Почивка за фрийлансъри или The Freelancer’s Game of Life

Предстоят още два почивни дни. Изобщо не знам какво правиш пред компютъра. Аз само минавам.

Ако не можеш да се разделиш с фрийлансърското си битие, препоръчвам ти да увеличиш картинката. Да я разпечаташ. Да вземеш пионки и зарче. Да поканиш приятел на кафе, ром, бира, кола, вечеря или каквото-си-пожелаеш и да поиграете.

Играта се казва The Freelancer’s Game of Life. Публикувана е във FreshBooks Blog, където можете да прочетете и много полезни статии за фрийлансъри и предприемачи. При мен забавната игра стигна благодарение на Sve.

Сериозно, изключи компютъра. Приятна почивка. И до скоро.

Когато фрийлансърът защитава работата си пред клиент…

Отдавна си наясно как да се държиш на първа среща с клиент. Успял си да спечелиш голяма поръчка. Работиш със сериозна фирма и трябва да защитиш пред нея идейния си проект.

Проблемът е, че общуваш с клиентите си най-често по мейл, скайп и телефон и работните срещи лице в лице леко те изнервят. Особено, когато ще защитаваш работата си.
Ще се справиш.

Някои клиенти се впечатляват от самия начин на представяне на проекта дори и да не схващат съвсем съдържанието му. Други задават много въпроси и само с ефектно поведение няма да стане. Ще ти трябват железни аргументи. Ако си уверен и спокоен, всеки клиент ще го усети и всъщност вече ще е наполовина спечелен.

Има голяма разлика между това да си убеден, че работата ти е добра и да я представиш убедително. Подготви се добре.

Избери най-подходящия начин за представяне. Може да направиш презентация, да използваш листове и маркери или просто да говориш.
Направи план в каква последователност да показваш/разказваш/аргументираш предложението си. Не наблягай на художествената страна. Акцентирай върху отговора на въпроса:”Защо тези решения ще са ефективни за бизнеса ви?”
Бъди ясен, точен и кратък.
Опитай се да предвидиш всички гадни въпроси, които могат да ти зададат. Можеш ли да им отговориш? Сигурен ли си? Бъди безпощаден.
Репетирай до припадък. Не учи наизуст. Убеди се, че можеш плавно да минаваш от една точка към друга. Не губиш мисълта си, не се увличаш в излишни обяснения.

Вече е време да помислиш за облеклото си. Трябва да е в тон с представянето ти и стила на клиента.
Големият ден идва. Устата ти е пресъхнала. Помоли за минерална вода, но не се наливай. (Ще се наложи да излезеш от залата по средата на срещата, а това е в твой минус.) Не можеш да говориш гладко с толкова суха уста? Ще ти издам една тайна. Ако леко прокараш зъби по езика си, проблемът ще изчезне.

Не си играй с химикал, молив, лъжичка за кафе. Не жестикулирай твърде много.
Тц! Не е добра идея да държиш ръцете си и в джобовете.
Не прекалявай с мимиките. Спокойното и усмихнато лице е много важно.
Ако в стаята има повече от един човек, разпредели вниманието си. Говори на всички, не само на шефа или на този, който ти се усмихва най-мило.
Когато свършиш, сам заяви готовност да отговаряш на всякакви въпроси.

Бъди професионалист. Дори някои въпроси да ти се струват абсурдни, отговаряй спокойно. Ако усетиш, че започваш да се ядосваш, усмихни се.
Слушай клиента си внимателно. Само така можеш да парираш атаките му.

Обикновено зад всичките глупави (според теб) забележки стои нещо съвсем друго. Открий какво всъщност ги притеснява. Действай с хладен ум, горещо сърце и чисти ръце.
И непременно ще се справиш.

Как да се върнем към работен режим след дълга почивка

За всички е ясно, че първият работен ден, след повече от два почивни, е време за адаптация, проверяване на пощата, пиене на кафе, разсеяно отговаряне на имейли и обсъждане на почивните дни.

Фрийлансърът няма колеги, на които да разкаже какво точно му се е случило, къде е бил и колко е лошо обслужването в новия бар на еди-коя-си-улица. Той се разсейва с фейсбук, туитър, любимите си блогове. Успокоява се, че за днес има няколко поръчки от редовни клиенти, с които се чувства спокоен. Няма да излиза – денят е негов, също и вечерта – и може да свърши всичко, което е решил.

Не позволявай това да се случва. Не цитирай дори на шега поговорката “Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдругиден.” Знам колко е трудно. Затова споделям с теб няколко номера, с които превъзмогвам мързела и липсата на концетрация.

1. Използвам следобеда на последния почивен ден, за да прегледам задачите, които имам за предстоящата седмица. Отнема ми около 5 – 10 минути. Не отлагам това за вечерта, защото така оставам с усещането, че изобщо не съм почивала.

2. Правя си план за цялата седмица. Не наум. Пиша го. Отнема ми около 7 до 10 минути.

3. Преглеждам писмата, на които имам да отговарям. Понякога, ако съм в настроение, нахвърлям черновите на имейлите, така че да мога на следващата сутрин само да ги редактирам и изпратя. 30 минути са ми достатъчни.

4. Ако имам висящи срещи, насрочвам ги за първия работен ден след почивката. Така, искам не искам, трябва да се подготвя предварително и да съм в кондиция, за да мога да отговарям адекватно на запитванията на клиентите си.

5. Не променям обичайния си работен режим. (Старая се.) Ставам навреме и правя нещата, които обикновено правя в другите дни от седмицата. Опитвам се да не удължавам пиенето на кафе под предлог, че преглежам пощата или обмислям как да подхвана някоя от задачите си.

6. Лека-полека се настройвам на работна вълна. Това ми помага да се концентрирам по-лесно на следващия ден. Доколкото си спомням служителите във фирми използват последния почивен ден, за да се подготвят за работния. Не прекаляват с алкохола, лягат си рано, знаят какво точно трябва да свършат на следващата сутрин. Аз правя същото. (Не ми е задължително, което ме кара да се чувствам чудесно.)

Съветвам те да пробваш. Ще ти отнеме около час. И не си мисли, че ако си отпуснеш само първия работен ден за разтакаване, на следващия ще ти бъде по-лесно. Няма. Само ще загубиш и него. След това следващия. Ще изостанеш с графика, поръчките, парите. Към края на седмицата клиентите – тревожни и ядосани – ще ти изпращат мейли, а ти ще си мислиш, че след 5 минути се стягаш и почваш. Само да дочетеш тази статия. Да изиграеш тази игра, да напишеш този коментар. Не се самозалъгвай. Колкото повече отлагаш, толкова по-трудно ще ти бъде. После идва чувството за вина. После ставаш много недоволен от себе си. В крайна сметка се натрупват толкова негативни мисли и емоции, че по-добре би било да не си почивал изобщо.

Затова, ако нямаш блог, в който да пишеш в неделя или в последния почивен ден, за да се събираш, подготви се по друг начин. Помисли си, че всеки почивен понеделник обикновено се превръща в работна събота. После приготви доспехите. Лъсни оръжието. И атакувай проклетата седмица пръв. 🙂

п. с. Комиксът е на N. C. Winters.

Фрийлансърът, който може да казва “не”

Понякога клиентите си мислят, че щом си фрийлансър си благодарен на всяка поръчка, която получаваш и не можеш да казваш “не”. Ето няколко случая, в които те съветвам да ги изненадаш.

1. Лошо отношение. Това е една от причините да не искам да работя с шеф.
Не виждам защо тогава трябва да търпя клиент, който от самото начало има лошо отношение към мен. Ако някой толкова много не харесва това, което правиш, защо иска да работи с теб?

2. Опит за драстично намаляване на цените от страна на клиента. Имаш си базова оферта. Имаш си политика за отстъпки. Спазвай си ги. Качествената работа струва пари. Това твоят клиент го знае много добре, когато продава продукта/услугата си на своите клиенти.

3. Несъобразяване с графика ти. Всички работим и имаме програма за деня. Затова според мен е редно работните срещи да се уговарят поне един ден предварително. Естествено, че можеш да направиш изключение: ако човекът е в града за малко и иска да се запознаете на живо; ако постоянен клиент има нужда от нещо по спешност и т.н.
Когато някой се държи с теб като с момиче на повикване и не уважава времето и ангажиментите ти, дали ще уважава и оценява работата, която вършиш за него?

4. Работа над уговорената без допълнително заплащане. Разбира се, това е много общо казано и, дали да се съгласиш или не, зависи най-вече от конкретната ситуация. Няма нищо лошо да направиш нещо за свой постоянен клиент или ако поръчката ти е важна, да поработиш повечко за чест и слава. Но има случаи, в които клиентът се е съгласил на цената, одобрил си е проекта и след известно време иска още един вариант. Без да е ясно защо, без насоки, а просто така… да има… В тези случаи те съветвам да откажеш.

5. Не си сигурен, че можеш да се справиш с работата. Вече съм писала за тази ситуация.

Знам колко е трудно всъщност за един фрийлансър да казва “не”. Изкушението да вземеш и тази поръчка, да си осигуриш още работа и пари е голямо.
Но вече се убедих, че от подобни изкушения, освен неприятности, не печеля нищо. Общуването е трудно. Мотивировката и на двете страни – нулева или съвсем погрешна. Резулатът – плачевен.

За да запази качеството на работата, уважението на клиента и самоуважението си, фрийлансърът просто трябва да се научи да използва тази вълшебна дума – “не”.
Сигурно е, че тогава много по-често ще чува от клиентите си още по-вълшебната дума “да”.

Един бонус разлика

Празничният мързел още ме държи, затова ще бъда кратка.

Докато бях служител на заплата, ми се виждаше съвсем естествено да получавам бонус за коледните и великденските празници.
Тази коледа осъзнах, че бонус няма да има, каквото съм изкарала това.
Причислих факта към недостатъците на фрийлансърството и го забравих.

Вече няколко пъти получавам допълнително пари от клиенти, доволни от работата, която съм свършила за тях. Няма значение дали сумите са големи, малки или съвсем малки. Усещането е страхотно. Все едно взимаш коледна и великденска премия едновременно.

Ако клиент ти е превел повече пари от уговореното, най-вероятно ти също имаш бонус за добре свършена работа. И все пак те съветвам да дадеш знак, че си получил повече пари.Аз винаги го правя.
Може клиентът да се е объркал. Може да ти плаща и за част от работата, която ще свършиш за него следващия месец.

Напиши му имейл. Обясни, че парите са повече и ако е станала грешка, веднага ще ги изпратиш обратно. Изкажи благодарност, ако са бонус за добре свършена работа.

Винаги оценявай жеста на отсрещната страна. Не го приемай за даденост. Защото отдавна не си служител във фирма и бонусите, които получаваш или пък не получаваш значат нещо съвсем различно от това, че идват празници.

Хубава седмица. 🙂