Как да разбереш дали наистина искаш да направиш нещо

Преди години бях на фестивал в Бремен с пърформанс по мои стихове. След пърформанса участници и публика се събрахме на сладки приказки. Една журналистка, младо момиче, се приближи и ме заговори. Искаше да знае пиша ли друго освен поезия и дали се издържам само от книгите си, или работя и нещо друго. Казах ѝ, че през деня съм копирайтър фрийлансър, а романите, стиховете и разказите си пиша вечер/нощем или когато успея да се освободя от основните си ангажименти.

Тя ми се оплака, че от няколко години се опитвала да напише първия си роман, но нямала никакво свободно време. През деня ходела на работа, после се виждала с приятели или ходела по събития и докато се прибере, вече била много уморена и не ѝ било до писане. И до днес си спомням удивлението ѝ, когато я посъветвах просто да не излиза с приятели и да сведе до минимум ходенето по събития, докато си напише романа. Явно не ѝ беше хрумвало. В този момент към нас се присъедини и художничката, която беше направила нашия пърформанс. Чу за какво си говорим и ме подкрепи – „Ако наистина искаш да се занимаваш с изкуство, ще трябва да жертваш част от другите си забавления. Всички правим така.“ Момичето изглеждаше напълно шашардисано и малко след това си тръгна. Не съм го виждала повече, не знам дали е написало първия си роман.

Всеки път, когато избираш едно, НЕ избираш друго. Ако наистина искаш да направиш нещо, въпросът дали да избираш между него и забавленията изобщо не стои. Само по себе си то е забавление за теб. Не казвам, че в реализирането му няма трудни или досадни моменти. Има, но обикновено ги приемаш като част от играта.

✅ Щом нещо ни е достатъчно важно, ние намираме начин да го направим. (Ако си мислиш, че е клише, прав си. Клишетата са си чиста истина, поизтъркана от употреба.)

👉 Понякога несъзнателно намираш начин да направиш каквото искаш

Например:

• Влюбваш се и както досега си бил изключително зает, изведнъж намираш време за срещи, разходки, кафета, разговори, пътувания.
• Завладява те, направо те обсебва, идея за роман или разказ и не ти дава мира, и изведнъж всички покани за партита и пътешествия стават безинтересни.
• Гориш от нетърпение да видиш ще работи ли твоята бизнес идея – оказва се, че след работа изобщо не си толкова изморен и имаш сили всеки ден да правиш по нещо за реализацията ѝ.

Емоцията е толкова силна, че ти дори не мислиш от какво трябва да се откажеш, за да направиш това, което искаш. Просто го правиш.

✅ Почти всеки път, когато си мислиш, че нещата се развиват като по поръчка и „провидението“ ти помага, всъщност ти самият си си освободил пространство, енергия и сили за действие.

Разбира се, никой не може да поддържа висока скорост на работа, срещи и въобще на живеене дълго време. Месец, два, три, година. После адреналинът започва да спада, хормоните се нормализират. Вълнението какво ще стане, намалява. Тогава вече се налага да положим съзнателни усилия, за да продължим заниманията си.

👉  Понякога е необходимо да положиш съзнателни усилия да си освободиш време и пространство, за да започнеш да правиш каквото искаш

Например:

• Искаш да танцуваш танго – отказваш се от мързелуването пред телевизора/компютъра две вечери в седмицата и се записваш на танци.
• Струва ти се важно да пуснеш нов продукт – отделяш по един-два или няколко часа от работното си време всеки ден, за да го направиш и приемаш, че докато приключиш, доходите ти ще са малко по-ниски.

Емоцията не е толкова силна и ти трябва да решиш дали да се откажеш от нещо, за да направиш това, което смяташ, че искаш.

✅ В тези случаи ти се струва, че моментът не е подходящ, нещо не ти достига или необходимата ти материална база не е достатъчна. Напълно е възможно да е така. Просто е хубаво да провериш това истина ли е, или само си намираш извинения.

Има неща, които твърдим, че искаме, но всъщност не сме готови да платим цената за тяхната реализация. И това е ОК. Просто е хубаво да сме наясно, че е така. Това ще ни помогне да освободим пространство за нещо друго, което наистина искаме да направим.

Преди около десетина години имах огромно количество запитвания, нямаше как да ги приема всичките и търсех копирайтъри, които да работят за мен. Мислех, че искам да си направя копирайтинг агенция. Тогава още нямаше кой знае колко такива агенции, аз вече имах партньор в живота, на когото да се опра в случай на нужда, но все още нямах дете, на което да трябва да посветя много време. Моментът изглеждаше перфектен.

👉 Това беше от случаите, в които емоцията беше много силна. Затова и не ми представляваше проблем да обяснявам какво искам, да общувам с клиенти и подизпълнители – надявах се някой ден те да се превърнат в служители. Да, беше уморително, да, беше досадно, но смятах, че частта с досадата ще приключи, когато имам разписани, добре установени процеси. Наясно бях, че за това е необходимо време и още усилия от моя страна.

Възложих първите поръчки и нещата вървяха горе-долу добре няколко седмици. Оказа се обаче, че не съм предвидила времето, в което трябва да преглеждам работата на копирайтърите, да ги връщам за корекции, да съм достатъчно в час с всичко по всички поръчки, за да отговарям на питанията на клиентите. Времето ми за работа по моите копирайтинг задачи намаля драстично.

🤪 После едната дама, с която работех изчезна. Не си вдигаше телефона, не отговаряше на съобщения, а трябваше на следващия ден да ми предаде поръчка. Най-накрая мъжът ѝ ми вдигна, каза, че е заминала на почивка, ще се върне в края на седмицата и там, където е няма обхват, затова си е оставила телефона вкъщи. Каза, че нищо не знаел за поръчката ми, нямал инструкции от жена си.

Много по-късно се зачудих дали ме е излъгал, или не. Тогава трябваше спешно да напиша всички текстове от поръчката, която нямаше да получа, за да не разочаровам клиента си, на когото трябваше да я предам на следващия ден.

✅ След този случай реших, че всъщност не искам да правя копирайтинг агенция. Не бях, и все още не съм, готова да жертвам спокойствието си, нервите си, времето си за писане и почивка, само за да имам служители или много подизпълнители. Не искам времето ми да минава в управление на хора и запушване на дупки.

🎯 След като открих, какво не искам, успях да се фокусирам и да намеря други начини да развия дейността си. Направих първия си онлайн курс за фрийлансъри, пуснах индивидуалното си копирайтинг обучение и онлайн копирайтинг обучението за самоподготовка. Вече втори месец можеш да развиваш различни умения за писане в уеб и с „Не-бюлетинът на стратегическия копирайтър“.

Как да разбереш дали наистина искаш да направиш нещо?

Помисли си от какво трябва да се откажеш в замяна, независимо дали искаш да започваш нещо ново или трябва да продължиш да поддържаш и развиваш нещо старо.

Ако не си готов да направиш подобна жертва, значи нещото не ти е чак толкова важно и го искаш, но не съвсем. Уверявам те, в това откритие няма нищо лошо, дори напротив. Можеш спокойно да продължиш да искаш още куп други неща, докато откриеш тези, които си готов да реализираш и да платиш за това.

⇒ Ако решиш, че искаш да развиеш умението си за структурирано писане, запиши се за „Не-бюлетинът на стратегическия копирайтър“ за февруари.

Няма въздействащо писане без ясна структура на текста. Нямаш и възможност да задържиш посетителя, той се плаши от хаоса и напуска страницата ти бързо. 

Научи коя структура на текст за уеб читателите не просто харесват, а очакват и как да изграждаш „скелета“, без който не може да се получи добър текст

👉 2 пъти за месеца получаваш насоки, упражнения и задачи за домашно по мейл. Четеш и пишеш, когато ти е удобно. Проверяваш написаното с помощта на чеклист.

👉 В края на месеца обсъждаме текстовете и как може да се подобрят на групова онлайн среща.

Излизаш с няколко готови текста и възможност да приложиш наученото веднага към следващите си постове, статии, имейли, уеб страници.

✅ Прочети повече за това какво е „Не-бюлетинът на стратегическия копирайтър“ и какви проблеми ти помага да си решиш и си запази място за март.