Разкажи ми как стана фрийлансър: Анна Димитрова и нейните многобройни занимания

Тя скача от собствен бизнес към фрийланс, занимава се с 4-5 неща едновременно и вярва, че няма напразно положени усилия. Моят „най-голям проблем с фрийланса“ е точно като нейния.

Фрийлансърът Анна Димитрова е споделила наистина безценен опит, наблюдения и размисли в това интервю, направено от Александра Джандева. Дълго е, но аз лично го четох няколко пъти и при всеки прочит си намирах по нещо. Сигурна съм, че ще е полезно и на теб.

Прочети го, ако имаш нужда от вдъхновение, хакове и прозрения как да подобриш твоята свободна практика.

Сподели го и с приятели и познати. Заслужава си.

 

Анна Димитрова: Работата не ти я дават, сам си я намираш

Анна Димитрова, фрийланс, разкажи ми как стана фрийлансър, свободна практика

Би ли се представила – коя е твоята сфера на дейност и интереси като фрийлансър?

Здравейте! Казвам се Анна Димитрова, на 39 години съм и във времето съм сменила няколко професии и модели на работа. В момента проектирам интериори, създавам wordpress сайтове, понякога пиша статии, a напоследък създавам и съдържание за инстаграм и фейсбук профили и поддържам някои от тях, както и темплейти за Канва.

Паралелно споделям съвети за работа в Канва в един инстаграм профил и подготвям отварянето на онлайн магазин за темплейти. Също така през последните три години съм управител на фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“ (www.endometriosis.bg).

 

От колко години си на свободна практика?

Завършила съм архитектура и в нашата професия работата на свободна практика се смята за нормална част от професионалното развитие. Така че поемам проекти и задачи още от студентските си години, но работя единствено на свободна практика от 2015-та година, тоест вече 7 години. Откакто основахме фондацията вече съзнателно взех решение и да се развивам само в тази посока.

 

Какво си правила преди да излезеш на свободна практика? Имала ли си редовна работа и в коя област?

Първоначално работех като стажант проектант при баща ми, който също е архитект и съответно имах възможността да започна работа още като първокурсник. През 2007 година наследих от майка си магазин за мебели и понеже това съвпадна с кризата, преработих модела от продажби на място към производство на български мебели по поръчка, които проектирах за клиентите си.

Продължих да поемам и цялостни проекти, защото проектирането ми липсваше, но беше трудно да съвместявам с търговската работа, която изисква присъствие на място в магазина, добра организация и постоянна комуникация с клиенти и доставчици. За проектирането са ми необходими дълги периоди без разсейване.

 

Как реши да станеш фрийлансър? Кой беше ключовият момент за теб, който те подтикна към това решение?

Трудно ми е да определя точен момент, в който съм взела това решение – при мен беше по-скоро процес, който продължи няколко години.

Освен архитектурното ми образование, което ни подготвя добре за самостоятелна работа, съм отгледана и от родители със собствени бизнеси, така че отрано бях научена, че

работата не ти я дават, а ти сам я намираш и самото намиране е първата част от всяка работа.

Също така имах късмета, докато уча архитектура, да навлезе и използването на компютри в проектантската дейност у нас, което направи самоуките студенти конкурентоспособни дори преди да завършат образованието си. Това допълнително ме убеди, че да се развиваш самостоятелно и не само в утъпканите пътеки е смислено и ползотворно.

През тези години, чрез фрийланс работа, трупах допълнителен опит и се сблъсквах с проблеми, които иначе биха останали встрани от вниманието ми. Също така, от един момент нататък, започнах да използвам тези допълнителни задачи като възможност да развивам хобитата си – така започнах да правя сайтове, да снимам и да пиша статии.

Блогът за интериор например (www.vesta-mebel.eu) се роди от фрустрацията ми, че не ми остава достатъчно време за проектиране покрай търговската дейност, но после именно той започна да привлича клиенти за интериори.

Нещата се промениха, когато си дадох сметка, че вече не успявам да поддържам огромното помещение, в което се намираше магазина, и реших да го затворя и да потърся по-малка и удобна алтернатива.

Не очаквах, че този процес ще отнеме повече от година и ще доведе до пълно изтощение и отключване на здравословни проблеми. Те ме накараха да сменя плана в движение – да се откажа от отварянето на нов магазин и да започна да проектирам, което е далеч по-малко натоварващо физически от управлението на мебелен магазин.

 

Какво се промени след това?

Отворих офис и една година почти единственото, което правех, е да търся клиенти и да обяснявам, че вече не продавам мебели.

В края на втората година вече имах достатъчно проекти, но един-единствен от клиентите ми беше стъпил един път в този офис, така че на фона на влошаващата се работоспособност, реших да затворя и него и да започна работа от вкъщи.

За съжаление, периодът беше много труден за мен, заради депресията, с която функционирах години наред. Тя започна да се влошава след като затворих магазина. Влошаваха се и симптомите на ендометриоза и аденомиоза, за която тогава още не знаех. Трудно ми беше да се справя с кризата на идентичност, която получих като човек, който се е идентифицирал с работата си толкова дълго време, и изведнъж се е оказал без нищо от нея и освен това през три седмици от месеца дори не може да върши и новата си, далеч по-лека и спокойна работа.

За този период от живота си съм разказвала доста в блога ми endome.eu. Той е пример за друго мое „хоби“, довело до реална и значима работа – помогна ми да се запозная с чудесните жени, с които учредихме фондацията (wwww.endometriosis.bg).

Ендометриозата и проблемите покрай нея, новата операция и възстановяването от усложненията от нея, разпадането на тогавашната ми връзка и запознанството с прекрасните жени, с които в момента променяме нещата за жените с ендометриоза в България, ме накараха изцяло да променя мисленето си за мен самата като личност, както и отношението към работата ми.

Това е моментът, в който си дадох сметка, че свободната практика е единственият начин да мога да се издържам, докато имам здравословни проблеми и се налага да планирам всичко около дните с болки.

Осъзнах и че дори и когато съм добре, този тип работа е единственото решение, което ще ми позволи едновременно да се издържам, но и да отделям достатъчно дълго и флексабилно време за дейностите на фондацията.

В този смисъл въпреки, че преминаването на свободна практика беше дълъг път за мен, съзнателно реших, че това ще е моят модел на работа през първата година на фондацията (2019), когато се убедих, че тази работа значи много за мен, но също така не може да се прави единствено в свободните ми вечери и изисква много повече време и отдаденост.

Анна Димитрова, фрийланс, разкажи ми как стана фрийлансър, свободна практика

Какво ти беше най-трудно в началото на твоята работа на свободна практика? С какви проблеми ти се налагаше да се бориш в първите месеци и години?

Въпреки, че смятам, че бях доста добре подготвена за такъв тип работа, все пак се сблъсках с доста проблеми.

На първо място ми беше трудно да свикна с идеята, че вече не съм собственик на бизнес и да започна да мисля себе си като фрийлансър. Освен това всички ме знаеха като търговец на мебели и ме търсеха постоянно, но не за работата, която всъщност вършех в този момент. Това беше доста обезкуражаващо, особено когато нямах никаква проектантска работа в дадения момент и се чудех дали ще имам достатъчно средства, за да си покрия текущите сметки.

Много време ми отне и да свикна с разликата в темпото – мебелите, особено по поръчка, не са бързооборотна сфера, но когато направиш реклама обикновено веднага привличаш клиенти.

Докато с интериорите без портфолио и разчитаща само на лични контакти и разговори за намирането на работа, трябваше да свикна с факта, че понякога ще ми се обадят хора, с които не сме говорили от две-три години, въпреки че последния път точно им е предстояло да правят ремонт.

Тоест може и постоянно да правиш оферти и предложения и да разказваш навсякъде с какво се занимаваш и да си мислиш, че ще започнете работа следващата седмица, но всъщност понякога резултати от тези си усилия виждаш едва месеци и дори години по-късно. Така че е важно да не спираш въпреки че в конкретния момент усилията изглеждат напълно безрезултатни.

Също така, когато започвах с интериорите нямах никаква увереност в собствените си умения. Не посмях да се рекламирам, дори затворих фейсбук страницата и спрях гугъл рекламите, които водеха хора в магазина преди това и изобщо не използвах тези подходи за интериорната си дейност.

Разчитах единствено на лични контакти, което в периода, в който се борех с депресия драстично намали реалните ми възможности за намиране на работа.

Друг проблем за мен беше рязката промяна в начина на работа. От супер забързано ежедневие, пълно с контакти – понякога се е налагало да правя по 200 разговора на ден, и за да проектирам се налагаше да бягам в някое кафене и да си изключвам телефона, минах на дни, в които не виждах, нито чувах хора и единственото, с което си комуникирах, беше Аутокад.

Аз съм тих и интровертен човек и изобщо не бях осъзнала, че годините постоянно говорене всъщност са ме променили и имам нужда от много повече разговори отколкото съм си давала сметка. Малко по-задълбочено самопознаване и осъзнаване на собствените ми нужди щеше да ми е от голяма полза в този период.

Тогава нямах представа, но след затварянето на магазина всъщност съм била в много силен бърнаут, и с продължаваща депресия, което сериозно беше подкопало увереността ми да се справям с каквото и да е. Неувереността в себе си беше може би най-голямото ми предизвикателство в онзи момент и смятам че е за всеки, който започна нещо ново.

Скъсах изведнъж с нещо, което 7 години беше практически целия ми живот (рядко оставаше време за друго) и се чувствах напълно провалила се, защото бях точно във възрастта, в която колегите започваха да жънат успехи, докато аз не знаех какво правя от тук нататък. Не бях и подготвена за това, което ме очаква, нито имах конкретен план и идея какво ще правя, просто реагирах на момента.

 

Би ли споделила примери за трудни ситуации, с които си се сблъскала вече като фрийлансър с повече стаж? Как си ги решила, какви изводи си направи?

Имам дългогодишен опит в работа с хора, така че ми е трудно да кажа, че съм се сблъскала с нещо особено трудно във фрийланс работата, която поне за мен се свежда до комуникация с хора и менажиране на собствената ми енергия и концентрация.

Най-големите ми проблеми идват когато наруша собствените си правила на работа, 

а за съжаление все още ми се случва да го правя. Понякога е от липса на увереност, друг път заради стрес и намалена възможност за трезва преценка на обстоятелствата, понякога и защото се опитвам да съм по-флексабилна към изискванията на клиента, но винаги когато направя компромис, после се оказва изпитание и за двете страни.

Хубавото е, че когато работиш фрийланс, имаш много повече възможности да подбираш хората, с които работиш и като цяло мога да кажа, че съм работила почти само с много приятни и светни хора, с които работата върви добре.

Най-трудно е с клиенти, които смятат, че знаят какво искат, но не го обясняват и очакват да познаеш по някакъв начин и да им го покажеш без достатъчно информация.

Такива клиенти гледат разочаровано, когато не получат това, което са искали, но не дават информация кое точно не харесват и това може да се превърне в безкраен мъчителен кръг и за двете страни.

Напоследък се опитвам да избягвам работата с такива, защото не съм от проектантите, които могат да развият собствена визия без участието на собственика и не съм способна да налагам собствената си визия на клиента, дори и когато очакват точно това от мен.

Това е едно от нещата, които научих с годините – колко е важно да познаваш собствения си стил на работа и да не работиш срещу него.

Друго нещо, което щеше да ми е полезно да знам в началото, е че е важно да имаш разработен процес на работа и да го следваш, дори и когато клиентът иска нещо друго. Нещата се правят в определен ред защото това е най-оптималния начин да се извършат и аз като архитект съм напълно наясно как се проектира така че да се стигне до успешно осъществяване на проекта. И въпреки това съм поемала проектиране при вече започнат ремонт, и то неведнъж, и винаги съм съжалявала за това и за компромисите, които се правят в такива случаи.

Също така съм поемала и направа на сайт преди да е напълно ясна концепцията на бизнеса, което също е нарушение на процеса ми и не води до качествен резултат. Подобни неща съм правила най-вече заради желанието да угодя на клиента, защото съм имала чувството, че ако откажа работа, друга няма да дойде (аз съм израснала с онова твърдение „работа не се отказва“) и защото за много от нещата, които правя съм самоука и не съм напълно уверена в процесите си на работа. Но това е една от големите грешки на по-неуверените фрийлансъри, която се надявам повече хора да се научат да избягват.

Друг важен урок за мен беше да си дам сметка колко е важно следиш постоянно какво се случва в индустрията не само като новости в материали или трендове, но също така и да си наясно с актуалните цени, които предлагат колегите.

На няколко пъти не бях актуализирала цените си навреме и така без да си давам сметка съм оставяла грешно впечатление за уменията си у потенциални клиенти.

Другият важен аспект е да не приемаш реакциите „много е скъпо“ като коментар за неадекватност на исканата цена, а единствено като индикация какво е склонен да отдели даденият човек за въпросната дейност.

Анна Димитрова, фрийланс, разкажи ми как стана фрийлансър, свободна практика

Какъв съвет би дала на прохождащите в твоята област?

Едно от най-ценните неща за мен се оказа богатия опит, който бях насъбрала преди това.

Да работиш фрийланс не е кой знае колко по-различно от това да управляваш фирма – само че управляваш само себе си и няма кой да те замени в нищо.

Съответно се налага да разбираш от много неща, за да си успешен. Така че най-добрият ми съвет е да трупат богат житейски опит и да се образоват колкото могат в неща като счетоводство и управление на финанси, организация, управление на проекти, психология, работа и отношения с хора, менажиране на стрес, грижа за здравето и т.н.

Тоест колкото и добри специалисти да сте в нещо, ако работите самостоятелно ще се наложи да научите и куп други неща, за да сте успешни.

Разбира се, след време вероятно ще е възможно на свой ред да наемете някой, който да ви помага със специфични и по-сложни дейности – счетоводството обикновено е първата сред тях, но докато дойде този момент трябва да правите всичко сами.

А дори и след това ще имате голяма полза, ако разбирате какво ви казва съответният специалист имате възможност да му предадете собствените си изисквания по разбираем за него начин.

Също така, когато си сам и не си част от група, е много лесно да изостанеш от новостите в сферата, така че нека търсят и начини да бъдат активна част от професионалната си гилдия и да се държат в крак с промените в бранша си.

 

Би ли споделила какво те прави уверена и спокойна като професионалист на свободна практика?

Всъщност не съм особено уверен човек и това, че се занимавам с няколко различни неща едновременно дори бих казала, че ми пречи да изградя увереност като професионалист. Все още имам какво да работя по отношение на собствената си увереност.

Най-често губя увереност, когато се сравнявам с професионалисти, близо до моята възраст в сферите, в които работя. Особено като забравя, че за разлика от мен, те се занимават само с едно нещо в продължение на доста години. Откакто започнах да гледам на всичките си дейности като едно цяло, това ми се случва по-рядко, но все още е нещо, над което се налага да работя.

Още преди кризата през 2007-та си бях създала увереността, че работа винаги има, стига да си готов да се захванеш с нея, така че практически никога не съм имала съмнения, че ще остана без работа. Като цяла тази концепция ми е дори чужда.

Въпросът за мен по-скоро е каква работа ще поема, колко добре платена е в дадения момент и доколко съм конкурентоспособна за нея. Макар че през март 2020-та за малко имах притеснения как точно ще си платя данъците след като всичко затвори и строителството и текущите ми проекти и съответно очакваните плащания спряха. Точно покрай пандемията реших, че трябва да имам и някакъв доход, който не изисква лични контакти и присъствие на място и така стигнах до създаването на @anndimdigital.

Лично за себе си най-много се притеснявам от склонността си да сменям интереси и поприща и да се увличам постоянно по нови неща. В същото време това ми дава и най-много спокойствие, защото ако се наложи да правя нещо ново, имам не само разнообразни умения, които могат да се използват в различни сфери, но и способността да прехвърлям опит от една сфера в друга и съответно да намирам възможности дори и в непозната за мен територия.

Благодарение на опита ми имам и много по-малък страх да започвам от начало отколкото повечето хора на моята възраст, които познавам. Да съм начинаещ ми е познато и имам представа как да подходя, за да напредна бързо дори и в малко позната сфера, просто защото вече няколко пъти съм била напълно начинаеща, и все още не съм забравила усещането.

Освен това вече съм минавала през всички етапи на започване на нещо. Запозната съм с капаните, които те чакат. Особено в първите години, когато еуфорията от новото се замени от огромното натоварване да вдигнеш нещо от нулата и да го направиш работещо.

Друго важно нещо, което ми вдъхва увереност в последно време, е много по-качествените отношения, които успях да изградя след като излязох от депресията.

В момента имам социален кръг, от който получавам подкрепа. Хора, с които мога да обсъждам препятствията и предизвикателствата, които ми се изпречват. Това ми дава увереност, че мога да се справя с всичко.

А и, както всеки професионалист ще ви каже, най-добрата работа се върши от повече хора, сред хора и с помощта на други хора. Връзките са от жизненоважно значение. Работата в изолация е трудна, а много често дори невъзможна.

Най-голямата изненада за мен беше подкрепата и общността, в която попаднах със създаването на @anndimdigital. За първи път ми се случва да получа толкова много подкрепа още със започването на нещо ново. Изумена съм и колко хора ми писаха специално, за да проверят какво става с мен, когато неочаквано се наложи да направя почивка от постването там заради силното натоварване, което имах през последните няколко месеца.

 

Как изглежда най-общо един твой работен ден? Как се организираш?

За съжаление все още изпитвам трудности да си създам постоянна рутина, която да ми осигури възможност да работя консистентно добре. Наскоро се преместих за втори път тази година и всичко, което бях успяла да организирам отново се промени. Освен това различните неща, които правя, имат собствена специфика на работа, така че какво правя сутрин често се различава от това, което правя вечер, или началото на седмицата от края ѝ или дори летните месеци от зимните.

Най-често започвам и завършвам деня със записки – за това, което съм направила, за задачите, които предстоят, срокове, линкове към всичко, което трябва да се прочете или промени и много, много списъци със задачи, промени и планове.

Понякога между отделните сесии работа по един и същи проект минава достатъчно време, да забравя докъде съм стигнала, така че без такива записки не бих могла да се справя изобщо.

Другото, без което работата ми се превръща в хаос, са чеклистите. От няколко години насам създавам чеклисти, в които описвам всичките си процеси. Те включват дори тривиални неща като как се използва конкретен софтуер, така че винаги имам възможност да проверя къде точно се намирам, дали пропускам нещо и каква е следващата стъпка в даден процес.

И винаги, когато открия и по-добър начин да направя нещо, го отразявам в съответния чеклист, така че вече имам възможност да подобрявам работата си без да е нужно да разчитам за това единствено на паметта си.

Този начин на работа предложих и във фондацията. Въпреки че още работим по него, той се оказа дори по-подходящ за работа с повече хора и особено с доброволци. Така имаме възможност да поемем някоя задача, с която не сме напълно запознати, и да успеем да се справим с нея без големи затруднения, дори ако човекът, който я прави обикновено не е на линия и не е успял да я предаде на друг.

Така че съм наистина голям привърженик на разписването на процеси и създаването на чеклисти за тях.

Има ли нещо, за което съжаляваш и би направила по друг начин, ако имаше втори шанс?

Най-вероятно първо щях да се погрижа за менталното и физическото си здраве преди да мисля как точно да се развивам професионално.

Но иначе бих взела по-категорично решение още от начало, че преминавам на свободна практика и бих започнала да проучвам повече какви са добрите практики в този вид работа и проблемите, за които да внимаваме още в началото, за да намаля грешките, които съм допускала през годините.

Също така бих търсила контакти с хора, които работят като мен, вместо да търся и откривам всичко напълно сама.

В този смисъл съм много щастлива, че и svobodnapraktika.com съществува, но също и блога на Александра Джандева, както и фейсбук групата, която е първият ми досег с хора, които работят по подобен на моя модел. Но съм доволна, защото напоследък достигнах до момент, в който работата ми зависи в много голяма степен от мен и преценявам доста по-добре какво и кога да поема.

Линкове:

 

===

Казвам се Александра Джандева и имам над 13 годишен опит като журналист. След раждането на трите ми деца се насочих към работа на свободна практика.
Поддържам личен блог, с който подкрепям майките и жените да развиват смело и уверено кариерата си.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *