С много снимки от място, което другото лято може и да не съществува, затова се чувствам задължена да се похваля

Ахтопол е забито място за купонджиите, но идеално за фрийлансъри, които искат да работят и почиват. Сигурно има квартири и хотели в града, които нямат интернет, но аз не съм попадала на такива. Има две кафенета, подходящи за отмятане на ежедневните задачи. Едното е кафето на хотел „Ескада“, а другото е кафене „Прего“ – страхотна гледка към морето, добър интернет, любезен персонал и приятна музика.

През юни месец градът е празен. Рибата – прясна и вкусно приготвена. Ако си вегетарианец, ресторант „Дияна“ е твоят рай. Ако не си вегетарианец, но не обичаш риба, също. През юли и август е пълно със семейства с деца, които се надпреварват да пускат китайски фенери, но интернетът е все така добър. Почти всички се прибират от плаж към 17 – 18 часа, за да се приготвят за вечеря и ти имаш 3 – 4 часа да плуваш, да четеш книга или каквото там друго правиш на плажа. Ако си закрепиш плажен чадър на скалите и имаш достатъчно батерия на лаптопа, можеш да работиш и от там. Ще те разсейва само морето. Хора около теб няма да се мяркат.

Дойде моментът да се похваля с конкретното място, от което работя тези дни – бунгало „Бисер“

Continue reading →

Имам си гостенка в рубриката “Откъде работя днес” – Биляна Атанасова. Снимките и текстът са нейни. Прочети, разгледай, може това да е  следващото място за работа и почивка и за теб. Хвърли едно око и на блога на Биляна – Home to be.

Така, намираме се в село Стройно, някъде между Ямбол и Елхово. В това село няма ни-що, дори и хора няма много. Тази къща за гости -единствената в селото – е съвсем нова. Има немного голям басейн, обаче пък водата е със затопляне, което е супер. Стаите са съвсееем нормални, даже може да минат и за лукс.

Има интернет почти навсякъде (не знам на горните етажи как е, ние сме на първия етаж) и си е много добър. В момента ние сме единствените гости от 8 двойни стаи.

Леля Руми (домакинка, рецепционист, камериерка, управител и барман-сервитьор) ни прави сутрин някаква закуска, която влиза в нощувката, прави и кафе. На обяд ни изпържи картофи, кюфтета и ни направи салата от домати и краставици от градината зад къщата. Предлага се и цял един вид сладолед. Вечер обаче е по-сложно с яденето в селото, защото леля Руми си отива към 5 часа и няма ресторант, обаче май може да си носиш и да си готвиш (не съм сигурна), става и за нощно къпане.

п. с. Оказа се, че къщата за гости си има име – “Сигнал” и сайт.

Преди си мислех, че границите на рая са ясно очертани – започват от Резово и свършват на 7 км след Шабла. Сега вече съм склонна да събера границите и да обява за почти свободни, райски кътчета единствено най-южната и най-северната точка на нашето крайбрежие. Между тях са предимно руски квартали, алъш-вериш с джапанки, гащи и магнитчета и строени, недостроени, запустели, понякога чак блатясали, бетонни уроди. Предупреден си. Сега ти предлагам кратък прелет над местата, от които работих последния месец.

Царево

Първата – втората седмица на юли Царево си е доста поносимо място. Не е претъпкано с хора, можеш да избягаш от навалицата по главната улица в парка или край морето. Плажът е малък, пренаселен, сенчест и на него живеят хиляди малки мушички. Плажът на Арапя обаче е съвсем наблизо и е пре-кра-сен. До него можеш да стигнеш пеша, с открито автобусче, което минава на всеки 30 минути сутрин и на 1 час следобед или с кола.

За работа ти препоръчвам бар Shikozo. Интернетът е добър. Персоналът е любезен. Гледката към морето успокоява и мотивира да приключиш по-бързо. Освен това през деня заведението е почти празно, а музиката тиха към никаква. Има високи и ниски маси, можеш да се настаниш където ти е удобно.

По квартирите не знам как е. В хотелите има Интернет и когато доставчикът не се бори с авария, може да се работи спокойно. Друг е въпросът, че докато бяхме в Царево аварираха два пъти и просто бяхме принудени да отидем на плаж рано-рано.

Шабла

Даже не Шабла, а къмпингите след нея. След като излезеш от града, виждаш табела за къмпинг “Регина”, следваш я и се озоваваш в центъра на къмпинг “Добруджа”. Там всеки 4 – 5 бунгалца си имат име и различен собственик. Интернет има в заведенията и в най-близките до рутера бунгала. Ако има повече свободни места, можеш да се разхождаш с лаптопа и да си избираш къде да останеш според Интернета.

Ние бяхме почти на края на света, след който къмпинги вече няма. Мястото се нарича бунгала “Фиеста”, не е ремонтирано от 80-те години, но пък е чисто, зелено и има най-добрия Интернет в околността. Намира се на 2 минути от плажа. Ако не обичаш дивото къмпингуване и спане на палатки, не го пробвай. Условията са абсолютно първобитни и няма да ти хареса. А и току-виж не останало място за нас. 🙂

Това, което виждаш на снимката е място, на което преди имаше тополи. Сега вече няма. Пак е хубаво, но не е същото като преди 2 години. Как ще заварим мястото догодина пък си е съвсем загадка. Надращих и кратък коментар по темата. Не, че ще ти е полезен като информация, но искам да си кажа, затова го копирам и тук:

На към изуй гащи отиват нещата.
В Шкорпиловци дойде цирк “Рио” – цифром и словом една баничарка и една каравана народ. Шапито си нямат, играят в читалището, показват дресура на кучета и гълъби, то не че няма кучета и гълъби в Рио, ама едно време какви клоуни, акробати и жени с бради имаше, а сега…
7 км след Шабла пък, където краят на света обикновено седи под тополите и си клати краката в нищото, тополите изсечени. Не може човек да познае ни мястото, ни края на света. Само едни големи пънове се пулят на ливадата, блещиш се и ти срещу тях и се чудиш да плачеш ли или да хващаш към Рио. Като ти се произясни пред погледа, виждаш че в едно кьоше са останали 3 тополи и 5 бунгала. Още като приближиш към тях и чуваш – шушкат тополите, приказват си, и ти олеква колкото едно тополово листо на душата.
Питаш хората защо са изсекли тополите. Едните викат, че софиянец купил парцелите и ще строи. Другите суснат, че от горското издали заповед да се отсекат тополите, че пречели на туристите. И вечерта, докато се сприятеляваш с комарите – единственият начин да не те разпарчетосат и отнесат целия, и докато ги убеждаваш, че има едни сладки мръвки – софиянци и туристи за унищожение, срещаш края на света. Върви замаян и несвестен между бунгалата, бледичък такъв, слабичък – чак неприятно да му стане на човек като го види. Едно време какъв край на света имаше, а сега…

Обзор

В Обзор е по-добре отколкото в Бяла, но неимоверно по-зле отколкото в Шабла. Там се събрахме трима работяги. Интернетът беше лош към никакъв. Един съвет от мен – никога, никога не вярвай на уверения на хазяйка, която те гледа с очи на синьо куче и твърди, че те мести в стаята с най-добрия Интернет само и само да си доволен. Отваряш лаптопа, цъкаш колкото ти е необходимо, за да провериш, без да се притесняваш от жални и нетърпеливи погледи и след това решаваш дали оставаш или не. Иначе се настаняваш, плащаш си и кротко си ползваш мобилния Интернет една седмица.

Дали можеш да работиш от заведение не знам. Покрай плажа са единствено места за хапване, които не са достатъчно уютни за прекарване на работния ден. На самия плаж има 2 – 3 заведения, но са толкова шумни, че едва ли ще можеш да свършиш нещо. Никъде не видях място, на което да ми се прииска да поседна и да поработя или да чета.

Ако нямаш сериозна причина да си в Обзор – примерно луд фен си на Криско или на Веселин Маринов – най-добре отиди в Шкорпиловци. За това чудно място ще пиша в някой от следващите постове. Припомни си, ако искаш какви са условията за работа в Черноморец и тръгвай към морето, че лятото преполови.

Колкото и неромантично и неудобно да изглежда, това е истината. По време на цялото пътуване най-често работя от предната седалка на колата. Така си осигурявам достатъчно време за разходки, плажове и други блаженства.

При едно от пътуванията ни из България в началото на лятото, пробвах мога ли да пиша по този начин. Опитът се оказа сполучлив – не ми друса, тихо е, не правя повече технически грешки.

Следващата стъпка беше да се сдобия със зарядно за лаптоп за кола. Избрах универсално зарядно GEMBIRD NPA-DC1 и съм доволна. Зарежда бързо и се нагрява много бавно, което е важно, ако си решил да пътуваш през лятото в Андалусия например.

Когато ми е нужно, ползвам мобилния интернет, за който ти писах в предната статия. Понеже не трябва да превишавам определени мегабайти на ден, не влизам във Facebook и не се разсейвам с интересни статии, които трябва да се прочетат на момента. Съответно работя по-бързо. А най-хубавото е, че когато и да вдигна очи от компютъра, гледката през прозореца на офиса ми винаги е различна.

Не съм забравила за серията статии със съвети за писане, нито пък за по-сериозните постове за общуване с клиенти, определяне на цени и т. н., но с тях ще продължа през септември. Ако някой въпрос относно фрийланса много те тормози, потърси отговора му в по-старите статии или ми пиши.

Барселона е перфектно място за фрийлансърска работа през лятото. Не, не, не съм се объркала. Когато за първи път видях града, беше зима и нямаше особено много хора. Сега навсякъде има тълпи народ и няма особено много град. За препоръчване е да си стоиш в къщи на сянка, да си вършиш работата и да излизаш по-късно вечер, когато основната част туристи вече се е прибрала.

Ако шумът около теб не ти пречи, можеш да работиш и от заведение. На някое малко площадче, изскочило пред теб в Готическия квартал, все ще се намери място за нежното ти тяло и за лаптопа. Не разчитай на зоните с безплатен, публичен интернет. В 9 от 10 случая не можеш да се закачиш. Затова пък почти всяко заведение има wi-fi – взимаш си една сангрия и паролата е твоя.

Плаж? Не, на точно този градски плаж няма как нито да работиш, нито да почиваш. Свършвай каквото има да вършиш в Барселона и се върни през зимата.

Предупреден си.
Чао.

п. с. Не оставяй нещата си без надзор, ако работиш навън, защото бързо ще си намерят нов собственик.