Вярно е, че имах планове да работя за себе си, но ако някой ме беше попитал кога смятам да се случи това, щях неопределено да отговоря: “После.”
Преди кризата да помете малкото криейтив студио, в което работех, бях свикнала на следните правила: прави каквото искаш, работи, когато и където искаш, важното е работата да е свършена.
Бях наясно, че ще ми е трудно да свикна с шеф и нови правила, които да ограничават времето ми или да объркват начина ми на работа.
И все пак пусках CV-та. Със същия успех можех да правя от тях хартиени лястовички и да ги мятам през балкона.
Междувременно, с помощта на приятели си направих портфолио и се регистрирах в GetAFreelancer и още няколко чужди сайта за фрийленс. Истина е, че ако си нов, нямаш препоръки и вече изпълнени проекти, минават месеци преди да вземеш поръчка. Аз имах късмет. Не чаках дълго. Взех общо три поръчки. Разбира се те не бяха кой знае колко интересни – писане на коментари, пренаписване на статии, или добре платени. Завърших ги и се отказах. Не мислех, че пренаписването на статии за американски сайтове ще ме накара да се чувствам добре.
Намерих три български форума, в които си пуснах обява.
Предприемач
WebmasterBG
Българският freelance форум
За перипетиите с ценообразуването, клиентите, изискванията, начините на плащане, ще ви разкажа по-нататък. Истината е, че спрях да пускам CV-та. И без да се усетя навъртях вече година и половина стаж като freelancer.
