Author Archives: Ivanka Mogilska

Ти си фрийлансър и искаш да поддържаш блог на тематика, свързана с професията ти. Или имаш фирма и си решил, че ти е необходим фирмен блог. Независимо какъв ти е случаят разполагаш с 3 варианта за действие:

1. да потърсиш копирайтър, който може да предложи не просто писане на статии, а цялостна концепция за развитие на блога ти. Това включва предложение за подходящи категории, измисляне на теми и рубрики за месеци напред, намиране на верния тон на общуване с клиентите, etc.
2. Да измислиш всичко и да подаваш теми и указания на копирайтъра, според които той да подготвя необходимите текстове.
3. Да си поддържаш блога сам.

При всички случаи, за да има успех начинанието ти трябва да си предварително наясно със следните 3 неща.

Continue reading →

Въпросът „Как се справят майките, които работят на свободна практика“ не спира да ме гложди. От доста време издирвам поне едно от тези митични същества, което да бъде гост в блога и да сподели опита си. И най-сетне успях да намеря, дори не една майка фрийлансър, а цели две!

Представям ти Мая Цанева − майка, фрийланс журналист и PR специалист, която интервюира Мая Донева − международен обучител по младежки програми.

Четивото е интересно, полезно, забавно и се надявам да е само първото от цяла поредица по темата.

Continue reading →

Какво значи да си юрист-фрийлансър и как така правиш едни и същи неща, но веднъж са ти скучни и неприятни, а друг път ги вършиш с удоволствие? Тези два въпроса ще ти разясни днес Мирослав Моравски – адвокат и правен съветник в сферата на гражданското, търговското право и интелектуалната собственост – който ми изпрати своята история за рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“.

Пожелавам ти приятно четене. И напомням – ти също можеш да представиш себе си и своята работа в „Свободна практика“, прочети как и ми пиши.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

Continue reading →

Вече вероятно си се досетил, че кратък седмичен коментар няма да има. Това, което не подозираш е, че ти отправям покана за среща. Вярно, няма да е на фрийлансърска тема, ще си говорим по-скоро за пътешествия, книги и истории, но може би това също ще ти е интересно.

Ето и повече подробности.

Преди два-три месеца издателство „Жанет 45“ преиздаде последния ми роман – „Внезапни улици“ и следващата седмица ще гостувам с него в Пазарджик, Асеновград и Пловдив. Ще разказвам за книгата и за други пътешествия и ще чета съвсем нови-новенички кратки разкази. Ако упражняваш свободната си практика в някой от тези градове, заповядай, ще се радвам да се запознаем на живо.

Разгледай програмата, за да разбереш къде,  кога, какво.

Continue reading →

Припомням ти накратко какво провокира написването на този пост. Незнайна фирма се опитва да привлече клиенти чрез телефонен маркетинг. Дамата, която ми се обажда не успява да ми представи нито фирма, нито услугите й, но ме убеждава, че те ще ми помогнат да развия бизнеса си и ще ми намират клиенти. Вместо да отговори на въпросите ми, тя предлага да се срещна с техния мениджър. Отказвам й  и я моля да ми изпрати имейл. Повече прочети в статията „5 съвета за фрийлансъри, които искат да привличат клиенти с телефонен маркетинг“.

И така стигаме до същината – как се пише имейл на потенциален клиент, който е проявил интерес към твоите услуги/продукти след телефонен разговор. Ще си позволя да използвам като пример имейла, който получих от незнайната фирма 2 седмици след проведения телефонен разговор.

Преди да започна да го разглеждам по точки, ще те посъветвам следното – не чакай 2 седмици, за да изпратиш информация за продуктите/услугите си на потенциален клиент. Той отдавна вече ще е забравил вашия разговор и малката преднина, която си спечелил, ще се е стопила безвъзвратно. Както се казва „Язък за барута!“

Сега вече започвам с бележките по абзаци.

Continue reading →

Преди 7 години, когато бях съвсем начинаещ фрийлансър, към края на февруари започна да ме тормози един въпрос – като не ходя на работа, кой ще ми върже мартеница на първи март?

Може да ти се вижда смешно и маловажно, обаче за мен си беше проблем. И да, имах по-сериозни неща, за които да се тревожа, но те не ме притесняваха чак толкова. Опитах се да си направя среща с някой приятел. За проклетия, всички бяха заети точно на първи. Разбира се, аз не пропуснах да ги уведомя за окаяното положение, в което съм изпаднала – няма кой една мартеница да ми върже – но не помогна.

Continue reading →