Понякога има и по-важни неща от работата. Не ги пренебрегвай.

Историята на Силвина ще е полезна за всички, които ме питат “Какво да уча, за да стана фрийлансър” и се чудят дали не е добре все пак да поработят някоя и друга година в офис, за да натрупат опит.

Пожелавам ти приятно четене и ти напомням, че можеш да си част от поредицата “Разкажи ми как стана фрийлансър”. За целта ми изпрати отговор на въпроси от типа: “как се престраших да изляза на свободна практика”; “с какви проблеми трябваше да се боря първоначално”; “с какво се занимавам в момента”; линк към сайта ти, снимка и каквото друго сметнеш, че ще е полезно да прочетат хората, които искат да излязат на свободна практика, но все още не се решават или са начинаещи фрийлансъри. Споделяйки твоята история, помагаш на тях. Пиши ми.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

Моят път към фрийлансърството

Още през ранната си тийнейджърска възраст получих първия си компютър и когато достъпът до Интернет у нас стана възможен за хората извън институции като БАН и университетите, се свързах почти веднага. Бързо ми стана интересно какво има “под капака” на уеб сайтовете, които разглеждам, както досега бях ровила с интерес из компютърната кутия. Тогава нямаше достъпни материали по темата на български, но самата мрежа и книгите на английски в библиотеката бяха достатъчно добър ресурс. Захванах се с учене на HTML, CSS и подобни съкращения.

След няколко години учене и проби започнах да се замислям как мога да превърна хобито да създавам уеб сайтове в работа. Бях на 18 години, не бях работила до момента и фрилансърството стана първият ми източник на доходи. Регистрирах се в платформа за фрилансъри, поработих за няколко клиенти от чужбина, известно време имах и постоянна дистанционна работа, след като с един от клиентите се харесахме и станах част от екипа му – изцяло дистанционен и съставен от още няколко фрилансъри, които работеха (на непълен работен ден) заедно с мен.

Липсата ми на опит обаче си казваше думата и доходите ми бяха далеч по-ниски от тези на познатите ми с “нормална” работа. Умеех да свърша добре основната работа – създаването на уеб сайт, – но за да се стигне до нея, са необходими и познания за привличане на клиенти, каквито нямах. Разчитах предимно на клиенти, които ме намираха в търсачките на фрилансърските платформи и на проектите, които получавах от “шефа” си, но не знаех как да търся активно и как да привличам нови клиенти. След две години на свободна практика се появи възможност да започна първата си “истинска” работа и така и направих.

През следващите десет години преминавах от една “истинска” работа с шеф и работно време на друга. На пръв поглед не съжалявах за това. Имах редовна, сигурна заплата, получавах повишения, а работните ми места, макар и невинаги “по специалността”, бяха интересни. Освен разработчик, а на по-късен етап и project manager по изработването на уеб сайтове, бях редактор на технологично списание, прекарах няколко години в работа по обществено значими проекти в неправителствени организации, дори за няколко месеца бях радиоводеща. Научих се как да общувам с хора в различни екипи и се възползвах от уменията, които ми даде фрилансърството: да организирам сама времето и задачите си и да работя в екип с хора от различни населени места и дори държави, без някога да сме се виждали.

Но… през всичките тези години ми липсваха свободата, възможността да работя от всяка точка на света и сама да организирам работния си ден, както и разнообразието от проекти. От друга страна, фиксираният работен ден, който за разлика от този на фрилансъра има край, ми остави време и сили да придобия нови знания: запознах се с WordPress и започнах да използвам и доразработвам тази система за сайтовете, които правя, научих и доста за управлението на бизнес и продажбите (и разбрах какви са били грешките ми преди). От време на време поемах и дребни проекти през свободното си време, предимно от хора, с които се бях запознала на различните места, където бях работила през годините.

Все по-често се замислях за връщане към фрилансърството на пълен работен ден, но ми беше трудно да преборя страха от липсата на сигурна заплата и от риска да нямам достатъчно клиенти. С удобството обаче лесно се свиква и колкото повече отлагах отказването от редовните доходи, толкова по-страшно изглеждаше то. В крайна сметка обаче последният проект, по който работех в офис на стандартно работно време, приключи и трябваше да избера: да приема предложение за поредното работно място в поредния офис, където да управлявам разработването на един и същи (макар и много интересен) сайт през следващите (неизвестно колко) години или най-сетне да се пробвам отново във фрилансърството. Реших, че е крайно време да пробвам.

Повторното начало не беше лесно. За щастие, бързо се върнах към навиците да се организирам и да работя фокусирано вкъщи, без да се разсейвам и без да разчитам на началник, който да ми казва кога, какво и как да правя. По-трудна беше частта с доходите. Започнах да прилагам наученото от работата и от дебелите книги, които бях изчела през последните години. Свързах се с всички бивши колеги и началници, за да им разкажа с какво се занимавам сега и как мога да им бъда полезна. Започнах да търся клиенти и в България, за сметка на фрилансърските платформи, където профилите ми от едно време отдавна бяха хванали паяжини.

Постепенно нещата започнаха да се получават. Намерих първия си клиент (бивш колега ме препоръча на своя приятелка, която имаше нужда от обновяване на сайта си). После и втория (отговориха ми положително на оферта за осъвременяване на сайта на една от многото фирми с видимо остарели сайтове, на които бях изпратила предложения за промени). Скоро след началото заработих в екип с моя бивша колежка, която се занимаваше с онлайн маркетинг. Доволните ни клиенти, които ни препоръчваха други, започнаха да стават все повече… и сега, две години по-късно, работим в екип с още петима колеги (трима уеб разработчици, дизайнер и копирайтър) за все повече клиенти и по все по-големи и сложни проекти. И работата ни продължава да расте, най-вече на базата на препоръки от наши доволни клиенти, бивши колеги и началници, а ние – да включваме нови хора в екипа. Сайтът, на който можете да се запознаете с нас, е http://globalstudiobg.com/. Ако имате опит с разработването на WordPress плъгини и теми, ще се радваме да ни пишете и да заработим и с вас.

Прочети още истории от поредицата:
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мария Атанасова – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Габриела Митева – виртуален асистент

В края на 90-те започват първите опити на Габриела Митева да излезе на свободна практика. Какво се случва и как стига до създаването на фирмата си Smart Office Solutions през 2014 ще разбереш от текста й за поредицата „Разкажи ми как стана фрийлансър”.

Припомни си каква е идеята на поредицата и какво трябва да ми изпратиш. Пиши ми. Ще окуражиш начинаещите и ще ни дадеш възможност да се запознаем с работата ти.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

Какво ме накара да напусна офиса и да стана фрийлансър?

При мен събитията започнаха сравнително по-различно и по-отдавна… Още докато работех с нормирано работно време и шеф (към 1996 – 1997 г.) попаднах на информация от американски и канадски списания и сайтове, че в САЩ (и някои други западни държави) има възможности да се работи от разстояние или от вкъщи. Като вида на работата беше много различна – лепене на пликове, сглобяване на играчки, текстообработка, попълване на онлайн въпросници и т.н.

Направих многобройни запитвания с надеждата, че някъде може и да приемат чужденци, за да работят от в къщи (от разстояние). Но отговорите бяха все едни и същи, че предложенията са валидни само за местни лица. Но идеята, че може да се работи по този начин толкова ми допадна, че години наред не спирах да се опитвам, да проучвам възможностите, да събирам нужната информация и т.н. Бях убедена,че един ден това ще се превърне в реалност за мен!

През 2003 г. по семейни причини ми се наложи да спра да работя от 8 до 17. И така стоейки си в къщи и разполагайки с много повече свободно време, продължих с търсенето. Интернет вече беше достатъчно развит в България и предлагаше достатъчно възможности, за хора, които имат желание, да осъществят мечтите си!

Благодарение на стабилната работа на мъжа ми, не съм имала страхове относно финансовата сигурност на семейството ни. Но най-голямата трудност в началото беше спечелване на първия клиент/ проект; и конкуренцията на индийци, пакистанци и др. азиатци, които дъмпингират пазара и пречат на фрийлансъри от други страни да работят при нормални условия и привикват клиентите да изискват ниски цени за изпълнение при високи изисквания.

А и несигурността в началото също си казва думата: има периоди на съмнение, липсва мотивация, не си убеден, че това, към което се стремиш, е осъществимо и доходоносно.

Направих си регистрация в GAF още през 2003 г, който вече е http://www.freelancer.com, но естествено в началото само изпращах оферти, които явно не се вземаха на сериозно. Продължих да си правя регистрации и в други подобни сайтове с пълната увереност, че все от някъде „ще изскочи зайчето”. И това стана през 2004, когато чрез GAF спечелих проект за link building за испански клиент – travel site.

Поработихме 2-3 мес., през които въведох 2650 линка в сайта на клиента, но така и не ми написаха review в GAF. Следващия месец в резултат от регистрацията ми в сайт за virtual assistants се сдобих с нов клиент и нещата  лека полека започнаха да се получават.

След спечелване на 1-2 проекта, нагласата ми към фрийланса се затвърди, вдъхна ми увереност в собствените възможности и вече имах стимула, че съм на правилния път. Вече знаех, че трябва да продължа по него и да се боря за развитието на дейността, привличане на нови клиенти, придобиване на нови умения,  четене на многобройни статии за фрийланса, успешни практики, и т.н.

Със сигурност имаше и моменти на отчаяние, тъй както всички колеги фрийлансъри са наясно, че освен, ако нямаш постоянни клиенти, в този вид работа няма точна дата за заплата и понякога, особено в началото нямаш никаква финансова сигурност. Но съпругът ми от самото начало ме подкрепя в моите начинания и когато съм имала периоди на отчаяние, несигурност или разочарование, винаги ми е помагал да се върна отново към правилния път и да бъда мотивирана.

Четенето на форуми и блогове за фрийлансъри, virtual assistants също много ми помогна. А и когато започнеш да трупаш портфолио от успешно завършени проекти и имаш клиенти, които се връщат при теб, това е много мотивиращо и те зарежда с увереност в собствените способности.

И така вече почти 11 години по-късно се наложи да се пререгистрирам от свободна професия в ЕООД. През лятото на 2014 регистрирах Smart Office Solutions и макар, че вече оперирам като собственик на фирма, завинаги ще си остана фрийлансър по убеждения и разбирания.

И в заключение бих посъветвала всички стартиращи фрийлансъри: не се отчайвайте при първите неуспехи, използвайте максимално времето си за самоусъвършенстване, запознайте се детайлно с българските закони § наредби, касаещи свободните професии и самоосигуряващите лица и/или си наемете кадърен счетоводител, който има опит с тези професии, и не спирайте да преследвате целите и мечтите си!

Прочети още истории от поредицата:

Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мария Атанасова – копирайтър

Изтегли безплатни кирилски шрифтове от проекти.те. Какъв е тоя български стандарт за печатна кирилица? Хм… пропуснал си някои важни разговори в публичното пространство през последните две години струва ми се. Започни с „Манифест на инициативата „за българска кирилица”.

***
Прегледай статията „3 практични причини да казваме истината” и си помисли дали не е време да приемеш, че честността е най-добрата политика и да си улесниш живота.

***
Направи нещо за себе си по средата на работния ден. Прахосай с кеф 20 минути и 16 секунди, за да чуеш/прочетеш какво има да ти каже Брен Браун за силата на уязвимостта. Успокоително е да ти напомнят, че дефектите винаги могат да се превърнат в ефекти, стига да знаеш как да се справяш с тях и да си ги обичаш.

***
Осъзнай, че „желанието да си необикновен всъщност е доста обикновено желание. Да се отпуснеш и да бъдеш обикновен – ето това е вече необикновено.”* Това ще ти спести доста време, прекарано в тъги, разочарования и неудовлетвореност. Моментът е особено подходящ, лято е – каква друга работа имаш освен да си щастлив и да се чувстваш добре.

* Цитатът е от Ошо, чийто дела и учения не познавам, но тези му думи са идеалните дрехи за моите мисли по темата.

Втората история от поредицата “Разкажи ми как стана фрийлансър” отново е на копирайтър – Мария Атанасова. Радвам й се особено много, защото е единственият раказ на майка с дете, излязла на свободна практика, който съм получила.

Дами, надявам се историята на Мария да ви подейства окуражаващо. Мами на свободна практика, научете повече за поредицата “Разкажи ми как стана фрийлансър” и ми пишете.
Приятно четене.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

Каква беше моята действителна причина да стана фрийлансър?

Преместих се да живея в друг град. Останах без работа, но същевременно излязох и в отпуск по майчинство. След майчинството и две годишно търсене на подходяща, според специалността ми работа – тя се появи. Тогава се оказа, че детето ми се нуждае от малко повече допълнителни и по-специфични грижи. Така да започна работа на трудов договор вече беше невъзможно. Насочих се към фрийлансърството, като копирайтър.

Тази форма на работа ме удовлетворява напълно, защото нейната свобода предоставя възможност:

1. Да се грижа за детето си, по всяко време, което работата в офис не ми осигурява.
2. Харесва ми да се занимавам с това, от което получавам истинско удовлетворение.
3. Работата като фрийлансър предоставя истинска свобода в избора на компромис, който понякога сме принудени да правим.

А дали се страхувах от избора си – и то много. Когато вариантът е единствен, страховете отстъпват пред желанието и целта. С много от нещата не бях запозната, но постепенно, с питане, четене, постоянство и известен инат, всичко започна да се подрежда. Естествено още се уча на тънкостите, но не се предавам, защото разбрах, че това е едно от основните неща за един фрийлансър.

Доволна ли съм? – Да. Виждам, че успявам, че получавам истинска радост, вдъхновение, признание и задоволство от свършената работа.

Вече съм спокойна, че пътят, който избрах е бил в правилната посока.

Това е отговор на една майка от провинциален град, където изборът и възможностите за започване на нещо ново е доста ограничен. https://mimiatanasova.wordpress.com/  

Припомни си първата история от поредицата: 
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев – копирайтър