Разкажи ми как стана фрийлансър: Мила Господинова, копирайтър

Отново копирайтър е гост в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“. Мила Господинова балансира между писането и гледането на дъщеря си и е намерила малко време да сподели с нас какво ѝ е било най-трудно, когато е стартирала своята свободна практика и как се е справила с предизвикателствата.

Чети и се окуражавай.

п.с. Напомням ти, че в сряда можеш да се възползваш от безплатна консултация с мен по всякакви въпроси, свързани с копирайтинг. След това блогът излиза във ваканция до началото на септември. Имам нови идеи как мога да съм ти полезна, но имам нужда и от почивка и концентрация, за да ги обмисля и реализирам.

=====

Мила Господинова

Ако тръгнете да обяснявате на баба си какво е фрийлансинг, най-вероятно просто ще бъдете обявени за безработни. Много от възрастните (а и не само) хора предпочитат (и разбират) сигурността на постоянната заетост, в която са ясни заплатата, датата на нейното получаване и годишният отпуск, разбира се.

Аз обаче се плашех при мисълта, че в следващите има-няма 40 години ме очаква едно и също: ставане рано, пътуване дълго време в градския трафик, 8 часа на един стол пред един монитор, прибиране, лягане. И после отначало. Винаги съм знаела, че личното време е най-голямото богатство и по-добре да се стремя да имам повече от него, вместо да ставам като повечето хора около мен, които живеят, за да работят, но в същото време работят, за да живеят. Омагьосан кръг, от който излизане няма.

 


Здравейте, аз съм Мила – жена, майка и съпруга. Живея в град София, на 31 г., дипломиран магистър на Икономически университет – специалност Мениджмънт. Когато завърших, обаче, разбрах, че икономиката не ми е страст – нещо все ме влечеше към компютри, писане, ровичкане в интернет и т.н.

В момента се занимавам само с писане. Работа, която изисква единствено наличие на компютър, интернет и вдъхновение. Или иначе казано, все още не виждам причина защо да ходя в офис, в който да пиша от 9 до 18 часа, като мога да го правя по всяко време отвсякъде другаде.

Преди няколко години не бяха много работодателите, които да мислят като мен. Много от тях държаха кадрите им да ходят в офис и там да се случва цялата творческа магия. Но това те ограничава. Освен, че губиш ценни часове, които можеш да прекараш по множество други начини, губиш и възможност за допълнителни проекти, които биха ти осигурили допълнителен доход. Всъщност точно това е едно от най-големите предимства на фрийланс дейността – че можеш да печелиш толкова пари, колкото работа успееш да поемеш. Докато ходейки в офис, можеш да пишеш и по 3, и по 13 материала дневно, но заплатата ти винаги ще остане една и съща.

Въпреки, че тогава, когато станах фрийлансър, това не беше толкова масово явление, все пак рискувах. Не си мислете, че изведнъж започнах да получавам множество проекти, напротив. Отне ми половин година, докато застана достатъчно стабилно на пазара на свободните професии.

Най-напред трябваше да си намеря дългосрочни проекти. Единични се намират сравнително лесно – аз имам много познати и приятели в IT сферата – но това не носи постоянен доход. Този месец можеш да имаш поръчка за 20 статии от даден клиент, но следващия – нито една. Въпреки това аз работих старателно и започнах да печеля клиенти от препоръки – най-добрите и най-лоялни клиенти.

Не беше лесно да си определя и цена, на която да работя. До този момент бях получавала месечна заплата, а тя беше твърда, дори когато шефовете вдигнаха обема на писане двойно (и когато окончателно реших да напусна). В сферата на писането у нас цените се определят най-често на 100 думи, макар че в редки случаи получавам запитвания за цена на 1000 символа. Винаги съм знаела, че съм добра в това, което правя, че имам нужните образование и опит, затова си определих цена, която е средна за пазара. Това беше огромно предизвикателство, защото има хора, които се занимават с писане като допълнителна дейност и които работят на минимални цени. И някои работодатели предпочитат именно техните услуги, макар и неподплатени с реални опит и разбиране тънкостите на тази толкова творческа работа. За себе си реших да не подбивам цените на пазара – всички ние губим от това, нали?

С времето успях да открия бизнеси, които търсят доброто качество и са готови да платят нужната сума за него. Първият голям клиент, който ми се довери, беше PCLife – онлайн магазин за използвана компютърна техника. Може да видите част от работата ми в техния блог. Бранд от подобен калибър няма как да направи компромис с това, което предлага на клиентите си – нито с продуктите си, нито със съдържанието, което предоставя онлайн. Започнахме да работим, като първоначално се заех с описанията на продуктите в сайта, а впоследствие ми се довериха да се грижа и за тяхната Facebook страница.

Най-хубавото при подобен тип работа за мен е, че можеш да я вършиш от всяка част на света, стига да има интернет в нея. Така например миналата година прекарахме един месец в Гърция, при който аз работих предимно от плажа. Не казвам, че е лесно да се съсредоточиш на фона на разбиващи се вълни, плажна музика и дъщеря, която винаги търси вниманието ти 🙂 Но се получава с опита. Вярно е, че понякога официални почивни и работни дни се размиват, но работната етика зависи изцяло от мен. Никой не ме пита защо съм дошла в офиса в 9:10, вместо в 9 часа, мога да излизам през деня и да върша различни задачи, а с работата да наваксвам вечер, например. Въпреки това се опитвам да работя предимно през деня, за да бъдат вечерите посветени на семейството ми. И от ден на ден съм все по-убедена, че това е най-доброто решение, което съм взимала някога.

п.с. Представи себе си и своите фрийланс услуги в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“. Печелиш безплатна реклама пред множество потенциални клиенти и помагаш на някой, който сега е в началото на своята свободна практика и се бори със страховете и проблемите на всеки начинаещ.

Изпрати ми мейл на mogilska /at/gmail.com, че искаш да се включиш и аз ще ти пиша как най-лесно може да стане това. Ще се справиш, дори да не си копирайтър. 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published.