Социалният живот на един фрийлансър

Както писах в “Мръсните тайни на един фрийлансър”, двете фази – да спреш да се грижиш за себе си и да спреш да се срещаш и да говориш с хора, освен ако не е по работа – са взаимносвързани. Ако не си занемарил външния си вид, което се отразява на цялостното ти усещане за теб и околните и допринася за това да си ленив и апатичен, по-лесно ще се накараш да излезеш с приятели. Ако пък ти се излиза с приятели, ще се принудиш да се приведеш в приличен вид.

Когато се оплакваш, че липсата на офис ти пречи да се поддържаш във форма и да общуваш, всъщност казваш, че ти трябва външна причина, за да се грижиш за себе си и да се чувстваш добре. Много лошо, колега. Защото дори и да се върнеш в офис, рано или късно ще се намери нова причина да изглеждаш и да се чувстваш зле. Затова те съветвам отново да се обърнеш към този, който може да ти помогне най-добре – ти самият.

Помисли защо всъщност се товариш с повече работа отколкото можеш да поемеш
Обикновено причините са две:

1. Страхуваш се, че ще останеш отново без пари и поръчки, както в началото на професионалния си път като фрийлансър.
2. Харесва ти самото усещане да печелиш повече пари и да се справяш с все повече и по-интересни задачи.

Проблем номер едно го разбирам напълно. Презапасяваш се. Като хората, които дълго време са страдали от глад и мизерия. Те винаги купуват повече храна, ядат много и дори си крият разни неща за похапване на тайни места. Тези хора знаят, че повече хранителни припаси ще се развалят. Знаят също, че след всяко преяждане ги боли корем. И ти така. Знаеш, че ще свършиш поръчките с цената на безсънни нощи и много работа в събота и неделя и ще се чувстваш зле. Но ги взимаш.

Спри да се страхуваш. Помисли за начини за прехвърляне на поръчки, за източници на пасивни доходи, имаш десетки варианти. Открий кой е твоят и помни, че не живееш, за да работиш.

Проблем номер две също го разбирам. С него можеш да се справиш още по-лесно. Просто го формулирай ясно, признай си какъв точно гъдел те кара да работиш нон стоп и си дай сметка колко други далеч по-важни неща пропускаш, докато кълвеш в къщи на компютъра.

Уговаряй си неработните срещи предварително
Не е вярно, че ако си в офис, ти се случват повече спонтанни срещи с приятели. С годините и натрупването на семейни ангажименти започваш да си правиш предварителни уговорки независимо къде работиш. Просто не разполагаш с цялото време на света за шляене. Както и приятелите ти. Тъжно, но факт. (В интерес на истината има повече шансове това да ти се случи, ако си на свободна практика. Просто трябва да излезеш от къщи.)

Ходи на изложби, спектакли и концерти
Освен, че ще научиш нещо за света, хората, себе си и работата си ще имаш и добър повод за размисли и за социализация. Или за разговор с приятели. Или просто, за да излезеш от къщи. Как иначе ще срещнеш познат или приятел случайно и ще го поканиш на кафе?

Запиши се на танци, аеробика, японски
Аз лично не обичам груповите мероприятия от този тип, но курсовете са добър начин да научиш нещо ново, да се забавляваш и да срещнеш нови хора.

Отдай се на удоволствия, които отрудените офисни хора не могат да си позволят
Не, не става въпрос за скъпи глезотии. Отиди на сауна, масаж, на басейн или на разходка в средата на работния ден. Много е хубаво, защото всички останали са на работа. Със сигурност имаш поне един приятел, който е на свободна практика и може да ти прави компания. А ако не, научи се да си правиш компания сам. Това е безценно умение – припомни си какво писах за външните причини да се чувстваш добре.

Прави си почивки по време на работа
Липсва ти чатът с приятели? Да не би шефът да ти е забранил да ползваш Skype и Facebook? Поговори с него, сигурно ще ти разреши.
Имаш нужда някой да те подсеща да си почиваш? Когато бях в гимназията, имах толкова интересни неща за вършене, че забравях да ям. Затова майка ми разлепи из стаята бележки със следните надписи: “Гладна съм.”; “Дива съм от глад!”; “Яде ли днес?”. Бяха сложени така, че да ги виждам, когато се събуждам, вдигам глава от книгата или решавам да изляза. Не знам дали бележките ще ти свършат работа, но можеш да настроиш алармата на телефона да ти напомня на всеки един час, че е време да се разходиш, да пиеш кафе, да звъннеш на някого, за да побъбриш или каквото-там-правиш-за-да-си-почиваш.

Имам и още две идеи, но за тях ще ти пиша през седмицата.
“Много хубаво – мислиш си ти – ми ги разправяш тези, но аз от работа не мога да си вдигна главата.” Опитай. Наистина зависи само от теб. Не те съветвам да изкарваш по-малко, за да имаш свободно време. Препоръчвам ти да си разпределяш по-добре задачите, да преговаряш до дупка за реалистични срокове и да оптимизираш работния си процес. Как става това? Прегледай следните линкове, сигурно ще ти дадат идеи:

Срокове, клиенти и поръчки
Как да не си пречим сами, когато гоним срокове
Фрийлансърско отклонение или хигиена на труда
Протестиращият фрийлансър
Фрийлансърът, работното време и отношенията с близки и приятели
Лична бележка за общо ползване
Фрийлансър на живот и смърт
Как да работя спокойно през новата година или фрийлансърски дзен