Монетата винаги има две страни, а понякога пада и на калъч. Клиентите търсят фрийлансър, който наистина ще им свърши работа. Всеки фрийлансър пък, особено начинаещ, трепери дали ще си получи парите. С времето и опита човек се научава да отсява, независимо от коя страна на барикадата е.

Наръчник на клиента или как да работим с фрийлансър, част 5

Почти всеки фрийлансър смята, че клиентите не знаят какво искат, но го искат за вчера и ако може безплатно. Почти всеки клиент пък вярва, че фрийлансърите са на свободна практика, само защото няма кой да ги вземе на работа, винаги са на разположение, не работят много добре, но пък са евтини и благодарни, че някой им дава поръчка. 

Всеки има право на собствените си заблуди. А на теб ти предлагам да се научиш да отсяваш предварително кой фрийлансър може да ти свърши работа и кой не. 

1. Добро портфолио. (Как да разбереш, че е такова? Лесно. То трябва да е добре структурирано и само да говори за професията на притежателя си. Ако търсиш фрийлансър дизайнер и портфолиото му е скалъпено набързо и с лоша визия, едва ли проектите му за клиенти ще са по-различни. Ако търсиш копирайтър фрийлансър и текстовете, които четеш, са тромави, оплетени и с грешки, най-вероятно това не е така само в портфолиото. 

Отделно е важно да харесаш самите проекти, които са качени. Провери:

• дали избраният от теб фрийлансър е правил материали, подобни на тези, които искаш да му поръчаш; 
• харесваш ли стила му;
• може ли да работи в различни стилове;
• има ли опит с клиенти от различни сфери или е специализиран само в една; 
• с какви клиенти работи – малки, средни, големи, всякакви.

2. Държи се делово, а не фамилиарно. Пита директно по темата – обем работа, специални изисквания, срокове, цени. Не споменава кризата, цената на доматите, семейното си положение и грипавата си котка, както и не иска да знае ти самият как се оправяш в този тежък и несправедлив свят. 

Continue reading →

Опитът да свършиш всичката работа на света довежда до нервна криза и недоволни клиенти.

Желанието да докажеш, че си най-добрият е препоръчително да запазиш за случаите, в които това си струва да се доказва. Те са доста редки и важни единствено за теб самия. Всичко останало си е чиста фукня и съзнателно предизвикване на искрено, лично, всеобемащо чувство за дискомфорт и вътрешни противоречия.

Continue reading →

Знаеш, че спазването на определените срокове е едно от нещата, които клиентите ценят най-много. Ти си съвестен фрийлансър и не ги разочароваш – по-точен си от швейцарски часовник.
Но, както съм ти напомняла и друг път, прекаленият светец и Богу не е драг.

Не давай крайни срокове без да са ти ги поискали.

Какво имам предвид?

Например:
Имаш редовен клиент, за който пишеш определен брой статии на месец. Не сте се уговорили твърдо колко текста трябва да получава седмично. Първата седмица,  по една или друга причина, му пращаш съвсем малко статии. Съвестта те гризе и му обещаваш, че следващата седмица ще му изпратиш повече. И то не кога да е, а до вторник. Само че във вторник се оказва, че трябва да свършиш нещо още по-спешно за друг клиент и обещаното остава на заден план.

Continue reading →

Ти си наясно със себе си. Знаеш какво не искаш, което е чудесно начално.
Станал си фрийлансър, защото не искаш шеф.
Не искаш да седиш в офиса от 9 до 18 часа.
Не искаш да ти казват какво да правиш.

Разбирам те.

⇒ Пробвал ли си обаче да обърнеш всички тези изречения в положителни? Направил ли си следващата крачка – знаеш ли какво искаш? Можеш ли да го формулираш в не повече от 3 (кратки) изречения.

Защо това е важно? Защото, когато останеш на ниво „не искам“, губиш ценни възможности. Ще ти дам пример:

Continue reading →

Къде живее вдъхновението

Freelance comics: Inspiring situation Колкото повече условия ти трябват, за да си концентриран, креативен, усмихнат и каквото-друго-се-се-тиш, толкова по-рядко ще ти се случва да си такъв. Ти си твоето море, твоят офис, твоето добро настроение. Просто се върни към себе си. Знаеш адреса. Вдъхновена седмица ти пожелавам. И не пропускай да си миеш зъбите. (Вечер също.) ========================= Прочети още: Кратък седмичен коментар, 1 Кратък седмичен коментар, 2 Кратък седмичен коментар, 3

„Един ден го попитах:
– Хауърд, тревожил ли си се някога за нещо?
Той се разсмя:
– Не, никога. Не вярвам в тревожността и нервността.
– Да, това е една много основателна причина – понеже не вярваш в нещо, не го правиш. И все пак. Наистина ли никога, никога не си бил разтревожен?
– Е, не чак никога. Веднъж се опитах. Забелязах, че хората около мен често са нервни, ядосани и ми се стори, че изпускам нещо. Реших, че трябва и аз да пробвам и си определих един ден за тревоги.
Вечерта си легнах рано. Исках да съм си починал, за да съм във форма за важните открития, които ми предстоят. Сутринта закусих добре, защото ми се стори лоша идея да се ядосвам и тревожа на празен стомах. След това опитах да се разтревожа за нещо или да се изнервя. Не се получи. Опитвах усилено до обяд, но понеже нямаше резултат, ми се видя безсмислено и се отказах.“

================
Откъсът е от една, попаднала ми случайно, книга. Какво е искал да каже авторът можеш да се сетиш сам.
Блогът минава на летен режим и постове ще има само в неделя срещу понеделник. Хвърляй по едно око тук в началото на седмицата или на Facebook страницата на Свободна практика. Там от време на време ще има обяви за работа, мъдри мисли, както и припомняне на някои стари, но важни постове. Всички промени и нови рубрики, които съм замислила остават за септември.

Това е.
Весело!