Фрийлансърско отклонение между две почивки

Posted on by 0

Тъй като цели седем дни бях фрийлансър в отпуска, нямах дори интернет и бях заета да съм щастлива, никакви прозрения за свободната практика, клиентите, поръчките и писането на текстове не са ме озарили. А и на теб едва ли ти се чете, при положение, че навън грее слънце и има още два почивни дни.

Затова ти предлагам да изгледаш видеото. Абстрахирай се от стилистиката, ако ти е много неприятен този наивно-глуповато-смешен тон и следвай инструкциите. След това, докато си лежиш на някоя поляна в парка, помисли за собствената си работа. Използваш ли пълния си капацитет? Колко пъти на ден прибягваш до лесни, готови решения? (Продължавай с въпросите в този дух.)

Естествено, не е задължително това видео да ти хареса. Просто напомням, че имаме неограничени възможности. Всичко е въпрос на въображение и добре познаване на инструментите, с които работим.

Приятна допочивка от мен. 

Бележки на стената – 5, откъде да черпиш вдъхновение, когато си под стрес и как изглежда една маркетингова стратегия

Posted on by 4

Отиди на театър, кино, концерт, прочети книга или просто се разходи в парка. Всичко, което натрупваш като страничен опит, е жизненоважно за твоята работа. Наблюдавай. Мисли. Учи непрекъснато. Кради от майсторите колкото се може повече. Разбира се, не забравяй да осмислиш “откраднатото” преди да го приложиш.

Прехвърляй всичко видяно и научено в работата си. Помага.

***
Разбери какво се крие зад мистерията “маркетингова стратегия” с помощта на Стефан Русев и статията “Как изглежда една маркетинг стратегия?” Защо ти е такова чудо, когато си фрийлансър? Защото да не знаеш как да се продаваш и да планираш развитието си, е равно на самоубийство. (Имай предвид, че конкурентното предимство “качество на ниска цена” отдавна не върви. Предлагам ти един начин, по който да разбереш кое е твоето.)

 

 

***

Сподели с мен 19 минути и 32 секунди от живота си. Това е една от любимите ми презентации. Елизабет Гилбърт говори за творчеството, отговорността, способността ни да правим каквото трябва, а пък да става каквото ще… въобще… Оле!  (За да разбереш последното, просто трябва да изгледаш презентацията.)

 

***
Не забравяй, че “най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, когато сами си го определят.” Това го казва лично Пипи Дългото Чорапче. Не се опитвай да спориш с нея. Все пак има майка ангел, баща негърски крал, а тя самата цял живот е управлявала моретата. Затова я послушай и си направи “реда”, както трябва. И си го спазвай.

Всичко по-по-най-и още повече от мен.

Вътрешният глас на фрийлансъра

Posted on by 1

Не знам как се разбираш с гласовете в твоята глава, но аз за пореден път се убедих, че трябва внимателно да слушам своите, да не ги прекъсвам и да правя каквото ми казват. Нека да обясня.

Когато си начинаещ фрийлансър, неизвестните са много, страховете те атакуват от всички страни и единственото ти желание е да стане чудо и да вземеш следваща поръчка. Точно в този период обаче, не те съветвам да разчиташ на чудеса. По-добре е да взимаш решенията си на базата на:

 

  • стабилно проучване на пазара и клиента;
  • коректно ценообразуване – ако си забравил, напомням как се ценообразува;
  • консултация с колеги, които имат повече опит.

 

Ако си успял да оцелееш първата година, работиш с прилично количество редовни клиенти през втората и вече планираш накъде искаш да се развиваш през третата, време е да започнеш да слушаш повече какво ти нашепва вътрешният ти глас. Той не се е появил нито от Марс, нито от Венера, а е плод на натрупания ти професионален опит. Много от решенията, които са те затруднявали преди, вече взимаш почти автоматично:

 

  • преценяваш много по-бързо клиента отсреща, независимо дали говорите по скайп, разменяте си мейли или обсъждате нещата лице в лице; освен това вече познаваш добре пазара;
  • изчисляваш цената на стандартните поръчки и колко време ще ти отнемат още, докато разглеждаш материалите за пръв път;
  • съобразяваш къде в графика си можеш да вмъкнеш съответния проект без да си поглеждаш списъците с поръчки.

 

Защо те съветвам да слушаш вътрешния си глас?

 

Той ти подсказва вярното решение още преди да имаш време да помислиш, да се полакомиш за повече поръчки, отколкото можеш да изпълниш, или да се уплашиш.
Разбира се, не казвам съвсем да изключиш мозъчната си дейност. Мисленето, в повечето случаи, помага. Просто предлагам да си вярваш повече точно когато си най-откровен със себе си. Много е неприятно сам да се излъжеш. Още по-неприятно е, че трябва да си понесеш и последствията от това.

 

Аз лично смятам вече да поддържам по-топли отношения с по-умната, откровена и смела половина от себе си. Скоро ще те информирам как се развива връзката ни.

 

Успешна седмица от мен, ясновидката Мъглова. 🙂

 

 

Фрийланс за напреднали

Posted on by 2

Вече си минал фаза 1, в която гризеш нокти до лактите дали на следващия ден ще имаш поръчка. Имаш редовни клиенти. Можеш да планираш работата си за целия месец и дори да поемеш няколко извънредни поръчки. Поздравления. Сега е моментът да преразгледаш плановете си и да си формулираш нови цели. Например:

  • Искам да предлагам по-специализирани и по-високоплатени услуги.
  • Искам да работя само по проекти, които са ми интересни.
  • Искам да премина от фрийланс към собствен бизнес.
  • Нищо не искам, положението ме задоволява такова, каквото е.

Всичко е възможно. Просто отдели време да помислиш. В момента си достатъчно спокоен финансово, за да можеш да си позволиш лек завой в нова посока. Напиши си на един лист какво искаш да постигнеш в следващата една година. След това си отбележи, стъпка по стъпка, какво трябва да направиш, за да постигнеш целта си. А после не ти остава нищо друго, освен да действаш.

Не искаш да променяш нищо? Добре, но това не значи, че трябва да се оставиш на инерцията. Не спирай да търсиш клиенти и да изпращаш портфолиото си на фирми, с които ще ти е интересно да работиш. Помни, че клиентите ти могат да намалеят във всеки един момент и трябва да бъдеш подготвен, за да не се върнеш в изходна позиция. По този повод ще ти разкажа една много кратка притча:

На един човек не му вървяло нито в работата, нито в личния живот и той намислил да се удави. На моста обаче го срещнал един дядо. Разпитал го и като разбрал каква е работата, му казал да не бърза да умира, защото и това ще мине и всичко ще се обърне в негова полза. Послушал го човекът. Прибрал се в къщи. Заловил се за работа. И след време натрупал пари, купил си къща, оженил се. Бил събрал приятели около богата трапеза, когато на вратата се почукало. Отворил той и какво да види – старецът, който срещнал на моста, стои пред него. Зарадвал се човекът. Поканил го да влезе, налял му чаша вино, избрал му от най-хубавите гозби. Старчето не посегнало към тях, а само се засмяло и казало:
“Синко, аз съм тук, за да ти напомня, че и това ще мине.”

Та така… мисли навреме, не спирай да работиш и си осигури плавен преход от това към това или към нещо трето.

Успешна седмица от мен.
🙂

Много кратък наръчник за писане на работни имейли, 1

Posted on by 1

За фрийлансъри

Ако пишеш имейл на потенциален клиент, трябва да:

  • се представиш;
  • да кажеш откъде му имаш имейла;
  • какъв точно негов проблем предлагаш да разрешиш;
  • защо смяташ, че точно ти можеш да направиш това – професионален опит, специални умения, etc.

Когато се върнеш от среща с клиент, независимо първа, втора или десета, е добре да му напишеш имейл, в който:

  • благодариш за срещата;
  • резюмираш задачите, които сте обсъждали и описваш коя част от тях трябва да се свърши от клиента и коя от теб.

Имаш нужда от по-подробни съвети за общуване с клиенти по и-мейл? Виж какво съм писала по въпроса.

За клиенти

Ако фрийлансър кандидатства по пусната от теб обява или проект, отговори му в рамките на седмица:

  • одобрен си;
  • не ставаш поради еди-какви-си-причини;
  • проектът се отлага/забавя за еди-какъв-си период от време.

Ти обичаш да си наясно с нещата, нали? Позволи този лукс и на другите.

Ако фрийлансър е кандидатствал по твой проект преди повече от месец и ти не си му отговорил, най-глупавото, което можеш да направиш, е да му пуснеш имейл с текст:

“Здравейте,
благодарим ви, че кандидатствахте. Имаме една малка задача за вас.”


Представи се кой си, извини се, че проектът се е забавил и не си имал време да пишеш и след това кажи какво точно искаш.

В случай, че искаш оферта за цена на копирайтърски услуги, виж какво трябва да съдържа запитването ти. 

След като си бил на среща с фрийлансъра, с когото вече работиш, би трябвало да получиш от него имейл с предстоящите ви задачи. Прегледай го внимателно. Ако имаш забележки, някой нещо е разбрал погрешно или искаш да добавиш нещо, сега е моментът! Този имейл се пише и затова.

Много добре знаете как се пишат работни имейли? Чудесно! Не бъдете скръндзави, моля ви. Не пазете тези знания само за себе си. Прилагайте ги на практика. Благодаря.

Слънчева и успешна седмица на всички. 🙂

Фрийлансърът като снежна топка

Posted on by 0


В началото, когато се заемаш с нещо ново за теб, то прилича на малка снежна топка. Тя може да се разпадне всеки миг, да си остане със същите размери или да стане огромна.

Какво ще се получи зависи от теб. Просто не си позволявай да се уплашиш от това колко стръмен е склонът. Спусни се по него и не спирай да набираш скорост, да трупаш знания, умения, опит и да растеш. Така ще заприличаш на огромна снежна топка, която се търкаля все по-уверено и по-бързо, не само заради нанадолнището, а и заради собствената си тежест.

Вярно, рано или късно ще стигнеш до ръба на склона и ще излетиш. Как точно ще се приземиш отново зависи от теб.
Ти си фрийлансър. Имаш много възможности.
Действай.

Свободна практика или за смисъла на играта

Posted on by 8

Текстът е публикуван във февруарския брой на списание “Жената днес”. 



Фрийлансърът е като състезател по модерен петобой. Той трябва да бъде еднакво добър в няколко дисциплини.

Стрелба. За да открива и отвоюва за себе си изпълнението на подходящите проекти.

Фехтовка. Ако не знае да води преговори, човекът, работещ на свободна практика е обречен на гладна смърт.

Плуване. Умението да си разпределя силите, да знае кога трябва да спре и да си поеме въздух и кога да изплува още една дължина, т. е. да поеме още малко работа, също е жизненоважно.

Конен спорт. Самодисциплината е това, което замества така мразените началници. Освен това фрийлансърът трябва да усеща кога да стегне мускули, да запази спокойствие и да бутне нещата в посоката, в която иска.

Бягане. Има проекти и клиенти, които са примамливи, но е ясно, че – по ред причини – нищо няма да се получи. Затова фрийлансърът трябва да може да казва „не”. И да бяга. Бързо. Категорично. И надалеч.

Естествено трябва да е най-добър в шестата дисциплина – собствената си професия – дизайнер, журналист, художник, копирайтър, програмист.


            Само че всичко това човек го разбира доста по-късно. Когато започваш, знаеш само едно – ще работиш по-малко за повече пари. Това е най-честата причина, която хората са изтъквали пред мен в полза на свободната практика. Винаги ми се е искало да ги попитам, наистина ли вярват, че фрийлансърът е извънземно, за което не важат земните правила. Защото, кажете ми, кой от вас работи по-малко за повече пари? А?

            Не ме разбирайте погрешно. От две години и половина работя като копирайтър на свободна практика. Пристрастена съм. Не бих заменила сегашния си професионален живот с друг. Просто преди да се хванеш на хорото, трябва да си сигурен, че ще издържиш на темпото.


            Да работиш на свободна практика не означава да спиш до късно, да пиеш кафе до още по-късно, да отидеш на кино, да вземеш децата от училище и ако ти остане време, да свършиш нещо. Означава да умееш да си разпределяш времето. Да знаеш, че никой няма сам да те покани да му свършиш работа – топката е в твоето поле. И да помниш, че свободата е огромна отговорност.  


            Най-трудно е да не свикваш с отношението. Когато твои колеги на нормална работа, те попитат къде работиш сега и ти отговориш: „На свободна практика съм.”, четеш в очите им възхищение, примесено с лека завист. И това някак гъделичка самолюбието ти. Но когато те потърси потенциален клиент, той често се държи така, сякаш ти оказва висша милост. И започва да ти извива ръцете – ще работиш в по-кратки срокове, за по-малко пари и ще свършиш повече работа. Ти си на свободна практика. Нямаш заплата. Нямаш фирма, която да те пази. Нямаш нищо, освен увереността в собствените си умения и професионализъм. Трябва да ги отстояваш. Това звучи лесно на теория, но е по-трудно на практика. Особено в началото, когато сметките се трупат в пощенската ти кутия, компютърът прашасва, а телефонът сякаш изобщо не е изобретен и затова никой не ти се обажда.


            Негативите и проблемите, с които трябва да се справяш ежедневно и за които не си подготвен, изскачат един след друг – забавят ми плащането, не знам как се ценообразува, откъде да си намеря нови клиенти, изобщо не искат да ми платят, как да се държа на първа среща с клиент, кога трябва да дам отстъпка от цената и колко да бъде, защо ме третират като второ качество човек.


Хубавото е, че всичко се учи. Ако наистина искаш да работиш на свободна практика, след по-малко от година вече няма да си в прединфарктно състояние, когато определяш цена, раздиран от противоречивото желание да вземеш поръчката без да продадеш труда си твърде евтино. И няма, няма, няма да позволяваш да те правят на маймуна. Но това ще дойде с времето.


            По-важно е какво друго ще ти даде свободната практика. (Защото вече си наясно – „ще работя по-малко за повече пари” не съществува като опция.)

            Ще ти даде самочувствие и увереност. Защото ти се справяш. Сам. С всичко. Кога по-добре, кога по-зле, но зависиш само от собствените си умения. И те не те предават. Дори напротив.

            Ще те срещне с нови хора. Много фрийлансъри казват, че им липсват колегите в офиса. Ако се замислиш обаче, в офиса ти всеки ден срещаш едни и същи хора. Когато си на свободна практика, за един ден можеш да се срещнеш с двама пълни ненормалници, един работохолик, един алкохолик и един наистина свестен човек, с когото ще работиш дълго и добре. Някои от тези хора ще ти станат приятели. Други ще ти оказват професионална подкрепа. Трети ще те търсят за съвет. Ще се научиш да слушаш, да проявяваш такт и толерантност, да отстояваш себе си и най-вече да използваш всяка една възможност. Думата „после” просто ще изпадне от речника ти. 


            Когато си на свободна практика, започва наистина да те вълнува какво се случва около теб. Просто усещаш на собствен гръб всяка икономическа, социална и каквато-друга-се-сетиш промяна. Тогава проявяваш онази форма на егоизъм, която уважавам най-много – опитваш се да промениш статуквото, вършейки смислени неща. Осъзнаваш простата истина, че ако е добре за другите, ще е добре и за теб. А ти искаш именно това – да е добре за теб. С времето разбираш, че парите са важни, но не по-малко важно е удовлетворението, което ти носят положените усилия. Виждаш как направеното от теб дава плод. И дори най-малкият отклик от страна на непознати хора те кара да летиш.


Разбира се, продължаваш ежедневно да се сблъскваш с нови проблеми. Понякога нямаш работа или някой се опитва да ти докаже, че си фрийлансър, само защото си неспособен да си намериш истинска работа. Но ти вече знаеш, че можеш да се справиш. И това е наистина достатъчно.

Може да не си олимпийски шампион по модерен петобой, но си добър играч в собствената си игра. А от това по-смислено няма.