Фрийлансърът, който може да казва “не”

Понякога клиентите си мислят, че щом си фрийлансър си благодарен на всяка поръчка, която получаваш и не можеш да казваш “не”. Ето няколко случая, в които те съветвам да ги изненадаш.

1. Лошо отношение. Това е една от причините да не искам да работя с шеф.
Не виждам защо тогава трябва да търпя клиент, който от самото начало има лошо отношение към мен. Ако някой толкова много не харесва това, което правиш, защо иска да работи с теб?

2. Опит за драстично намаляване на цените от страна на клиента. Имаш си базова оферта. Имаш си политика за отстъпки. Спазвай си ги. Качествената работа струва пари. Това твоят клиент го знае много добре, когато продава продукта/услугата си на своите клиенти.

3. Несъобразяване с графика ти. Всички работим и имаме програма за деня. Затова според мен е редно работните срещи да се уговарят поне един ден предварително. Естествено, че можеш да направиш изключение: ако човекът е в града за малко и иска да се запознаете на живо; ако постоянен клиент има нужда от нещо по спешност и т.н.
Когато някой се държи с теб като с момиче на повикване и не уважава времето и ангажиментите ти, дали ще уважава и оценява работата, която вършиш за него?

4. Работа над уговорената без допълнително заплащане. Разбира се, това е много общо казано и, дали да се съгласиш или не, зависи най-вече от конкретната ситуация. Няма нищо лошо да направиш нещо за свой постоянен клиент или ако поръчката ти е важна, да поработиш повечко за чест и слава. Но има случаи, в които клиентът се е съгласил на цената, одобрил си е проекта и след известно време иска още един вариант. Без да е ясно защо, без насоки, а просто така… да има… В тези случаи те съветвам да откажеш.

5. Не си сигурен, че можеш да се справиш с работата. Вече съм писала за тази ситуация.

Знам колко е трудно всъщност за един фрийлансър да казва “не”. Изкушението да вземеш и тази поръчка, да си осигуриш още работа и пари е голямо.
Но вече се убедих, че от подобни изкушения, освен неприятности, не печеля нищо. Общуването е трудно. Мотивировката и на двете страни – нулева или съвсем погрешна. Резулатът – плачевен.

За да запази качеството на работата, уважението на клиента и самоуважението си, фрийлансърът просто трябва да се научи да използва тази вълшебна дума – “не”.
Сигурно е, че тогава много по-често ще чува от клиентите си още по-вълшебната дума “да”.

7 comments to “Фрийлансърът, който може да казва “не””
  1. Много искам да се науча да казвам “не”. Ако бях жена, досега щях да си ходя непрекъснато бременна.

  2. Чудесен пост – както винаги 🙂 Подкрепям горещо това за графика – влудява ме, когато някой смята, че съм куче, което идва при “звука” на кучешката свирка. Клиенти, които демонстративно не ценят ТВОЕТО време, не си струват като клиенти изобщо 😉

    към твоя списък аз бих добавила следното – ако попаднеш на клиент, който не е съвсем наясно какво иска или не може да ти го обясни, бягай далеч – пиотенциално той ще е по-скоро недоволен и никога няма да пшроумее, че за добър резултат трябва да даде добро изискване 🙂

  3. От доста време си блъскам главата над този тип клиенти. И от една страна си права. Особено за тези, които не знаят какво искат. Но понякога ме избива на лудост и ги приемам за професионално предизвикателство. Ако някой знае какво иска, но не може да го обясни, не трябва ли да му помогнеш и да се опиташ да свършиш работа?

  4. Ами, тук вече идва ред на личната преценка… Сблъсквала съм се и с двата типа клиенти, които ще опиша по-долу, и стоя твърдо зад позицията си, че личната преценка е важна в случая.

    Има клиенти, които са добронамерени и просто имат проблем с изразяването, или пък нямат достатъчно знания в сферата за да обяснят. Тогава да – определено трябва да им помогнеш. Но има и такива които по default не знаят какво искат, параноични са и все смятат, че ще ги излъжеш; че това, което правиш всъщност не ги устройва (нищо, че не знаят какво искат) и т.н. – такива определено не трябва да им помагаш… трябва да ги оставиш да се оправят сами с тайната надежда, че скоро некадърността им ще ги изкага от бизнеса, за да е едно по-добро място бизнес светът 🙂

  5. О, да! Когато става дума за втория тип, задължително е да си вземеш допълнителен чифт крака и да бягаш бързо и надалеч.

  6. В момента имам следния клиент:
    1. Иска нещо да му свърши, уговорката е за 5 дни.
    2. Изпуска два срока към мен за предоставяне на материалите. /по някакви причини, не е моя работа/
    3. Пуска материалите с уговорката да свърша работата за 1 ден, защото изпуска сроковете.

    Бих добавил такъв тип клиенти към “бегай бръже!”

  7. Подкрепям напълно. Клиентите обикновено не съзнават, че кратките срокове ни пречат да свършим добре работата, за която си плащат и която би трябвало да донесе полза на бизнеса им след това. Аз понякога правя опит да го напомня. И ако не стане, се отказвам от работата. Нито една от страните не печели в тези случаи.

Leave a Reply to Yul Rich Cancel reply

Your email address will not be published.