Ако вече имаш поне малък стаж като фрийлансър, не може да не си усетил леката шизофреничност на това поприще. Хем се кефиш, че си свободен да работиш, когато и откъдето си поискаш, хем в един момент се оказва, че трябва да си счетоводител.
За данъчни декларации и по-сериозни документи те съветвам да търсиш помощ от професионалист. Но с описването на това, кога какви пари влизат в сметките и за какво, няма кой друг да се справи освен теб.
Ти сигурно си съвестен, разумен и дисциплиниран и отдавна си си намерил програма, която да ти помага в това досадно начинание или пък си си направил екселска таблица.
Сигурна съм, че си я измислил с всички необходими графи: номер и вид на поръчката, име на клиента, обем, дата, платено, неплатено, удръжки. Чудна е. Можеш ли да си спомниш кога за последно си я попълвал?
Колкото повече работа се събира, толкова по-малко се занимаваш с таблицата. В края на деня отлагаш попълването й за утре, защото си уморен. После за други ден, а след това за следващата събота. И така, докато един ден не я отвориш, за да видиш как се движат приходите ти за последните месеци. Според теб трябва да са се увеличили. Според таблицата си си намерил/а богат партньор, който да те подкрепя в живота, защото последните записани поръчки и пари са отпреди три-четири месеца.
Да не знаеш какво влиза и излиза от банковите ти сметки не е добра идея. Започваш да объркваш документи, да искаш плащания от клиенти, които вече са ти платили и съвсем да забравяш за други, които имат да ти дават колкото за много кратка екскурзия до Бахамите.
Моите уважения към високите технологии, но листът и химикалът винаги оправят положението. Дръж до себе си една средно дебела тетрадка и нещо за писане.
Записвай си веднага всички изработени поръчки и приходи за деня. Ще ти отнема секунди.
Започни да отделяш по около половин час всяка седмица или през почивните дни, за да нанасяш данните в таблицата. Това е.
Кръчмарският тефтер е служил вярно на полуграмотни, грамотни, пияни и трезви хора да си движат бизнеса от времето, в което се е пишело с калем, та до наши дни.
Довери му се.
И аз го карам на хартия. Носителят на информация е удобен, не е енергозависим и е отлично решение, особено ако не обичаш да ползваш уърдове, ексели и друигите му там m$ нещастности. Лист разделен на две – по едно поле за всяка банкова сметка [две си имам, за две си пиша]. Във всяко поле – дата, клиент, сума, номер на фактура. Когато изпратиш фактурата – заграждаш номерчето й. На края на месеца теглиш чертата и се радваш на преуспеваемостта си.
Писането с молив е готино, особено когато объркаш нещо. Имаш гумичка, нали.
Гумичката е особено важна за душевното равновесие на хората. А то, както знаем, за всичко останало. 🙂
Направила съм си табличка в ексел и все не я попълвам редовно, а трябва всяка вечер задължително… Не се бях сещала за тефтер – ще се радвам на романтичния му вид и вероятно ще съм в пъти по-организирана 🙂 Благодаря за идеята – от седмици страдам колко съм непоследователна и все ровя в пощата, за да си припомня кой, какво, кога, колко 🙂