ти потрябва партньор. Може някой да ти се обади след време с интересно предложение за работа. Въобще – усмихвай се, краси пейзажа, създавай добро впечатление и общувай. Няма да загубиш.

4. Запознай се с лектора. Това, че програмата на някои тренинги и обучения е безкрайно повърхностна и скучна за теб, не значи, че лекторът е лош. Запознай се с него. Разменете си контактите. Животът е странно нещо, никога не знаеш кога ще ти потрябва лектор.

5. 100% ще научиш нещо. Може да е как не трябва да се правят нещата. Може да е знание, което изобщо няма връзка с предмета на лекцията. Но да прекараш един ден с колеги, да имаш лектор подръка и да не научиш нищо ми се струва чиста загуба на време. Така че просто наблюдавай, мисли, питай, анализирай. Всичко си зависи от теб.

Това е. Ще се видим на някои от следващите курсове, лекции, тренинги.

================
Прочети още: 

5 трика за фрийлансъра с проблеми в общуването
Вътрешният глас на фрийлансъра
Вежливият фрийлансър

Вероятно би попитал и “Как се прави портфолио”. Отговорът и на този въпрос ще намериш в статият по-долу.

За втори път се случва някой да задава на Google конкретен въпрос и да попада на блога. И аз отново се чувствам длъжна да отговоря. Та така: какво трябва да има в едно портфолио?

Може да си фрийлансър копирайтър, дизайнер, програмист, маркетинг специалист, а портфолиото за всяка професия си има специфики. Затова помни, че давам само най-общите задължителни елементи.

1. Напиши кратка професионална автобиография. Спомени в кои сфери имаш опит, от колко време работиш, на какви спец курсове си ходил. Можеш да дадеш линк и към подробната си автобиография в LinkedIn например. (Как да превърнеш всички тези факти в ефективна самореклама ще обясня в някой от следващите постове. Дотогава можеш да погледнеш тази публикация по темата.) 

2. Раздели проектите си на категории.

3. Всеки проект трябва да съдържа:

• име на клиента;
• кратко описание на задачата;
• снимка на рекламата, линк към текста, който си написал, въобще по някакъв начин трябва да покажеш работата си.
• Указание коя част е изпълнена от теб. Ако например си копирайтър и показваш принт, рекламиращ даден продукт, пишеш какво си свършил ти: идея, слоган, копи боди.

4. Ако си работил за големи и важни клиенти, но по някаква причина не можеш да покажеш директно завършените проекти, направи раздел “Клиенти” и напиши имената им там.

Ти си начинаещ фрийлансър и нямаш никакви проекти? Измисли си задания за истинска или несъществуваща фирма (по-добре е първото) и се хващай за работа. Направи всичко така, все едно утре го предаваш на клиента и сложи проектите си в портфолиото. Естествено, не забравяй да напишеш, че са измислени.

И пак да работиш по негова поръчка

Вече си убеден, че срещите с клиенти лице в лице са голяма загуба на време. Няма нещо, което да не можете да изговорите по скайп или да уточните с два – три имейла. Съгласна съм. Клиентите обаче не мислят така. Според някои няма как да разбереш какво искат от теб, ако не ти го обяснят очи в очи. Други си признават, че предпочитат да се запознаете на живо преди да започнете работа. Ти трудно ще им откажеш, защото това често значи  да загубиш поръчка. Все пак пробвай да направиш срещата от реална виртуална.

2. Ако някой настоява да се запознаете, кажи, че през следващата или по-следващата седмица ще имаш повече време и ще можеш да отделиш един час. Предлагаш обаче да обсъдите някои неща предварително. Онлайн. Пусни си камерата, докато говорите и води срещата към окончателно приключване на преговорите и съгласие за започване на работа. После свърши всички задачи както трябва.

Ти си фрийлансър рекламист (или някакъв друг „-ист“) и сам се грижиш за рекламата си. За да е ефективна, препоръчвам ти едно основно нещо – да си най-вече реалист.

1. Бъди пестелив на прилагателни. Придържай се към фактите.
2. Не изтъквай своите предимства, а покажи на клиентите каква им е ползата да работят с теб.
3. Помни, че всичко е въпрос на формулировка само след като имаш читаво съдържание.
4. Внимавай с формулировките. Съобразявай се с особеностите на аудиторията, до която искаш да стигнеш.
Наскоро ми попадна реклама на хотел. Предлагаха “страхотен лукс на ниски цени.” Няма такова нещо. Или не е лукс или имат особено разбиране за “ниска” цена.
5. Не пиши/не казвай нищо, на което не би повярвал самият ти.

Това е.
Пожелавам ти чисти ръце, смело сърце, хладен чекистки ум и успех.

п.с. Припомни си как се пише дайрект мейл, ако имаш нужда, и действай.

Хубава седмица от мен.

Ако вече имаш поне малък стаж като фрийлансър, не може да не си усетил леката шизофреничност на това поприще. Хем се кефиш, че си свободен да работиш, когато и откъдето си поискаш, хем в един момент се оказва, че трябва да си счетоводител.

Ти си фрийлансър или клиент – в случая е без значение. Всичко казано по-долу важи и за двете породи животни. 

Първото впечатление е много важно. Знам, че го знаеш. Въпросът е как ползваш това знание.

Губиш ако си мрънкащ и неуверен на първа среща с фрийлансър или клиент. Още по-непечелившо е да демонстрираш изключителното мнение, което имаш за себе си и да развяваш огромните си изисквания като знаме.

Ако все пак това ти е жизненонеобходимо и човекът отсреща се е съгласил да работи с теб, поддържай впечатлението, което си създал първоначално, докато не приключите с работните взаимоотношения. Моля ти се. Не се отказвай по средата. Издръж на напрежението да бъдеш изключителен за по-дълъг период от време. Тогава другите някак по могат да приемат, че им го навираш в очите.
Само си направи добре сметката, защото твоите големи изисквания са смешни, ако не можеш да ги предявиш първо към себе си. И да ги удовлетвориш.

Така. Сега. След като се набеснях предлагам да започнем всички с нещо просто – правилна самопреценка, добро възпитание и опит да погледнем нещата през очите на другия преди да правим каквото и да било.

А?