Колко трябва да спестяваш и как сложната лихва влияе върху спестяванията ти

Вторият гост в блога е Ива Ангелова – консултант в областта на личните финанси. Надявам се нейната поредица от статии да ти помогне да си осигуриш необходимия буфер, да започнеш да спестяваш част от приходите си и да се решиш да ги инвестираш в нещо, което ще ти носи пасивни доходи.

=============

Финансово планиране за лични цели

Колко от месечните/годишните си доходи трябва да спестяваме, за да си осигурим спокойствие и сигурност ?

Спестяването е отлагане на удоволствие (от дадена покупка ) и затова не е лека задача. Обикновено го отсрочваме с аргумента, че ще спестяваме, когато изкарваме повече пари. Но когато изкарваме повече пари, стилът ни на живот се променя и за да го поддържаме – харчим повече. И отново не можем да заделим средства.

Спестяването е предизвикателство и изисква самодисциплина и план, към който да се придържаме, ако не искаме нещата да излязат извън контрол и в случай на непредвидена нужда да търсим заеми от роднини или по-лошо – да прибегнем до кредити.

Една от теориите за зависимостта между размера на спестяванията и възрастта гласи:

Когато сте на 25 години, спестявайте 25% от доходите си. Това с презумпцията, че на тази възраст издържате само себе си и никой друг не зависи от вашите приходи.

На 30 години – би следвало да имате натрупани спестявания в размер на едногодишните ви доходи.

На 35 години – размера на два пъти годишните доходи.

На 40 години – трикратен размер.

На 45 години – четирикратен размер на годишните доходи.

На 50 години – петкратен.

На 55 години– шесткратен.

На 60 години– седемкратен.

На 65 години– осемкратен.

В тези спестявания са включени всичките ви авоари – пенсионни партиди (задължителни и доброволни), спестовни застраховки, инвестиции в акции, облигации, взаимни фондове, депозити, пари в брой.

Индивидуалното състояние на всеки зависи и е комбинация от множество фактори, това е само ориентировъчен план. Използвайте го, за да прецените какво е положението на вашите лични финанси и колко сте се отклонили от целта, която сте си поставили.

Житейските събития далеч не са предвидими и праволинейни, затова променяме начина си на спестяване според ситуацията в която се намираме. Понякога можем да спестяваме по-малко, но след това, когато можем, следва да компенсираме с повече.

Кога да започнем да спестяваме и ефекта на сложната лихва

Колкото по-рано започнем да спестяваме, толкова по-дълъг хоризонт имат нашите спестявания, за да се възползват от ефекта на сложната лихва (лихва върху лихва).

При една и съща месечно спестена сума от 200 лв., инвестирана в инструмент със средна годишна доходност от 4%, за различни периоди на инвестиране, ефектът би бил следният:

Месечно спестена сума

Период

Натрупана главница за периода

Натрупана сума в края на периода след олихвяване с 4%.

200 лв.

10 години

24 000 лв.

29 450 лв.

200 лв.

20 години

48 000 лв.

73 000 лв.

200 лв.

30 години

72 000 лв.

138 000 лв.

Дори във втория и третия случай да спрем да заделяме месечни суми след първите 10 години и по този начин да елиминираме увеличаване на главницата, то само ефектът от по-дългия период на олихвяване на една и съща главница би бил :

Месечна вноска

Период

Натрупана главница за периода

Натрупана сума в края на периода след олихвяване с 4%.

200 лв.

10 години

24 000 лв.

29 450 лв.

200 лв.

20 години

24 000 лв.

43 600 лв.

200 лв.

30 години

24 000 лв.

65 450 лв.

 

За да се изчисли обаче реалната покупателна стойност на тези суми, трябва да се коригира лихвеният процент с процента на инфлацията. Като се вземе предвид средногодишна инфлация от 2.35% за последните 10 години, то реалната доходност би била 1,65% = 4% - 2,35%.

В такъв случай, ако преди 10 години сте започнали да спестявате по 200 лв. на месец и сте спрели да внасяте след 10-та година, но пък сте ги инвестирали в инструмент със средногодишна доходност от около 4% , то към днешна дата разполагате с 29 450 лв., които обаче са с реална покупателна стойност 26 000 лв .- в последната колона:

Месечна вноска

Период

Натрупана главница за периода

Натрупана сума в края на периода след олихвяване с 4%

Реална покупателна стойност

след олихвяване с реална лихва 1,65% (приспадане на инфлацията)

200 лв.

10 години

24 000 лв.

29 450 лв.

26 100 лв.

200 лв.

20 години

24 000 лв.

43 600 лв.

30 740 лв.

200 лв.

30 години

24 000 лв.

65 450 лв.

36 200 лв.

 

Това са илюстративни технически изчисления, които показват, че абсолютната стойност на парите във времето не отразява тяхната покупателна стойност и когато си поставяме финансова цел, трябва да се вземе предвид обезценяването (инфлацията), за да получим чистото измерение на бъдещата полза.

В реалната икономика индексите на доходност и инфлация не са така идеални и устойчиви, особено ако в изследвания период е включена фаза на икономическа криза, когато показателите могат да се отклонят значително от стандартните си норми.

Пример: инфлацията за периода октомври 1996 – октомври 1997 е 802 %

Все пак изчисленията от горния пример не са чисто теоретични и отразяват действителността. Дори да изследваме по-дълъг период – от 1997 г. до 2017 г., последните 20 години, средногодишната инфлация е 6,22 %, но и доходността от дългосрочните банкови депозити (които бяха най-използвания финансов инструмент) доскоро беше 7-8 %. Което отново дава реален процент на доходност от около 1,5 %. 

В следващата статия ще разгледаме как да спестяваме с малки вноски, как да си направим два аварийни фонда и къде да ги съхраняваме.

Използвани източници: Kathleen Elkins , cnbc.com.

==================

Ива Ангелова е Дипломиран финансов консултант към ИДФК –Институт на Дипломираните Финансови Консултанти. Изготвя индивидуален финансов план за постигане на житейски финансови цели. Консултира в областта на личните финанси: оптимизиране на личен и семеен бюджет, спестявания, инвестиции, застраховки, данъци, кредити, анализ и сравнение на финансови инструменти.
От 2015 година е кредитен консултант към Кредитланд.
Съдейства за намиране на най-добри условия по предстоящи кредити или рефинансиране на настоящи. Офертите се подбират и сравняват от 15 най-големи банки, опериращи на Българския банков пазар.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *