Category Archives: Общуване с клиенти

Струва ми се, че тази дилема стои пред всеки начинаещ фрийлансър. Много от колегите, които вече от години са на свободна практика, твърдят, че никога не биха работили с български клиенти, че те са най-ужасните на света – плащат малко или не плащат изобщо, не знаят какво искат, твърде претенциозни са, държат се грубо и невъзпитано. Често по форуми и групи за фрийланс се разразяват дискусии по въпроса и винаги по-голямата част от хората са против това, който и да било да се мъчи с български клиенти и прищевките им.

За мен навсякъде има и добри и лоши клиенти. Такива, с които искаш да работиш и такива, с които е най-добре да не се захващаш. Ще ти споделя моя опит, а също и защо ми се струва важно да се работи и с българи. А ти, разбира се, прави каквото знаеш и каквото е най-добре за теб.

Какви клиенти ще привлечеш зависи от начина, по който се представяш и изискванията, които имаш към тях и към себе си

С какви клиенти ще работиш – “добри” или “лоши” – до голяма степен е въпрос на позициониране. Ако цените ти са ниски, портфолиото скалъпено, винаги си готов да направиш отстъпка, да работиш при абсурдни срокове и независимо как се държат с теб, няма как да привлечеш платежоспособни клиенти. Ти просто не им вдъхваш доверие. И това важи за всички, които търсят професионализъм, добре свършена работа, спазване на срокове и са готови да си плащат.

Припомни си статиите “Фрийлансърът като бранд” и “Как да изградя имидж на добър фрийлансър”, прегледай портфолиото си, помисли как общуваш с клиентите, промени нещата, които те представят като посредствен фрийлансър, готов на всичко, за да спечели поръчка.

Ако ти не си готов да отстояваш цената си, никой няма да го направи вместо теб

И не, нямам предвид само и конкретно цената на работата ти. Писала съм много пъти по темата, но пак ще повторя – ако ти не си убеден, че заслужаваш по-висока цена за труда си, и не си я поискаш, както трябва, никой няма да ти я даде. Ако измънкаш, че искаш 20 лв. на час, за да свършиш определена работа и очакваш боязливо отговора, няма да ги получиш. Просто защото не си убеден, че ги заслужаваш.

Ако имаш достатъчно умения, опит, самочувствие, и знаеш, че те – заедно с някои твои специфични професионални умения и човешки качества – те правят идеален за дадена работа, накарай клиента да проумее това, да го усети, да се убеди. Самата аз често съм изреждала в прав текст на клиента кои именно мои качества и умения ме правят най-подходяща за дадената поръчка и защо трябва да ми плати толкова, колкото искам. Не си спомням досега да съм имала неуспех. (И да, случвало ми се е и с български и чуждестранни клиенти.)

Клиентите се държат с теб така, както им позволиш

Това между другото важи и за всички останали хора. Ако нечие отношение не ти харесва, ти си фрийлансър – свободен човек, можеш да си кажеш, да се опиташ да промениш нещата или просто да си вземеш шапката, вежливо да пожелаеш приятен ден и да се откажеш от работата.

Случвало ми се е да преговарям и с невъзпитани българи и с невъзпитани американци. Първите най-често са убедени, че не мога да си намеря нормална работа и ще съм благодарна на всичко, което ми подхвърлят. Вторите обикновено мислят, че щом съм от България, трябва да съм благодарна за това, което ми плащат и да нямам претенции към ставките и безумните работни графици. Всички те грешат. С някои от най-грубиянски подходилите към мен клиенти работим вече години и от време на време си припомняме със смях първите ни един – два разговора на висок тон. С други не намерихме приемлив и за двете страни учтив език и не започнахме работа.

Уважвай себе си и искай да се държат с теб така, както заслужаваш. А как заслужаваш прецени сам.

Защо аз работя предимно с български клиенти

1. Заради езика. Обичам да пиша на български. Работя бързо и с кеф. Забавно ми е да експериментирам. Предлагам услуги с наистина високо качество. Когато минах на свободна практика, започнах да работя през сайтове и да пиша на английски. Това бяха няколко много нещастни месеца в моя живот. Не изпитвах почти никакво удоволствие от работата, все бях на тръни дали наистина предлагам най-доброто на клиентите си. Освен това попадах предимно на т. нар. “лоши” клиенти. (Ти, ако си фрийлансър дизайнер или маркетолог, нямаш този проблем, но за един копирайтър свободата на боравене с конкретен език и удоволствието от работата с него, са от съществено значение.)

2. Защото тук се конкурирам с наличните на този пазар фрийлансъри българи, а не със стотици хиляди англичани, американци, индийци, филипинци и т. н. Решението ми да се преориентирам към българския пазар отчитам като едно най-разумните, които съм взимала изобщо. Интересното е, че година – две след като заработих постоянно на свободна практика с български клиенти, започнаха да ме търсят и чуждестранни.

3. Защото вярвам, че тук съм по-полезна и работата ми има повече смисъл.

Защо ми се струва важно да се работи и с български клиенти

Повечето от тях имат много по-малко опит в работата с фрийлансъри. Но все някой ден ще се научат да си подават заданията, да не си мислят, че ти си вълшебник и можеш да завършиш един проект, докато щракнат с пръсти. Ще проумеят, че добрият професионалист струва скъпо, но от неговата работа ще спечелят повече. Колко далеч във времето ще е този ден зависи и от нас – фрийлансърите, които работим с тях. Ако малка част от усилията ни отиват в това да отстояваме себе си, да изискваме и разбира се, да предлагаме качествени услуги, нещата ще се подобрят по-бързо.

Много често те се борят за оцеляване на техния бизнес, както ние се борим за нашия. Случвало ми се е да помагам или да работя на по-ниска цена за клиенти, които са в затруднена ситуация, имат нужда от копирайтър и са успели да ме запалят по идеята си. Никога не съм съжалявала за това. Ако всички си даваме по едно рамо от време на време, няма ли да се справяме по-добре с връхлетелите ни работни проблеми?

Предполагам, че последната част от днешната статия звучи малко наивно-романтично. Не те карам да мислиш като мен, това са си моите доводи. За всичко останало обаче съм сигурна: с какви клиенти ще работиш зависи преди всичко от това как се представяш, как се държиш, как преговаряш, как работиш и много по-малко от това къде ще ги намериш.

Благодаря за вниманието. И успех.

Да откажеш работа? Това вероятно ти звучи като пълна лудост, особено ако си начинаещ фрийлансър. Докато не дойде един ден, в който изтормозен, уморен и нервен, не се чуеш как съветваш потенциален клиент да потърси някой друг твой колега. Не се притеснявай. Това е съвсем нормално и дори колкото по-рано ти се случи, толкова по-добре. Сега сигурно си мислиш “Тая говори пълни глупости!”. Хвърли един поглед на описаните 3 типа клиенти, с които е по-добре да не се захващаш и помисли пак.

Клиентът, който не знае какво иска

Има хора, които не са много наясно какво точно искат и те търсят първо за консултация. След това обмислят предложенията ти и ти възлагат работата или не ги виждаш повече. Има други, които уж ти искат съвет, но на практика нещата стоят малко по-иначе.

Тези клиенти непрекъснато ограничават опитите ти да си свършиш добре работата. Те повтарят, че ти си специалист и знаеш най-добре, но не спират да ти се бъркат, карат те да пробваш това, онова и трето и твърдят, че със сигурност ще разпознаят това, което искат, когато го видят. Те те наемат да им редактираш текстовете на сайта, но междувременно споменават, че не бива да ги променяш много – много, защото са ги копирали от не-знам-си-кое-светило в техния бранш. Или искат да им представиш 4 – 5 варианта за дизайн. Поне! След като ги видят им хрумва гениалната идея да те накарат да вземеш по някой елемент от всеки вариант и да направиш 6 и той е почтии това, което си представят.

С времето ще се научиш да ги разпознаваш още по време на началните разговори. Отърви се от подобни клиенти без никакви колебания. Защото ще започнеш работа, вероятно дори ще си получиш 50% авансово плащане, но това ще бъде краткото ти щастие. Тези клиенти винаги искат още един вариант, имат безброй корекции, взимат елементарни решения в продължение на седмици. Парите няма да са достатъчни, за да покрият цялото време, което губиш с тях. Междувременно ти е по-трудно да се съсредоточиш и да захванеш друг проект. Просто те винаги искат още една малка корекция, която ти отнема минимум половин час. После още половин, за да се настроиш на работна вълна за друг проект. И така, докато не останеш изтощен, омерзен и с лепкавото чувство, че правиш пълни безсмислици и не взимаш никакви пари.

Клиентът, който непрекъснато те притиска със сроковете и проверява докъде си стигнал

Той иска всичко да стане веднага. Ти му обясняваш, че цената за експресна поръчка е двойна, но дори и тройно да ти плати, има техническо време за изпълнение на всяка задача. Припомняш, че ненужното пресиране се отразява на качеството на работата, което е само в ущърб на самия клиент и бизнеса му. И той се съгласява с теб. Договаряте в какъв срок трябва да се изпълни поръчката, например една седмица. Клиентът те оставя един ден на спокойствие. На следващия звъни, за да пита докъде си стигнал. На по-следващия вече настоява да му покажеш какво си направил, а на третия, ако не си готов, вдига скандал и заявява, че се отказва и разбира се, няма да ти плати.

Остави настрана обичайния невъзпитан и обиден тон, с който говорят тези клиенти. Допусни, че има свестни хора, криещи се зад маската на грубияни и точно един такъв стои пред теб. Това, че клиентът непрекъснато ти диша във врата и иска да те контролира добавя ненужно напрежение към работата ти, което пък се отразява на качеството й. Съгласието му с нормалните срокове, поискани от теб, е само привидно и ти си обречен да преживееш скандал с недоволен, едва ли не измамен клиент. Ще се чувстваш зле. Освен това няма да си получиш парите, защото според него не си спазил договорката ви. Междувременно няма да си вършил нищо друго, защото си бил зает с неговите неща. На загуба си откъдето и да го погледнеш.

Клиентът, който се обижда, когато му поискаш авансово плащане

Често съм чувала колеги да се оплакват, че поискат ли част от сумата като авансово плащане, клиентите най-често отговаряли: “В България няма такава практика.” Още веднъж ти казвам и на теб – това просто не е вярно.

Други фрийлансъри са се оплаквали, че някои клиенти се обиждат, ако им поискат част от сумата в аванс. Как можело да им нямат доверие? Ако това ти се случи, съветвам те и ти да се обидиш и да зададеш същия въпрос – “Как може да ми нямате доверие?”.

Когато започваш работа с нов клиент, е съвсем нормално да си поделите отговорността и да получиш 50% от сумата предварително. Това е важно по няколко причини:

• показва, че клиентът ти има доверие;
• кара го да се ангажира повече със собствената си поръчка; в противен случай можеш да го чакаш около месец да ти пусне информация и материали, после около два месеца да прегледа и да нанесе корекции, не че капарото ще те предпази съвсем от протакане, но все пак има ефект;
• позволява ти да се успокоиш и да си свършиш по-добре работата.

Ако някой се обижда и фръцка като ощипана мома, когато заговориш за капаро той или ти няма доверие, или ще се мотка дълго,или просто ще забрави да ти плати накрая. А може и всичките неща наведнъж.

Сигурна съм, че си срещал в практиката си доста такива клиенти, но страхът, че утре може и да няма работи ти е попречил да ги подариш на конкуренцията. Направи си изводите от прочетенето и вложи усилията си в търсене на други клиенти или просто си почивай. Дано тази статия ти помогне.

п. с. Сподели с нас на какъв тип клиенти отказваш работа. Сигурна съм, че съм пропуснала някой.

Материалът е изготвен специално за “Свободна практика” от Валентина Василева – собственик на счетоводна фирма P&L Consulting

Вероятно въпросът под каква форма да се регистрира си го задава всеки фрийлансър. За да се ориентирате кой вид и форма на регистрация би импонирала най-точно на вашия бизнес и доходи, по-долу ще разгледам най-основните сред тях.

В настоящата статия няма да сравнявам юридическите страни на тези форми, а ще разгледам основни данъчни аспекти. Ще разгледам идеални случаи, в които физическото лице не се осигурява на друго основание, има само един доход и собственик на ЕООД е физическо лице.

Гражданския договор

Гражданските договори представляват изгодна алтернатива на трудовите, в случай че отношенията между възложител и изпълнител не е необходимо да се обвързват с дефиниране на работно време и работно място.

Някои предимства на гражданските договори:

• възнагражденията може да се договарят без ограничения, свързани с минимален осигурителен праг, минимална работна заплата и други;
• ползват се нормативно признати разходи от 25% до 40%, което допълнително намалява базата за изчисляване на осигурителните вноски и данък върху доходите;
• не подлежат на задължителна регистрация в НАП;
• осигурителните вноски са споделени между Възложител и Изпълнител в съотношение 60:40;

Извод: работа като лице, наето по граждански договор е добър вариант при непостоянни по своя характер и не големи в своя размер (т.е. непревишаващи 500/600 лв. на месец) доходи.

Свободна професия

Свободната професия се упражнява от физическо лице след регистрация в регистър БУЛСТАТ. Дейността му е най-близка до едноличния търговец (ЕТ), но има и съществени различия.

Някои предимства на свободната професия:

• чрез издаване на фактури към клиентите се улесняват взаимоотношенията в документално отношение, за разлика от по-утежнената процедура като лице, работещо на граждански договор;
• евтина и гъвкава форма за упражняване на дейност;
• не са търговци и нямат статут на предприятие, поради което са освободени от задължението да водят счетоводна отчетност и не изготвят годишни отчети, а единствено данъчна декларация като физическо лице, което намалява разходите по документиране и отчитане на дейността;
• лесно и бързо регистриране при започване и прекратяване на дейност, като осигурителни вноски и данъци не са дължими след датата на прекратяване на дейността;
• освободени са от издаване на касови бележки при постъпления от плащания в брой, т.е. разход свързан с наличие на касов апарат отпада;
• ползват нормативно признати разходи от 25% до 40%, поради което е необходимо единствено да съхраняват приходните фактури с оглед деклариране на дохода и последващо документално обосноваване;

Някои недостатъци на свободната професия:

• минималният праг от 420 лв. е задължителен и не се намалява при реализирани по-ниски доходи;
• разходните фактури или други документи не се признават за разход;
• при наемане на други служители техните възнаграждения не биха се признали за разход;
• ежемесечно се подават декларации за дължими осигурителни вноски;
• ако лицето работи с данъчно-задължени лица от ЕС, то трябва задължително да се регистрира по ЗДДС на основание чл. 97а и да подава ежемесечно данни по повод тези сделки.

Извод: свободната професия е подходяща при извършване на дейност основно с личен труд и с разходи, непревишаващи от 25% до 40% от размера на реализираните приходи. При по-високи разходи е по-изгодно да се потърси друга форма за реализиране на дейността.

Едноличен търговец

Някои предимства:

• Годишната данъчна основа на ЕТ се намалява и с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, както и с някои други вноски, които Закон за данъци върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) определя;
• при формиране на годишния резултат имат право да приспаднат получените през годината разходи;
• разходни фактури или други документи се признават за разход;
• при наемане на други служители техните възнаграждения се признават за разход.

Някои недостатъци:

• дължимият годишен данък върху доходите е 15%;
• има статут на предприятие, поради което е задължено да води счетоводна отчетност и изготвя годишни отчети в облекчена форма;
• за доходите, превишаващи минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, довнасят осигуровки при годишното изравняване на дължимия данък;
• физическото лице е неограничено отговорно за задълженията на ЕТ (т. е. себе си) с цялото си имущество.

Извод: едноличният търговец-физическо лице е незащитен по повод неограничената си отговорност, но има право в пълен размер на получените разходи.

Еднолично дружество с ограничена отговорност

Някои предимства:

• дължимият корпоративен данък е 10%;
• собственикът на ЕООД може да разпределя печалбата след данъци под формата на дивидент без да заплаща осигуровки за него;
• ЕООД и физическото лице – собственик са две отделни лица, като физическото лице е ограничено отговорно за задълженията на дружеството до размера на дела си;
• при ЕООД, доходът на ЕООД-то не участва в годишното изравняване на собственика на дружеството;
• разходни фактури или други документи се признават за разход;
• при наемане на други служители техните възнаграждения се признават за разход.

Някои недостатъци:

• ЕООД държи допълнително данък в размер на 5% данък върху разпределената под формата на дивидент печалба;
• годишната данъчна основа на ЕООД не се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е направило за данъчната година за своя сметка;
• задължително предполага ползване на счетоводни услуги.

Извод: ЕООД е юридическата форма, която категорично е по-защитена и по-добра за правене на бизнес при годишни обороти, надвишаващи 15-20 хил. лв.

Настоящата статия няма за цел да представи темата в подробности и да я изчерпа.

Ако имате нужда от консултиране или търсите дългосрочен и доверен партньор, който да ви подпомага в развитието на вашия бизнес, райчитайте на
“Пи енд ел Консултинг” ЕООД.

Прочетете още по темата: 

Лица, упражняващи свободни професии – какво трябва да знаем 
Фрийланс, граждански договор, задължителни осигуровки, вноски и данъци

Има един бърз и лесен начин да решиш някои проблеми, свързани с недостатъчното доверие на клиента в загрижеността ти за неговия проект и в професионализма ти. След като си свършил възложената работа перфектно и в срок, е необходимо само едно малко усилие, за да се превърнеш от “подозрителен фрийлансър” в “работим с един много добър копирайтър/дизайнер/маркетолог”.

Интересувай се от съдбата на свършената от теб работа след като я предадеш на клиента.

Ако пишеш текстове, които някой друг качва, следи за форматирането и за допуснати грешки – правописни и пунктуационни. Видиш ли такива, веднага реагирай. Говори с клиента си. Обясни му защо форматирането трябва да се спазва. Посочи къде са допуснати грешки.

Ако си дизайнер, като изпращаш готовия проект, дай допълнителни указания за отпечатването му. Можеш да посочиш и добри печатници, с които си работил или работиш.

Независимо какъв фрийлансър си по професия, покажи че те е грижа какво ще се случи със свършената от теб работа и че ти е важно тя да стигне до клиентите на клиента ти в най-добрия й възможен вид.

Не чакай да ти искат мнението. Бъди проактивен. Говори любезно, от позицията на професионалист, който иска най-доброто за своя клиент.

Подобни действия винаги правят впечатление. Будят доверие. Успокоявят клиента, че не искаш просто да вземеш едни пари от него. А това е най-важното. Никой не иска да гледаш на него, като на портфейл. Особено, когато ти поверява задача, свързана с благополучието на собствения му бизнес.

Припомни си още трикове за печелене на постоянни клиенти:

• 4 начина да задържиш клиент
• Фрийлансърът, клиентът и дългите връзки
• Фрийлансърът, клиентът и дългите връзки
• Как да задържим клиент
• 5 начина да се отървеш от клиентите си

Ние питаме, счетоводна фирма P&L Consulting отговаря

В предишната статия Валентина Василева – от счетоводна къща P&L Consulting – беше така добра да отговори на въпросите ни, свързани с граждански договори, осигуряване, дължими данъци и подаване на данъчна декларация. Ако ти си фрийлансър, който иска да работи като самоосигуряващо се лице, днешната тема ще те заинтересува повече. Приятно четене.

Що е то свободна професия през призмата на данъчното законодателство?

В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е дадено точно определение на дейностите: „Лица, упражняващи свободна професия” са: експерт-счетоводители; консултанти; одитори; адвокати; нотариуси; частни съдебни изпълнители; съдебни заседатели; експерти към съда и прокуратурата; лицензирани оценители; представители по индустриална собственост; медицински специалисти; преводачи; архитекти; инженери; технически ръководители; дейци на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователни агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци (ЕТ);
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Регистрация и дерегистрация на лице, упражняващо свободна професия

Свободната професия всъщност изисква задължителна регистрация в 7 дневен срок от започване на дейността. Заявление по чл. 3, ал.1, т.9 се подава в Регистър Булстат към Агенция по вписвания. След като лицето бъди регистрирано му се издава идентификационна карта по БУЛСТАТ. Таксата за регистрация е в размер на 10.00 лв.

Всяка настъпила промяна следва да се заяви за вписване в 7-дневен срок. За прекратяване на извършваната дейност се подава заявление за заличаване на регистрация, с което се връща издаденото при регистрация идентификационна карта по БУЛСТАТ.

Самоосигуряващо се лице

Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са:

• лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност;
• лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
• земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния.

Данъци и осигуряване на самоосигуряващо се лице

До 7 дни след започване на дейността е необходимо да се подаде Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в ТД на НАП по постоянен адрес на лицето. Прекъсване/възобновяване на дейност се заявява с подаване на същата Декларация.

Лицата, упражняващи свободни професии, доказват участието си в осигуряването с осигурителни книжки (очаква се отпадането им през 2015 г.). В осигурителните книжки се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, както и направените осигурителни вноски. Осигурителните книжки се получават и заверяват в териториалните поделения на Националния осигурителен институт.

Избор на месечната осигурителна сума не може да бъде по-малка от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица (за 2015 г. той е 420 лв. или по скала съгласно облагаемия доход 2 години назад) и не по-голям от максималния доход. Всяка година самоосигуряващо се лице може да променя дохода.

Избралите да се осигуряват само за пенсия, внасят ежемесечно осигурителни вноски в размера, определен за фонд “Пенсии” (за 2015 г. той е 17,8% за лицата, родени след 1960 г. и 12,8% – за родените преди 1960 г.) както и за Здравно осигуряване (за 2015 г. 8%). Когато упражняващите свободна професия са избрали да се осигуряват за всички осигурени социални рискове, освен вноски за фонд “Пенсии” внасят и осигурителни вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” (общо за 2015 г. е 21,3% за лицата, родени след 1960 г. и 16,3% – за родените преди 1960 г.).

Дължимите осигуровки се внасят по сметка на бюджета до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Декларират се в същия срок с подаване на Декларация обр. 1 в НАП, която може да се подаде на място или по електронен път. Изравняване на авансово внесените осигурителни вноски с реалния облагаем доход от тази и други дейности, се извършва на годишна база с подаване на Годишна декларация за доходите на физически лица по чл.50 в срок до 30 април на следващата година. В същия срок се подава и Декларация обр. 6 за самоосигуряващи се лица за дължимите осигурителни вноски.

Ако дейността подлежи на различно данъчно облагане е възможно да попада в разпоредбите на патентен данък. В този случай преди започване на дейността трябва да се подаде Декларация за патент. Ако дейността  не е патентна, ще се дължат данъци по ЗДДФЛ. В този случай на тримесечие (до 30 април, до 31 юли и до 31 октомври) трябва да подаде Декларация по чл. 55 (образец 4001) и да внесе авансов данък в размер на 10% върху реално придобития доход след приспадане на 25% нормативно признати разходи и дължимите осигуровки.

Лица, упражняващи свободна професия подлежат на регистрация по Закона за ДДС, ако са доставчик на услуги към данъчно-задължени лица от ЕС. В тези случаи регистрацията е по чл. 97а или задължителна по общия ред на ЗДДС.

Регистрираните като упражняващи свободнa професия лица не са длъжни да имат касов апарат и да издават касови бележки, но трябва да издават фактури за извършената работа.

Упражняващите свободна професия не са търговци по смисъла на ТЗ.

Ако извършват дейност в конкретен обект, в общия случай е необходимо разрешително за обекта, в случай че подлежи на такава регистрация.

На лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, при изплащане на възнаграждения за работа по договори с възложител (комисионни договори, договори за изработка, за поръчка и др.) не се внасят осигурителни вноски от възложителя на работата и не се удържат лични вноски от лицата.

Това са основни неща, които трябва да знаеш, ако искаш да работиш като самоосигуряващо се лице. Имаш повече въпроси? Трябва да се справиш с по-сериозни казуси? Свържи се с P&L Consulting. Това е счетоводна фирма, в която фрийлансърите получават експертна помощ, независимо дали става въпрос за еднократна консултация, еднократни счетоводни услуги или абонаментно обслужване. Екипът й е наясно с неволите и нуждите на хората на свободна практика и малките фирми.

Ще получиш адекватни съвети и професионална помощ. Добрият счетоводител е толкова важен за фрийлансъра, колкото и наличието на читави клиенти. Затова не се помайвай, а пиши на office.plconsulting@gmail.com.

Прегледай предишната статия: “Фрийланс, граждански договор, задължителни осигурителни вноски и данъци”

Очаквай следващата статия – “Кой е правилният избор: работа с граждански договори, упражняване на свободна професия, едноличен търговец или търговски дружество”.

Ние питаме, счетоводна фирма P&L Consulting отговаря

Много често се случва колеги фрийлансъри да ми пишат със счетоводни въпроси. Не бих поела отговорността да раздавам съвети в област, в която съм съвсем боса. За всяко нещо си има специалисти. Затова помолих Валентина Василева – собственик на фирма за счетоводни услуги и консултации P&L Consulting – да внесе малко яснота в мъглата. Тя се съгласи да отговори на някои основни за фрийлансърите счетоводни въпроси, които ще публикувам в кратка поредица от статии.

Как да провери физическо лице какви данъци дължи?

P&L Consulting отговаря:
Подайте заявление в НАП за получаване на ПИК (Персонален Индетификационен Код). Той се издава безплатно и безсрочно по постоянен адрес. С него можете онлайн:

• да проверявате какви са задълженията ви към бюджета;
• да следите какви плащания са постъпили;
• да се информирате за пенсионния фонд, в който се осигурявате;
• да искате издаването на документ, като например удостоверение за липса на задължения;
• да подавате годишните си данъчни декларации.

Какви данъци се дължат по граждански договори и от кого? 

P&L Consulting отговаря:
Осигурителните вноски по извънтрудови правоотношения, т.нар. граждански договори, през 2015 се разделят между възложител и изпълнител в съотношение 60:40. Изчисляват се като от брутната договорена сума се приспаднат необходимо-присъщи разходи в размер на 25%.

Процентите са както следва:

Какви осигуровки се плащат при граждански договор? 

P&L Consulting отговаря:
Върху определяне на осигуряването за Изпълнителя по извънтрудови правоотношения (т.нар. граждански договори) влияят редица фактори. Ето и някои от най-разпространените сред тях:

• Изпълнителят е лице, родено преди 1960: от договорената брутна сума се приспадат необходимо-присъщи разходи (25%). Върху получената разлика, т.е. осигурителен доход, се удържат общо 11.1% осигурителни вноски (фонд “Пенсии” 7.9% и фонд “Здравно осигуряване” 3.2%). Дължимият данък в размер на 10% се изчислява върху разликата между облагаемия доход, намален с осигурителните вноски.

Пример: брутна сума 500 лв., облагаем доход (500.00-25%) 375.00 лв., Осигурителни вноски (пенсии – 29.63 лв. и здравно осигуряване – 12.00 лв.) 41.63 лв., дължим данък ((375.00-41.63)*10%) 33.34 лв., сума за получаване (500.00-41.63-33.34) 425.03 лв.

• Изпълнителят е лице, родено след 1960: от договорената брутна сума се приспадат необходимо-присъщи разходи (25%). Върху получената разлика, т.е. осигурителен доход, се удържат общо 11.1% осигурителни вноски (фонд “Пенсии” 5.7% , фонд “Допълнително задължително пенсионно осигуряване” 2.2% и фонд “Здравно осигуряване” 3.2%). Дължимият данък в размер на 10% се изчислява върху разликата между облагаемия доход, намален с осигурителните вноски.

Пример: брутен доход 500 лв., облагаем доход (500.00-25%) 375.00 лв., Осигурителни вноски (пенсии – 21.38 лв., ДЗПО – 8.25 лв. и здравно осигуряване – 12.00 лв.) 41.63 лв., дължим данък ((375.00-41.63)*10%) 33.34 лв., сума за получаване (500.00-41.63-33.34) 425.03 лв. 

• Изпълнителят е осигурен на друго основание върху максималния осигурителен доход (за 2015 той е 2,600 лв.): размерът на другия осигурителен доход е необходимо да се декларира ежемесечно пред Възложителя; от брутната договорена сума се приспадат необходимо-присъщи разходи и върху получения осигурителен доход се начислява 10% данък върху доходите на физически лица.

Пример: брутна сума 500.00 лв., облагаем доход (500.00-25%) 375.00 лв., ДДФЛ (375.00*10%) 37.50 лв., доход за получаване (500.00-37.50) 462.50 лв.

• Изпълнителят е пенсионер: от брутната договорена сума, след намаляване с необходимо-присъщи разходи (25%), за сметка на лицето се удържат здравно- осигурителни вноски 3.2%.

Пример: брутна сума 500 лв., облагаем доход (500.00-25%) 375.00 лв., осигурителни вноски (здравно осигуряване) 12.00 лв., дължим данък ((375.00-12.00)*10%) 36.30 лв., сума за получаване (500.00-12.00-36.30) 451.70 лв.

• Изпълнителят е лице с намалена работоспособност 50% и повече: тези лица дължат авансово данък само когато облагаемият доход от всички източници, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши сумата от 7,920 лв. От брутната договорена сума, след намаляване с необходимо-присъщи разходи (25%), за сметка на лицето се удължат здравноосигурителни вноски 3.2%.

Пример: брутна сума 500 лв., облагаем доход (500.00-25%) 375.00 лв., осигурителни вноски (здравно осигуряване) 12.00 лв., сума за получаване (500.00-12.00) 488.00 лв.

• Изпълнителят е безработно лице и доходът по това извънтрудово правоотношение не надвишава минималната работна заплата за страната (360.00 лв. до 30.06.2014 и 380.00 от 01.07.2015): липсата на осигуряване на друго основание е необходимо да се декларира ежемесечно пред Възложителя; от брутната договорена сума се приспадат необходимо-присъщи разходи. Когато облагаемата част е под размера на минималната работна заплата, то осигурителни вноски не се удържат, а се начислява само 10% данък върху доходите.

Пример: брутна сума 450.00 лв., облагаем доход (450.00-25%) 337.50 лв., данък върху доходите (337.50*10%) 33.75 лв., доход за получаване (450.00-33.75) 416.25 лв.

При всеки от изброените случаи Възложителят издава Сметка за изплатени суми и е задължен да удържа и внася данъка и за сметка на лицето осигурителни вноски. За последното четвърто тримесечие не се удържа данък. В срок до 30.04 на следващата година лицата, получили доходи по извънтрудови правоотношения, подават в ТД на НАП по местоживеене годишна данъчна декларация по чл. 50 с попълнено Приложение 3 с код за дохода 307 и приложени сметки за изплатени суми към нея.

Подава ли се данъчна декларация за сключен граждански договор през годината, по кой член и кое приложение се попълва?

P&L Consulting отговаря:
В срок до 30.04 на следващата година лицата, получили доходи по извънтрудови правоотношения, подадат в ТД на НАП по местоживеене годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с попълнено Приложение № 3 и посочен код за дохода 307 и приложени сметки за изплатени суми към нея.

В случай, че лицето има и други доходи през година, то попълва и необходимите за тях приложения.

Това бяха въпросите за днес. Очаквайте следващите статии, свързани със самоосигуряване, работа като ЕТ или ЕООД, фактури и ДДС при работа с чуждестранни клиенти.

Междувременно, ако имате повече въпроси и по-сериозни казуси, с които да се справяте, потърсете P&L Consulting. Това е счетоводна фирма, в която фрийлансърите получават експертна помощ, независимо дали става въпрос за еднократна консултация, еднократни счетоводни услуги или абонаментно обслужване. Екипът й е наясно с неволите и нуждите на хората на свободна практика и малките фирми.

Ще получите адекватни съвети и професионална помощ. Добрият счетоводител е толкова важен за фрийлансъра, колкото и наличието на читави клиенти. Затова не се помайвайте, пишете на office.plconsulting@gmail.com. 

Успех.

Питай го. Това е най-лесният начин. Абсурдно ти звучи, но се случва да не се сетиш. Може да си много уморен или напрегнат и чак като пристъпиш към съответната поръчка да установиш, че не знаеш почти нищо за това, което се иска от теб. Ако си начинаещ фрийлансър, често чакаш клиентът да си каже сам и ако това не се случи, се оправяш както можеш. Още по-често пък клиентът очаква ти да го питаш. Не го ли направиш, той си наляга парцалите и не казва нищо, докато не предадеш цялата работа. Чак след това споменава укорително какво всъщност е искал. И ти коригираш, какво да правиш. Вината за недоразумението си е изцяло твоя.

За да решиш веднъж завинаги проблема „не съм питал навреме клиента какво всъщност иска“, направи си стандартизиран въпросник и го пращай на всеки, с когото договаряш нова поръчка. След като ти отговори лесно ще прецениш имаш ли нужда от допълнителна информация или не.

Научи се да питаш правилно

1. Не задавай въпроси, които изискват едносрични отговори

Питай така, че клиентът да трябва да ти разказва. Насърчавай го да говори.

2. Не давай на клиента си готови отговори, които той трябва само да потвърди

„Значи вие искате информативен текст, в по-строг стил, който да убеди потребителите, че продуктът ви е без странични ефекти?“ На този чудесен въпрос най-вероятно ще ти отговорят с „да“, проблемът е кой какво разбира под „по-строг стил“. Задай първо един куп други въпроси и когато си получил задоволително количество информация, и си сигурен, че говорите за едно и също нещо, изстреляй подобен обобщаващ въпрос.

3. Внимавай с конкретните примери

Докато работех в рекламна агенция, често ставах свидетел на следната ситуация: колега дизайнер трябва да предложи идеен проект; разработва го и включва в него примерна снимка. Клиентът е предупреден, че това е само илюстрация на идеята, че ще има промени, че снимката няма да е същата. И дори е съгласен. Одобрява всичко. Но! следващите два месеца минават в мъки и търсене на същата снимка с по-добро качество, издирване на автора й и какви ли още не детективски задачки-закачки, защото на клиента тази най му харесва.

Клиентите са симпатични човешки същества с повече или по-малко въображение, което категорично отказва да работи в най-неподходящия за теб момент. С посочването на примерни текстове положението е по-добро, но не много.

4. Не задавай въпроси, свързани само с конкретния проект

Опитай се да разбереш какво харесва клиентът ти като цяло. Няма нищо лошо между въпросите да има и такива свързани с кино, книги, музика, реклами, любими цветове. Разбира се, постарай се да ги вмъкнеш така, че да звучат естествено в този работен контекст, а не като случайно изпаднали странички от лексикон.

Зададох правилните въпроси, получих всички отговори, но не разбрах какво иска клиентът 

Защото си слушал само това, което ти казва и си търсил директен отговор. А много често той не може да ти го даде. Помисли отново за начина му на изразяване; за местата, на които изглежда като да си противоречи; за това, което ти е казал, че иска или си представя и любимите му филми, книги, реклами (има ли несъответствие между тях, няма ли). Истинският отговор на този така важен въпрос „Какво иска клиентът“ много често е между всички объркани и насипани факти, обяснения, описания, които получаваш и текущите му рекламни материали. Обикновено какво наистина мислим си проличава в разминаването между това, което говорим и това, което правим. Търси по-внимателно. 

Прочети още две статии по темата: „Питащият фрийлансър“ и „Голямото налучкване“. Втората е специално за клиенти, които искат да работят ефективно с фрийлансъри.

п. с. Ако много се обезкуражиш, препрочети си финала на статията „Две причини клиентът да се откаже след като си започнал работа“.

⇒ За да се подготвиш за изцяло успешна фрийланс дейност, виж програмата на онлайн видео курса „Как да успея на свободна практика“ и го запиши.