Познаваш го това чувство, сигурна съм. То се появява, когато затвориш телефона, договорил поредната поръчка. Вместо усещане за доволство, в теб се промъква леко безпокойство, сещаш се, че май си взел твърде много работа за следващата седмица или две. Трескаво превърташ в ума си на кого какво и кога си обещал да свършиш. Безпокойството ти е заменено от тлъста, ледена тревога, която малко по-късно се превръща в разкошен пристъп на паника.

Не се притеснявай, още много пъти ще взимаш повече работа отколкото можеш да свършиш. Учи се да не го правиш и междувременно се забавлявай с това да си тренираш нервите и да бъдеш спокоен в кризисни ситуации, които си предизвикал сам.

Паникьосаният фрийлансър е напълно безполезен за себе си и за клиентите. Затова, действай по следната схема и ще излезеш сух от водата:

1. Напиши на един лист всичките си задачи. Това ще ти помогне да си прецениш времето и да разбереш наистина ли са толкова много и няма да успееш да се справиш в определения срок или само така ти се струва.

2. Подреди задачите по срок. Отбележи срещу всяка поръчка кога трябва да бъде предадена.

3. Подреди задачите с еднакъв срок по реда, в който смяташ да ги вършиш. Аз бих те посъветвала да започнеш с най-сложните задачи и да вървиш към по-лесните. Така, когато вече си уморен и ти е писнало, няма да си толкова натоварен. Но може да тръгнеш и наобратно. Някои фрийлансъри предпочитат да започнат с по-леките задачи, защото ги отхвърлят по-бързо. Успокояват се, че са свършили по-голямата част от работата и могат по-добре да се концентрират върху сложните задачи. Пробвай кой вариант е подходящ за теб.

4. Направи си списък с задачите по реда, в който ще ги вършиш. Когато приключиш с някоя задача, задрасквай я. Действа успокояващо, окуражаващо и мотивиращо за пристъпване към следващата.

5. Вземи предварително мерки, ако след като си изпълнил точка 1, се окаже, че наистина не можеш да свършиш всичко в срок. Когато списъкът със задачи е направен и е очевадно, че си прекалил с обещанията към клиентите си, най-добре е просто да се обадиш на някои от тях или да им пишеш и да предоговориш сроковете, в които трябва да получат поръчките си. (Или да си намериш помощници, но за това ще пиша друг път.)

6. Не губи време във вайкане и чупене на пръсти, а действай. (И не забравяй точка 4.)

Защо да си губиш времето със списъци, когато можеш направо да започнеш да работиш?

Защото, докато си паникьосан и без това нищо смислено няма да свършиш. Отдели половин час и си подреди нещата. Тогава и най-малката безумна надежда, че може да се случи чудо и да изпълниш всичко, което си обещал ще се изпари. Истината действа успокояващо, подтиква те да вземеш адекватни мерки за справяне със ситуацията и да работиш спокойно и съсредоточено. А това е единственият начин да изпълниш поетите ангажименти.

Лека работа. И успех.

п. с. Съветвам те да си пазиш тези списъци. Натрупай ги на купчинка в единия край на бюрото си и поглеждай с превъзпитателна цел към тях всеки път, когато договаряш нова поръчка. Нали не искаш от спокоен и уверен професионалист на свободна практика да се превърнеш в уплашен фрийлансър.

Няколко съвета от Яна Милошева – PR консултант

Обожавам да работя с творци. Вдъхновява ме мисълта, че помагам изкуството им да стигне до повече хора. Заразявам се с магията им. С времето си създадох няколко правила, които се старая да прилагам, за да протича съвместната ни работа възможно най-гладко. И с много любов.

Уточнете ясно какво и кога трябва да се свърши

Още след първата ви среща с човека на изкуството, на която обсъждате възможностите за съвместна дейност, много ясно поискайте обратна връзка. Искайте потвърждение, че наистина ще работи с вас. Настоявайте да се уточнят детайли като от кога до кога ще ползва услугите ви и срещу какво заплащане. Не пропускайте и едно от най-важните неща: какво точно се очаква от вас! Искайте творецът, с когото ще работите, да ви го обясни в прав текст.  Препоръчително е след това да опишете всичко в един имейл и да настоявате за писмено потвърждение, че той вижда нещата по същия начин. Не правете компромис с тази точка, само защото работите с хора от сферата на изкуството – това няма да има значение, когато дойде време за отчет и заплащане.

Настоявайте за спазване на крайните срокове

След като сте уточнили плана и сте разбили задачите на възможно най-малки детайли, време е за действие. Постарайте се целият проект да върви възможно най-точно във времевите рамки, които сте му поставили. Колкото и досадни да се чувствате – повтаряйте и притискайте творческата натура да спазва определените срокове.

Хората на изкуството често забравят задачките от ежедневието. Точно затова сте вие – да държите в ред програмата и да повтаряте до втръсване кога, къде и кой трябва да бъде на интервю, кой на фотосесия и каква информация ви трябва за пресата.

Не се изкушавайте да подходите артистично към задачите си

Вие сте организиращата сила. В един момент ще ви се прииска да захвърлите всички тефтери и календари и да сте впуснете в луд танц на сцената заедно с артистите. Не се изкушавайте, не можете да си го позволите. Очарователният плам на хората на изкуството трябва да ви служи за вдъхновение и двигател, но не и да ви разсейва.

Винаги си подготвяйте резервен план

Хубаво е да бъдем оптимисти и да вярваме в хепи енда, но все пак имайте минимум план В. Аз лично се старая да имам и С, и D. Макар да важи за всички организационни дейности, това е особено важно за проекти, свързани с творчески особи, които треперят в предпремиерна треска, и със събития, които трябва да се проведат в конкретен ден и час. Възможно е всичко да се обърка в последния момент. Трябва да сте подготвени. Ако все пак се случи да не сте…

Не подценявайте човека на изкуството

По време на съвместната ви работа, докато общувате с печатница, журналисти, фотографи и артиста, който ви е наел, има моменти, в които ви се струва, че светът се разпада и няма никакъв начин да се справите. Точно тогава – напълно изневиделица – артистът изскача с най-оригиналния и работещ план на света и – воала, положението е спасено. Просто така, с финес и оригиналност. Имайте едно на ум, че човекът на изкуството най-често витае в облаците и все пак го слушайте внимателно. Когато е необходимо, той слиза на земята и заедно оправяте нещата.

Адаптирайте се към начина на мислене и работа на твореца

Хората на изкуството рядко мислят за крайни срокове и точно спазване на уговорените часове за среща, ако не са свързани с тяхната същинска работа. За тях PR-ът е важен, но той е ваша работа и те просто забравят за него. Забравят също, че без тяхното навременно съдействие, вие няма как да направите това, за което са ви наели. Научете се да получавате своето. Настоявайте, изпращайте артистични напомняния, използвайте всеки удобен момент, за да измъкнете информацията, която ви е необходима. Не очаквайте от артиста да ви помага. Измислете как да се справите сам, за да му помогнете вие.

Не се ядосвайте и не приемайте нещата лично

Приемете, че работата с творчески натури не върви по начертания предварително график. Оставяйте си тайно малко повече време до крайния срок за разпращане на прессъобщение, организиране на фотосесия и т. н. Не приемайте като лично отношение закъсненията, липсата на отговор на някои важни за вас имейли. Артистът, с когото работите мисли за представлението, изложбата, книгата си. И не, няма нищо против вас. Най-вероятно дори ви харесва. Просто е малко зает и нищо друго няма значение. Затова по-добре се настройте от самото начало за приключение, проявявайте изобретателност и се забавлявайте.

Яна Милошева завършва „Връзки с обществеността“ и магистратура „Организационно поведение и консултиране на организацията” в СУ „Св. Климент Охридски“. От няколко години активно работи като PR на свободна практика с различни театрални, художествени и музикални формации. Най-значимите й проекти са за: театрална къща „Viva Arte”; професионална група за импровизационен театър „ШиЗаПро“; хеви метъл група lieVeil.

За професионални контакти и повече информация, свържете се с Яна чрез нейния LinkedIn профил.

Струва ми се, че тази дилема стои пред всеки начинаещ фрийлансър. Много от колегите, които вече от години са на свободна практика, твърдят, че никога не биха работили с български клиенти, че те са най-ужасните на света – плащат малко или не плащат изобщо, не знаят какво искат, твърде претенциозни са, държат се грубо и невъзпитано. Често по форуми и групи за фрийланс се разразяват дискусии по въпроса и винаги по-голямата част от хората са против това, който и да било да се мъчи с български клиенти и прищевките им.

За мен навсякъде има и добри и лоши клиенти. Такива, с които искаш да работиш и такива, с които е най-добре да не се захващаш. Ще ти споделя моя опит, а също и защо ми се струва важно да се работи и с българи. А ти, разбира се, прави каквото знаеш и каквото е най-добре за теб.

Какви клиенти ще привлечеш зависи от начина, по който се представяш и изискванията, които имаш към тях и към себе си

С какви клиенти ще работиш – “добри” или “лоши” – до голяма степен е въпрос на позициониране. Ако цените ти са ниски, портфолиото скалъпено, винаги си готов да направиш отстъпка, да работиш при абсурдни срокове и независимо как се държат с теб, няма как да привлечеш платежоспособни клиенти. Ти просто не им вдъхваш доверие. И това важи за всички, които търсят професионализъм, добре свършена работа, спазване на срокове и са готови да си плащат.

Припомни си статиите “Фрийлансърът като бранд” и “Как да изградя имидж на добър фрийлансър”, прегледай портфолиото си, помисли как общуваш с клиентите, промени нещата, които те представят като посредствен фрийлансър, готов на всичко, за да спечели поръчка.

Ако ти не си готов да отстояваш цената си, никой няма да го направи вместо теб

И не, нямам предвид само и конкретно цената на работата ти. Писала съм много пъти по темата, но пак ще повторя – ако ти не си убеден, че заслужаваш по-висока цена за труда си, и не си я поискаш, както трябва, никой няма да ти я даде. Ако измънкаш, че искаш 20 лв. на час, за да свършиш определена работа и очакваш боязливо отговора, няма да ги получиш. Просто защото не си убеден, че ги заслужаваш.

Ако имаш достатъчно умения, опит, самочувствие, и знаеш, че те – заедно с някои твои специфични професионални умения и човешки качества – те правят идеален за дадена работа, накарай клиента да проумее това, да го усети, да се убеди. Самата аз често съм изреждала в прав текст на клиента кои именно мои качества и умения ме правят най-подходяща за дадената поръчка и защо трябва да ми плати толкова, колкото искам. Не си спомням досега да съм имала неуспех. (И да, случвало ми се е и с български и чуждестранни клиенти.)

Клиентите се държат с теб така, както им позволиш

Това между другото важи и за всички останали хора. Ако нечие отношение не ти харесва, ти си фрийлансър – свободен човек, можеш да си кажеш, да се опиташ да промениш нещата или просто да си вземеш шапката, вежливо да пожелаеш приятен ден и да се откажеш от работата.

Случвало ми се е да преговарям и с невъзпитани българи и с невъзпитани американци. Първите най-често са убедени, че не мога да си намеря нормална работа и ще съм благодарна на всичко, което ми подхвърлят. Вторите обикновено мислят, че щом съм от България, трябва да съм благодарна за това, което ми плащат и да нямам претенции към ставките и безумните работни графици. Всички те грешат. С някои от най-грубиянски подходилите към мен клиенти работим вече години и от време на време си припомняме със смях първите ни един – два разговора на висок тон. С други не намерихме приемлив и за двете страни учтив език и не започнахме работа.

Уважвай себе си и искай да се държат с теб така, както заслужаваш. А как заслужаваш прецени сам.

Защо аз работя предимно с български клиенти

1. Заради езика. Обичам да пиша на български. Работя бързо и с кеф. Забавно ми е да експериментирам. Предлагам услуги с наистина високо качество. Когато минах на свободна практика, започнах да работя през сайтове и да пиша на английски. Това бяха няколко много нещастни месеца в моя живот. Не изпитвах почти никакво удоволствие от работата, все бях на тръни дали наистина предлагам най-доброто на клиентите си. Освен това попадах предимно на т. нар. “лоши” клиенти. (Ти, ако си фрийлансър дизайнер или маркетолог, нямаш този проблем, но за един копирайтър свободата на боравене с конкретен език и удоволствието от работата с него, са от съществено значение.)

2. Защото тук се конкурирам с наличните на този пазар фрийлансъри българи, а не със стотици хиляди англичани, американци, индийци, филипинци и т. н. Решението ми да се преориентирам към българския пазар отчитам като едно най-разумните, които съм взимала изобщо. Интересното е, че година – две след като заработих постоянно на свободна практика с български клиенти, започнаха да ме търсят и чуждестранни.

3. Защото вярвам, че тук съм по-полезна и работата ми има повече смисъл.

Защо ми се струва важно да се работи и с български клиенти

Повечето от тях имат много по-малко опит в работата с фрийлансъри. Но все някой ден ще се научат да си подават заданията, да не си мислят, че ти си вълшебник и можеш да завършиш един проект, докато щракнат с пръсти. Ще проумеят, че добрият професионалист струва скъпо, но от неговата работа ще спечелят повече. Колко далеч във времето ще е този ден зависи и от нас – фрийлансърите, които работим с тях. Ако малка част от усилията ни отиват в това да отстояваме себе си, да изискваме и разбира се, да предлагаме качествени услуги, нещата ще се подобрят по-бързо.

Много често те се борят за оцеляване на техния бизнес, както ние се борим за нашия. Случвало ми се е да помагам или да работя на по-ниска цена за клиенти, които са в затруднена ситуация, имат нужда от копирайтър и са успели да ме запалят по идеята си. Никога не съм съжалявала за това. Ако всички си даваме по едно рамо от време на време, няма ли да се справяме по-добре с връхлетелите ни работни проблеми?

Предполагам, че последната част от днешната статия звучи малко наивно-романтично. Не те карам да мислиш като мен, това са си моите доводи. За всичко останало обаче съм сигурна: с какви клиенти ще работиш зависи преди всичко от това как се представяш, как се държиш, как преговаряш, как работиш и много по-малко от това къде ще ги намериш.

Благодаря за вниманието. И успех.

Булетите са нещо, за което не съм писала досега в поредицата с копирайтърски съвети. Използвани правилно, те са мощно оръжие. Правят текста по-лесен за четене, извеждат най-важните неща на преден план, помагат на потребителите да се ориентират по-бързо.

Булетите са ефективен начин да привлечеш вниманието на потенциалните си клиенти върху ползите, които ще имат от твоите продукти и услуги. Можеш да оформяш с тях и аргументите, които даваш в подкрепа на тезите си.

Какво е добре да знаеш, когато започнеш да редактираш сложните изречения и да ги превръщаш в кратки, ясни, привличащи вниманието булети?

• Мисли ги като мини заглавия. Те трябва да съдържат есенцията от това, което искаш да кажеш, да насърчават потребителя да продължи да чете и да го подтикват към действие.
• Старай се да са симетрични. Еднакъв брой редове с приблизително еднаква дължина улесняват читателя. Нали помниш, че той сканира по страницата. Разбира се, не прави това за сметка на съдържанието.
• Започвай винаги с една и съща част на речта. Не редувай един булет, който започва с глагол и един, който започва със съществително. Това също спъва потребителите.
• Подреждай ги по важност. Нали помниш основния принцип в писането на уеб – структурата на текста трябва да е обърната пирамида. Започваш с най-същественото и вървиш към маловажното.

Чисто визуално булетите разчупват текста, дават му въздух и успокояват отдавна разглезения потребител, че не му се налага да чете огромни блокове текст. И все пак, не ги използвай ако не се налага. Празните приказки, независимо под каква форма са поднесени, не са долюбвани от потребителите, които търсят решение на свой конкретен проблем.

Припомни си, преди да започнеш да пишеш, как да определиш какво наистина клиентите ти смятат за ползи, една формула за писане на текстове за уеб, която винаги работи и как се пишат заглавия, които привличат потребителите.

Ако сега правиш първите си стъпки в копирайтинга, прегледай цялата поредица от копирайтърски съвети, мисля че ще ти е от полза.

Успешна седмица. 🙂

п. с. Забравих. Не прави подбулети на булетите освен ако не е много –  много наложително, объркващо е.

Да откажеш работа? Това вероятно ти звучи като пълна лудост, особено ако си начинаещ фрийлансър. Докато не дойде един ден, в който изтормозен, уморен и нервен, не се чуеш как съветваш потенциален клиент да потърси някой друг твой колега. Не се притеснявай. Това е съвсем нормално и дори колкото по-рано ти се случи, толкова по-добре. Сега сигурно си мислиш “Тая говори пълни глупости!”. Хвърли един поглед на описаните 3 типа клиенти, с които е по-добре да не се захващаш и помисли пак.

Клиентът, който не знае какво иска

Има хора, които не са много наясно какво точно искат и те търсят първо за консултация. След това обмислят предложенията ти и ти възлагат работата или не ги виждаш повече. Има други, които уж ти искат съвет, но на практика нещата стоят малко по-иначе.

Тези клиенти непрекъснато ограничават опитите ти да си свършиш добре работата. Те повтарят, че ти си специалист и знаеш най-добре, но не спират да ти се бъркат, карат те да пробваш това, онова и трето и твърдят, че със сигурност ще разпознаят това, което искат, когато го видят. Те те наемат да им редактираш текстовете на сайта, но междувременно споменават, че не бива да ги променяш много – много, защото са ги копирали от не-знам-си-кое-светило в техния бранш. Или искат да им представиш 4 – 5 варианта за дизайн. Поне! След като ги видят им хрумва гениалната идея да те накарат да вземеш по някой елемент от всеки вариант и да направиш 6 и той е почтии това, което си представят.

С времето ще се научиш да ги разпознаваш още по време на началните разговори. Отърви се от подобни клиенти без никакви колебания. Защото ще започнеш работа, вероятно дори ще си получиш 50% авансово плащане, но това ще бъде краткото ти щастие. Тези клиенти винаги искат още един вариант, имат безброй корекции, взимат елементарни решения в продължение на седмици. Парите няма да са достатъчни, за да покрият цялото време, което губиш с тях. Междувременно ти е по-трудно да се съсредоточиш и да захванеш друг проект. Просто те винаги искат още една малка корекция, която ти отнема минимум половин час. После още половин, за да се настроиш на работна вълна за друг проект. И така, докато не останеш изтощен, омерзен и с лепкавото чувство, че правиш пълни безсмислици и не взимаш никакви пари.

Клиентът, който непрекъснато те притиска със сроковете и проверява докъде си стигнал

Той иска всичко да стане веднага. Ти му обясняваш, че цената за експресна поръчка е двойна, но дори и тройно да ти плати, има техническо време за изпълнение на всяка задача. Припомняш, че ненужното пресиране се отразява на качеството на работата, което е само в ущърб на самия клиент и бизнеса му. И той се съгласява с теб. Договаряте в какъв срок трябва да се изпълни поръчката, например една седмица. Клиентът те оставя един ден на спокойствие. На следващия звъни, за да пита докъде си стигнал. На по-следващия вече настоява да му покажеш какво си направил, а на третия, ако не си готов, вдига скандал и заявява, че се отказва и разбира се, няма да ти плати.

Остави настрана обичайния невъзпитан и обиден тон, с който говорят тези клиенти. Допусни, че има свестни хора, криещи се зад маската на грубияни и точно един такъв стои пред теб. Това, че клиентът непрекъснато ти диша във врата и иска да те контролира добавя ненужно напрежение към работата ти, което пък се отразява на качеството й. Съгласието му с нормалните срокове, поискани от теб, е само привидно и ти си обречен да преживееш скандал с недоволен, едва ли не измамен клиент. Ще се чувстваш зле. Освен това няма да си получиш парите, защото според него не си спазил договорката ви. Междувременно няма да си вършил нищо друго, защото си бил зает с неговите неща. На загуба си откъдето и да го погледнеш.

Клиентът, който се обижда, когато му поискаш авансово плащане

Често съм чувала колеги да се оплакват, че поискат ли част от сумата като авансово плащане, клиентите най-често отговаряли: “В България няма такава практика.” Още веднъж ти казвам и на теб – това просто не е вярно.

Други фрийлансъри са се оплаквали, че някои клиенти се обиждат, ако им поискат част от сумата в аванс. Как можело да им нямат доверие? Ако това ти се случи, съветвам те и ти да се обидиш и да зададеш същия въпрос – “Как може да ми нямате доверие?”.

Когато започваш работа с нов клиент, е съвсем нормално да си поделите отговорността и да получиш 50% от сумата предварително. Това е важно по няколко причини:

• показва, че клиентът ти има доверие;
• кара го да се ангажира повече със собствената си поръчка; в противен случай можеш да го чакаш около месец да ти пусне информация и материали, после около два месеца да прегледа и да нанесе корекции, не че капарото ще те предпази съвсем от протакане, но все пак има ефект;
• позволява ти да се успокоиш и да си свършиш по-добре работата.

Ако някой се обижда и фръцка като ощипана мома, когато заговориш за капаро той или ти няма доверие, или ще се мотка дълго,или просто ще забрави да ти плати накрая. А може и всичките неща наведнъж.

Сигурна съм, че си срещал в практиката си доста такива клиенти, но страхът, че утре може и да няма работи ти е попречил да ги подариш на конкуренцията. Направи си изводите от прочетенето и вложи усилията си в търсене на други клиенти или просто си почивай. Дано тази статия ти помогне.

п. с. Сподели с нас на какъв тип клиенти отказваш работа. Сигурна съм, че съм пропуснала някой.

Материалът е изготвен специално за “Свободна практика” от Валентина Василева – собственик на счетоводна фирма P&L Consulting

Вероятно въпросът под каква форма да се регистрира си го задава всеки фрийлансър. За да се ориентирате кой вид и форма на регистрация би импонирала най-точно на вашия бизнес и доходи, по-долу ще разгледам най-основните сред тях.

В настоящата статия няма да сравнявам юридическите страни на тези форми, а ще разгледам основни данъчни аспекти. Ще разгледам идеални случаи, в които физическото лице не се осигурява на друго основание, има само един доход и собственик на ЕООД е физическо лице.

Гражданския договор

Гражданските договори представляват изгодна алтернатива на трудовите, в случай че отношенията между възложител и изпълнител не е необходимо да се обвързват с дефиниране на работно време и работно място.

Някои предимства на гражданските договори:

• възнагражденията може да се договарят без ограничения, свързани с минимален осигурителен праг, минимална работна заплата и други;
• ползват се нормативно признати разходи от 25% до 40%, което допълнително намалява базата за изчисляване на осигурителните вноски и данък върху доходите;
• не подлежат на задължителна регистрация в НАП;
• осигурителните вноски са споделени между Възложител и Изпълнител в съотношение 60:40;

Извод: работа като лице, наето по граждански договор е добър вариант при непостоянни по своя характер и не големи в своя размер (т.е. непревишаващи 500/600 лв. на месец) доходи.

Свободна професия

Свободната професия се упражнява от физическо лице след регистрация в регистър БУЛСТАТ. Дейността му е най-близка до едноличния търговец (ЕТ), но има и съществени различия.

Някои предимства на свободната професия:

• чрез издаване на фактури към клиентите се улесняват взаимоотношенията в документално отношение, за разлика от по-утежнената процедура като лице, работещо на граждански договор;
• евтина и гъвкава форма за упражняване на дейност;
• не са търговци и нямат статут на предприятие, поради което са освободени от задължението да водят счетоводна отчетност и не изготвят годишни отчети, а единствено данъчна декларация като физическо лице, което намалява разходите по документиране и отчитане на дейността;
• лесно и бързо регистриране при започване и прекратяване на дейност, като осигурителни вноски и данъци не са дължими след датата на прекратяване на дейността;
• освободени са от издаване на касови бележки при постъпления от плащания в брой, т.е. разход свързан с наличие на касов апарат отпада;
• ползват нормативно признати разходи от 25% до 40%, поради което е необходимо единствено да съхраняват приходните фактури с оглед деклариране на дохода и последващо документално обосноваване;

Някои недостатъци на свободната професия:

• минималният праг от 420 лв. е задължителен и не се намалява при реализирани по-ниски доходи;
• разходните фактури или други документи не се признават за разход;
• при наемане на други служители техните възнаграждения не биха се признали за разход;
• ежемесечно се подават декларации за дължими осигурителни вноски;
• ако лицето работи с данъчно-задължени лица от ЕС, то трябва задължително да се регистрира по ЗДДС на основание чл. 97а и да подава ежемесечно данни по повод тези сделки.

Извод: свободната професия е подходяща при извършване на дейност основно с личен труд и с разходи, непревишаващи от 25% до 40% от размера на реализираните приходи. При по-високи разходи е по-изгодно да се потърси друга форма за реализиране на дейността.

Едноличен търговец

Някои предимства:

• Годишната данъчна основа на ЕТ се намалява и с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, както и с някои други вноски, които Закон за данъци върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) определя;
• при формиране на годишния резултат имат право да приспаднат получените през годината разходи;
• разходни фактури или други документи се признават за разход;
• при наемане на други служители техните възнаграждения се признават за разход.

Някои недостатъци:

• дължимият годишен данък върху доходите е 15%;
• има статут на предприятие, поради което е задължено да води счетоводна отчетност и изготвя годишни отчети в облекчена форма;
• за доходите, превишаващи минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, довнасят осигуровки при годишното изравняване на дължимия данък;
• физическото лице е неограничено отговорно за задълженията на ЕТ (т. е. себе си) с цялото си имущество.

Извод: едноличният търговец-физическо лице е незащитен по повод неограничената си отговорност, но има право в пълен размер на получените разходи.

Еднолично дружество с ограничена отговорност

Някои предимства:

• дължимият корпоративен данък е 10%;
• собственикът на ЕООД може да разпределя печалбата след данъци под формата на дивидент без да заплаща осигуровки за него;
• ЕООД и физическото лице – собственик са две отделни лица, като физическото лице е ограничено отговорно за задълженията на дружеството до размера на дела си;
• при ЕООД, доходът на ЕООД-то не участва в годишното изравняване на собственика на дружеството;
• разходни фактури или други документи се признават за разход;
• при наемане на други служители техните възнаграждения се признават за разход.

Някои недостатъци:

• ЕООД държи допълнително данък в размер на 5% данък върху разпределената под формата на дивидент печалба;
• годишната данъчна основа на ЕООД не се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е направило за данъчната година за своя сметка;
• задължително предполага ползване на счетоводни услуги.

Извод: ЕООД е юридическата форма, която категорично е по-защитена и по-добра за правене на бизнес при годишни обороти, надвишаващи 15-20 хил. лв.

Настоящата статия няма за цел да представи темата в подробности и да я изчерпа.

Ако имате нужда от консултиране или търсите дългосрочен и доверен партньор, който да ви подпомага в развитието на вашия бизнес, райчитайте на
“Пи енд ел Консултинг” ЕООД.

Прочетете още по темата: 

Лица, упражняващи свободни професии – какво трябва да знаем 
Фрийланс, граждански договор, задължителни осигуровки, вноски и данъци