Пътуваш ли вече или все още не смееш да хлопнеш вратата на апартамента, да метнеш раница на гръб и да поемеш към нови места? Разбирам колебанието ти. И аз съм го изпитвала на два пъти – преди за първи път да поема на пътешествие, комбинирано с работа, и преди да поема за първи път на пътешествие, комбинирано с работа и гледане на малко дете. Във втория случай колебанието и тревогите ми бяха много по-големи. (Хлапето беше на две години и половина.)
В първите две статии от поредицата за работа и пътуване ти подсказах как е добре да се подготвиш за път, какво да си вземеш, за да си продуктивен и как да си планираш и организираш пътуването и задачите.
Днес споделям с теб някои съвети и препоръки за пътуване и работа с дете. Може би те ще ти помогнат да се решиш, да стегнеш семейния куфар и да прекараш с хлапето и партньора си незабравимо лято.
1. Поговорете си предварително с твоя партньор кой какви задачи е готов да поеме
За дребните задачи този разговор ще го водите периодично, може би всеки път, в който се местите на ново място. За по-големите обаче е добре да се уточните предварително. Така няма да има разочаровани. Напомням, че говорим за дълго пътуване – месец-два-три.
Разберете се кой колко часа на ден трябва/иска да работи
Ако и двамата сте фрийлансъри, ще ви е по-лесно да се напаснете. Може единият да работи основно сутрин, другият следобед, да си определяте часове за почивка, разходки, разглеждане на забележителности, да доработвате вечер, след като детето заспи, да си взимате по ден-два почивка, когато нямате кой знае колко работа и да се трудите повече, когато имате интересни, добре платени задачи. Всичко зависи от организационните умения и гъвкавостта ви.
Ако единият работи дистанционно, 8 часа, а другият е фрийлансър, е малко по-сложно. Този, който е на свободна практика ще трябва да намали поръчките си и вероятно да работи, докато дете спи следобед и вечер.
Ако и двамата работите дистанционно, по 8 часа, детето ви е малко и има нужда от много внимание, вземете си помощник – бавачка, баба, дядо, леля*. Иначе не съм сигурна, че ще ви се получи.
При всяко положение е важно да уточните предварително кой по колко часа иска/трябва да работи. Имай предвид, че компромисите са неизбежни и за месец-два-три не са болка за умиране. Когато говориш с половинката си, подходете без емоции и максимално прагматично. Ако трябва да избирате, нека този, който изкарва повече, да има повече време за работа.
*Идеята за пътуване с още някой, който да помага в грижите за детето не е лоша и когато и двамата сте на свободна практика. Вярно, разходите са повече, но ако и двамата можете да работите и да изкарвате повече, отколкото харчите за още един човек, защо не? В този случай освен разходите, трябва да обмислите и факта, че ще се съобразявате с трети човек и ще съжителствате с него през цялото време. Ако не се разбирате добре и не сте готови на компромиси, това може да ви се стори тежко и тягостно, независимо дали третият човек е бавачка или роднина.
Обсъди с половинката си кой как си представя пътешествието и какво очаква
Може единият да иска да обикаля музеи и галерии, а другият да стои на брега на морето, докато детето се опитва да натъпче целия пясък от плажа в кофичката си. И двете желания могат да се осъществят. Просто изговорете и планирайте кое кога да правите и обсъдете дали искате да го правите заедно или поотделно. Може, докато единият е с хлапето на плажа, другият да посети музей.
Домакинската работа също трябва да се разпредели. Ако сте на хотел, чистенето в голяма степен отпада от задачите ви. Готвенето също, защото ще хапвате на ресторант. Ако наемате къщи и апартаменти обаче, или пътувате с каравана, или сте на палатка, нещата стоят по-различно. Трябва да се пазарува, готви, чисти, да се мият чинии.
Вярно е, че нещата малко или много ще се променят при всяко местене на ново място, но е важно предварително и ти, и партньорът ти да имате готовност да си разпределите задълженията.
2. Забрави обичайните си представи за работа и почивка
Обикновено работиш, докато детето е на градина и после си играеш с него и се занимаваш с всичко останало. Е, докато сте на път няма да е така. Няма да имаш време за работа, непрекъсвана от нищо. Приеми го и се настрой да се трудиш по-фокусирано в по-кратки интервали от време, с по-добро планиране на задачите и с договаряне на по-дълги срокове за изпълнение на поръчките.
Обикновено, когато пътуваш, почиваш и разполагаш с цялото време, за да се разхождаш, да разглеждаш забележителности, да се излежаваш на плажа и да играеш с детето. Е, този път не пътуваш за почивка, а сменяш начина си на живот за известно време. Приеми, че няма да можеш да ходиш на разходки и плаж по цял ден, че няма да можеш да обикаляш музеи, галерии и забележителности от зори. Всъщност, вероятно дори няма да успяваш да го правиш всеки ден. И това Е нормално. Когато живееш на едно място не търчиш по забележителности, изложби, концерти и заведения всеки ден, нали така?
3. Планирай по-дълъг престой на едно място
Така можете да работите до 16 часа например и след като детето се събуди от следобеден сън, да се разхождате, да плажувате, да правите каквото друго искате. Ако искаш да опознаеш по-обстойно някое място, ще ти е необходимо повече време.
Когато избираш място за настаняване, взимай предвид:
- колко е далеч от плажа, центъра на града, магазините (всичко това може да се провери с 10 минути повече ровене в Интернет);
- има ли двор или детска площадка наблизо;
- на булевард/площад ли се намира, или на тиха уличка.
Важно е всеки от възрастните членове на семейството да стига сам до магазини, детски площадки, плаж. Ако и двамата шофирате, този проблем не стои. Но ако само единият е шофьор, е най-добре да наемате място за настаняване на пешеходно разстояние от важните за вас и детето места.
4. Запаси се с идеи за забавления с подръчни средства
Няма как да помъкнеш един куфар с играчки, а и не е нужно. Всичко около детето ти ще е ново и то изобщо няма да обърне внимание на нещата, с които си е играло у дома. Вземи му 2-3 малки, любими играчки и разчитай на подръчни средства на място.
Камъни, листа, пръчки, цветя, треви, листове хартия, връвчици, дъсчици, пластмасови чаши, празни кенчета – всичко, което ти попадне може да се използва за игра. Нека хлапето брои и сортира тревички, строи кули от чаши или камъни, прави лодки от дъсчици, подрежда мозайки от камъчета, рисува с пръчка в пясъка и праха, пише букви пак там.
Използвай любопитството му, за да си спечелиш време за писане на един мейл или една статия. Карай го да търси определен вид цветя, да събира материал за къщичката, която ще построите заедно след като си свършиш работата, etc.
Информирай детето от сутринта какво ще правите след като приключиш с работните си задачи. И при всеки опит за мрънкане от негова страна или когато започне да те разсейва твърде много, напомни, че докато не свършиш, няма как да излезете, да отидете на плаж, на площадка, на разходка, на сладкарница.
Поощрявай самостоятелните занимания с похвали колко е пораснало и разумно детето, как се държи като голям човек. Кажи му, че докато то си е играло си успял да си свършиш работата, затова днес може да добавите още нещо към плана за свободното време и му предложи да избере какво (не му давай повече от две възможности, ще го затрудниш).
Винаги дръж под ръка леген(и) с вода и канчета. Лято е, жега е, остави го да се мокри на воля. Играта с вода ти осигурява поне час спокойствие.
Пускай на хлапето приказки за слушане. Така ще се забавлява, ще тренира слушането с разбиране и концентрацията си, ще провокираш въображението му и ще имаш време за работа. Ако има и люлка, в която детето да седи и да слуша, времето ти може да се увеличи двойно. След като приключиш може да обсъдите какво се е случвало, кой му е любимият герой и защо и подобни. Препоръчвам ти старите драматизации на приказки, с много песни и прекрасни актьори, качени в „Грамофонче“. Пробвай и Storytel, в който под формата на аудио книги има нови и стари детски заглавия, а от месец вече може да се слуша и моята книга с приказки „Шарени сапунени балони“.
Включи го в разпределението на домакинските задължения. Да, на две и половина може да слага покривалата на леглата, своето и на мама и тати. Бавно, не много добре, но може. Може да мие пластмасова и метална посуда. Може да слага прибори за хранене, когато сервираш обяда и вечерята. Ако е по-голямо, може да реже (с нож за мазане на масло например) картофи, да ги бели, да бърка яйца, да почиства масата (така или иначе някой възрастен вероятно отговаря за почистването на пода). Хлапето е гордо, че помага, прекарали сте време заедно, научило е още нещо, спестило ти е няколко минути, които може да прекарате в гъделичкане и смях.
5. Приложи съветите от предишните две статии
- Как да се подготвиш и какво да вземеш със себе си, ако работиш и пътуваш през лятото. Да, с бебе/малко дете в колата може да се работи, непременно си вземи зарядното за лаптоп за кола.
- Как да планираш работата и пътуването си, така че да извлечеш максимума и от двете. Точка 7 от тази статия важи с двойна сила, когато си с дете.
Отпусни се и се кефи. С дете на път е изтощително, но забавно. Радостта му е безмерна, удивлението от всичко ново – заразително. Скуката, докати ти работиш, го провокира да се забавлява само. На него му е добре. Остава ти да се пребориш със себе си и да спреш да се нервиш, защото нещата с клиентите, мястото за настаняване, детето, времето за почивка не са както трябва според теб и да ги приемаш, и да им се наслаждаваш такива, каквито са. Така или иначе, през есента ще се приберете у дома и отново ще влезеш в обичайния си ритъм.
Е, реши ли се? Стягаш ли багажа? Ако имаш още въпроси по темата, пиши ми в коментарите под поста. Ще ти отговоря.