Как да се аргументирам и да водя градивен спор с клиент

Познавам хора, които са готови да заемат коренно противоположна позиция от собствената си по някой въпрос, само за да могат да поспорят. И наистина, ако ти и опонентът ти умеете да водите спор, а не просто да се дърлите и обиждате, това е занимание приятно и полезно.

На теб също ще ти е от полза да се научиш как да спориш с партньори, колеги, клиенти, как да се аргументираш, как да ги убеждаваш, че идеите, които им предлагаш, ще работят за тях. (Който не е страдал, че клиенти са му опропастили идеите, нека признае с какво ги е упойвал.)

Темата е обширна, затова приеми тази статия като стъпка към овладяването на всичко необходимо за ефективен спор.

1. Уважавай опонента си и го изслушвай. Отнасяй се с него така, както искаш той да се отнася с теб. Ако си заел позицията на единствения, който знае истината, размахваш пръст и се държиш обидно и снизходително, човекът срещу теб ще ти отговори със същото или ще се опита да те уязви по друг начин. При всяко положение ще спре да те слуша и смисленият спор ще приключи още преди да е започнал истински. Ако не изслушваш опонента си и го прекъсваш – също. Ако единият от двама ви не чува какво казва другият, пак няма спор, има хора, които стоят един срещу друг и всеки си повтаря неговото.

2. Научи се да ги разпознаваш и да не се подвеждаш по логически грешки. А част от тях е най-добре изобщо да не ги ползваш – например атаката срещу личност, не срещу идея. Грозно е, издава безсилие и ако минете изцяло на лични нападки, авторитетът и на двете страни отива на кино.

Непотвърдени факти, неясни твърдения, прибързани обобщения, фалшиви дилеми – прочети повече за видовете логически грешки, ще се изненадаш колко много от тях използваш, когато спориш или каква голяма част прилагат опонентите ти.

3. Аргументирай се. Използвай логика и доказателства от достоверни, авторитетни източници. Съобрази езика си с познанията и образованието на човека, с когото спориш. Ако засипеш клиента си с термини от маркетинга и рекламата, с които не е наясно, дори казаното от теб да е вярно, той няма да го разбере.

Обяснявай. Не настоявай, че идеята ти е супер, защото е… супер. Кажи на клиента си защо смяташ, че твоята идея ще работи в негова полза. Докажи му го. И се уверявай периодично, че говорите на един език.

4. Увери се, че разбираш аргументите на опонента си. Защото може и да не е така. Отвори си ушите, ако нещо не ти е ясно питай и искай от него да изясни едно или друго понятие, което може да се приема двузначно.

5. Прецени дали да ползваш и емоционални аргументи. Ако си цъкнал на линка от точка 2, знаеш че те също влизат в графата „логически грешки“. Но понякога са единственият начин да убедиш опонента си в това, което ти е важно. За съжаление (или за радост, кой знае) хората в повечето случаи са емоционални, а не рационални същества.

6. Не позволявай да те разсейват и да сменят темата. Този похват се числи към логическите грешки, но е толкова често използван и важен, че реших да пиша за него и отделно. Ако усетиш, че събеседникът ти се опитва да смени темата, върни го обратно. Ако те затрупа с въпроси и проблеми за решаване, отхвърляй ги един по един, а най-добре го накарай да се придържа към основната тема, по която спорите.

7. Не дръж на твоето, ако разбереш, че за нещо грешиш или не го знаеш. По-добре е да си признаеш навреме. Така няма да изглеждаш смешно, а и все още имаш шанс с други, разумни аргументи да убедиш опонента си да приеме твоето мнение, гледна точка, etc. Ако решиш да настояваш до край на своето, вероятността да загубиш спора, да станеш смешен и да загубиш всякакъв авторитет в очите на другата страна, си е съвсем реална.

8. Не дразни човека срещу теб нарочно. Нищо смислено няма да постигнеш. Особено когато става въпрос за разговор с клиент или партньор. Покажи, докажи, че целта в случая е не да си начешете крастата. Целта е да убедиш опонента си, че това, което предлагаш наистина ще му свърши работа.

9. Знай кога да спреш. Понякога, независимо, че си внимателен към опонента си, изслушваш го, признаваш неговите добри идеи, аргументираш се добре, не можеш да го убедиш в своето. Не си мисли, че ако продължиш да спориш с него с часове, това ще се случи. Освен ако нямаш голям коз, който пазиш до пълното омаломощаване на отсрещната страна. От един момент нататък спорът става безсмислен, лесно излиза от релси и минава към лични нападки или се размива в други теми и започва да е спор по принцип.

10. Не се изкушавай последната дума да е твоя. В повечето случаи изглежда детинско, кара другия да се чувства зле, не ти носи нищо освен мимолетно удовлетворение.

Докато спориш, помни че важното е да накараш човека срещу теб да приеме твоята гледна точка, твоята идея, а не да му докажеш колко си по-прав, по-умен и въобще „по-“. Избягвай да се горещиш, да действаш емоционално. Експериментирай с техниките, упражнявай се да убеждаваш другите в идеите си (или да направят това, което искаш) и в някакъв момент ще усетиш, че ти се получава с лекота.

Ако досега не си чел нищо по темата, започни с нещо съвсем лесно и приятно. Например „Сладоледена реторика“ на издателство „Точица“. Тя е написана, за да научи децата да водят спор и да убеждават възрастните да… им купят сладолед, най-общо казано. Примерите са ясни, простички, забавни – ще са полезни и за теб.

Прегледай и статията „Как да отговарям на негативни коментари в социалните мрежи“, също ще ти е от полза.

И успешна седмица от мен!