Това беше второто лято, в което успях да почивам два пълни месеца. При това, този път, пълноценно. Без да си мисля, че нещо пропускам в професионален план и без да се тревожа от въпроси като „какво ще правя, ако клиентите забравят за мен“ (да, дългогодишните фрийлансъри, които по принцип нямат проблеми с поръчките, също си задават този въпрос и от време на време се борят с подобни страхове).
Намирам го за изключително продуктивен период. Правилно прочете, в статията обяснявам защо.
Вероятно знаеш добре, че да отделиш повече време за подготовка, значи да съкратиш значително времето за работа, да сведеш евентуалните грешки до минимум и да реагираш адекватно в критични ситуации.
Напомням ти го отново днес и ти препоръчвам да минеш през моя кратък чеклист, за да си сигурен, че си наистина готов за нови работни подвизи. Провери:
Ако нещо ти липсва, в тази статия има достатъчно шаблони, таблици и примери за сваляне, за да си го набавиш.
Помниш ли темата, която подхванахме преди два месеца в блога, за честата липса на разбиране и подкрепа за фрийлансърите от техните семейства? Оказа се, че тя е болна и важна за много хора. Получих много истории и коментари на лични съобщения и по мейл. Те очертаха основните проблеми и въпроси, на които почти всеки фрийлансър търси отговор в един или друг етап от живота си.
Помолих бизнес психолога доктор Юлика Новкова да ти даде насоки и инструменти за справяне със семейните и личностните конфликти, които предизвиква пренебрежението на близките ти към твоята работа и тя се съгласи.
Едно четене не стига, за да се осмисли всяка стъпка, която е споделила с нас. Прочети статията и си я запази, защото съм сигурна, че в труден момент ще имаш нужда да се върнеш, да я препрочетеш, да намериш точния отговор на всички въпроси в нея, за да се помириш със себе си и околните.
Убедена съм, че написаното от Юлика може да ти помогне, стига да имаш воля и търпение да го приложиш.
Нарочно публикувам статията ѝ като последна за този работен сезон. Нека това бъде летният ти фокус – намирането на начин да си в мир със себе си, с начина си на работа и с близките си хора.
Блогът излиза в почивка до септември. Ако искаш да получаваш избрани статии, допълнителни съвети и инфо къде какви са условията за бавно пътуване с деца и работа по гръцките земи, абонирай се. Ще получаваш мейл от мен веднъж седмично, в понеделник.
Приятно четене, успешно решаване на дилемата „свобода или пари“ и хубаво лято!
И как да се справиш с това
Преди две седмици ти разказах кога баща ми осъзна, че фрийлансът е сериозно занимание и престана да ме пита няма ли да си намеря „нормална работа“, и те помолих да ми споделиш кога твоите близки започнаха да проявяват уважение и разбиране към работата ти на свободна практика.
Бях обещала, че ще включа в днешната статия най-интересните истории с имената на хората, които ги разказват, както и с линкове към сайтовете им. Не очаквах, че повечето споделяния ще дойдат по имейл или на лични съобщения и ще са пълни с толкова горчивина. За да уважа личното пространство на всички, които ми писаха, няма да публикувам конкретни истории, имена и линкове.
Вместо това, на базата на получените истории, ще се опитам да посоча най-честите причини, поради които близките ни се отнасят със скептицизъм или недоверие към нашата фрийланс работа. Ще ти споделя и възможни начини за разрешение на проблема. Ако никой от тях не може да се приложи към твоя случай, поне ще ти остане облекчението, че не си сам. Почти всеки фрийлансър изпада в подобна ситуация, когато излиза на свободна практика. Не си повреден, не си недостатъчен или недобър, не си и необичан, напротив.
Баща ми винаги е мечтал за мен да съм човек с кариера. Много искаше да стана адвокат или лекар. Не станах. Надяваше се поне да печеля добре и да се оправям финансово. Дойде кризата от 2009 година и вече не се оправях. И не само това, ами реших, че ще изляза на свободна практика. Както съм разказвала многократно, първата ми година като фрийлансър беше годината на големия рев. Нищо не се получаваше или поне не се получаваше лесно. Често имах нужда от подкрепа, не само морална, ами и чисто финансова. Получавах я и от родителите, и от приятелите си. Дори от татко. Но през цялото време, го усещах как с нетърпение чака да си намеря истинска работа.
Аз обаче стисках зъби, грешах на воля, учех се от грешките си и постепенно успях да изградя стабилна свободна практика. Особено удоволствие ми носеше да ме изберат за външен изпълнител рекламни агенции, в които преди години, по време на кризата, съм кандидатствала за работа без резултат. Така през 2012 година работих с прекрасните колеги от „Огилви“. В някакъв момент ми предложиха да остана при тях на трудов договор с много добра за онзи период заплата. Изкушението беше голямо, но премислих и отказах. Останах си фрийлансър.
Това беше напълно неразбираемо за баща ми. Той смяташе, че съм взела глупаво решение, за което ще съжалявам. Усещах недоволството, неразбирането, неодобрението му. Те съпътстваха нашите разговори още една-две години.
Какво промени мнението му? Един договор с българското представителство на голяма британска фирма.
Пак пътувахме нанякъде, когато се оказа, че договорът трябва да се изпринти и да се изпрати на клиента още веднъж. И кой, кой да го свърши – мама и татко. Майка ми го принтирала, баща ми тръгнал да го изпраща и погледнал какво пише. Помня, че се беше впечатлил от сумата и от работното време (времето за изпълнение на поръчката), за което ще я получа. Оттогава никога не ме е питал кога ще си намеря истинска работа. Виждам, че е спокоен за мен и смятам, че дори е забравил, че някога е бил недоволен и скептичен от желанието ми да съм фрийлансър.
+ таблица, която да свалиш и да попълниш
За да имаш клиенти, трябва да популяризираш услугите си. Колкото по-добре се справяш с тази задача, толкова по-малко време ще отделяш за търсене на поръчки и кандидатстване по обяви. В същото време ще имаш по-интересна и по-добре платена работа. Стига разбира се да популяризираш услугите си на подходящите за теб места и да проявиш постоянство.
Как да го направиш?
Планирай. Разпиши си простичък план, кога, как и къде ще влагаш времето и усилията си. Прочети статията, свали си примерната таблица-план за популяризиране на услугите ти и я попълни. Можеш да я редактираш, както пожелаеш и да я адаптираш, така че да е удобна за твоите нужди, цели, дейност.
Колкото и да си обича работата човек, идва момент, в който му доскучава. Това важи с пълна сила и за фрийлансърството.
Разрешавал си вече десетки или стотици пъти основните видове клиентски проблеми, типични за твоята сфера. Сблъсквал си се с най-разнообразни професионални предизвикателства и не усещаш напоследък да има такива. Подходът ти към клиентите и към различните типове задачи, които ти възлагат вече е тестван, усъвършенстван и работи безотказно.
Това, от една страна, е добре. Вече не се бориш с излишни проблеми, не се вълнуваш особено, когато започваш поръчка на нов клиент и приключваш със задачите си много по-бързо.
От друга страна, ти се струва, че се трудиш по задължение, няма я радостта от откривателството, малко ти е скучно, разсейваш се лесно, като че ли не си съвсем удовлетворен и си доста уморен.
Вземи мерки, нещата няма да се променят от само себе си. Могат най-вече да се влошат.