Бележки на стената – 1, за формата на историите и как да участваш в Ignite Sofia

Тази година – през февруари – се проведе първият Ignite Sofia Talks. В него участва и моя милост с презентация на тема “Защо фрийлансърът трябва да си свали пижамата?”.

До 02 октомври, 18:00 ч. се събират заявките за второто издание. Запознай се с правилата и научи каква ти е ползата да участваш.
Изпрати имейл на ignitesofia@gmail.com. В него разкажи с няколко думи, каква ще е темата на презентацията ти и добави малко информация за теб самия.
Ще се видим там. Успех!
***
Oтдели 4 минути и 37 секунди, за да изгледаш видеото, в което Кърт Вонегът разказва за формата на историите. Със сигурност ще ти помогне да разкажеш по-добре историите на клиентите си на техните клиенти.

Стана ти интересно, но информацията ти се струва недостатъчна? Можеш да прочетеш “Морфология на приказката” на Владимир Проп и “Граматика на фантазията” на Джани Родари.
Не прекалявай с четенето. Остави си време и да помислиш.
***
Не забравяй да тренираш способността си да “повярваш в не по-малко от шест невъзможни нещапреди закуска…”
И хубава седмица!

Две причини клиентът да се откаже след като си започнал работа

 

Сигурна съм, че ти се е случвало. Клиентът ти е страхотен. Ентусиазиран. Избрал е точно теб и е убеден, че ще му свършиш работа.

Ти си доволен. Амбициран. И си убеден, че ще направиш всичко перфектно.

Необяснимо защо по средата на работния процес клиентът ти започва да нервничи.

Иска огромно количество корекции. Ти също се изнервяш – той просто не може да оцени твоя гений. И един ден клиентът те уведомява – учтиво или не – че прекъсвате работни отношения.

Кой е виновен? Най-вероятно и двамата. А причината обикновено е една с много проявления – лоша комуникация.

1. Клиентът не познава работния процес. Ти обясни ли му какъв е?
 Може би клиентът ти за първи път работи с дизайнер, копирайтър, програмист. Или поне за първи път работи с фрийлансър, а не с агенция. Той няма представа от процеса. Или си представя нещо много различно от реалността. Затова още на първата или втората среща трябва да му обясниш подробно:
  • кога какво ще правиш;
  • каква помощ – информация, файлове, etc. ти е нужна от него;
  • колко време трае всеки етап.
Така ще си спестиш много недоразумения.

 

2. Клиентът си представя нещо точно определено. Той не търси фрийлансър, който да свърши работата. Търси някой, който да да осъществи фантазията му.
Хюстън, имаме проблем! Трябва да разгадаеш какво точно си представя клиентът ти. Да направиш всичко така, както е във фантазиите му. Ако смяташ, че ще бъде ефективно за бизнеса му, честито! поръчката е изпълнена. Ако не, му показваш какво си свършил, той припада от кеф. Ти го свестяваш и започваш да му обясняваш защо в този вид текстът, визията или каквото-правиш-за-него няма да е ефективно и какво трябва да се промени. (Ако се справиш на 100%, ми се обаждаш да пием кафе и да ми обясниш как става.)

 

Има вариант да не успееш да пресътвориш клиентските фантазии в реалност. Не се чувствай виновен. Понякога това наистина няма как да стане. И е добре да се разделите, докато щетите не са много големи и за двете страни.
Съществуват още много причини, поради които клиентът ти може да се откаже. Вместо да гадаеш, да го обвиняваш, докато той обвинява теб, поискай разговор. Нека фокусът му не е върху това кой е виновен, а върху това къде е проблемът и как можете да го решите. Или ще се справите и ще продължите успешно работата или ще се разделите. Но поне разводът няма да е по италиански.

 

P. s. Комиксът е от Savage Chickens.

Фрийлансърът и малките тайни за клиентите

Колкото по-дълго си на свободна практика, толкова повече клиенти имаш. С някои от тях работиш години наред. С други се разделяте след един или два проекта.

С времето забравяш. Не свързваш имена с лица. Не си спомняш кой в какъв бранш работи и изобщо не можеш да им откриеш имейла.
Според мен е по-практично да си направиш база данни или иначе казано досие за всеки клиент. Записвай си поне минимума информация:

име, телефон, имейл, скайп, сайт, ник, бранш

Сам решаваш какво друго да включиш.

  • Как те е намерил? През форум. По обява. Чрез Google. Препоръчал те е друг клиент.
  • Осъществени поръчки.
  • Запитвания и неосъществени проекти. (Причини, поради които не се е осъществил проектът.)
  • Предпочитан начин на плащане. (Това включва, освен банка, PayPal, Epay, и: веднъж в началото или в края на месеца, седмично, два пъти месечно.)
  • Впечатления от самия човек. Например: избухлив, (не)спазва срокове, (не)знае какво иска, коректен, държи се като баща ми, не търпи критика и каквото друго се сетиш. Хубавото е, че клиентът никога няма да надникне в досието си. Затова не се стягай, опиши впечатленията си така, че щом ги погледнеш, да се ориентираш. Жаргонът е разрешен. “Напомня ми на еди-коя-си песен.” – също.
  • За редовните си клиенти имаш много повече информация и то лична: семейно положение, хоби, дата на раждане, любими книги или за каквото друго сте си говорили. Запиши си всички тези малки детайли.

Каква ти е ползата от подобна база данни?

  • Винаги ще можеш да провериш работил ли си с даден клиент, доволен ли е бил той и доволен ли си бил ти. Така много по-бързо и лесно ще решаваш да работиш ли с този човек отново или не.
  • Ще си спестиш време и нерви при започването на нова поръчка за човек, с когото вече си работил. Просто знаеш поне част от условията.
  • Не забравяш да напомняш за себе си на клиенти, с които не работиш толкова често.
  • Обаждаш се на редовните си клиенти за рождения им ден или ги питаш оздравя ли вече кучето им. На теб ще ти стане приятно, ако някой клиент прояви подобно внимание към теб, нали?

Когато покажеш на един човек – ненатрапчиво, че си го запомнил, той запомня теб. Затова просто си помогни лекичко.

Вълшебното тефтерче на фрийлансъра

или как да си улесним живота и работния процес

Тефтерчето на фрийлансъра е като белия бастун за слепеца. Не че не можеш да направиш няколко крачки и без него, но те са несигурни, мъчителни, бавни и в крайна сметка си принуден да спреш.

Най-вероятно работиш по няколко проекта едновременно. Искаш да си много бърз, продуктивен и ефективен. Това е напълно възможно. Просто ти трябва тефтерче.

  • Докато събираш информация за проект номер 3,  можеш да откриеш нещо интересно и за проект номер 1. Запиши си източника, за да го проучиш по-късно.
  • Най-добрите идеи обикновено ни хрумват след като сме спрели работа и правим нещо съвсем различно. В момента, в който идеята изплува в главата ти – запиши я. Понякога тя изчезва твърде бързо и ти остава само смътно съжаление и раздразнение – измислил си чудно решение, но не можеш да си го спомниш.
  • Всякакви въпроси, които ти хрумват и са свързани с проекта или с клиента ти. Записвай.

Ако го правиш редовно, ще откриеш, че докато свършиш едната си поръчка, подготвителните работи по другата са мръднали значително напред. Спестил си много време. Източниците, от които да четеш, да анализираш и да се подготвяш за работа са много по-интересни. Въобще осъзнаваш, че тефтерчето на фрийлансъра е нещо като машина на времето и вълшебно килимче в едно.

Задължително ли е да ползваш точно тефтерче?
Не, естествено, но мисли практично. Хвърчащите листчета никога не летят на там, на където трябва.  Лепящите бележки се залепват една за друга, за стола и за опашката на котката и никога повече не виждаш написаното на тях. Коркова дъска и кабърчета? Сигурна съм, че вече имаш такава дъска. Просто разрови всички листове, късметчета, картички, снимки и много важни бележки с номера, които висят на стената и ще я намериш.

Използвай Word, Sticky Notes или наистина си вземи малко, старомодно тефтерче, което се побира в джоба ти. Направи така, че да ти е удобно, за да свикнеш да си записваш въпроси, хрумки и идеи редовно.

Започни да си изграждаш този навик още от днес.
Запиши първото и най-важно нещо към настоящия момент:
“Имам още два дни почивка и не се страхувам да ги използвам.:)”

Фрийлансърът и клиентът с две глави

Може да се случи да работиш за един клиент – фирма, но да ти се налага да общуваш с двама души – шефове/управители, маркетинг директор.
Това според мен е чиста проба фрийлансърстване с препятствия.

За да доведеш работата до успешен край, ти трябва малко предвидливост, специални умения, тактичност, търпение и биволски нерви.

Още на първата среща поискай да уточните с кого ще поддържаш връзка по време на съвместната ви работа. От кого търсиш информация? На кого изпращаш работата си? Кой я одобрява? Кой плаща за нея?

Пази се като дявол от тамян от отговора:”Ще работите и с двама ни. Ние решаваме нещата заедно.” Да, можеш да изпращаш имейлите си и до двамата, но трябва да знаеш кое е твоето лице за контакт и разговори в тази фирма.

Какво ще стане, ако все пак общуваш и с двамата?

  • Ще получаваш абсолютно противоположни един на друг коментари.
  • Единият шеф/управител винаги ще е малко по-назад със задачите и ще трябва да го чакаш. През това време другият ще пита защо не си си свършил работата.
  • Ще идват всеки ден нови указания и задачи. Всички те няма да имат почти нищо общо едни с други. Дори, за по-интересно, ще са абсолютно противоположни.

Svobodna_praktika_

Как да справиш с двуглавата ламя, в която се е превърнал клиентът ти?

  • Не говори с едната глава против другата глава. В крайна сметка те ще се съюзят и ще те глътнат за закуска.
  • Досега си се срещал само с единия? Поискай среща и с двамата. Обясни, тактично!, защо работата не върви и отново помоли да се определи само един човек, с когото да общуваш. Не забравяй да споменеш, че знаеш колко е важно за тях да решават всичко заедно. Ти, разбира се, оценяваш и уважаваш това. Просто смяташ, че ще е по-ефективно само единият да ти съобщава крайното им решение.
  • Няма време за срещи? Те продължават да те засипват с коментари, корекции и налудничави задачи? Пий кафе, вода, сок, чай. Дишай дълбоко. Не се ядосвай. Важно е да си спокоен. Седни и напиши един имейл до двамата. Изреди с подточки кой кога какво е поискал от теб. Без емоция. Само сухи факти. След това учтиво помоли да ти кажат какво от тези неща трябва да се направи и кога. Най-много до два дни ще получиш имейл с наистина точни указания какво се иска да свършиш и за какъв период от време.
Какво ще стане, ако не го получиш? Съжалявам, но най-вероятно ще изгубиш битката. Моят съвет е да се разплатите за свършеното до тук и да се разделите, докато ти все още можеш да останеш сит, а ламята – цяла.

Фрийлансъри пишат писмо на колега

Ако си начинаещ фрийлансър, начинаещ копирайтър (дизайнер, програмист, etc.) фрийлансър и търсиш съвет от колега, когото не познаваш, този пост е специално за теб.

Ето няколко съвета как да напишеш мейла си, за да получиш отговор, който наистина ще ти е полезен.

1. Пиши грамотно. Особено ако обясняваш на колегата си копирайтър, че искаш да се занимаваш с писане на статии и рекламни текстове. Все пак първо трябва да те вземат насериозно.

2. Не започвай с предложения за съвместен бизнес и намеци, че искаш да ти възложат поръчка. Не забравяй, че човекът на когото пишеш, чува за теб за пръв път. Няма представа какво можеш. И може би изобщо няма нужда от подизпълнител в момента. Ако си спомняш, ти му пишеш, защото имаш нужда от насока и съвет.

3. Изложи ясно въпросите, които те вълнуват. Ако има нещо друго, за което искаш помощ, кажи го директно. Така спестяваш време и на двама ви, а възможността наученото да ти е полезно, се повишава.

4. Не искай да получиш тайните на колегата. Просто следи внимателно принципните положения, които ти обяснява. Те ще ти свършат повече работа.

5. Не му изпращай по 15 мейла на ден. Рискуваш да те сложи в спама.

Работя като копирайтър вече 6 години. И не минава седмица без да поискам помощ или съвет от колега – копирайтър или дизайнер. Допитвам се често и до колеги фрийлансъри как да постъпя в една или друга ситуация. Затова и не отказвам да отговоря, когато някой ми зададе въпрос. Защото ако не си помагаме, всичко става много по-бавно и много по-трудно. А всеки ден се сблъскваме с достатъчно трудности.

И все пак колегиалните отношения се изграждат дълго и ако в основата им не стои доверие, уважение и съобразяване със задълженията и времето на другия, нищо не излиза.

Ако почукаш твърде тихо на една врата, няма да ти отворят, защото няма да те чуят.
Ако почукаш твърде силно и настоятелно, ще ти отвори някой, който се дразни, че го притесняваш.
Прецени силата си. И действай. Успех!

п.с. Заглавието на поста е препратка към “Запорожките казаци пишат писмо на турския султан” на Репин. Може би историята ще ти е интересна.

Фрийлансърът и плажното масло

Блогът е в почивка до 22 август.

След това ще продължа да споделям с вас размисли и страсти от фрийлансърското си житие-битие.
Четете повече, стойте пред компютъра по-малко. Усмихвайте се и ползвайте плажно масло по Вонегът. 😉