Работа с граждански договори, упражняване на свободна професия, едноличен търговец или търговско дружество

Материалът е изготвен специално за “Свободна практика” от Валентина Василева – собственик на счетоводна фирма P&L Consulting

Вероятно въпросът под каква форма да се регистрира си го задава всеки фрийлансър. За да се ориентирате кой вид и форма на регистрация би импонирала най-точно на вашия бизнес и доходи, по-долу ще разгледам най-основните сред тях.

В настоящата статия няма да сравнявам юридическите страни на тези форми, а ще разгледам основни данъчни аспекти. Ще разгледам идеални случаи, в които физическото лице не се осигурява на друго основание, има само един доход и собственик на ЕООД е физическо лице.

 

Гражданския договор

Гражданските договори представляват изгодна алтернатива на трудовите, в случай че отношенията между възложител и изпълнител не е необходимо да се обвързват с дефиниране на работно време и работно място.

Някои предимства на гражданските договори:

  • възнагражденията може да се договарят без ограничения, свързани с минимален осигурителен праг, минимална работна заплата и други;
  • ползват се нормативно признати разходи от 25% до 40%, което допълнително намалява базата за изчисляване на осигурителните вноски и данък върху доходите;
  • не подлежат на задължителна регистрация в НАП;
  • осигурителните вноски са споделени между Възложител и Изпълнител в съотношение 60:40;

Извод: работа като лице, наето по граждански договор е добър вариант при непостоянни по своя характер и не големи в своя размер (т.е. непревишаващи 500/600 лв. на месец) доходи.

 

Свободна професия

Свободната професия се упражнява от физическо лице след регистрация в регистър БУЛСТАТ. Дейността му е най-близка до едноличния търговец (ЕТ), но има и съществени различия.

Някои предимства на свободната професия:

  • чрез издаване на фактури към клиентите се улесняват взаимоотношенията в документално отношение, за разлика от по-утежнената процедура като лице, работещо на граждански договор;
  • евтина и гъвкава форма за упражняване на дейност;
  • не са търговци и нямат статут на предприятие, поради което са освободени от задължението да водят счетоводна отчетност и не изготвят годишни отчети, а единствено данъчна декларация като физическо лице, което намалява разходите по документиране и отчитане на дейността;
  • лесно и бързо регистриране при започване и прекратяване на дейност, като осигурителни вноски и данъци не са дължими след датата на прекратяване на дейността;
  • освободени са от издаване на касови бележки при постъпления от плащания в брой, т.е. разход свързан с наличие на касов апарат отпада;
  • ползват нормативно признати разходи от 25% до 40%, поради което е необходимо единствено да съхраняват приходните фактури с оглед деклариране на дохода и последващо документално обосноваване;

Някои недостатъци на свободната професия:

  • минималният праг от 420 лв. е задължителен и не се намалява при реализирани по-ниски доходи;
  • разходните фактури или други документи не се признават за разход;
  • при наемане на други служители техните възнаграждения не биха се признали за разход;
  • ежемесечно се подават декларации за дължими осигурителни вноски;
  • ако лицето работи с данъчно-задължени лица от ЕС, то трябва задължително да се регистрира по ЗДДС на основание чл. 97а и да подава ежемесечно данни по повод тези сделки.

Извод: свободната професия е подходяща при извършване на дейност основно с личен труд и с разходи, непревишаващи от 25% до 40% от размера на реализираните приходи. При по-високи разходи е по-изгодно да се потърси друга форма за реализиране на дейността.

 

Едноличен търговец

Някои предимства:

  • Годишната данъчна основа на ЕТ се намалява и с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, както и с някои други вноски, които Закон за данъци върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) определя;
  • при формиране на годишния резултат имат право да приспаднат получените през годината разходи;
  • разходни фактури или други документи се признават за разход;
  • при наемане на други служители техните възнаграждения се признават за разход.

Някои недостатъци:

  • дължимият годишен данък върху доходите е 15%;
  • има статут на предприятие, поради което е задължено да води счетоводна отчетност и изготвя годишни отчети в облекчена форма;
  • за доходите, превишаващи минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, довнасят осигуровки при годишното изравняване на дължимия данък;
  • физическото лице е неограничено отговорно за задълженията на ЕТ (т. е. себе си) с цялото си имущество.

Извод: едноличният търговец-физическо лице е незащитен по повод неограничената си отговорност, но има право в пълен размер на получените разходи.

 

Еднолично дружество с ограничена отговорност

Някои предимства:

  • дължимият корпоративен данък е 10%;
  • собственикът на ЕООД може да разпределя печалбата след данъци под формата на дивидент без да заплаща осигуровки за него;
  • ЕООД и физическото лице – собственик са две отделни лица, като физическото лице е ограничено отговорно за задълженията на дружеството до размера на дела си;
  • при ЕООД, доходът на ЕООД-то не участва в годишното изравняване на собственика на дружеството;
  • разходни фактури или други документи се признават за разход;
  • при наемане на други служители техните възнаграждения се признават за разход.

Някои недостатъци:

  • ЕООД държи допълнително данък в размер на 5% данък върху разпределената под формата на дивидент печалба;
  • годишната данъчна основа на ЕООД не се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е направило за данъчната година за своя сметка;
  • задължително предполага ползване на счетоводни услуги.

Извод: ЕООД е юридическата форма, която категорично е по-защитена и по-добра за правене на бизнес при годишни обороти, надвишаващи 15-20 хил. лв.

Настоящата статия няма за цел да представи темата в подробности и да я изчерпа.

Ако имате нужда от консултиране или търсите дългосрочен и доверен партньор, който да ви подпомага в развитието на вашия бизнес, райчитайте на
“Пи енд ел Консултинг” ЕООД.

Прочетете още по темата: 

Лица, упражняващи свободни професии – какво трябва да знаем 
Фрийланс, граждански договор, задължителни осигуровки, вноски и данъци

Лица, упражняващи свободни професии – какво трябва да знаем

Ние питаме, счетоводна фирма P&L Consulting отговаря

В предишната статия Валентина Василева – от счетоводна къща P&L Consulting – беше така добра да отговори на въпросите ни, свързани с граждански договори, осигуряване, дължими данъци и подаване на данъчна декларация. Ако ти си фрийлансър, който иска да работи като самоосигуряващо се лице, днешната тема ще те заинтересува повече. Приятно четене.

Що е то свободна професия през призмата на данъчното законодателство?

В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е дадено точно определение на дейностите: „Лица, упражняващи свободна професия” са: експерт-счетоводители; консултанти; одитори; адвокати; нотариуси; частни съдебни изпълнители; съдебни заседатели; експерти към съда и прокуратурата; лицензирани оценители; представители по индустриална собственост; медицински специалисти; преводачи; архитекти; инженери; технически ръководители; дейци на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователни агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци (ЕТ);
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

 

Регистрация и дерегистрация на лице, упражняващо свободна професия

Свободната професия всъщност изисква задължителна регистрация в 7 дневен срок от започване на дейността. Заявление по чл. 3, ал.1, т.9 се подава в Регистър Булстат към Агенция по вписвания. След като лицето бъди регистрирано му се издава идентификационна карта по БУЛСТАТ. Таксата за регистрация е в размер на 10.00 лв.

Всяка настъпила промяна следва да се заяви за вписване в 7-дневен срок. За прекратяване на извършваната дейност се подава заявление за заличаване на регистрация, с което се връща издаденото при регистрация идентификационна карта по БУЛСТАТ.

 

Самоосигуряващо се лице

Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са:

  • лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност;
  • лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
  • земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния.

 

Данъци и осигуряване на самоосигуряващо се лице

До 7 дни след започване на дейността е необходимо да се подаде Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в ТД на НАП по постоянен адрес на лицето. Прекъсване/възобновяване на дейност се заявява с подаване на същата Декларация.

Лицата, упражняващи свободни професии, доказват участието си в осигуряването с осигурителни книжки (очаква се отпадането им през 2015 г.). В осигурителните книжки се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, както и направените осигурителни вноски. Осигурителните книжки се получават и заверяват в териториалните поделения на Националния осигурителен институт.

Избор на месечната осигурителна сума не може да бъде по-малка от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица (за 2015 г. той е 420 лв. или по скала съгласно облагаемия доход 2 години назад) и не по-голям от максималния доход. Всяка година самоосигуряващо се лице може да променя дохода.

Избралите да се осигуряват само за пенсия, внасят ежемесечно осигурителни вноски в размера, определен за фонд “Пенсии” (за 2015 г. той е 17,8% за лицата, родени след 1960 г. и 12,8% – за родените преди 1960 г.) както и за Здравно осигуряване (за 2015 г. 8%). Когато упражняващите свободна професия са избрали да се осигуряват за всички осигурени социални рискове, освен вноски за фонд “Пенсии” внасят и осигурителни вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” (общо за 2015 г. е 21,3% за лицата, родени след 1960 г. и 16,3% – за родените преди 1960 г.).

Дължимите осигуровки се внасят по сметка на бюджета до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Декларират се в същия срок с подаване на Декларация обр. 1 в НАП, която може да се подаде на място или по електронен път. Изравняване на авансово внесените осигурителни вноски с реалния облагаем доход от тази и други дейности, се извършва на годишна база с подаване на Годишна декларация за доходите на физически лица по чл.50 в срок до 30 април на следващата година. В същия срок се подава и Декларация обр. 6 за самоосигуряващи се лица за дължимите осигурителни вноски.

Ако дейността подлежи на различно данъчно облагане е възможно да попада в разпоредбите на патентен данък. В този случай преди започване на дейността трябва да се подаде Декларация за патент. Ако дейността  не е патентна, ще се дължат данъци по ЗДДФЛ. В този случай на тримесечие (до 30 април, до 31 юли и до 31 октомври) трябва да подаде Декларация по чл. 55 (образец 4001) и да внесе авансов данък в размер на 10% върху реално придобития доход след приспадане на 25% нормативно признати разходи и дължимите осигуровки.

Лица, упражняващи свободна професия подлежат на регистрация по Закона за ДДС, ако са доставчик на услуги към данъчно-задължени лица от ЕС. В тези случаи регистрацията е по чл. 97а или задължителна по общия ред на ЗДДС.

Регистрираните като упражняващи свободнa професия лица не са длъжни да имат касов апарат и да издават касови бележки, но трябва да издават фактури за извършената работа.

Упражняващите свободна професия не са търговци по смисъла на ТЗ.

Ако извършват дейност в конкретен обект, в общия случай е необходимо разрешително за обекта, в случай че подлежи на такава регистрация.

На лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, при изплащане на възнаграждения за работа по договори с възложител (комисионни договори, договори за изработка, за поръчка и др.) не се внасят осигурителни вноски от възложителя на работата и не се удържат лични вноски от лицата.

Това са основни неща, които трябва да знаеш, ако искаш да работиш като самоосигуряващо се лице. Имаш повече въпроси? Трябва да се справиш с по-сериозни казуси? Свържи се с P&L Consulting. Това е счетоводна фирма, в която фрийлансърите получават експертна помощ, независимо дали става въпрос за еднократна консултация, еднократни счетоводни услуги или абонаментно обслужване. Екипът й е наясно с неволите и нуждите на хората на свободна практика и малките фирми.

Ще получиш адекватни съвети и професионална помощ. Добрият счетоводител е толкова важен за фрийлансъра, колкото и наличието на читави клиенти. Затова не се помайвай, а пиши на office.plconsulting@gmail.com.

Прегледай предишната статия: “Фрийланс, граждански договор, задължителни осигурителни вноски и данъци”

Очаквай следващата статия – “Кой е правилният избор: работа с граждански договори, упражняване на свободна професия, едноличен търговец или търговски дружество”.

Фрийланс, граждански договор, задължителни осигурителни вноски и данъци

Ние питаме, счетоводна фирма P&L Consulting отговаря

Много често се случва колеги фрийлансъри да ми пишат със счетоводни въпроси. Не бих поела отговорността да раздавам съвети в област, в която съм съвсем боса. За всяко нещо си има специалисти. Затова помолих Валентина Василева – собственик на фирма за счетоводни услуги и консултации P&L Consulting – да внесе малко яснота в мъглата. Тя се съгласи да отговори на някои основни за фрийлансърите счетоводни въпроси, които ще публикувам в кратка поредица от статии.

 

Как да провери физическо лице какви данъци дължи?

P&L Consulting отговаря:
Подайте заявление в НАП за получаване на ПИК (Персонален Индетификационен Код). Той се издава безплатно и безсрочно по постоянен адрес. С него можете онлайн:

  • да проверявате какви са задълженията ви към бюджета;
  • да следите какви плащания са постъпили;
  • да се информирате за пенсионния фонд, в който се осигурявате;
  • да искате издаването на документ, като например удостоверение за липса на задължения;
  • да подавате годишните си данъчни декларации.

 

Какви данъци се дължат по граждански договори и от кого? 

P&L Consulting отговаря:
Осигурителните вноски по извънтрудови правоотношения, т.нар. граждански договори, през 2015 се разделят между възложител и изпълнител в съотношение 60:40. Изчисляват се като от брутната договорена сума се приспаднат необходимо-присъщи разходи в размер на 25%.

Процентите са както следва:

Родени преди 1960 г. Родени след 1960 г.
възложител изпълнител възложител изпълнител
Фонд “Пенсии” 9.9% 7.9% 7.1% 5.7%
Фонд “Доп. задължително пенсионно осигуряване” 2.8% 2.2%
Фонд “Здравно осигуряване” 4.8% 3.2% 4.8% 3.2%

 

Какви осигуровки се плащат при граждански договор? 

P&L Consulting отговаря:
Върху определяне на осигуряването за Изпълнителя по извънтрудови правоотношения (т.нар. граждански договори) влияят редица фактори. Ето и някои от най-разпространените сред тях:

  • Изпълнителят е лице, родено преди 1960: от договорената брутна сума се приспадат необходимо-присъщи разходи (25%). Върху получената разлика, т.е. осигурителен доход, се удържат общо 11.1% осигурителни вноски (фонд “Пенсии” 7.9% и фонд “Здравно осигуряване” 3.2%). Дължимият данък в размер на 10% се изчислява върху разликата между облагаемия доход, намален с осигурителните вноски.

Пример: брутна сума 500 лв., облагаем доход (500.00-25%) 375.00 лв., Осигурителни вноски (пенсии – 29.63 лв. и здравно осигуряване – 12.00 лв.) 41.63 лв., дължим данък ((375.00-41.63)*10%) 33.34 лв., сума за получаване (500.00-41.63-33.34) 425.03 лв.

  • Изпълнителят е лице, родено след 1960: от договорената брутна сума се приспадат необходимо-присъщи разходи (25%). Върху получената разлика, т.е. осигурителен доход, се удържат общо 11.1% осигурителни вноски (фонд “Пенсии” 5.7% , фонд “Допълнително задължително пенсионно осигуряване” 2.2% и фонд “Здравно осигуряване” 3.2%). Дължимият данък в размер на 10% се изчислява върху разликата между облагаемия доход, намален с осигурителните вноски.

Пример: брутен доход 500 лв., облагаем доход (500.00-25%) 375.00 лв., Осигурителни вноски (пенсии – 21.38 лв., ДЗПО – 8.25 лв. и здравно осигуряване – 12.00 лв.) 41.63 лв., дължим данък ((375.00-41.63)*10%) 33.34 лв., сума за получаване (500.00-41.63-33.34) 425.03 лв. 

  • Изпълнителят е осигурен на друго основание върху максималния осигурителен доход (за 2015 той е 2,600 лв.): размерът на другия осигурителен доход е необходимо да се декларира ежемесечно пред Възложителя; от брутната договорена сума се приспадат необходимо-присъщи разходи и върху получения осигурителен доход се начислява 10% данък върху доходите на физически лица.

Пример: брутна сума 500.00 лв., облагаем доход (500.00-25%) 375.00 лв., ДДФЛ (375.00*10%) 37.50 лв., доход за получаване (500.00-37.50) 462.50 лв.

  • Изпълнителят е пенсионер: от брутната договорена сума, след намаляване с необходимо-присъщи разходи (25%), за сметка на лицето се удържат здравно- осигурителни вноски 3.2%.

Пример: брутна сума 500 лв., облагаем доход (500.00-25%) 375.00 лв., осигурителни вноски (здравно осигуряване) 12.00 лв., дължим данък ((375.00-12.00)*10%) 36.30 лв., сума за получаване (500.00-12.00-36.30) 451.70 лв.

  • Изпълнителят е лице с намалена работоспособност 50% и повече: тези лица дължат авансово данък само когато облагаемият доход от всички източници, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши сумата от 7,920 лв. От брутната договорена сума, след намаляване с необходимо-присъщи разходи (25%), за сметка на лицето се удължат здравноосигурителни вноски 3.2%.

Пример: брутна сума 500 лв., облагаем доход (500.00-25%) 375.00 лв., осигурителни вноски (здравно осигуряване) 12.00 лв., сума за получаване (500.00-12.00) 488.00 лв.

  • Изпълнителят е безработно лице и доходът по това извънтрудово правоотношение не надвишава минималната работна заплата за страната (360.00 лв. до 30.06.2014 и 380.00 от 01.07.2015): липсата на осигуряване на друго основание е необходимо да се декларира ежемесечно пред Възложителя; от брутната договорена сума се приспадат необходимо-присъщи разходи. Когато облагаемата част е под размера на минималната работна заплата, то осигурителни вноски не се удържат, а се начислява само 10% данък върху доходите.

Пример: брутна сума 450.00 лв., облагаем доход (450.00-25%) 337.50 лв., данък върху доходите (337.50*10%) 33.75 лв., доход за получаване (450.00-33.75) 416.25 лв.

При всеки от изброените случаи Възложителят издава Сметка за изплатени суми и е задължен да удържа и внася данъка и за сметка на лицето осигурителни вноски. За последното четвърто тримесечие не се удържа данък. В срок до 30.04 на следващата година лицата, получили доходи по извънтрудови правоотношения, подават в ТД на НАП по местоживеене годишна данъчна декларация по чл. 50 с попълнено Приложение 3 с код за дохода 307 и приложени сметки за изплатени суми към нея.

Подава ли се данъчна декларация за сключен граждански договор през годината, по кой член и кое приложение се попълва?

P&L Consulting отговаря:
В срок до 30.04 на следващата година лицата, получили доходи по извънтрудови правоотношения, подадат в ТД на НАП по местоживеене годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с попълнено Приложение № 3 и посочен код за дохода 307 и приложени сметки за изплатени суми към нея.

В случай, че лицето има и други доходи през година, то попълва и необходимите за тях приложения.

Това бяха въпросите за днес. Очаквайте следващите статии, свързани със самоосигуряване, работа като ЕТ или ЕООД, фактури и ДДС при работа с чуждестранни клиенти.

Междувременно, ако имате повече въпроси и по-сериозни казуси, с които да се справяте, потърсете P&L Consulting. Това е счетоводна фирма, в която фрийлансърите получават експертна помощ, независимо дали става въпрос за еднократна консултация, еднократни счетоводни услуги или абонаментно обслужване. Екипът й е наясно с неволите и нуждите на хората на свободна практика и малките фирми.

Ще получите адекватни съвети и професионална помощ. Добрият счетоводител е толкова важен за фрийлансъра, колкото и наличието на читави клиенти. Затова не се помайвайте, пишете на office.plconsulting@gmail.com. 

Успех.

Бележки на стената – 10, кога трябва да се регистрираш като самоосигуряващ се и кои са силите, формиращи твоите решения

Пробвай една сутрин да не пускаш телевизора/радиото/компютъра веднага щом се събудиш. Не си гледай телефона. Позволи си 5 – 10 минути да си офлайн, дезинформиран и насаме с мислите си.

***
Разгадай  вечната мистерия за всеки фрийлансър в България: кога трябва да се регистрирам като самоосигуряващ се и какви декларации подавам.

***
Отдели 17 минути и 18 секунди от така и така лежерно започналия ти ден, за да чуеш какво отговаря Дан Ариели  на въпроса “Контролираме ли собствените си решения”. Той е автор на книгата “Предвидимо ирационални: кои са силите, формиращи нашите решения”, а в самата презентация има примери, които могат да ти дадат практични идеи за твоята работа с клиенти.

 

***
Помисли дали забележката, която Дега отправил към свой колега – “Господине, държите се така сякаш нямате талант.” – може да се отнесе към теб. Ако да, коригирай се. Ако не, сподели я великодушно с приятел, който има нужда от раздрусване.

Фрийланс – данъци и осигуровки

Важно! В коментарите под статията ще намериш мнението на счетоводител за това как е най-добре да работи един фрийлансър – на граждански договор, като самоосигуряващ се или чрез фирма. Обърни внимание и на двата му коментара, особено на последния. Ще ти е полезен. 

Явно проблемът как се осигурява един фрийлансър и какви данъци плаща е доста наболял. Получавам все повече запитвания по темата. Виж какви са опциите да легализираш доходите си от свободна практика и какво ще дължиш на държавата за това удоволствие като данъци и осигуровки.

Работа на граждански договор, без да си регистриран като самоосигуряващ се. 
Всичко, което четеш по-долу важи за случаите, в които работиш само на граждански договори. Ако не си регистриран като самоосигуряващ се и нямаш фирма, няма как да издаваш фактури на клиентите си. Затова изходът ти е да работиш на граждански договор.

Осигуровките, които плащаш върху получения хонорар са:

  • за пенсия;
  • за инвалидност поради общо заболяване;
  • за осигурителен стаж и възраст;
  • за наследствена пенсия.

По желание можеш допълнително да си внасяш и майчински. Осигуровките се изчисляват след като се извадят 25% или 40% от нормативно признатите разходи. Периодът, за който се осигуряваш по граждански договор е от началото на работния процес до приключването му. Началната и крайната дата трябва да впишеш в осигурителната си книжка.

Осигуровките се внасят до десето число на месеца след месеца, в който са ти платили. Важно е да знаеш, че счетоводителите на клиента ти трябва да ти издадат служебна бележка (по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ). Събирай всяка една от тези бележки, защото трябва да ги приложиш към данъчната си декларация (по чл. 50 от ЗДДФЛ) следващата година.

Можеш да работиш по колкото си пожелаеш граждански договори едновременно. До един момент те са най-удобният избор за теб и за клиента. И двамата плащате малко пари за осигуровки и данъци. Колко точно са удръжките в проценти те съветвам да провериш сам (има различни вариации спрямо това кога си роден и дали искаш да си плащаш и майчински). Преди да започнеш да търсиш добре е да знаеш, че това, което простосмъртните наричат “граждански договор”, в данъчното и осигурително законодателство се нарича “работа без трудово правоотношение” или “извънтрудови правоотношения”.

И още нещо важно! Когато казваш на клиента си цена за изпълнение на поръчка, подчертавай, че това са чистите пари, които искаш. В противен случай ще ти удържат осигуровките от това, което си казал като начална сума и хонорарът ти доста ще намелее.

Фрийлансър, който се е регистрирал като самоосигуряващ се.
Да си самоосигуряващ се има много предимства, най-голямото от които е, че можеш да издаваш фактури без да си фирма (ползваш ЕГН-то си като Булстат). Можеш да работиш и по граждански договори. В същото време, понеже не си фирма, единственото, което си длъжен да правиш е да си подаваш данъчната декларация (по чл. 50 от ЗДДФЛ) всяка година и да се осигуряваш на 420 лв. всеки месец, независимо дали си ги изкарал или не. Спестяваш си много от разходите, които имат собствениците на фирми. Намерих отлично написани, подробни статии по темата, с примери. Прочети как:

Регистрация като ЕТ
Помисли си добре необходимо ли ти е това. Вярно, целият капитал, с който трябва да разполагаш, за да се регистрираш като ЕТ е цифром и словом 2 лв., а таксата е 35 лв., но пък разходите за счетоводител и поддръжка на фирмата ще са доста повече от тези, които би имал като самоосигуряващ се. Ако имаш достатъчно разходи, положението с данъците няма да е толкова страшно, но ако нямаш, ще ти се налага да даваш доста пари на държавата. Данъкът ти е 15% от реализираната печалба, имаш и осигурителни вноски. За повече информация ще трябва или да провериш сам или да почакаш да проверя аз и да пиша по темата.

В общи линии вариантите ти са тези. Вторият е най-оптимален, ако си решил да се задържиш и да се развиваш като специалист на свободна практика. Имай предвид също, че изобщо не съм засягала въпроса за данъците и бумагите, които ти трябват, ако работиш с клиенти от чужбина. Разказвам ти какви са опциите, когато работиш с българи.

Независимо каква ти е ситуацията – начинаещ фриийлансър, напреднал фрийлансър, който още не е решил как точно да си уреди положението – прочети написаното тук, разгледай линковете и след това си уреди среща със счетоводител. Има множество счетоводни фирми, които се занимават с бъкиите на хора на свободна практика и малки фирми. Намери една такава и поискай консултация. Вече ще си достатъчно подготвен, за да задаваш малко по-смислени въпроси. Консултацията не е скъпа, а и повярвай ми, това ще са едни от най-добре похарчените ти пари за дълго време напред. Обещавам в следващата статия да ти разкажа как да си намериш счетоводител. Дотогава – приятно четене и смятане.