Повече няма да…, част 1

Списък с неща, които повече няма да прави в работата си – това споделя с нас фрийлансъра Ани Велкова.

Понеже е дълъг, днес публикувам само първа част от него, очаквай продължение.

Понеже подобен тип списъци обикновено никога не са достатъчно дълги – сподели с нас твоите фрийлансърски заричания, че повече няма да…

===========

Чудесна занимавка са това заричанията. Хем са удачни за свободното време, хем и когато човек е зает. Често ги споделяме на всеослушание; понякога ги запазваме само за себе си. Обещаваме си разни нещица щедро, защо не и тържествено, а пък утрешните ни версии да му мислят как и кога да ги спазват. Така де – днес си е за днес и можем да си намислим и начертаем всякакви планове за онова светло бъдеще и по-добро АЗ.

Откакто се гмурнах в дълбините на фрийланса, открих че съществува чисто нова категория заричания и обещания. Само за фрийлансъри или поне така биха си помислили по-самонадеяните от нас. Трябва да си призная, че се изкуших и реших да се възползвам от този нов набор заричания. Е, не от всичките, разбира се – това би било лудост дори по моите критерии. Все едно някой да си обещае едновременно, че спира цигарите + отслабва/влиза във форма за отрицателно време + ще пътува повече + но и ще има повече време за семейство/приятели + скоропостижно ще се превърне в милиардер (в краааен случай милионер). Естествено, всеки може да се зарече и да се пробва да реализира което и да е от тези заричания (че и други) – в крайна сметка за какво са изобретени понеделниците и първите числа на месеца?

От понеделник започвам да ям повече плодове/зеленчуци. От 1-ви тръгвам на фитнес/плуване/езда/куидич.

Сигурна съм, че рисувам позната картинка.

Ето и част от нещата, за които съм се заричала лично, че повече-така-няма-да-правя. С някои от тях смея да кажа, че имам пълен успех; с други още се боря. Ако и ти имаш подобни или пък коренно различни заричания, ще се радвам да споделиш твоите впечатления от трънливия, но осеян с добри намерения фрийлансърски път.

Повече няма да… работя извън (само)установеното си работно време

Защото точно така се случват нещата във фрийлансърския свят, нали? Казваш си, че днес ще работиш между 10:00 – 18:00 и когато в 18:01 пристигне имейл, ти няма да го отвориш. Не, няма. В никакъв случай.
Е, да, ама не. Сигурно има немалко колеги, които успяват да удържат на думата си в това отношение. Аз не съм от тях. Бих отворила и имейла, пристигнал в 19:01 (и тези в 20:01, 21:01 и т.н.).

Така и не разбрах кога се превърнах в работохолик. (Здравейте, аз съм Ани и съм работохолик.) Често чувам хора да си казват „Не оставяй днешната работа за утре.” Е, аз съм в противоположния край на спектъра – ако можех, бих свършила утрешната работа днес, стига да беше възможно – тази за другата година, също.

Факт, с много малки изключения, винаги съм обичала това, с което се занимавам, без значение дали съм била нечий служител или откакто волно препуснах из фрийлансърските полета. Много често не мисля за работата си като за такава. Любознателен човек съм, интересно ми е да научавам нови неща, а покрай клиентите си и техните бизнеси научавам страшно много. Супер нърд, знам си. Според мен е изключително важно това, което правиш да ти е интересно, да е градивно и за клиента ти, но и за теб самия. Може би не е най-ужасно популярното мнение, но при мен важи със страшна сила.

Както и да е. Това не ме прави по-малко работохолик и съм отговорна (към себе си, но и към други хора) за немалко неосъществени планове от социален характер. Което не е добре. Балансът работа/личен живот е изключително важен и си мисля, че ние, фрийлансърите трябва да полагаме дори повече усилия, за да поддържаме разумен ритъм на живот. Гъвкавостта, плаващото работно време, изобщо всички свободи, които фрийлансърският живот ни предлага, могат понякога да ни изиграят лоша шега. Особено на работохолиците. Естествено, всеки решава сам за себе си как да установи, а после и да спазва някакъв баланс, който хем да му позволи да си върши работата продуктивно, хем да не се лишава от времето със семейство и приятели. Важното е такъв баланс да има. Останалото е въпрос на лични предпочитания. И действие.

Аз успях, поне частично, да реша „проблема” с една малко драстична мярка – изхвърлих си смартфона.

Сега, когато съм навън с приятели, не „крада” минутка тук и там, за да проверявам френетично пощата си (пощите, всъщност), сайтовете на клиенти или 1001 социални платформи и пр. И знаете ли какво – дигиталният свят взе, че не се срина в няколкото часа, в които не е под зоркия ми поглед. Шокът и изненадата ми бяха пълни. С времето нивата ми на лично спокойствие, а като бонус и тези на продуктивност, се покачиха в пъти. Е, истина е, че сега хипстърея малко повече с „новия” си телефон circa 2005, но честно – струва си.

NB: Между другото далеч не съветвам хората сега дружно да хванат и да си метнат смартфоните. Не. Това сработи при мен. При теб може решението да се крие някъде другаде. Потърси го. Ще направиш голяма услуга на бъдещото си Аз.

(Прегледай статиите „Нормираното работно време на един фрийлансър“ и „Как да се научиш на дисциплина“. В тях ще намериш доста препоръки и насоки.)

Повече няма да… правя ценови отстъпки

Ха, това звучи доста крайно, нали? Как аджеба се предполага един бизнес да утвърди и задържи позициите си, ако не може да покаже поне малко гъвкавост в практиките си? И аз съм напълно съгласна с идеята, че един добър бизнес трябва да бъде гъвкав, но не непременно с цените си и особено Не, когато е в сферата на услугите.

Естествено, подобен извод далеч не се самопредстави по удобен за мен начин в точното време. Всичко е опит-грешка, опит-грешка, опит-грешка и така до победата.

Стартиращите бизнеси. Битува едно такова мислене при някои стартиращи бизнес хора, че светът само тяхната идея/фирма/сайт/нещо-си е чакал и сега всички фрийлансъри (и подизпълнители като цяло) трябва дружно да ахнем и да се запрескачаме да предлагаме помощта си само и само идеята/фирмата/сайтът/нещото-си час по-скоро да види бял свят. И ако може, да помагаме на по-ниска цена; най-добре – за без пари.

Другото непременно условие е по време изпълнение на поръчката да се чувстваме поласкани от честта именно ние да работим по точно този проект – иначе не става.

Разбира се, преувеличавам (и то доста) и далеч не всички хора, които стартират бизнес, бил той иновативен или не, разсъждават и/или се държат по гореописания начин. Но пък има и немалко хора, на които светът и човеците в него са им длъжни и само смей ти, о, неразумни фрийлансъре, да не се съгласиш с подобен индивид.

Към днешна дата запитванията за отстъпки с аргумента „Ама ние още не сме стартирали” или „Току-що стартирахме” са едни от най-лесно и бързо казаните ми „Не”-та. Но доскоро кълвях на делюзиите на всякакви „предприемачи” – признавам си, не ме е срам (много).

Ето ти една примерна ситуация

Клиент: Ние сега с теб ще запретнем ръкави, ще свършим много работа и после ще се давим в успех, щото идеята е желязна и няма-как-да-не-се-получат-нещата!!!
Ани: [кима разбиращо, запретва ръкави и върши 90+% от работата]
Клиент: Ами те нещата не се получиха…
Ани: [глава, запознай се със стена]

След няколко сходни случки, дойде моментът, в който осъзнах, че вместо да инвестирам време, енергия и усилия, за да помагам на добра воля на не много ориентирани в бизнеса хора, бих могла да инвестирам същите ресурси, за да опитам и реализирам собствените си идеи и планове. Така де, човек като си чупи главата (пак) поне да знае за кого я чупи, нали?

От време на време си харесвам и други проекти, вече в най-широкия смисъл на думата, и не чакам някой да ме потърси и помоли за намаление, а сама предлагам услугите си на преференциални условия. Ако идеята/каузата ми е особено близка и интересна, дори ги предлагам безвъзмездно. Последното определено не е нещо, което правя ужасно често обаче. От една страна времето почти не ми го позволява вече и ако знам, че няма да мога да посветя нужното внимание, просто ще подмина проекта, колкото и да ми е на сърце като идея/кауза. Ненавиждам работа свършена през пръсти и съм от онези гласовити критици на манталитета „За толкова пари – толкова.”. Щом си поел ангажимент = вършиш си работата. А ако не можеш да помогнеш – не пречи. Толкова е просто.

Количествените отстъпки. На теория звучат като най-логичното нещо, плюс това и на практика сме свикнали на подобни ценови жестове, когато пазаруваме продукти. Знам, че има немалко фрийлансъри, изцяло в сферата на услугите, които работят по такъв модел. При мен обаче този модел не работи. Разбира се, бих могла да се заинатя и да измисля вариант, в който да проработи, но хич (ама хич) не ми се иска. Едно от предимствата на фрийланса за мен е разнообразието от клиенти и проекти. Колкото и рядко да съм го изпитвала, все още изтръпвам от спомена за монотонна и рутинна работа от годините, преди да мина на свободна практика и мисълта да се „заключа” само в един-два проекта за неопределен период от време ми се струва доста неапетитна. Нали имаше един лаф за слагането на всичките яйца в една кошница? Точно това се опитвам да избегна.

Често проекто-клиенти използват жокера за по-постоянен поток от поръчки към фрийлансъра като аргумент за искането на по-ниска цена. Факт е, че в такива ситуации фрийлансърът би прекарвал по-малко (или никакво) време в търсене на нови клиенти/проекти и поне за известен период би имал по-стабилен доход. Но реално в какво се състои разликата между подобен ангажимент и работата на трудов договор? В това, че аз ще се занимавам с данъците, осигуровките и всички подобни веселости? Ми, не мерси. И какво правим, когато утре проектът приключи? Защото всички проекти приключват рано или късно. При фрийланса има и бонус опция – някои приключват рязко, но, хей, това е част от играта.

Да не говорим и колко често клиенти правят грандиозни планове и обещания, само и само по-късно да се окаже, че това, което е трябвало да бъде дългосрочен проект с много поръчки е продължило само 1-2-3 седмици. Тоест фрийлансърът се съгласява и работи на по-ниска цена от редовната си, инвестирайки по този начин в идеята за дългосрочен и стабилен ангажимент, но в крайна сметка се оказва, че просто подбива цената си.

(Хвърли един поглед на статията „Коректността – начин на употреба, 2“.)

Отново – такива ситуации са част от играта, пък и с времето, нали, се научаваме по-добре да различаваме реалистичните от твърде оптимистичните проекти.

Колкото до това, как елегантно да отиграваме подобни запитвания от амбицирани потенциални клиенти – всъщност е доста лесно. „Ще се радвам да обсъдим въпроса за отстъпки за количество, когато достигнем X брой поръчки за Y период от време.”

Редовните клиенти. Тук логиката да се правят ценови отстъпки също е силна, и отново има тон примери за подобни практики от света на продуктовото предлагане – подаръци, ваучери за намаление, процент отстъпка за лоялни клиенти, и пр.. И върху всички тези аргументи (че и много други сигурно) стои Ани и категорично казва „Тая няма да стане.”.

– Защо, Ани – ще попита някой – така се инатиш значи и поне на редовните си клиенти не направиш някаква отстъпка?

Тогава аз ще се подсмихна леко, ще подръпна от лулата си, после ще покашлям малко, защото въобще не пуша лула, и след това кротко ще обясня, че има съществена разлика между цена и стойност и докато цената на моите услуги остава непроменена*, то резултатът от моите усилия не престава да добавя стойност към бизнеса на клиентите, с които работя.

*Непроменена единствено в смисъла на намаляване на цена. Увеличаването на цени е друга работа и е наложително (според мен) при съществена промяна в естеството на проекта.

Като привърженик на неписаното фрийланс правило underpromise/overdeliver, би могло да се каже, че глезя клиентите си почти до безобразие. Случва се чат-пат лееееко да ми се качат на главата, но добре си знам кой точно е отворил вратата към подобно поведение и следователно не се вкарвам в излишни размисли от типа „О, защо подобни неща се случват само на мен?” – аз съм го позволила и най-естественото нещо е хората насреща в един момент да опитат да се възползват. В тази връзка почти 100% съм сигурна, че едно евентуално намаление в цената е по-вероятно да обезцени стойността на услугите ми, отколкото да има каквото и да е друго положително проявление.
Между другото основно на подхода underpromise/overdeliver отдавам липсата на запитвания за отстъпки от страна на редовните ми клиенти. Нито едно за няколкото хилядолетия фрийлансърстване. Нула. И аз не съм предлагала намаления; не мисля и че в бъдеще бих, но да не се заричам. 😉

Прегледай статиите:

========

Ани Велкова
Денят на Ани започва по тъмно и с чаша силно кафе. Често ѝ се налага да превключва многократно между ролите си на фрийлансър и клиент в рамките на един и същи ден. Обича работата си, защото ѝ позволява да се среща както с много и различни бизнес предприемачи, така и с други фрийлансъри от цял свят.
Личните и професионалните ѝ интереси са свързани с търговията, маркетинга и медиите. Счита и трите сфери за различни проявления на комуникацията, всяка със собствената си специфика и функция. Категорично несъгласна е с твърденията, че технологиите пречат на междуличностното общуване.
Опитва да не се превърне в пълнокръвен работохолик и си е обещала скоро да си припомни какво е почивка.