Как да продаваме собственото си изкуство – втора част

Три важни съобщения преди да прочетеш днешната статия:

Все още не е късно, припомни си и приложи съветите от наръчника по работно и финансово оцеляване на фрийлансъра по празниците.
Виж кои специалисти са готови да ти помогнат в усилията ти да привлечеше максимален брой клиенти по празниците – линковете към безплатните консултации са в края на статията.
Върни се в блога следващата седмица, за да свалиш коледния подарък, който ти подготвям. Ако го използваш правилно, определено ще имаш повече продажби през 2021 година.

А сега, ако си художник, приложник, майстор на бижута и украшения, който се опитва сам да продава произведенията си, продължавай да четеш. Втората част от статията на Мег Коновска „Как да продаваме собственото си изкуство“ ще ти е полезна.

Ако не си, сподели текста с приятел, на когото може да е полезен. Благодаря.

====

Ето я и втората част на статията за художници как да продаваме изкуството си.

В първа част разгледах някои общи принципи за успешни продажби и ви подсказах къде да търсите канали за осъществяването им.

Днес ви представям споделен опит от професионални дейци на изкуството, опровергаващи становището, че художник къща не храни.

Изненадващо или напълно логично, през изминалата 2020та година много хора посегнаха към четките и боите, както и към творчеството в различни форми. Разбира се, това далеч не значи, че те ще заринат пазара на изкуството, просто говори за потребността на човека да твори. А и да не забравяме терапевтичните и противостресовите функции на творчеството, които са повече от добре дошли в обстановка на социална изолация.

Какво казват експертите

Преди да се впуснем към личните примери, ще се спрем на някои интересни становища от автори, които се занимават по-подробно с темата за препитанието на хората на изкуството. Източниците са чуждестранни, но заключенията и съветите им подлежат на адаптация за конкретния случай.

NB: „Свободна практика“ и авторът на статията НЕ получават заплащане срещу споделянето! 🙂

Статистики Sothby’s 2020та

Специалистите от аукционна къща Сотбис (Sothby’s) посочват някои интересни тенденции от 2020та. Макар като цяло цените на изкуството да са паднали и продажбите от търгове и галерии да са намалели драстично, положението онлайн е точно обратното. Общият оборот от онлайн аукциони през първото полугодие на 2020 година е скочил спрямо същия период на 2019та с рекордните 388% (от 91 на 444 млн. долара). Освен това се покачват цените на съвременните автори.

Което значи, че:
1. Очевидно е добра идея да насочите усилията си към онлайн представяне и продажби.
2. Имате добри шансове да проадете нещо свое на добра за вас цена, дори да не сте умрели преди 200 години.

За още интересни подробности прочетете цялата статия.

Истинските артисти не умират от глад (Real Artists Don’t Starve)

Джеф Гоинс (Jeff Goins) в бестселъра си Real Artists Don’t Starve анализира необходимите условия за един човек на изкуството да се позиционира успешно на сцената и в крайна сметка да не умре от глад. Той настоява, че не е наложително за артиста да е изпаднал, за да прави стойностни творби. За основен пример използва биографията на великия Микеланджело Буонароти и известните за него факти. Геният е бил не само изключителен майстор, но и завидно богат за времето си, макар че е живял изключително пестеливо и често се е оплаквал за пари.

Гоинс набляга на активната роля на преуспяващия артист в изграждането на успеха, вместо да разчита на случайността да бъде открит. Подробно се разглежда чиракуването при доказани майстори, ученето и взаимстването от други художници, намирането на сцена за изява (вместо страха, че някой ще открадне идеята), сътрудничеството с други професионалисти, изграждането на връзка с потенциалните клиенти и меценати, отказът да се работи безплатно (бартерите и влиянието са вид заплащане). Във всяка глава се прави съпоставка с нездравите практики и вярвания на изпадналия артист, като се привеждат и интересни примери от биографиите на велики творци (били те заможни или не).

Да правиш изкуство, което прави пари (Making Art Making Money)

Анн Риа (Ann Rea), основател на обучителната онлайн програма Making Art Making Money, стига още по-далеч, като твърди, че артистът трябва да подхожда към дейността си като към бизнес с определен план и да се насочи към нишово позициониране (определена група клиенти).

Като „продукт”, който се продава, посочва емоцията, а продажбеният процес се свежда до това да провокираш нужната емоция. Тя дори съветва да се стои далеч от галерии, заради неизгодните за творците условия и комисиони, и да не се търси „излагане/ видимост” (exposure), а продажба. Твърдението е малко крайно, предвид, че продажбата няма как да се осъществи без видимост, но идеята е тази „видимост”да не е самоцел, а средство за постигане на по-голямата цел, в случая продажба. Затова и условие да си получиш дипломата от курса е да си възвърнеш инвестицията за обучението.

Програмата на Анн Риа не е типичното маркетингово обучение, защото и хората на изкуството като цяло мислят по по-различен начин и мразят да нахалстват като амбулантни търговци. Затова се набляга повече на вътрешна трансформация, покачване на самооценката на артистите, дефиниране на мисията на твореца, открито говорене пред купувачите и колекционерите за процеса на работа, както и благодарствени партита – събития, на които художникът изказва лично благодарност към закупилите негово произведение и показва ексклузивно други свои творби.

На сайта на програмата има и много безплатни материали, които човек може да разгледа и да почерпи впечатления и идеи.

Споделен опит

Помолих хората от групата за художници във ФБ „Рисуване, техники, съвети за любители и професионалисти“ да споделят опита си, свързан с продажбите. Те не са мастити художници, миропомазани от критиците (все още), но са отдадени на работата си. Публикувам част от отговорите, заедно с връзки към авторите и тяхното творчество.

Диана Dezir (сайт: dianadezir.com, ФБ: facebook.com/ArtDezir)

Казано е и не от мен: „Картина не се продава, а се купува“. И друго е казано – първо работиш за име, после то работи за теб. Тук е като при народните приказки – от уста на уста.

Това не са домати. Не търсиш купувачи, те те намират. Единственото, което ти търсиш е изява и видимост. Колкото повече волност и поле на изява давате на картините си, толкова вероятността техният човек да си ги познае се увеличава. Всяка картина има своята сродна душа. Колкото повече картини открият своите, толкова повече хора се докосват лично до магията на изкуството. Изложбите са една добра алтернатива, защото живата връзка е по-специална.

Нормално е всеки, който се издържа от това, да предлага изкуство за продажба, но ние не сме търговци, а творци, затова не набутваме на някого стока. Показвате си картините, който се интересува – пита. Начини за това има много. Може да създадете страница, сайт, да публикувате в групи, в платформи, да се насочите към галерии или магазини. Да, със седене и гадаене не става. Но, подчертавам, основната дейност на художника е да рисува. Впоследствие се случва всичко останало.

Преди години обикалях по магазини за подаръци, за да презентирам творчеството си. С времето се убедих, че Интернет ни дава прекрасна възможност да покажем работата си, и то на неограничен брой хора.

Лично аз публикувам навсякъде, с нужното описание за творбата, в повечето случаи без цени поради правилата на групите, а и защото цената до известна степен размива вниманието от същността. Не се съобразявам с публиката, защото навсякъде тя е различна, но не и идентична по интереси.

Моята работа е да покажа, без да имам очаквания. Често хората с големи очаквания имат и големи разочарования. При мен не е така. Аз съм щастлива от факта, че хората харесват това, което правя, и то ги докосва. Дали ще купят или не – не го мисля. Не става да тръгнеш да рисуваш картина с идея не за самата нея, а с цел само и единствено да я отъждествиш на стока. Това не се отнася единствено за изкуството, но то самото е деликатно и тема на по-фини възприятия.

Всеки от тук присъстващите може да си създаде страница във ФБ. Тя насочва хора с подобни търсения и интереси. Много колеги пускат търгове и аз го правя понякога в страницата си.
Нормално и в реда на нещата е да има градация и извън тази платформа, за целта аз си направих онлайн галерия.

Хубаво е понякога да се прави реклама, която също е таргетирана към хора с интерес към изкуството, и отново те по своя воля харесват или не.

От сърце се радвам на креативни и работливи хора. Има много. Никой не трябва да се отказва от мечтите си, напротив. Гледайте напред и нагоре! Експериментирайте, насладете се на творческия процес и се отдайте на магията!

Алекс Филипов (ФБ: Мои творби и тайните на изкуството)

Първо направете картините, клиентите сами ще се появят.

Картината трябва да е достатъчно завладяваща като идея, за да грабне клиента. И зависи какви клиенти очакваш. Има такива, които търсят картини, които да отговарят на тапетите в стаите им. А има такива, които наистина са ценители. Те са най-рядко срещани и затова пак казвам, от картината зависи.

От личен опит се убеждавам, че най-големият магнит за клиенти са социалните мрежи. Там хората те познават и винаги могат да те търсят за поръчки или да купят картини, които рекламираш. В галериите и изложбите си в конкуренция със снобите и там ще ти е най-трудно.

Стела Тончева (ФБ: Inspirations Art Glass)

Аз съм основно на директен маркетинг и от уста на уста.

Преди време продавах рисувано стъкло. Ползвала съм услуги и на галерия, доволна съм, въпреки 30-те процента, които прибираха, но пък всичко ми продадоха. После залитнах към скрапбукинг – много работа, но и голямо търсене (основно от уста на уста ). Намират ме. Много неща съм подарила.

Картини продавам отскоро, бавно и полека.

Светлана Кертева (FB: художник Светлана Кертева)

Няколко години рисувах портрети на улицата по черноморието после започнах да рисувам шаржове. Появиха се доволни клиенти, те сами те рекламират (когато са доволни). Работя и с някои галерии (маслени картини).

Мисля, че постоянна работа, доволни клиенти, Интернет пространство и постоянно развитие помагат на един художник за реализацията му.

Наталия Димитрова (FB: Natali’s Art)

Изкуството, което правим чрез картини, е дълбоко и духовно общуване. Затова мисля, че всякакви формули и трикове, подчинени на математически изчисления с цел търговски или материални облаги, тук са неприложими или с кратък успех.

Пиша това, защото все по-често срещам комерсиализъм, кич, фалш, копия, които опорочават и подценяват стойностното, достойно сътворение, раждащо творба. Магията, страстта, сладката болка дори, с която художникът е рисувал, трябва да се излъчва от картините му. И тази индивидуалност никога да не се губи. Аз лично го правя и винаги се стремя да бъда себе си в творчеството, което създавам. Когато това се случва, истината личи, усеща се и се оценява рано или късно.

Разбира се, работата включва и реклама, представяне търсене, излагане. Хубавото е, че в днешно време и технологиите помагат, а пазарът е широк. А индивидуалността се търси и винаги е много по-забележима, дори и понякога бавно налагаща се (понякога и късметът играе), отколкото имитацията и подражанието.

Анелия Адова (FB: facebook.com/AnellyStyle IG: instagram.com/anelly.style)

Аз също съм на мнението, че продажбата чрез препоръка е един от най-добрите начини.

Аз рисувам върху дрехи и аксесоари, главно клиенти ми изпращат свои неща или такива, които са купили за подарък и искат да ги персонализират. Качвам ги в Инстаграм и във ФБ, Anelly Style.
Ще се радвам, дори и един човек от четящите някога да се сети за мен, когато си накапе белия панталон или тениска с кафе и ми го изпрати да го залича с рисунка!

Ваня Петрова (ФБ: Картини – Ваня Петрова)

Имам малък опит с продажбите, предимно във Facebook (първата си картина акварел продадох точно преди една година). Дотогава само приятели и познати купуваха.

За да продаваш във Facebook, първо трябва хората да те забележат, т.е. твоите картини. Според мен всяка картина, качена в Интернет пространството, придобива собствен живот. Може да се види от много хора отвсякъде по света. Много важно е, ако някой хареса твоя творба, да разбере кой я е нарисувал и евентуално да си я купи. Много често подписът на художника не се чете, не е цялото име или е като запазен знак. Затова според мен трябва върху картината на латиница да се изпише името на художника (ако някой чужденец я хареса). Така става по-лесно за клиента да ви открие във Facebook например. Yuko Nagayama е любимата ми художничка. Когато за първи път видях нейна картина, бях много щастлива, че върху нея е изписано името на английски. Така много лесно я открих.

След като е намерил профила или страницата, евентуалният клиент ще иска да види и други ваши картини. Важно е да може бързо и лесно да ги открие и да разбере повече за тази, която си хареса. За удобство аз съм групирала моите картини по албуми. Който харесва цветя да не си губи време да разглежда всички творби, а да разгледа само албума „Цветя“. Като не могат бързо да открият каквото търсят, хората се отказват. На всяка картина съм отбелязала размера и дали е налична или продадена. Сега си откривам пропуск, че не съм дала информация за това дали картината е с или без рамка. Това е важна информация.

Важно е да си направите и страница. Едното предимство е, че там ще качвате само картини и неща, свързани с тях (в личния си профил човек публикува какво ли не), а другото е, че може да пускате платени реклами. Ползата от рекламата е голяма, защото достига до много хора.

Още нещо, което помага да започнете да продавате, е редовно да публикувате в страницата си и в групи. Когато някой вижда името ви рядко, няма как да го запомни. А целта е да ви запомнят и когато искат да си купят картина, да се сетят за вас.

Елена Владинова (Etsy: etsy.com/shop/LenisLines IG: instagram.com/justlenival FB: Leni’s Lines)

Аз съм художник илюсратор на свободна практика. При мен препоръките са основно от уста на уста, добро обслужване и клиентите идват пак. Онлайн ме намират основно от Инстаграм. Да добавя – нямам бюджет за реклама. Не пускам нищо на boost.

Продавам основно на българския пазар, бих казала съотношение 80 към 20 на български спрямо чуждестранни поръчки.

Като цяло ме търсят за подаръци или лични поръчки (custom orders). Примерно портрет за семейството или малка илюстрация за някого. Канчета, чаши, принтове на илюстрации и т.н си ги броя като мой продукт. Там не пускам специални поръчки, защото за един брой не си струва.

Продавах преди много по базари, разчитах на живия контакт и на нетуъркинга, много визитки раздавах. Но от година и нещо това е невъзможно.

Веселина Коцева (FB: Карикатури, шаржове и илюстрации от В. Коцева)

Завършила съм рисуване и цял живот съм се занимавала с това, но работих и друго. С появата на Интернет и социалните мрежи, изкуството ми стига до повече хора и вече не се налага да работя друго, за да се издържам.

А как започнах? Първо рисувах за приятели и оставях на консигнация в арт магазинчетата по черноморието. После на работата, работех в очна клиника, нарисувах няколко картини за детския кабинет. Една колежка ми поръча шарж за учителката на сина си. После една лекарка за мъжа си, после друга лекарка и друга… Пуснах готовите им картини в социалните мрежи, направих обява и накрая стана по-доходоносно да седя в къщи и да рисувам, отколкото да ходя на работа.

И от уста на уста на доволни клиенти името ми се разчу, направих си страничка, после портфолиото, и сега работя успешно.

В. Димитрова

Художниците няма нужда да се чувстват виновни, че продават картините си. Не всички имат богати родители или партньори, които да ги издържат, докато си рисуват цветчета. А и всичко струва пари. Добри бои, четки, платна, рамки…

Според мен няколко неща са важни:

Личния контакт и приятелство с хора извън България, които да имат онлайн достъп до картините (задължително условие за международни продажби).

Лично аз рисувам това, което се търси. От мен Ван Гог няма да стане, така или иначе.

В България съм виждала невероятни художници, които нямат продажби.

Началото за мен беше преди много години. В началото на демокрацията опитах да правя бизнес. И фалирах. Както много други хора. Започнах от нулата. Трябваше да намеря начин да изкарвам пари. Започнах да позирам на художници срещу заплащане.

От там ми дойде идеята да кача картини с мен в Интернет. После започнаха коментари по форумите. Запознах се с много хора от цял свят.

Започнах да взимам частни уроци при преподавател от академията. Не знаех дори кои четки за какво са, нито как да смесвам боите. Той ми се оплака, че хората вече не се интересуват от изкуство. След няколко урока се престраших и започнах да предлагам картините си в чужбина. Много скоро поръчките се разраснаха.

Един млад англичанин беше много впечатлен, не от таланта ми (какъвто нямам), а вероятно от разговорите ни. Той каза, че работи в болница като санитар, но също рисува. Обеща да ми помогне с качването на мои картини в английски сайт. Там той започна успешно да продава свои картини и прекрати работата си като санитар.

Аз започнах да продавам евтино мои работи онлайн. А в последствие и обиколях местата, където се предлагат картини в Германия, Южна Франция, Италия.

Това бяха и избраните примери.

Надявам се статията да ви е била полезна и интересна. Ако са изникнали още въпроси, или са ви хрумнали още идеи, не се колебайте да споделите в коментарите. Ако искате да се свържете директно с някой от авторите – използвайте връзките.

До нови срещи, и нека Силата бъде с вас!

===