Ти си фрийлансър и кога и колко да работиш си определяш сам. Случва се да будуваш пред компютъра цял ден и цяла нощ, случва се да започнеш в 9 и да приключиш в 18 часа, случва се и изобщо да не работиш.

Понеже няма как да определиш работното си време, просто нямаш такова. В един идеален свят клиентите щяха да знаят този факт без да злоупотребяват с него. В реалността обаче те често не могат да разберат защо не искаш в неделя в пет следобяд да се захванеш с тяхната поръчка и да се постараеш да я приключиш до понеделник сутрин. Преди време имах подобен разговор с един господин. Той ядосано ми обясни, че съм фрийлансър именно, за да се отзовавам на желанията на всеки клиент, по което време се сети, че му е необходим копирайтър. Дори да бях написала на челото си с големи букви, че съм фрийлансър, който приема само експресни поръчки, това пак нямаше да е вярно.

Съветвам те да се сдобиеш с официално, нормирано работно време. И разбира се, да се постараеш всичките ти стари, нови и бъдещи клиенти да узнаят за него. (Преводачката Нели Обрешкова например го е сложила в имейл подписа си.)

Continue reading →

Надя Славчева, графичен дизайнер, илюстратор и майстор на бижута

Не съм от фрийлансърите, които искат да обърнат всички в правата вяра и настояват, че по-хубава от работата на свободна практика няма. Давам си сметка, че което е добро за един, най-вероятно е ужасно за друг. През годините съм срещала достатъчно фрийлансъри, които се мятат между – “по-хубаво от това да работиш за себе си няма” и “искам да се върна на трудов договор, не издържам повече”. И аз бях така в началото. Даже ми се струва съвсем нормално да се мине през този период, докато установиш кой е твоят начин. Хубавото е, че по пътя срещаш хора, които водят същата борба като теб. И се справят. Още по-хубавото е, че се подкрепяте. А най-фантастичното е, че след време пиете кафе и си спомняте какво беше това чудо да си начинаещ фрийлансър, и се забавлявате. Поредица от няколко такива истории смятам да ви разкажа. Първата ще е за малката гад или Надя Славчева.

Надя е графичен дизайнер, илюстратор и майстор на бижута. Познаваме се от времето, когато аз бях начинаещ копирайтър в неголяма рекламна агенция. Понякога ходехме заедно на обяд. Оплаквахме се от шефовете, клиентите, начина на работа. Нищо ново под слънцето. После аз напуснах и си загубихме следите.

Няколко години по-късно седях в къщи, гризях си ноктите и се чудех как да накарам клиентите да дойдат при мен. (Бях излязла на свободна практика преди 3 месеца.) И Надя ми се обади. С поръчка! Оказа се, че тя си е направила собствено студио за графичен дизайн преди година и от време на време й трябват копирайтърски услуги.

И двете се борехме за клиенти, ходехме по срещи, допускахме типичните грешки на начинаещите и понякога всичко това ни се струваше прекалено тежко. Само дето забелязах, че се оплакваме по-малко отпреди и се окуражваме една друга повече.

Спомням си как се появи блогът „Малката гад”. Без много ясна идея и с много съмнения дали и как собственичката му ще се справи с техническата страна на поддръжката му. Бижутата, които Надя правеше в началото бяха съвсем различни. И тя самата беше друга. Нервна, рязка с повече страхове, с по-малко усмивки.

Грижеше се за текстовете в блога, за снимките, за позиционирането му в търсачките. Всичко си правеше сама.

Появиха се първите желаещи да си купят бижута. Междувременно Надя преговаряше с клиентите за направата на брошури, етикети, лога. Пишеше оферти, ходеше по срещи и… изпускаше парата като приготвяше мъфини, торти, рисувани курабии и какви ли не още вкусни чудеса. Снимаше ги и качваше снимки в блога. Поръчките не закъсняха.

При нашите срещи авторката на всичките хубавини ставаше все по-усмихната.

Загубих й следите за едно лято и като се видяхме отново беше направила серия чудни обици, а бижутата й се продаваха из магазинчета в по-големите градове в страната.

Появиха се и първите серии керамични бижута. Сега като срещам Надя тя е усмихната и спокойна. И аз много, много й се радвам. Сещам се за всички пъти, в които ние – пишман начинаещи фрийлансъри – сме си говорили, че трябва само да правим това, което ни харесва и да не спираме да опитваме. Да вършим всеки ден по нещо малко, докато натрупаме опит, докато ни забележат, оценят, потърсят. Били сме прави.

Надя продължава да поддържа сама блога си. (Освен, че прави бижутата, среща се с клиенти, договаря се с магазини.) Но спокойствието, отношението, забавлението са други. И това се усеща.

Вярно, Надя продължава да се занимава и с графичен дизайн, но именно като фрийлансър откри още едно нещо, което обича да прави, в което е добра и от което може да се издържа. Нелоша комбинация, нали?

Каква е поуката от историята? Прави това, което обичаш. Учи нови неща, дори когато ти се струва, че нямат пряка връзка с работата ти. Не си мисли, че трябва да направиш нещо голямо и изведнъж, за да успееш. Напротив. С малки крачки се стига по-далеч, а и не се уморяваш толкова.

Бъди постоянен, упорит и не се отчайвай, т. е. отчайвай се, но с мярка. Не позволявай на страха да заеме цялото ти време. Отдели половината ден за работа, другата половина за срещи с приятели, за семейството си и остави половин час за страхуване. Достатъчно е.

Всичко това си го чувал и друг път? Много хубаво. Приложи го на практика и като ти се получи, ела и ми обясни колко изтъркано звучи.

Разгледай красотите, които прави Надя, докато размишляваш по въпроса:

Малката гад
Карето студио

Успешна седмица от мен. 🙂

=================
Прочети още: 

Какво да уча, за да стана фрийлансър
Да накараш клиентите да дойдат при теб
Какво трябва да има в едно портфолио
Как да използвам моето портфолио, за да привлека клиенти

Ти си фрийлансър. Добре се справяш с работата си. Понякога имаш повече клиенти, понякога по-малко. Понякога се товариш прекомерно с поръчки, защото те е страх, че скоро ще дойде сушав период и в пощата ти ще има само спам. Освен това знаеш, че в твоята област услуги предлагат поне още 10 човека. И това са само тези, които си мяркал. Бог знае още колко има.

Не се плаши от конкуренцията. Не мисли как да подбиваш цените, за да вземеш повече работа. Мисли в перспектива и си направи дългосрочен план за действие. Превърни себе си в марка. Точно така. Бъди кока-колата всред копирайтърите, шоколадът LINDT всред дизайнерите, българин от Своге всред маркетолозите или най-добре – бъди си ти. Само направи така, че всеки да те разпознава – по работата, по отношението, по посланието, което изпращаш. Накарай клиентите да търсят именно теб. А не просто да ти пишат, защото са попаднали на твоя обява в някой форум.

Намери това, което те отличава от другите. (Не, ако си измислил само “добро качество на ниска цена”, не е това.) Помисли повече. Питай клиентите си. Наблюдавай се отстрани. Какво правиш? Работиш експресно, умееш да накараш клиента да се чувства наистина като цар, специализиран си само в една тясна област? Записвай наблюденията си. Сравни ги с отговорите на клиентите си – някъде в сблъсъка между двете ще се роди истината. Остава само да формулираш твоето лично послание. Какво искаш да излъчваш, да казваш, да показваш. То винаги е нещо просто. И винаги идва от теб самия. Не е нужно да го играеш.Само трябва да го извадиш на бял свят.

Накарай клиентите и колегите ти фрийлансъри да видят/прочетат/усетят твоето послание. То е базата, на която да градиш всичко от тук нататък. Трябва да личи в портфолиото ти. Да се усеща в комуникацията ти с клиентите – писмена, по телефона или лична. А и не само с тях.
Помисли си как се обличаш, каква ти е прическата, какво излъчваш, когато отиваш на среща, на семинар, конференция или на всяко друго място, на което можеш да срещнеш потенциални, настоящи или бивши клиенти, колеги и партньори.

Внимавай къде какво публикуваш и как се изказваш. Коментари по статии на професионална тематика, изказвания по форуми или в социалните мрежи – не си мисли, че никой не ги чете. Напротив. Провери и настройките на фейсбук профила си.Ти решаваш кой какво ще вижда в него. Използвай тази си власт. 

Често хората си съставят мнение за теб именно по онлайн поведението ти. Помогни им да си мислят това, което ти искаш. Просто подбирай внимателно снимките, обмисляй статусите и коментарите си. Не си изпускай нервите. Освен ако не е нарочно. 

Общувай. И не забравяй, че това не включва само говорене.

Прочети някоя и друга книга за това как се създава бранд. Аз обичам много “Легендарните марки” на Лорънс Винсент. Доколкото знам тиражът е изчерпан, но със сигурност я има в библиотеката. (Скоро може би ще се появи и в “Моята библиотека”.)
Интересна е и системата на Leo Burnett – Brand Belief Pathway. Можеш да си намериш и много други полезни четива по въпроса. 

Твоето име е твоята марка. Съдържанието й – това си ти. Не го забравяй.
Темата е обширна и вероятно пак ще се връщам към нея. Но ти се чувствай поканен отсега да споделиш знания, размисли и страсти по въпроса.

В поста са дадени линкове към статиите: 

Фрийлансърът и неговото лице
3 причини да подбиваш цените

Приятно четене.

Много кратък наръчник за писане на работни имейли, 3

Овладял си всички тънкости за общуване с клиенти по имейл. Всичко, което съм писала в “Много кратък наръчник за писане на работни имейли”, част 1 и част 2, ти е добре известно и дори го прилагаш. Поздравления. Продължавай да се усъвършенстваш. Ето какво още можеш да направиш.

1. Пиши в началото на писмата кратко резюме на това, което сте обсъдили/решили в предишните си имейли. Не, не е добра идея да дадеш просто reply на последния ви разговор. Едно, защото не е удобно да се четат подобни верижни писма и да се търси информация в тях, второ, защото резюмето показва какво ти си разбрал. Благодарение на него по-бързо ще разберете кога говорите за едно и също нещо и кога имате две коренно различни неща предвид.

Ако пък толкова не искаш да пишеш резюме, тогава постави изречение от сорта на:

“Благодаря за писмото от дата …”

Така отсрещната страна ще може лесно да си намери имейла и да си припомни последния ви разговор.

2. Подканваща финална фраза. 

“Пишете ми за въпроси и коментари.”
“Очаквам коментар по изпратените текстове”
“Свържете се с мен, в случай, че имате нужда от … Ще се радвам да ви бъда полезен/а.”

Клиентът ти има нужда от подсещане и подканяне. Кажи му какво да прави, за да си спечелиш още един разговор с него, още една поръчка. Подбутвай го всеки път да задава въпроси, ако има нещо неясно. Така ще трябва да му отделиш малко повече време, но пък накрая няма да се окаже, че ти си направил реактивен самолет, а клиентът ти е искал метлата на баба Яга.

3. Подпис, в който има линк с координатите ти. Телефонен номер, skype, линк към сайт – задължително е да ги има във всеки твой имейл. Клиентите не ги забелязват, докато не им потрябват. Имат ли нужда от тях, добре е да ги намерят колкото се може по-лесно и бързо. 

Някои хора си пишат и името и поздрава в подписа, така че да се появяват автоматично в края на всеки имейл. Аз те съветвам тези две неща да си ги пишеш лично всеки път. Причината е, че всеки клиент те нарича по различен начин. Някои се придържат към обръщението “госпожо/господине” и фамилия. Други вече те наричат на малко име. Трети пък използват по-кратко и лично обръщение.  

Ако си пишеш името лично, ще можеш да се подписваш по начина, по който конкретният клиент се обръща към теб. Поздравът ти също ще е личен и в тона на комуникацията, която поддържаш точно с този човек. Това винаги прави впечатление. Използвай го. 

Разбира се, проверявай старателно да не си допуснал правописна грешка в собственото си име. Прави много, ама много лошо впечатление. И не, не е добра идея да го пишеш с малка буква, защото нали това е Интернет, на никой не му пука и не се старае да пише правилно. 

Това са трите задължителни елемента, които трябва да присъстват в твоя имейл. Не че без тях клиентът няма да те разбере. Напротив. Важното обаче е не просто някак да си вършиш работата. Важното е да го впечатлиш с внимание, съобразителност, малки детайли и професионализъм. Така със сигурност ще работите по-дълго време заедно.

Успешна седмица от мен.

=================
Прочети още полезни статии за общуване с клиенти по имейл: 

Много кратък наръчник за писане на работни имейли, 1
Много кратък наръчник за писане на работни имейли, 2
6 съвета за общуване с клиенти по имейл

За подбиването на цените и минималните ставки

Преди около седмица ми попадна ето тази статия Редно ли е да съществуват минимални тарифи за създаване на произведения на изкуството?

Аз самата гледам твърде скептично на мисълта, че някой ден ще мога да се издържам само с писане на приказки, стихове и романи. Но това не може да ме спре да споделя своите размисли и страсти по темата.

Извиването на ръце в тази, както и във всяка друга сфера, е много голямо. Защото търсенето е малко, а предлагането – ехеее… Този, който дава поръчката знае, че винаги ще се намери някой, да свърши работата за по-малко пари. Как точно и какъв ще е резултатът е отделен въпрос.

Подбиването на цените винаги ми се е струвало най-бързият начин която и да е професионална общност (включително тази на фрийлансърите) сама да си срине реномето и да си отреже пътищата за нормални условия на работа.

Когато подхвана тази тема във връзка с цените за фрийланс услуги, винаги се намира някой да ми обясни как аз съм можела да си позволя да избирам, но хората имали да хранят семейства.

Този път, понеже темата е уж по-различна, дори няма да се опитвам да противореча. Но, ако саморегулацията е невъзможна, защо да няма регулация? Защо да не се определят наистина минимални тарифи за създаване на произведения на изкуството?

Доводът, че качеството ще се влоши ми се вижда много нелеп. Първо, защото при постоянното подбиване на цените проблемът е същият – качеството се влошава. Просто хората имат да хранят семейства и затова се стараят да изкарат колкото се може повече продукция. (Нали забелязваш, че между “продукция” и “произведения на изкуството” има разлика?) Няма как да ти хрумнат 3 гениални идеи за един ден. Честно казано, ако ти хрумне една, ще си е чиста печалба.

Второ, ако наистина си творец, ще искаш да създадеш най-доброто, на което си способен. Това с минималната тарифа ще стои в главата ти толкова, доколкото знаеш, че имаш някакви основни средства за съществуване. Тези, които и сега подбиват цените, ще си останат на минимална ставка и ще произвеждат същите… неща, които са си произвеждали и преди. Но поне няма да пречат на останалите.

Може би е необходимо да има минимални тарифи, докато хората се научат, че за изкуство също се плаща. В момента и тези, които го поръчват и тези, които го консумират, много често живеят със следните заблуди:

1. Артистичните души зяпат в тавана и създават музика, картини, книги, спектакли. (Всъщност това си е дълъг, упорит и понякога доста тежък труд.)

2. Можем да минем и без произведения на изкуството. С лекота ще се справим без танци, музика, филми, книги, спектакли. (По този повод си спомням едно есе на Стефан Цанев. В него той неколкократно призовава само за един ден да не се пуска музика. Никъде. После добавя, че това ще е достатъчно, за да се убедим, че не е така ненужен трудът на музикантите, както ни се струва.)

3. Артистите се кефят на нещата, които правят и това е най-голямата им отплата. (Това изказване го чух за пръв път много отдавна, но и до момента не знам как да реагирам на толкова изкривена логика. “А да ти платя, за да ме ощастливиш да ти напиша нещо, искаш ли?” – горе-долу това ми минава през главата.)

Защо те занимавам с тия глупости, като трябва да приключиш петилетката за три години и то още утре или пък като нямаш никаква работа и по-добре да ти дам съвет как да привлечеш клиенти?

Защото нещата са навързани и всички си се въртим в омагьосан кръг. Може би е хубаво да вдигнем глава от собствената си бразда и да погледнем към съседната. Тя прилича на нашата, макар и не съвсем, нали? Току-виж сме успели, давайки акъл на съседа, да помогнем на себе си.

п. с. Знам, че блогът се чете от доста артисти и художници на свободна практика. (За музиканти нямам информация. 🙂 Ще ми се да чуя какво мислиш ти по въпроса, независимо дали си артист,преводач, копирайтър, дизайнер. Сподели, моля.

Благодаря.

———
*“На браздата” е разказ на Елин Пелин, който си учил в училище. Припомни си го.