И как да се справиш с това
Преди две седмици ти разказах кога баща ми осъзна, че фрийлансът е сериозно занимание и престана да ме пита няма ли да си намеря „нормална работа“, и те помолих да ми споделиш кога твоите близки започнаха да проявяват уважение и разбиране към работата ти на свободна практика.
Бях обещала, че ще включа в днешната статия най-интересните истории с имената на хората, които ги разказват, както и с линкове към сайтовете им. Не очаквах, че повечето споделяния ще дойдат по имейл или на лични съобщения и ще са пълни с толкова горчивина. За да уважа личното пространство на всички, които ми писаха, няма да публикувам конкретни истории, имена и линкове.
Вместо това, на базата на получените истории, ще се опитам да посоча най-честите причини, поради които близките ни се отнасят със скептицизъм или недоверие към нашата фрийланс работа. Ще ти споделя и възможни начини за разрешение на проблема. Ако никой от тях не може да се приложи към твоя случай, поне ще ти остане облекчението, че не си сам. Почти всеки фрийлансър изпада в подобна ситуация, когато излиза на свободна практика. Не си повреден, не си недостатъчен или недобър, не си и необичан, напротив.