3 изпитани начина за вбесяване на фрийлансъри

Прочети и сподели днешната статия със своите приятели, близки и роднини или със семейството на твоите приятели фрийлансъри. С нея Ани Велкова ти помага да им подскажеш къде грешат, когато си говорят с теб за работа и как могат да направят живота ти малко по-лесен.

Пожелавам ти по-малко дивани за местене и досетливи и тактични близки. Успешна седмица от мен!

Неразбрано племе сме фрийлансърите. Последните няколко години като че започна да се усеща някаква положителна промяна в нагласата на човечеството към нас, но като цяло май още доста път ни чака, докато престанем да бъдем пълна мистерия, както за бизнеса, така и за близките си.

А ние всъщност не сме толкова трудни за разбиране. Само ни дайте малко интернет, много кафе и ни оставете да си свършим работата на спокойствие. Понякога дори 2/3 от това би ни било достатъчно. Нито сме нов феномен, нито пък свободната практика е някаква революционна концепция. Просто работното ни място и/или работното ни време са малко по-гъвкави. Това е. Останалото си е работа като работа.

Но ако все пак държите да вдигнете кръвното на някой фрийлансър, ето няколко изпитани метода. Независимо дали сте лични приятели или просто далечни познати с фрийлансърската си жертва, успехът ви е гарантиран. Дерзайте!

Така и така си стоиш вкъщи, би ли…?

Всеки фрийлансър знае, че горе-долу така започват всички ужасно примамливи предложения за вършене на каквато и да е домакинска работа, сготвянето на 7-степенно меню и/или извършването на леки ремонти из къщата. Защото нали човечецът така и така си е вкъщи; защо пък да не изчисти/сготви/измаже тавана. Много важно, че има друга работа за вършене – то като е от къщи, колко пък да е работа?!

Сходно започват и предложенията за пиене на кафе по средата на работния ден или за местенето на диван от единия край на града до другия. Странно как винаги има дивани за местене; особено в началото на фрийлансърския си път, други запитвания може и да не получава човек, но оферти за местене на дивани винаги може да разчита, че ще има в изобилие.

***
Ако имате приятел фрийлансър и искате едновременно да го вбесите и да омаловажите това, с което се занимава, директно се отбийте до тях, без предварително обаждане. Докато ви приготвя кафе, мърморейки под нос нещо си за срокове, уговорете местенето на дивана (направо се целете за същия ден) и вметнете лека забележка или две за вида на дома му. Ако не ви замери/залее с нещо още от първия път, навестете го и на следващия ден, изискайте полагащото ви се кафе (и внимание) и го попитайте кога ще ви помогне с местенето на останалата част от холната гарнитура. Тактиката гарантира разваляне на взаимоотношенията преди да стигнете до разопаковане на посудата. Честито!

Лесно ти е на теб…

Среща се още и като „Ех, ти живот си живееш!”.

Лято. Плаж, море. Слънце. Пясък, студени питиета. Някъде там, в нищожна сянка, се е сгушил човек с отворен лаптоп и слушалки, намекващи Do Not Disturb. Уви, не би. Неизбежно ще се материализира някой, който да се поинтересува от тази екзотична форма на туризъм. „Всъщност не съм на почивка, а работя” е отговорът, който отключва всякакви видове възклицания, въздишки, а понякога и леки проявления на завист. Видиш ли – едни бъхтят по цяла година, само и само да вземат 2 седмици отпуска и да отидат на море, пък други – когато им щукне и хоп! са на морето. Гле’й, гле’й само какви неща измислят вече, а? Живот си живееш!

Аналогично стоят нещата, когато някой съсед/далечен познат „сгащи” фрийлансър да си пазарува зарзават (примерно) по някакво никакво време като ранен следобед. Що за измишльотина е това, по дяволите? Като е фрийлансър толкова ли пък не може да изчака с пазаруването и да се нареди на опашка след края на работния ден като НОРМАЛЕН ЧОВЕК?! Еееей, лесно им е на тия..

***
Представете си, само за секунда, следния сценарий: седите си на работното място, съвестно вършите, каквото там ви осигурява заплатата в края на месеца, а в същото време около вас се вихри купон със страшна сила. Всички удоволствия, за които си мечтаете са само на ръка разстояние, но са достъпни за всеки освен за вас. Защото вие трябва да работите – имате неотложни задачи, гоните краен срок, шефът изглеждаше недоволен на последната оперативка… И точно когато сте постигнали някакво продуктивно ниво на концентрация, до вас се приближава някакъв случаен индивид, който възторжено ви заявява „Ех, лесно ти е на теб! Колко прекрасно би било да съм на твое място, ама ей на – някой трябва да се нагърби и да ги пие тия коктейли..”.

Яко, нали? Точно това поведение следвайте другия път, когато разпознаете фрийлансър на плажа или в кварталния магазин. Задължително отвлечете вниманието му от това, което прави и хубаво му обяснете какъв му е животът. Колкото повече вени изпъкнат по челото на събеседника ви, толкова по-добра работа сте свършили. Честна дума – няма по-сигурен знак на благодарност и признателност от изпъкналите вени.

Ти кога ще си намериш истинска работа?

Ако някой ви пита, не сте го чули от мен, но да знаете, че именно този е най-най-най-любимият въпрос на фрийлансъри от всякакъв калибър. Това е едно от онези запитвания, които носят със себе си не само отговора, но и почти моментално прозрение, достойно за поне едно плясване по челото (като за начало – собственото). Така де, без да му зададат този въпрос, как аджеба се предполага фрийлансърът да се усети, че това, което върши не е баш работа. Не, не и не, няма никакво значение, че освен с основната си дейност се занимава и със счетоводно-административно-финансово-търговската част. Ами като толкова ти е акълът, фрийлансъре, занимавай се – някой да те е спрял. Ама ако искаш наистина да разбереш как да живееш правилно, то седни си на волнонаемното четирибуквие и си намери работа с истинско работно място и истинско работно време. На заплата. Като НОРМАЛЕН ЧОВЕК!

***
Имам един познат, фрийлансър и невероятен човек и професионалист, който преди няколко години напипа доста интересна ниша, вложи кански усилия и след време успя да я развие в успешен онлайн бизнес. Това не попречило на негова далечна позната (или беше съседка?) да го постави на място му като един ден го приклещила със сериозния и любим! въпрос. По разказа на моя познат монологът на дамата приключил с невинното и съвсем леко осъдително „Така и така нищо полезно не правиш, барем да беше прекопал градинката пред блока!”.

До ден днешен се смея на тази история. Няма значение, че не съм присъствала лично – самата аз сигурно имам вече десетки подобни истории. Говорила съм и с колеги – и техните са сходни. Но мисля, че именно тази история ми помогна да преодолея автоматичния бяс, който се отключваше със задаването на въпроса за „истинската” работа. Оказа се, че не го задаваха само на мен и че няма никакво значение колко успешна кариера и бизнес си изградил или градиш в момента.
Винаги отнякъде ще се появи някой разбирач в лицето на познат, съсед или далечен роднина, за да ти обясни как това твоето онлайн/виртуално/дистанционно/на свободна практика е много симпатично, но видиш ли, ще дойде момент, в който да се замислиш (ама наистина) за този ТВОЙ живот и най-накрая да си намериш ИСТИНСКА работа. А докато това стане, защо не вземеш да пуснеш една прахосмукачка. Така и така си си вкъщи..

========

Ани Велкова
Денят на Ани започва по тъмно и с чаша силно кафе. Често ѝ се налага да превключва многократно между ролите си на фрийлансър и клиент в рамките на един и същи ден. Обича работата си, защото ѝ позволява да се среща както с много и различни бизнес предприемачи, така и с други фрийлансъри от цял свят.
Личните и професионалните ѝ интереси са свързани с търговията, маркетинга и медиите. Счита и трите сфери за различни проявления на комуникацията, всяка със собствената си специфика и функция. Категорично несъгласна е с твърденията, че технологиите пречат на междуличностното общуване.
Опитва да не се превърне в пълнокръвен работохолик и си е обещала скоро да си припомни какво е почивка.