Колко трябва да спестяваш и как сложната лихва влияе върху спестяванията ти

Вторият гост в блога е Ива Ангелова – консултант в областта на личните финанси. Надявам се нейната поредица от статии да ти помогне да си осигуриш необходимия буфер, да започнеш да спестяваш част от приходите си и да се решиш да ги инвестираш в нещо, което ще ти носи пасивни доходи.

=============

Финансово планиране за лични цели

Колко от месечните/годишните си доходи трябва да спестяваме, за да си осигурим спокойствие и сигурност ?

Спестяването е отлагане на удоволствие (от дадена покупка ) и затова не е лека задача. Обикновено го отсрочваме с аргумента, че ще спестяваме, когато изкарваме повече пари. Но когато изкарваме повече пари, стилът ни на живот се променя и за да го поддържаме – харчим повече. И отново не можем да заделим средства.

Спестяването е предизвикателство и изисква самодисциплина и план, към който да се придържаме, ако не искаме нещата да излязат извън контрол и в случай на непредвидена нужда да търсим заеми от роднини или по-лошо – да прибегнем до кредити.

Една от теориите за зависимостта между размера на спестяванията и възрастта гласи:

Когато сте на 25 години, спестявайте 25% от доходите си. Това с презумпцията, че на тази възраст издържате само себе си и никой друг не зависи от вашите приходи.

На 30 години – би следвало да имате натрупани спестявания в размер на едногодишните ви доходи.

На 35 години – размера на два пъти годишните доходи.

На 40 години – трикратен размер.

На 45 години – четирикратен размер на годишните доходи.

На 50 години – петкратен.

На 55 години– шесткратен.

На 60 години– седемкратен.

На 65 години– осемкратен.

В тези спестявания са включени всичките ви авоари – пенсионни партиди (задължителни и доброволни), спестовни застраховки, инвестиции в акции, облигации, взаимни фондове, депозити, пари в брой.

Индивидуалното състояние на всеки зависи и е комбинация от множество фактори, това е само ориентировъчен план. Използвайте го, за да прецените какво е положението на вашите лични финанси и колко сте се отклонили от целта, която сте си поставили.

Житейските събития далеч не са предвидими и праволинейни, затова променяме начина си на спестяване според ситуацията в която се намираме. Понякога можем да спестяваме по-малко, но след това, когато можем, следва да компенсираме с повече.

Кога да започнем да спестяваме и ефекта на сложната лихва

Колкото по-рано започнем да спестяваме, толкова по-дълъг хоризонт имат нашите спестявания, за да се възползват от ефекта на сложната лихва (лихва върху лихва).

При една и съща месечно спестена сума от 200 лв., инвестирана в инструмент със средна годишна доходност от 4%, за различни периоди на инвестиране, ефектът би бил следният:

Дори във втория и третия случай да спрем да заделяме месечни суми след първите 10 години и по този начин да елиминираме увеличаване на главницата, то само ефектът от по-дългия период на олихвяване на една и съща главница би бил :

За да се изчисли обаче реалната покупателна стойност на тези суми, трябва да се коригира лихвеният процент с процента на инфлацията. Като се вземе предвид средногодишна инфлация от 2.35% за последните 10 години, то реалната доходност би била 1,65% = 4% – 2,35%.

В такъв случай, ако преди 10 години сте започнали да спестявате по 200 лв. на месец и сте спрели да внасяте след 10-та година, но пък сте ги инвестирали в инструмент със средногодишна доходност от около 4% , то към днешна дата разполагате с 29 450 лв., които обаче са с реална покупателна стойност 26 000 лв .- в последната колона:

Това са илюстративни технически изчисления, които показват, че абсолютната стойност на парите във времето не отразява тяхната покупателна стойност и когато си поставяме финансова цел, трябва да се вземе предвид обезценяването (инфлацията), за да получим чистото измерение на бъдещата полза.

В реалната икономика индексите на доходност и инфлация не са така идеални и устойчиви, особено ако в изследвания период е включена фаза на икономическа криза, когато показателите могат да се отклонят значително от стандартните си норми.

Пример: инфлацията за периода октомври 1996 – октомври 1997 е 802 %

Все пак изчисленията от горния пример не са чисто теоретични и отразяват действителността. Дори да изследваме по-дълъг период – от 1997 г. до 2017 г., последните 20 години, средногодишната инфлация е 6,22 %, но и доходността от дългосрочните банкови депозити (които бяха най-използвания финансов инструмент) доскоро беше 7-8 %. Което отново дава реален процент на доходност от около 1,5 %. 

В следващата статия ще разгледаме как да спестяваме с малки вноски, как да си направим два аварийни фонда и къде да ги съхраняваме.

Използвани източници: Kathleen Elkins , cnbc.com.

==================

Ива Ангелова е Дипломиран финансов консултант към ИДФК –Институт на Дипломираните Финансови Консултанти. Изготвя индивидуален финансов план за постигане на житейски финансови цели. Консултира в областта на личните финанси: оптимизиране на личен и семеен бюджет, спестявания, инвестиции, застраховки, данъци, кредити, анализ и сравнение на финансови инструменти.
От 2015 година е кредитен консултант към Кредитланд.
Съдейства за намиране на най-добри условия по предстоящи кредити или рефинансиране на настоящи. Офертите се подбират и сравняват от 15 най-големи банки, опериращи на Българския банков пазар.