Малко се говори за страха от счетоводството и за отношението към парите на фрийлансърите – два решаващи фактора за успеха на всяка свободна практика.
В днешното интервю Нина Чочева – фрийлансър и създател на два бранда – говори и за това, наред с всички други интересни и полезни теми за фрийланса, които засяга.
Ако се чудиш дали:
- ще можеш да създадеш бизнес сам, или е по-добре да си намериш съдружник;
- да развиеш още един бранд, или да си кюташ и да си правиш каквото си знаеш;
- да заложиш изцяло на дигитален маркетинг, или да правиш и офлайн събития –
прочети първия за годината материал в рубриката на Александра Джанедва „Разкажи ми как стана фрийлансър“. В него ще намериш отговори и вдъхновение.
Нина Чочева: Когато всичко зависи от теб, няма връщане назад
Нина, здравей, ще се представиш ли накратко пред читателите на „Свободна
практика“?
Здравейте! 🙂 Казвам се Нина Чочева. Родена съм в Пазарджик, но от 23 години работя и живея в Пловдив. В езиковата гимназия в Пазарджик беше и моята първа среща с френския език, който стана сериозна част от моя личен и професионален живот. След това продължих в Пловдивския университет, където завърших бакалавърска степен по български и френски език, а по-късно и магистратура по превод.
Аз съм преподавател франкофон, кариерен консултант, преводач, редактор и жури в конкурси.
⇒ Създател съм на Франколандия – мястото, където френски се учи за образователен и професионален успех, и на Careerium – платформа за кариерно ориентиране и информиране на младежи.
Каква беше първата ти работа?
Започнах да си търся работа с френски в годините 2005 – 2007 и беше много трудно. Освен преводач нямаше други професионални възможности и търсенето беше основно с английски.
Първата ми сериозна работа на трудов договор беше случайна, във франкофонски център в Пловдив, където се чувствах прекрасно. Аз съм отличен организатор и съм много дисциплинирана. След само 3 г. сама реших да напусна, защото видях в реална среда какви са възможностите за университетска кариера, която аз припознавах още като студентка.
⇒ Съвсем съзнателно си тръгнах от сигурна работа на заплата, за да стана докторант. Беше несигурно за мен, не знаех какво ме чака, но го исках. Върнах се в Пловдивския университет, за да напиша дисертацията си по френски, която защитих през 2014 г.
А как избра да работиш на свободна практика?
През годините преподавах на много различни места – в университета, в частни езикови центрове. Винаги съм се чувствала ангажирана с целия процес и никога не съм била просто преподавател, прави ми впечатление, когато организацията куца или има нужда от подобрения.
⇒ В един момент си дадох сметка, че аз вече имам натрупаната практика като преподавател, имам и докторската степен, имам извървян път и установени методики на преподаване, моите ученици имаха постигнати резултати.
Искаше ми се да имам собствен езиков център и с моя приятелка и колежка създадохме такъв. По ред причини нещата не се получиха така, както си ги представяхме, и въпреки че се разделихме, взаимоотношенията ни са добри.
В този момент бях на кантар – дали да отида да работя на заплата или да продължа сама на свободна практика. Вече бях на такава възраст, а и характерът ми е сложен лъвски ☺, че ми беше трудно да си представя друг да ми определя работното време.
На колко години беше, ако си съгласна да споделиш?
Регистрирах се като свободна професия на 40 г. Не се случи по-рано, макар че бях готова, заради трагични събития в личния ми живот.
От какво се тревожеше най-много в този момент?
За разлика от повечето фрийлансъри в началото на моята практика аз не се страхувах дали и как ще намирам клиенти. Аз вече имах името, имах учениците и препоръките.
⇒ Големият страх беше от излизането на светло, така да кажа, и от счетоводството.
Защо точно от това се притесняваше?
Защото във фирмата, която имах с моята съдружничка, това беше материя, от която нищо не разбирах. Така че, когато реших да работя за себе си, бях наясно, че пак ще се сблъскам с гадното счетоводство и ще трябва да понауча някои основни неща.
Слава богу, попаднах на счетоводител, който много добре ми разясни отговорностите и разликите между фирма и свободна професия. И аз съм ѝ много благодарна!
⇒ Началото на моята свободна практика се случи след като бях съдружник във фирма и след като преодолях страха си от счетоводната част. Според мен това е голяма тъмна дупка за много настоящи и бъдещи фрийлансъри.
Ти вече каза за двата бранда, които развиваш – Франколандия и Careerium. Как се роди идеята за тях? Първо за Франколонадия да ни разкажеш.
Създаването на Франколандия беше логично следствие от моя 15 годишен опит като преподавател по френски език. Беше дълго обмисляна и отлагана стъпка, но през август 2023 г. пуснах сайта, за да опиша опита и услугите си.
⇒ Откакто взех решението, че сама ще управлявам кариерата си, започнах и много внимателно да избирам партньорствата си, т.е. с кого аз искам да работя.
⇒ Тук искам да вмъкна един съвет към начинаещите фрийлансъри, ако позволиш: никой няма да дойде да почука на вратата ви, за да ви каже: „О, скъпа/скъпи, ти си с докторска степен, заповядай да направиш това и това.“ Напротив, ние трябва да сме търсещи и проактивни.
По този начин започнах две от най-успешните си партньорства до момента – с фондация „Миню Балкански“ и със сдружение „Аз мога – тук и сега“. Силно вярвам, че проактивността на фрийлансърите е много, много ключова стъпка.
⇒ Другото, което смятам за важно е да не развиваме бранда си изцяло онлайн, а винаги да търсим възможности за офлайн контакти и партньорства.
Ще разкажеш ли как се насочи към кариерното консултиране?
Наблюдавам учениците от години и виждам, че те са засипани от информация, но не знаят как да я анализират и използват. В един момент забелязах, че се притесняват дори да зададат въпрос. Имат нужда някой да подреди задачите и приоритетите им.
Девизът на Франколандия е „Бъди грамотен, информиран и ориентиран“. Виждаш ли,
още тук съм имала идеята?!
Затова и аз винаги питам моите ученици – „Какво ще правиш след училище, как си представяш живота след матурите и бала, когато няма да имаш вече училищна програма, учители и родителски срещи?”
⇒ Появата на Careerium една година по-късно беше съвсем естествена и се роди от ежедневната ми работа с учениците във Франколандия. Винаги помагам с кандидатстването в България и във Франция, коригирам мотивационни писма, започваме да упражняваме говорене и подготовка за френски сертификат, казвам как да проучват информацията в мрежата, ползвам лични контакти за препоръки и професии, с които да се запознаят. Защо го правя ли? Защото ми пука какво ще се случи с тези ученици и студенти! Ето така кръгът се затвори, но двете услуги – френски и кариерно ориентиране – се бъркаха.
Това ли наложи отделянето на Careerium в отделен бранд?
Да. Идеята да ги разделя дойде от събитията, на които участвах и на които ми задаваха въпроса „само франкофони ли консултирате?“. Дойде и от моето желание да надградя над френския. Исках да развия нови умения и да имам още една професия.
Записах се в обучение за кариерни консултанти по програмата Global Development Career Facilitator с международен сертификат и после всичко се разви съвсем естествено.
Имаше ли момент, в който се чудеше как ще се справиш с всички нови неща? На 20 години още носим розови очила, а на 40 имаме повече опит, но и доста предубеждения.
Категорично не. Защото точно житейският опит и желанието е това, което те кара да се развиваш. Когато всичко зависи от теб, няма връщане назад.
Ти вярваш, че след 40 не е проблем да започнем отначало в кариерата?
В никакъв случай не е проблем. Трудно е обаче за жена, която има 20-годишен опит на трудов договор със сигурна заплата и нормирано работно време. Тогава вече страховете са по-големи, защото промяната е по-сериозна и трябва първо да започне от начина на мислене.
⇒ В началото на свободната си практика аз също имах много страхове. Преодолях ги с четене на книги, с поставяне на мини цели и ежедневни действия с фокус върху действието.
Кое ти беше най-трудно в изграждането на бранд в дигитална среда?
След счетоводството техническата част беше другата много сериозна трудност за мен. Първо, аз винаги съм избягвала прекалената показност. В личния ми профил във Фейсбук доскоро нямах мои снимки.
⇒ Този вид „отваряне“, т.е. да си покажа лицето, беше много сериозен преход за мен. Истината е, че няма как без дигитален маркетинг. През доста обучителни програми минах и виждам, че има постоянно какво да се надгражда. Много съм горда, че в социалните мрежи се справям сама, на принципа проба-грешка, но не подхлъзвайки се, че всичко е за моите сфери, имам какво да разказвам и го правя по мой си начин, но и уча всеки ден.
Забелязвам, че ти поддържаш и много активности извън мрежите. Защо това е важно?
Офлайн събитията са важни, защото енергията е различна. Знанието се приема по нов начин. Отивам на една среща, за да науча нещо ново, да се запозная с хора с интереси в тази област.
Дали ще бъде дигитален маркетинг, дали ще бъде свързано с френския, няма значение. Ние сме там, свързани от общи интереси. И личният контакт дава много повече.
Как успяваш с работата по двата бранда, какво ти помага най-много?
Първо желанието, второ – при мен наистина на преден план е организацията на времето и планирането. Това е моя много силна черта и много ми помага. Не правя нещо на всяка цена. Проучвам, подготвям се. Но абсолютно съм категорична, че човек трябва да си прецени силите за това колко дини да носи под една мишница.
⇒ Специално за социалните мрежи и натискът да си навсякъде, смятам, че всеки фрийлансър трябва да приеме, че е невъзможно. Задължително трябва да има и време за почивка.
И за финал искам да те помоля да обобщиш кои са твоите трудно научени уроци до момента?
Първият урок е, че аз мога. Много дълги години си мислех, че не мога сама да правя нещата в бизнеса. Мисля, че научих този урок едва когато създадох двата бранда – абсолютно сама, със собствени сили и време, организация и финансиране.
Вторият урок е, че аз трябва да съм на първо място, а не друг. Не трябва да търся винаги опора в съдружник. Работейки сама, изграждам умения, които ме вдъхновяват да продължавам. Работейки сама (повторението не е случайно), аз и само аз трябва да се грижа за себе си, никой друг няма да го направи вместо мен. Грижата да е първо насочена към себе си, после към другите – семейство и колеги. Не, не е егоистично! В днешния свят е повече от необходимо.
Третият е, че целите се постигат с постоянство.
Четвъртият урок е свързан с нагласата към парите. Аз имах сериозен проблем във
възприемането на парите като средство. Трябваше да поработя по него, да изляза от
зоната си на комфорт, да пътувам, да се запознавам, за да разбера, че парите идват
тогава, когато не ги мислим и не се фокусираме върху тях. А преди правех точно това.
Това са моите уроци и много ще се радвам, ако помогнат и на други фрийлансъри да
се почувстват по-уверени и да не се колебаят да работят на свободна практика.
Запознайте се с работата на Нина
- сайтът на Франколандия
- сайтът на Careerium
- профилът на Нина Чочева в LinkedIn
- страница на Франколандия във Facebook
- страница на Careerium във Facebook
===
Казвам се Александра Джандева – работя на свободна практика като журналист и комуникационен специалист.
Помагам на предприемачите да покажат своята експертиза и да стигнат до точната публика в медиите и социалните мрежи. Поддържам личен блог, с който подкрепям жените да развиват уверено кариерата си.
