- ти определяш темите за статиите;
- осигуряваш източника на информация;
- искаш слоган на два езика;
- имаш по-специфична таргет група и необходимите проучвания за нея.
Тази година – през февруари – се проведе първият Ignite Sofia Talks. В него участва и моя милост с презентация на тема “Защо фрийлансърът трябва да си свали пижамата?”.
Сигурна съм, че ти се е случвало. Клиентът ти е страхотен. Ентусиазиран. Избрал е точно теб и е убеден, че ще му свършиш работа.
Необяснимо защо по средата на работния процес клиентът ти започва да нервничи.
Кой е виновен? Най-вероятно и двамата. А причината обикновено е една с много проявления – лоша комуникация.
Колкото по-дълго си на свободна практика, толкова повече клиенти имаш. С някои от тях работиш години наред. С други се разделяте след един или два проекта.
С времето забравяш. Не свързваш имена с лица. Не си спомняш кой в какъв бранш работи и изобщо не можеш да им откриеш имейла.
Според мен е по-практично да си направиш база данни или иначе казано досие за всеки клиент. Записвай си поне минимума информация:
име, телефон, имейл, скайп, сайт, ник, бранш
Сам решаваш какво друго да включиш.
Каква ти е ползата от подобна база данни?
Когато покажеш на един човек – ненатрапчиво, че си го запомнил, той запомня теб. Затова просто си помогни лекичко.
или как да си улесним живота и работния процес
Тефтерчето на фрийлансъра е като белия бастун за слепеца. Не че не можеш да направиш няколко крачки и без него, но те са несигурни, мъчителни, бавни и в крайна сметка си принуден да спреш.
Най-вероятно работиш по няколко проекта едновременно. Искаш да си много бърз, продуктивен и ефективен. Това е напълно възможно. Просто ти трябва тефтерче.
Ако го правиш редовно, ще откриеш, че докато свършиш едната си поръчка, подготвителните работи по другата са мръднали значително напред. Спестил си много време. Източниците, от които да четеш, да анализираш и да се подготвяш за работа са много по-интересни. Въобще осъзнаваш, че тефтерчето на фрийлансъра е нещо като машина на времето и вълшебно килимче в едно.
Задължително ли е да ползваш точно тефтерче?
Не, естествено, но мисли практично. Хвърчащите листчета никога не летят на там, на където трябва. Лепящите бележки се залепват една за друга, за стола и за опашката на котката и никога повече не виждаш написаното на тях. Коркова дъска и кабърчета? Сигурна съм, че вече имаш такава дъска. Просто разрови всички листове, късметчета, картички, снимки и много важни бележки с номера, които висят на стената и ще я намериш.
Използвай Word, Sticky Notes или наистина си вземи малко, старомодно тефтерче, което се побира в джоба ти. Направи така, че да ти е удобно, за да свикнеш да си записваш въпроси, хрумки и идеи редовно.
Започни да си изграждаш този навик още от днес.
Запиши първото и най-важно нещо към настоящия момент:
“Имам още два дни почивка и не се страхувам да ги използвам.:)”
Може да се случи да работиш за един клиент – фирма, но да ти се налага да общуваш с двама души – шефове/управители, маркетинг директор.
Това според мен е чиста проба фрийлансърстване с препятствия.
За да доведеш работата до успешен край, ти трябва малко предвидливост, специални умения, тактичност, търпение и биволски нерви.
Още на първата среща поискай да уточните с кого ще поддържаш връзка по време на съвместната ви работа. От кого търсиш информация? На кого изпращаш работата си? Кой я одобрява? Кой плаща за нея?
Пази се като дявол от тамян от отговора:”Ще работите и с двама ни. Ние решаваме нещата заедно.” Да, можеш да изпращаш имейлите си и до двамата, но трябва да знаеш кое е твоето лице за контакт и разговори в тази фирма.
Ако си начинаещ фрийлансър, начинаещ копирайтър (дизайнер, програмист, etc.) фрийлансър и търсиш съвет от колега, когото не познаваш, този пост е специално за теб.
Ето няколко съвета как да напишеш мейла си, за да получиш отговор, който наистина ще ти е полезен.
1. Пиши грамотно. Особено ако обясняваш на колегата си копирайтър, че искаш да се занимаваш с писане на статии и рекламни текстове. Все пак първо трябва да те вземат насериозно.
2. Не започвай с предложения за съвместен бизнес и намеци, че искаш да ти възложат поръчка. Не забравяй, че човекът на когото пишеш, чува за теб за пръв път. Няма представа какво можеш. И може би изобщо няма нужда от подизпълнител в момента. Ако си спомняш, ти му пишеш, защото имаш нужда от насока и съвет.
3. Изложи ясно въпросите, които те вълнуват. Ако има нещо друго, за което искаш помощ, кажи го директно. Така спестяваш време и на двама ви, а възможността наученото да ти е полезно, се повишава.
4. Не искай да получиш тайните на колегата. Просто следи внимателно принципните положения, които ти обяснява. Те ще ти свършат повече работа.
5. Не му изпращай по 15 мейла на ден. Рискуваш да те сложи в спама.
Работя като копирайтър вече 6 години. И не минава седмица без да поискам помощ или съвет от колега – копирайтър или дизайнер. Допитвам се често и до колеги фрийлансъри как да постъпя в една или друга ситуация. Затова и не отказвам да отговоря, когато някой ми зададе въпрос. Защото ако не си помагаме, всичко става много по-бавно и много по-трудно. А всеки ден се сблъскваме с достатъчно трудности.
И все пак колегиалните отношения се изграждат дълго и ако в основата им не стои доверие, уважение и съобразяване със задълженията и времето на другия, нищо не излиза.
Ако почукаш твърде тихо на една врата, няма да ти отворят, защото няма да те чуят.
Ако почукаш твърде силно и настоятелно, ще ти отвори някой, който се дразни, че го притесняваш.
Прецени силата си. И действай. Успех!
п.с. Заглавието на поста е препратка към “Запорожките казаци пишат писмо на турския султан” на Репин. Може би историята ще ти е интересна.