Не мога да си спазя крайния срок! Какво да правя?

Краен срок, фрийланс Не ме разбирай погрешно – спазвам си крайните срокове. Точното им определяне и предаването на работата в уговореното време е част от това, дето в дебелите книги наричат професионализъм. Но понякога се появяват пречещи обстоятелства: зъбобол, грип, внезапно изкривяване на времето и пространството. Какво се прави в такива случаи? Имаш три възможности:

Първи вариант
Решаваш на всяка цена да спазиш крайния срок. Сътворяваш чудеса от храброст – не спиш, не ядеш, успяваш да преодолееш зъбобола, температурата, дупката във времето – и в крайна сметка предаваш работата си навреме. Поздравления. Или си по-голям перфекционист и от мен, или си открил магически хапчета против умора, или просто си фрийлансър новак, който се страхува да не си изтърве поръчката. Проблемът в случая е, че нещо, което може да се свърши за два дни, не може да се свърши за два часа. Ти си успял? А сигурен ли си в качеството на това, което предаваш?

Втори вариант
Покриваш се. Свършваш си работата както трябва и я изпращаш на клиента ден – два по-късно. Не е лошо. Важното е, че заставаш на 100% зад това, което си написал, нарисувал, програмирал, etc. Добавяш един имейл с извинение за закъснението и всичко би трябвало да е наред. Всъщност… не е. Клиентът ти, също като теб, си има планове. И ти му ги объркваш. Може и да си най-добрият фрийлансър копирайтър, дизайнер или програмист, но той не може да разчита на теб.

Трети вариант
Виждаш, че няма да успееш да свършиш работата навреме. Преценяваш колко още време ти трябва и пишеш на клиента си веднага. Обясняваш му по каква причина няма да успееш да завършиш поръчката в срок. Не се оплитай в сърцераздирателни оправдания като “имам проблем с компютъра, защото се карах с приятеля си и му ливнах чаша вода в лицето, но вместо него нацелих клавиатурата и… “Разболях се и работя малко по-бавно от обикновено, а искам да свърша работата си добре.” е достатъчно. Винаги, когато искаш отлагане на крайния срок, подчертавай, че това е само, за да можеш да направиш всичко както трябва и дори да добавиш някоя дреболия, която клиентът не ти е поискал, но ще е полезна за него. Тогава човекът отсреща със сигурност ще прояви разбиране.

Това е. Ти избираш кой от вариантите ще е най-добър за теб. Аз само напомням, че от всяка ситуация има печеливш изход. Или такъв, който носи по-малко загуби. Междувременно можеш да си припомниш основни положения при определяне на срокове, когато взимаш поръчка. За всеки случай. Пожелавам ти успешна седмица, в която не чуваш свистящия звук на преминаващи покрай теб крайни срокове. 🙂

Коректността – начин на употреба, 2

Търсиш фрийлансър за голяма поръчка. Искаш да ти напише 200 статии, да направи дизайн за 100 етикета или каквото-там-друго-ти-трябва. Става въпрос за голям обем работа.
Пускаш запитване. Получаваш оферта и добра отстъпка.
Има сделка и всички са доволни.

В един момент разбираш, че количеството работа няма да е толкова, колкото си заявил в началото, а по-малко. Само че забравяш да споменеш тази дребна подробност. Причината дори не е, че фрийлансърът може да поиска предоговаряне на цените. Ти просто получаваш каквото ти трябва и не мислиш за човека отсреща. Само че винаги, когато не мислиш за другия, прецакваш себе си. Честно. Защото следващият път няма да получиш толкова добра цена. Дори да си намериш друг фрийлансър. Нали се сещаш, че ако ти пропускаш да съобщаваш такива важни неща, вероятно много други клиенти постъпват по същия начин. Всъщност, на теб сигурно също ти се е случвало с твоите.

Можеш да постъпиш и иначе. Да уведомиш навреме човека, че плановете са се променили и обемът работа ще е значително по-малък. (Така той може да поеме друга поръчка, а не да чака нещо, което няма да се случи.) Ако го направиш по подходящия начин, и си бил достатъчно коректен до този момент, има вероятност да избегнеш предоговарянето на цените и да си спечелиш верен партньор за в бъдеще.

Освен това, не забравяй, фрийлансърите също говорят помежду си. Обсъждат коректността на клиентите, методите им на работа. Може да ти потрябва фрийлансър, специалист в друга област. Помисли си каква предварителна представа искаш да има за теб. (От това зависи ще се наеме ли да работи, какви цени ще ти даде, как ще общувате.)

Когато избираш как да се държиш с някого, всъщност избираш как искаш околните да се държат с теб.

п.с. За четири години съм имала много клиенти, които са започвали с големи обещания. За пръв път тази седмица двама! ми казаха, че очакваното количество работа ще е по-малко.
Аз съм обнадеждена и доволна.
Благодаря.
🙂

п.п.с За интересуващите се от първа серия – Коректността – начин на употреба. Приятно четене.

 

5 правила за писане и изпращане на работни имейли

Много кратък наръчник за писане на работни имейли, 2

Овладял си всички правила от Много кратък наръчник за писане на работни имейли и към 6 съвета за общуване с клиенти по имейл си добавил още 6. Много се радвам за теб. Сега да преминем към висшия пилотаж. 5те съвета по-долу важат и за клиенти и за фрийлансъри.

1. Не изпращай reply на reply на reply. Така някой ще си губи времето да чете огромни чаршафи, докато намери информацията, която му трябва.

 

2. Не препращай писмо, което си получил от един човек, на друг без да добавиш поне един ред обяснение какво точно искаш да бъде направено. Всеки разбира нещата по различен начин и никой не е длъжен да ти разгадава мислите.

 

3. Когато препращаш имейл, проверявай дали си изтрил поверителната информация, засягаща само теб. Не е необходимо и останалите 15 човека, с които работиш, да имат данни за фактура, телефон, имейл или друга информация на някой от подизпълнителите или партньорите ти.

 

4. Отдели минута и напиши в полето “относно” за какво конкретно става въпрос в имейла. Усмихнати човечета, “здрасти”, празно поле – забрави за тях. Дай възможност на отсрещната страна да се ориентира лесно в цялата ви кореспонденция.

 

5. Не кликвай автоматично върху reply to all бутона. Провери дали информацията в имейла засяга всички, на които пишеш. Пощади незаинтересованите – не им изпращай безкрайната си кореспонденция с трети лица. Така увеличаваш шанса, когато им пишеш нещо, което наистина ги засяга, те просто да не го прочетат.

 

Re: успешна седмица на всички
Fwd: на теб също

Фрийлансър прави равносметка на изминалата година

Картичката е дело на Соня Попова.

Трудих се върху големи и малки проекти.
Бях в един екип със страхотни колеги.
Работих с човек, който – също като мен – вярва, че трябва да правим най-доброто за клиента, дори, ако понякога се налага, да се конфронтираме с него и да рискуваме да го загубим.

Видях как добри идеи се опропастяват. Защото някой не е в настроение. Има друго мнение. Държи да покаже себе си повече, отколкото да свърши това, за  което е нает.
Уверих се, че ако всеки по веригата прави каквото трябва, дори не толкова брилянтните идеи работят ефективно за клиента.

За момент се изкуших да се върна в редиците на служителите на трудов договор.
Не съжалявам, че устоях на изкушението.
Надявам се през 2013 година да докажа на себе си, че наистина съм била права.

А ти… си направи твоята равносметка. Почини си добре. След това се фокусирай върху целта си. И действай.
Успехът винаги е зад ъгъла. Просто никой не знае за кой ъгъл точно става въпрос и колко километра ти остава да извървиш до него.

Приятно ходене, тичане, влачене, танцуване, разхождане между ъглите на 2013.
И внимавай да не се убодеш.
🙂

Питащият фрийлансър

За да си свършиш работата добре, трябва да си наясно с всички изисквания на клиента.
Иначе може да се окаже, че той си е представял забавен стил, много картинки, малко текст, а ти му предлагаш нещо, което се приближава до стила на банков отчет.

Тогава ще ти се наложи да преработиш всичко без, естествено, да получиш допълнително заплащане за това, а и точно този клиент едва ли ще те потърси повече.
Губиш време, губиш пари и сам си виновен.

Голямото налучкване е общ проблем – на теб и на клиента – който ви пречи да извлечете максимална полза от взаимната си среща. Само че за теб ще бъде по-лесно да се научиш да питаш, отколкото да превъзпиташ всичките си настоящи и бъдещи клиенти.

Вместо да ги обвиняваш, че не са ти казали навреме какво искат, питай за всяко нещо – стила, обема, каквото-друго-ти-хрумне. След като получиш всички отговори, напиши обобщаващ имейл, в който всичко е изредено по точки и подточки и поискай клиентът да го потвърди.

Търси мнението на клиента на различни етапи от работата. Вярно, че този подход е нож с две остриета – особено ако той сменя мнението и изискванията си през ден, но ти си професионалист, намери начин да се справиш.

Сверявай си часовника, връзвай си гащите, въобще не си позволявай да се издъниш сам.
Ако работата ти е лоша, всички ще мислят, че ти не си я свършил добре. Никой няма да каже, че клиентът е виновен.

Хубава, и изпълнена с въпроси, седмица ти пожелавам.
И независимо дали си фрийлансър или клиент, не забравяй:
всичко, което не кажеш, ще се обърне против теб.

Фрийлансър на ход

Няма незначителни ходове.

Това банално прозрение се стоварва върху ти обикновено в най-неподходящия момент. Обръщаш се и виждаш дълга поредица от случайни грешки или по-скоро необмислени постъпки, чиито резултат те застига, натиска те и не ти оставя време да реагираш.

 

Затова, ако смяташ да се развиваш като фрийлансър… всъщност ако изобщо смяташ да ставаш от дивана и да правиш каквото и да било, помни, че няма незначителни ходове.
Повтаряй си го винаги, когато ти се иска да претупаш работата на клиент, когато се държиш грубо с някого, когато се чудиш как да си кръстиш сайта, когато се регистрираш по форуми, от които се очаква да взимаш поръчки.

 

Мисли винаги няколко хода напред и под “няколко хода” имам предвид поне година. Ще ми кажеш, че в България нищо не може да се планира? От една страна си прав. От друга, освен ако не планираш да емигрираш скоро, ще трябва да правиш нещо. И ако искаш да го правиш по най-добрия начин, хващай листа и химикала и започвай да правиш планове. Може би не всичко ще се изпълни. Естествено, че ще има много непредвидени пречки, спънки и милиард абсурдни ситуации. Важното е скелето ти да е стабилно.

 

Всъщност, преди да започнеш да планираш, вземи малко разтопен шоколад или едно червило и напиши на стената в стаята с големи букви: “Няма незначителни ходове.”След седмица, като се опитваш да го измиеш, ще проумееш тази проста истина със сърцето, душата и болките в кръста и ръцете си.

 

Остава ти само да се научиш да я прилагаш.
🙂

Ти питаш, аз отговарям: Какво да уча, за да стана фрийлансър

Вчера видях, че някой е задал на Google този въпрос четири пъти и всеки път е попадал на моя блог. Затова се чувствам длъжна да отговоря.

Фрийлансър не е професия, а начин да упражняваш професията си. Затова първо реши с какво искаш да се занимаваш. Искаш да си копирайтър, програмист, маркетинг специалист, дизайнер, журналист, космонавт (последното малко трудно ще го съчетаваш със свободната практика, но знае ли човек).

Учи това, което ти харесва, за да не се ужасяваш в следващите 50 години, че трябва да станеш от леглото и да прекараш още един дълъг ден в работа. Ако нямаш търпение да се събудиш, за да правиш това, което обичаш, дали ще си в офис, ще се блъскаш сам или ще създаваш империя няма никакво значение – ще намериш верния път.

След като се изучиш, ако все още искаш да си фрийлансър, е добре да се образоваш за основни положения в маркетинга, рекламата, счетоводството, отношенията с клиенти, бизнес кореспонденцията. Не е достатъчно, но е отправна точка, за да знаеш как да избягваш едни ситуации, как да реагираш в други и кога какъв специалист от друга област трябва да потърсиш за съвет и помощ.

Междувременно, анализирай всеки свой успешен и неуспешен опит да вземеш поръчка, да се договориш с клиент, да свършиш работата така, както смяташ, че трябва.
Бъди неприятно критичен към себе си и отвратително дисциплиниран.
Естествено, понеже прекаленият светец и богу не е драг, не забравяй, че по-важно от кефа няма. Спре ли работата да те радва, излез в отпуска или помисли за по-кардинална промяна.

Мен тази седмица кефът ме отведе в Берлин.
На теб приятно учене и още по-приятна работа.