Кога личният ти проект се превръща в проклятие и е обречен на провал

Наскоро писах за необходимостта да отделяме време за работа върху лични проекти. Не знам дали си приложил съветите от статията „Как и кога да отделиш време за работа върху личните си проекти“, но ако си го направил, мисля че и тази статия ще ти е полезна. Ще ти спести един тон нерви, сълзи, сополи и време, което да оползотвориш за по-приятни неща. И така…

Кога личният ти проект се превръща в проклятие

Когато някъде по средата на работата върху него обезумееш и решиш, че ти е ужасно важно да стане колкото се може по-бързо, да излезе до определена дата и впрегнеш всичките си усилия и нерви да го изкараш, и от зор забравиш за цялата си любов, кеф и желание нещата да се получат добре. Това е, най-общо казано.

Защо в този случай личният ти проект е обречен на провал

Едно от двете най-големи предимства на фрийланса, за мен, е че можеш да избираш проектите, по които работиш. Следователно, имаш възможността максимално често да се занимаваш с неща, които са интересни и ти е кеф да се трудиш над тях. Сега си представи, че ти си фрийлансър, който работи с кеф за клиентите си и с неудоволствие и тежко сърце върху своя собствен проект. Мислиш ли, че ще ти се получи?

И за да не се изкушиш да ми отговориш утвърдително, ще ти кажа защо когато личният ти проект се превърне в идея фикс, която непременно искаш да осъществиш точно сега, просто няма как да се получи добре:

Започваш да работиш по него механично и с неудоволствие. Днес трябва да отхвърлиш толкова, утре още толкова – нали си сложил краен срок и твърдо си решил да го спазиш.
Напрежението, стресът и липсата на радост по време на работа те сковават и те задръстват. Ти се имаш за творческа личност, но идеите ти внезапно секват.
Понеже всичко е подчинено на някакъв определен от тебе краен срок и ти се струва важно на живот и смърт нещата да станат сега веднага, спестяваш от времето за проучване и научаване на всичко необходимо.
Спираш да мислиш как да направиш нещата добре, така че да са полезни на тези, които ще ги ползват. Започваш да мислиш само, че трябва да ги направиш.

Да обобщя: качеството на работата ти пада и проектът ти, когато види бял свят, изглежда недомислен, недоизпипан, бъгав, не е подходящ за ползване съответно хората не го ползват, реномето ти започва да се подрива, а ти се чувстваш зле, уморен си и освен това за всичко си си виновен сам.

Вярно, в предната статия за лични проекти те съветвах да им отделяш редовно по малко време. Но никъде не съм казвала да пощуряваш и да пренебрегваш кефа от създаването в името на това, че нещата трябва да станат както и когато си си наумил.

Как да се справя с налудничавата си мисъл, че всичко трябва да стане сега или никога и да спася проекта си от провал

1. Слушай се. Ако се чувстваш неспокоен, изнервен, всичко се слива в един безкраен работен ден и уж много се трудиш, а все ти се струва, че си в застой, дай си един ден почивка, после седни и направи рекапитулация на свършеното до момента. Виж какво още трябва да се направи и провери реалистични ли са ти сроковете спрямо работата, която остава.

2. Вероятно ще се опиташ да заглушиш немощното гласче на разума, което църка в теб. Затова си намери разумен човек, с когото да поговориш. Трябва ти някой, изпадал в подобна ситуация. Той ще те изслуша спокойно и ще ти зададе няколко отрезвяващи въпроса: „Какво ще стане, ако не пуснеш проекта в срока, който си си определил? Задължава ли те някой да правиш всичко това или ти реши да се занимаваш с нещо, което те кефи и с времето ще започне да ти носи пари? А това, което го правиш сега, кефи ли те всъщност? Или ти се повръща от него? А ако ти се повръща от него защо го правиш, ами не си вземеш почивка и не отидеш на море?“ Отговори честно на тези въпроси, чуй се какво казваш и няма да има нужда от по-нататъшни разговори. Ясно е, че ще отидеш на море.

3. Има и още нещо, което в моментния си пристъп на лудост и фиксация не си отчел и което навременният ти спасител и съветник ще ти каже: винаги е важно да пускаш добър, качествен продукт, но първият път е от критично значение. Ако хората се разочароват от първото нещо, което им предлагаш, много важно, че си си взел бележка, научил си се и второто е пъти по-добро. Те няма и да разберат за това, защото няма да си го купят.

4. Почини си. След това се върни към личния си проект и направи наистина човешки план за действие. Включи в него достатъчно време за проучване, проби и грешки. И не разчитай на помощта на приятели. Учи, търси, експериментирай, ти трябва да знаеш как да си свършиш работата и да можеш да се справиш сам. Оттам нататък всяка помощ от приятел е добре дошла, но промените в ничии планове няма да катурнат собствената ти постройка.

Не се кори, не си мисли, че си се провалил, че си несериозен, най-малко пък, че си се провалил. Както знаеш, по-добре е да получаваш това, от което имаш нужда, вместо това, което искаш. Направи си изводите от сполуките и несполуките, които имаш с проекта си до момента. Дай си време за размисъл, за учене на нови неща, обърни внимание на детайлите. Планирай всичко наново и то по-внимателно. Работи с кеф и ще усетиш как нещата се получават, леко ти е, спокойно ти е, идеите се връщат, а проклятието, тегнещо над личния ти проект се разваля автомагично.

п. с. Припомни си и статията „Кога изгодните проекти не са чак толкова изгодни“. Двата текста имат общо и ще са ти в помощ, надявам се, да се отървеш от проблемите, които си създаваш сам.